- Публикувана: 14 юли 2020, 22:59 ч.
- Последно мнение: 3 ноем. 2020, 19:49 ч.
Колко от вас се разделиха/разведоха с половинката поради липса на любов (обич) ?
По тези критерии с баницата, хилядата евро и изслушването на среднощни пияндури разбирам, че никого не обичам. 
Присъединявам се към Орион на 200 процента.
Малко ще оспамя темата. Невена, много е лесно за една домакиня да ръси мъдрости на килограм.
1. Няма да стана в 5 сутринта да правя баница посмъртно, защото ходя на работа и главата ми ще е мармаладена.
2. Хилядата евро са взети от джоба на работещия ти съпруг-единствения работещ у вас. Интересно ми е ако нещо се случи с него дали ще се хванеш да метеш улиците на Париж, за да издържаш децата си !?
3. Към разни пияндурнички пък изобщо няма да проявя съчувствие. То ако проблемите се оправяха с напиване и реване на рамо, целия свят щеше да се състои само от алкохолици.
Темата май беше за любовта към половинките, не към деца, приятели и т. н.
С мъжа трябва да ми е добре, лошо мога да живея и сама - това не помня кой го беше казал, но е вярно.
С мъжа трябва да ми е добре, лошо мога да живея и сама - това не помня кой го беше казал, но е вярно.
От моя опит мога да кажа, че и истински да си обичал, като се окаже, че човекът е насилник, психопат и те пребива от бой, спираш да го обичаш и още как. (Естествено, след като първо мине някакво време, в което глупаво вярваш, че любовта ти ще го промени).
Всъщност, с друг човек съм се разделяла поради липса на любов от моя страна, макар че не бяхме кой знае колко време заедно. Отчитам като грешка тогавашното ми мислене, че като не умираш от любов, но човекът е изключително свестен, пак става.
Всъщност, с друг човек съм се разделяла поради липса на любов от моя страна, макар че не бяхме кой знае колко време заедно. Отчитам като грешка тогавашното ми мислене, че като не умираш от любов, но човекът е изключително свестен, пак става.
Би ми приседнала екскурзията, платена с глада на семейството ми, или пък баницата, правена в тъмни зори от недоспала майка, която после трябва да е работоспособна. И това е любов - взаимната грижа и кротка емпатия без гръмки жестове.
Реално погледнато, какво ще ти стане, ако вместо трюфели ядеш боб и картофи този месец?
"Недоспалата майка", ще си е достатъчно работоспособна, защото всичко е направила с желание и любов- тогава нищо не тежи.
И тук виждам разликата между обичащият човек и онзи с "кротката емпатия", за когото удобството е на първо място.
Не мисля, че това нещо с любовта е толкова нагласено и разграфено. Мислиш си, че обичаш някого, да ама се променяш, срещаш други хора и вече не те кефи въпросният хубавец.
Или си мислиш (аз), че не обичаш и във всеки момент можеш да го оставиш... обаче в един момент се оказва, че това е Твоят човек, онзи, дето в добро и зло, богатство, бедност и какво ли не. Просто се оказва някой, който ти променя гледната точка за света - ама това било едно нелошо място!
И няма нужда от жертви, подаръци, сметки, просто едни хора са си сродни души, и да - именно до гроб.
Или си мислиш (аз), че не обичаш и във всеки момент можеш да го оставиш... обаче в един момент се оказва, че това е Твоят човек, онзи, дето в добро и зло, богатство, бедност и какво ли не. Просто се оказва някой, който ти променя гледната точка за света - ама това било едно нелошо място!
И няма нужда от жертви, подаръци, сметки, просто едни хора са си сродни души, и да - именно до гроб.
Любов е да си готов да правиш жертви за другия, но той да не те поставя в ситуация да ти се налага.
За мен лично това с жертвите е малко като на пазар, лично мое мнение. Не съм егоист, но не мога да се жертвам чак толкова, за да показвам любовта си. Любовта мога да я покажа и без да се пренебрегвам. Пък и отсрещния, ако те обича няма да ги позволи тея жертви. Правила съм жестове, но не и такива, които ме поставят в ситуация на мои ущърб.
Какво се хванахте за баницата на Невена? А аз я разбирам и съм съгласна с нея. Обичаш, когато си готов да направиш нещо за другия - дали ще е баница, дали ще гладиш ризи или ще спреш любимия сериал за да го изслушаш ....
След години семеен живот(в който за мен горчивото беше повече от сладкото) и често казвано от ММ "Обичам те" го попитах какво би жертвал за мен или децата си. Защото той не жертваше нито филмите си, нито времето си за почивка, нито излизането с приятели - да се видят.
Години наред намилах, мрънкях, крещях, вечно от нещо бях недоволна. Започнах да се чудя - обичала ли съм го някога този човек?! Защо съм се омъжила за него? Мислех се за абсолютен егоист, който е посегнал към луната и сега не знае какво да прави с нея.
Сега - след 1,5 раздяла(напуснах го) - смея да твърдя: Да, обичах го и още го обичам. И бих искала той да е добре и щастлив. В мислите си все още прехвърлям варианти - как да му помогна.
След години семеен живот(в който за мен горчивото беше повече от сладкото) и често казвано от ММ "Обичам те" го попитах какво би жертвал за мен или децата си. Защото той не жертваше нито филмите си, нито времето си за почивка, нито излизането с приятели - да се видят.
Години наред намилах, мрънкях, крещях, вечно от нещо бях недоволна. Започнах да се чудя - обичала ли съм го някога този човек?! Защо съм се омъжила за него? Мислех се за абсолютен егоист, който е посегнал към луната и сега не знае какво да прави с нея.
Сега - след 1,5 раздяла(напуснах го) - смея да твърдя: Да, обичах го и още го обичам. И бих искала той да е добре и щастлив. В мислите си все още прехвърлям варианти - как да му помогна.
Пак повтарям - имам позната, дето и “най-добрата майка” щеше да й завиди. Деца -слънца, гледани и глезени до безумие. Тя ставаше в 5, печеше бануци и сладкиши, приготвяше храна за цял ден и ги пращаше на у-ще. После работа цял ден и вечер пак обгрижване пълно. Екскурзии, ски, кон чак купиха на едното. Скъпи частни у-ща и колежи. И накрая - и мъжът й я остави и едно от децата й я ограби буквално. Тъжна история много.
Винаги съм смятала, че свръхобгрижването е червена лампа за сериозни дефицити, както и че не възпитава добре.
Винаги съм смятала, че свръхобгрижването е червена лампа за сериозни дефицити, както и че не възпитава добре.
Отиваш в другата крайност- от пълен егоизъм да не се минеш, до потъпкване на себе си и превръщането на пълна слугиня.
За мен, свръх обслужването, което си описала, не е проява на любов, а избиване на комплекси за малоценност.
Тази жена е била с дотолкова ниска самооценка, та се е превърнала в обслужващ персонал, само и само да чвства че по някакъв начин им е нужна.
За мен, свръх обслужването, което си описала, не е проява на любов, а избиване на комплекси за малоценност.
Тази жена е била с дотолкова ниска самооценка, та се е превърнала в обслужващ персонал, само и само да чвства че по някакъв начин им е нужна.