На пазар в Лозенград, Одрин и Чорлу - 30

Бях забравила какво е да не сменям памперси, да не следя часове за хранене, да не угаждам на детски капризи... И ми е терсене. Обаче като писна едно да се тръшка в Мигрос, косата ми лееекинко започна да се изправя. Когато се отърсих от първоначалния шок, осъзнавайки, че не е някое от нашите, ми стана егоистично готино. Ама ми е криво, че не са тук. Особено баткото, който толкова обича. Но нямаше как да им причиним това.

Отивайки от МММигрос към мястото, на което навигацията посочи, че се намира адресът, минахме край автогарата и по множеството хора с торби, торбички, торбиченца и колички разбрахме, че пазарът си е на старото място. Обаче решихме да отидем да видим новия. Е, намерихме сградата, въпреки течащата реорганизация на движението и смутът, в който бе вкарана навигацията. Ами, нищо. Някаква сграда, с магазини, на 90% празни. Аз не видях къде всъщност може да се ситуира пазарът в своя автентичен вид. Освен това е на м.йната си. А иначе на разпространените снимки, играещи ролята на реклама, пишеше, че от 2.05.2020 пазарите в сряда и събота ще се провеждат там. Някой тук ли бе писал, че е ходил? Аз ли нещо не разбрах или недооцених, не знам, но за мен беше едно голямо нищо. Подминахме и в лек спор с навигацията, която нАма как да знае повече от мен (кх-кх), се върнахме на добре познатото място. Гмурнахме се в пазара, който бе основната ми цел за днес... ще се смеете, ама заради едни конкретни... щипки за простиране. Имах нужда от тях, а в последната може би повече от година не сме били по пазарите, преди това пък съм имала достатъчно, а февруари на пазара в Бакъркьой, Истанбул, изтървах продавача, докато обиколим. Бях пред нервен срив, защото не мога да намеря свестни щипки. Да му се не знаят и щипките! Леле, отивам днес... Първият чичка за щипки го немА! Обаче аз знам и втори. Рязко завивам с несъобразена скорост, отдалече фиксирам любимите щипки и награбвам 6 комплекта. Обаче чичката ми навира и седмия, последен в наличност, в ръцете. Аз мисля, че е подарък. Рестото говори друго, обаче наре значение. Аз летя. Имам щипки. И съм "Омммм!"
Само който не е простирал дрехи на две малки деца на 4 х 4м телове, няма да ме разбере. На тия 16 м се събират 84281 броя дрехи, които се нуждаят от 628362 щипки, които, от своя страна, трябва да се побират в панерче/кошничка, а не в кашон от пералня, да удържат на варненския вятър и да оставят възможно най-лесно заличими следи. Абе... Драма... Шекспирова трагедия, даже... Не е за разправяне.
После, вече постигнала душевен баланс, почнах да се пустосвам що не направих връщането в пазарен ден. Хем гледах с половин око, ама то... Грозде без семки - 6 лири. Праскови - айне. Домати и картофи - 2 лири. Краставички късоплодни - 5. И спирам дотук, щото ви е ясно за какво иде реч. А и не исках повече да се дразня. Аааа, и пипер (за останалата част от България - става дума за чушки) - 2,50-3 лири. Ама чушки да видите, направо пипер. Та, забърсах 4 праскови и кило грозде да се теша в хотела и се надявам и тук да намеря хубаво грозде, че да занеса на домашните. Свършихме и още една важна задача. Милото ни момче поиска въженца (и ся що рева... тъпа жена...) Демек сирене от онова усуканото - бурджу, демек. В брошурата на Мигрос го видях на 49.90 и го отбелязах за купуване, но на един от щандовете видях такова на Муратбей. А ние точно тяхно му донесохме февруари. Още и още като види тапърската кутия, в която го държах и иска въженца. Та, Муратбей-ски въженца "вар"... И ММ почва "Хайде, вземи, колко ще вземеш... Хайде, давай, де! Що не му казваш?" Мислено го треснАх с тежък предмет и търпеливо изчаках местните да си напазаруват. Щот' фиксирах и млечните капки (малките моцарелени топчета) пак на Муратбей. И без това бях замислила да взимам някакви. И пред мен една почти опразнена килограмова кутия от тях. И казвам на бея отсреща "Бош кутю вар?" После на българо-ръчно-крачен-турски му обяснявам идеята си и той перфектно ме разбира. Изсипва малкото топчета в друга кутия и напълва опразнената с въженца - тамам килограм. Викам "и водата сложи... саламура", а той впечатлен, че знам думата (полиглот - бен... в неговите гьозлер), налива и се кефи. "Капак вар?"  продължавам аз и така се сдобивам с кило въженца в саламура за мамин златен. Лепвам и кило моцарелки и парче от онова високомаслено сирене, дето го режат от тенекиите, което обожавам, но рядко си позволявам. Двете сирена на Муратбей по 45 лири килото, а другото - 34, ама моето няма кило. Сметката 114 и вече не моА са запра. Имам щипки и въженца! Кой кАт мен!? Ко му трябва на човек?! На границата давам Сичко, ама въженцата - ТЦ!
В този един момент вече можех спокойно да напусна пазара. Междувременно взехме боксерки за мъжете - за ММ по 5 лири, а за златен - по 7. То д.пе няма, ама... За принчипеса също 'зехме гащи, че вече не се куми само на гърнето и понеже е жена... нали... и разбираемо, е умна (кат' майка си)... скоро трябва да маЙнемЕ памперсите. И клинчета и 'зехме, по 10 лири. Дълги, с нормална плътност. И лозови листи готови за завиване си взех. Много ги харесвам. Ще отидат да чакат във фризера. 20 лири кг.

  В 5Мигрос, че нещо не ми се ходеше толкова късно на центъра. Имах някакви намерения да минавам информативно през складовете утре, но реших, че за 2-3 лири, при този курс, не си струва, освен ако не купуваш промишлени количества. Въпреки, че немалка част от нещата не са за мен... То основно затова мислех да отида, ама трудно ще изневеря на убежденията си. Никой не е забогатял с левче. Има такива, де, ама те много левчета от закуските са спестявали.
Взех Персил за цветно и за бяло по 43.90... 8 кг... за 56 пранета, май. Течен Омо (за децата го ползвам, май не е детски, ама нищо им няма) 30 пранета за 29,56. Течен Турсил голям за 33,50... Няколко омекотителя - два аромата на ВерНел големи бутилки са по 12 лири и ВерНел Сюприйм са по 16.90. Литри... (по стара традиция) лимонова вода по 24.90. Награбих и четири шампоана Ипек по 9.90 (без промоция), с авокадо - много любим, както и още два пакета ориз. И като дете изгубих над половин час пред канцеларските материали... взех графитни тънкописци, пълнители за тях, гумички и коректори, разноцветни химикали... за мен и племенничките - ученички. Утре ще ги прослушам от какво имат нужда и пак ще вися с удоволствие там. Накрая сумата беше... Хм... леко шокираща... Аааа, и възглавници взех. На свекърва ми като тази на ММ - ортопедична и на мен още една като моята - най-удобната, която съм си купувала. Вече две години рахат с нея, но ще има нужда от подновяване, все някога. Едната беше 63 лири и нещо, а моята - с 20 по-евтина. Офффф, и мокри кърпи взех. На Minies, от които съм много доволна. 3 пакета по 72 бр. са 13.95. Преди година и повече бяха мисля 13.25. Със сигурност около 13, т.е. поскъпване няма, цените за нас реално са надолу. Няма да кажа колко по 3 взех...
И накрая, за ужас на ММ, който вече бе безмълвен, придобих още 5 к-та материали за рисуване на Pritt, за които говорих и по-рано. На промо цените в момента съдържанието на комплекта, ако се купи поотделно е около 50 лири. А 12 са под 2.80 лв. Без коментар!

Отидохме до Айдън, но те са станали още по-важни и ни заявиха "Сервиз финиш!". Нямаше 10, ама работели до 10, де... Леле... Тъкмо тръгнахме сърдити и се оказа, че заведението отстрани, над Метличаря, работи. Хапнахме тава джигер и тавук шиш. С кола и айран 65 лири. Сметката малко бакалска, ама нейсе. А Айдън ако не им е тавук тавата, няма да им стъпА. И без това джигер не ям, а ММ го харесва повече в Селимие кебап под джамията. И тук бил ОК.
После и сладолед хапнА... Озори се, та и аз опитах. Ей на, колко часът е, не мога да зАспа. А иде закуска... Унисите-йска...

Всъщност, след по-обстоен оглед мога да кажа, че в стаите е още по-чисто от преди, ако е възможно... Случвало се е да има капчици варовик. Е, и тях ги няма. А гадните малки шишенца с душ-гел и пр. течности и още по- неприятните сапунчета (неприятни и гадни по принцип, не тук конкретно), са заменени с удобни диспенсъри за течен сапун и душ гел на подходящи места. Е, няма всички екстри от първите ни идвания, ама... криза е... Има дезинфектанти на рецепция и до всеки асансьор.
От границата насам 99% от хората да с маски. 99% от тях - правилно поставени. Шокът ми беше голям, когато видяхме самотно движещ се млад човек, вървящ по пътя, по който стигаме от границата до Лозенград. В нищото! Сам! Там никой не върви, няма селища край пътя. Не знам защо вървеше, какво го е наложило, но на голия път, в 13:30, на пека, тоз човек беше с маска! Правилно поставена! Карат мотори и велосипеди с маски! Част от децата и почти всички тийнове са с маски!
А един от моите вчера на десетия метър в коридора, докато ги извеждам, при напомняне да сложи маската, заяви, че "щели да се издушат".
И тук не визирам смисъла на мерките, ползата от маските и вредите от тях. Говоря за спазване на правила, ред и дисциплина... Отплеснах се! Сефте!