Тоест, отдавна ми се е калила психиката. Обръгнал съм яко. Терзания нямам.
Ще седя да умувам затова някой да не те е оценил, примерно, или пък да им следя развитието, както другата потребителка отдолу написа. Кое да следя, за какво? Гледат се нови хоризонти. Вичко е приключило, имал си някакви моменти, преживявания, и кой откъде е. Ама явно се обичам прекалено, та затова.


Fragrance, добре казано, но не е толкова лесно. Някои неща не се забравят лесно, особено когато е нещо силно желано, но неизживяно, както в случая и с авторката (до колкото разбрах).
При мен нещата бяха наистина сложни, (нищо общо с някакви к*венски изпълнения, маскирани като сложни отношения), с момичето се познавахме от почти деца, бяхме много гъсти в последните години и така се получи. Няма да задълбавам, остава си като някаква неизживяна, стара тръпка. Не ми е някаква голяма драма, въпреки че понякога се сещам за нея. Обаче ако тръгнем по кафенца и срещички, със сигурност ще почнат да ми се въртят в главата разни мисли, за това такива бивши, неосъществени и всякакви подобни, не се вадят от миналото.
При авторката не е нещо толкова сложно, поредната отегчена съпруга и домакиня, търсеща бягство от реалността и проблемите в старата тръпка. Вероятно въпросния човек е идеализиран в представите и, в 99% от случаите ако си легне с него, в един момент ще и се насити и/или когато нещата станат сложни (мъжът и разбере или пък тя почне да го натиска да се събират) ще си бие шута. Елементарна и тривиална история, ако има малко мозък авторката, не би трябвало да допусне да се стигне до тук.

