Септемврийките щасливи посрещат бебчета красиви!

Здравейте и от мен, милички!
Ние сме си вече у дома! Но преди да разкажа искам да честитя на новите мами. Виждам, че са много, и за съжаление няма да имам време да изчета всичко.
Приеха ме в болницата един ден преди секциото. Направиха ми нужните изследвания и останах там да нощувам. Условията са прекрасни, нямам думи, наистина като на хотел. Почти по нищо не личи, че е болница. В стаята бях сама и цяла нощ не мигнах. И се притеснявах и се вълнувах и какви ли не още чувства ме спохождаха. С мъжа ми се чухме няколко пъти и така избутах нощта. Сутринта още в 6.30 ме сложиха на системи и започнаха да ме подготвят за операцията. Мен толкова ме беше страх, че този страх в един момент изби в смях. Вдигна ми се настроението и с доктора доста се пошегувахме. Малко преди секциото ми разрешиха да се видя със съпруга си и зълва ми, която беше дошла за морална подкрепа на брат си. За съжаление не го пуснаха при мен в операционната, защото "обикновено се чудели кой да спасяват - родилката или съпруга и". Затова пък те наблюдаваха на монитор ( в операционната имаше камера) цялата операция и дори накрая ни дадоха запис на dvd. Та показвам се аз на вратата в залата за наблюдение ухилена до уши все едно отивам на купон. И срещам ошашканите погледи на мъжа ми (особено неговия) и зълва ми. И като ме видяха, викат :"Гледай я каква е ухилена". Ами то аз няма да избягам от тази работа, ами поне да отида щастлива. То от страх човек през какви ли емоции не минава. Гушнахме се с моя мъж, пожелахме си късмет, а на монитора вече се виждаше операционната маса. Тръпки да те побият!
Влизам в залата и гледам всичко подготвено. Лекарите слагат маските на устите, шапки, ръкавици... Дрънкат скалпели и инструменти, абе все едно си в епизод от онези лекарските филми. За миг ме обзе паника. Доки ми вика: "Ето я камерата усмихни се, за да не ги притесняваш". А аз питам, те дали ме чуват и дали мога да им помахам с ръка и да им изпратя целувка. Целият екип взе да ми се смее. И като се разбърборих, няма спиране. За да заглуша страха, Седнах на операционната маса, сгънаха ме буквално на две, а аз пак приказвам. Анестезиолога ме помоли да спра за малко, че всяко мърдане от моя страна е фатално. Нали упойката е спинална. Замръзнах на място. Всичко стана много бързо. Започнаха да ми изтръпват краката буквално за секунди. Докато спрях да усещам тялото си от върха на пръстите на краката до пъпа. Малко се уплаших, че психически няма да издържа, но се справих геройски. Първо ми направиха пробен разрез и като казах, че нищо не усещам се започна същинската работа. С анестезиолога му ударихме голям мохабет и добре си се посмяхме. По едно време той тръгна на някъде и аз викам:"Елате тук, аз сега с кой ще си говоря?" А моят док наднича над зеленото платнище, което скриваше гледката от моя поглед и казва: "Аз нали съм тук, говори си с мен". Отговарям му:"А, докторе, вие си гледайте работата там, аз с него ще си бъбря". Асистиращия лекар по едно време ме поглежда и ми намига. Абе изобщо големи емоции бяха. На 5-тата минута извадиха бебка. Чух я как изплака и я видях. После я отнесоха. Беше толкова вълнуващо... После са я показали и на мъжа ми. Всичко мина много бързо. Не болеше изобщо, но се усеща натискане, дърпане, ровичкане. И то не е приятно, но се понася. Като ме изведоха, ме посрещна мъжа ми. Аз все така с усмивка до ушите. Целуна ме и ми каза колко ни е красиво момиченцето и колко е щастлив. После влезе с мен в стаята и поседяха със зълва ми около 2 часа. Раната не ме болеше толкова, но какви болки бяха при прибирането на матката... Всички изтърпени мъки си струват обаче в името на малкото човече. Щастлива съм и нека това щастие споходи скоро всички вас. Обичам ви!
Скоро ще разказвам за грижите около малката.

mari_anka , много вълнуващо  направо ме просълзи. Ох сигурно усещането е несравнимо, толкова искам да си гушна бебока вече 
AFRODDITA и моята мечта е същата, искам да легна по корем  Като ходихме на моренце си правих дупка в пясъка отгоре хавлиййката и бум по корем, голям кеф ми беше. Ама сега няма къде да копая  Стискай зъби още малко, после ще спим както си искаме 

Честити рожби, Деси и Илео !!!
Да са живи и здрави !
Много щастие и късмет да ги съпътстват в живота !

mari_anka, добре завърнала се сред нас. Много ми хареса разказа ти. И аз искам така да родя с усмивка и бодро настроение.
При мен няма нищо ново, освен че от няколко дни не мога да спя от болки в тазобедрените стави, а на гръб като лежа ми става лошо. И аз да си кажа, че любимата ми поза е по корем и като го гледам мъжа ми как сладко си спинка по корем направо му завиждам. Но няма как ще се изтрае още няколко седмици.
Успех на всички момичета, на които скоро им предстои раждане.
walentin, сигурно си вече в болницата. Стискам ти палци този път да няма фалшива тревога и всичко да мине бързо и по-малко болезнено.

Привет!
бебе Дунди, добре завърнала се    Страхотна е принцесата ти. Да е жива и здрава, много усмихната и борбена! Очаквам с интерес разказите ти.
Марианка, чаках те с нетърпение. Значи всичко е минало по-добре и от най-добрит ети очаквания  Страшно се радвам за теб и очаквам още новини!
Денис, тигърът е върхът! 

п.с Банди няма нет. Засега положението се е нормализирало. Утре сутринта ще я приемат за раждане!

Честити рожби на всички Вече Майки !
Много да са ви живи и здрави и само да ви радват.
И бързо възстановяване на всички ви!


Ох, на мен ми остава един ден, но бебка така и не показва никакви признаци, че иска да ни види  Стои си на топличко и хич не бърза да излиза. На всичкото отгоре не съм получила и една контракция (подготвителна) и ме е страх да не пропусна голямото събитие (не, че може без мене ама.. )
Утре ще съм на консултация и ме е страх малко .. не знам въобще какво ще правим на тази консултация. За разкритие ли ще проверява? Дали няма да ме настани направо в болницата .. без да очаквам и така малко ми е притеснено 
Пожелавам успех на всички мами и леко раждане. Всичките ни бебенца да са живички и здравички и много да ни радват.
Аз рядко пиша, но постоянно ви чета, гледам снимки и ви се радвам.

Извинявам се, че се намесвам в темата ви, но искам само да ви кажа, че Поли (polinbg) също вече е мама. Има си момиченце - Ева, 3070, 48 см. Да й е жива и здрава дъщеричката!

Честито на всички родили и успех на тези, на които им предстои това невероятно събитие!

Здравейте Момичета

Катнадийн благодаря ти за инфото Аз днес отидох до кварталния Домко и Декор но те не работят в неделя Утре ще купя че утре ще лепим

Илео Страхотна новина Да ти е живо и здраво момченцето и много да ви радва

Марианка така ми напомни за моето секцио Всичко по операцията като усещане е така както го описваш Мен ме боля чак на другия ден когато ме изправиха

Бебе Дунди Принцесата е приказна и вие с тати изглеждате невероятно щастливи Напрво се просълзих като ви гледах  

При нас нищо ново И аз прекарах един ден с малката голяма кака и останах без сили
Аз за разлика от всички вас не искам още да раждам защото изобщо не сме готови с апартамента Но пък аз имам и много време де ако беб реши да си стои до край както съм му замислила
Утре сме на преглед и ще имаме повече новини

Пип и аз от това много се тормозя Постоянно чета разни статии и книжки Ще ни трябва много търпение и любов за да помогнем на малките си големи съкровища да разберат колко силно ги обичаме и че бебченцата изобщо не са заплаха за тях

Стискам палци на Валентин и Банди  
Мила пак не е писала Дали е това което си мисля
Поздрави и лека вечер

ПС Честито на мама Поли Да е жива и здрава малката Ева а мама бързо да се възстановява   

Честито на всички малки човечета, които са се родили и на техните майки   



Леко раждане на всички, на които сега им предстои  Да си гушнете скоро човечетата и да си ги нацелувате 

Добре дошла Mari_anka!След като прочетох разказа ти всичко ми изглежда някак си по-лесно!

polinbg честита дъщеричка!Да е жива и здрава и безгрижно детство и пожелавам.

Честито на мама Поли! Да й е жива и здрава дъщеричката и да радва всички в къщи!
Момичета, днес ми е термина, но няма никой . Кога ли ще реши да излиза това бебче???

Здравейте момичета:) Влизам с малко закъснение да ВИ съобщя, че на 30.08 ни се роди бебе Йоан Роди се 16 дни преди термина, не му се стоеше вече в корема на мама...) Мерките са 3400гр/50см. Вчера ни изписаха и вече се гледаме в къщи!
Честито на всички родили вече мами, и успех на бъдещите....това е най-голямото щастие на земята!!!



















 

Честити бебчета на всички нови мами!Пожелавам ви здрави,красиви и послушни бебчета,а на вас много бързо възстановяване и много приятни емоции. 
Яни не се притеснявай,когато родя ще ти се обадя да ти кажа.Много ти се събра напоследък на теб.Дано скоро свършите ремонта за да успееш да си починеш.Много поздрави на Дари и я нацелуваи от мен 
Чакаме добри новини от щъркелчетата на Валентин и Банди,а може и на още някой 
Почнаха да се раждат толкова много бебчета,много е хубаво и приятно да започнеш деня си с толкова добри новини.
До скоро и чакаме новите мами 

Ирини,благодаря ти,,че и нас си  ни прибавила към списъка на родилите .Само да кажа,че родих на 29.08.Може аз да съм сгрешила в бързината. Тежи 3.100 и е 50см.
Честито на мама Коколина! ДА е живо и здраво бебче Йоан,много щастие и любов!!!