Заедно заради детето или ново начало

Спри да му готвиш. Помоли го с пърхащи мигли да ти сготви той, щом твоето е някво никакво. Ама гледай да не е някакво грубианско тип "няма ли да сготвиш и ти нещо", че да не се засегне. Нали казаха, че не можело така да се пита "няма ли да спиш тук.."

Добре, дай да обощим. Мъжът
-не помага в домакинството
-не обръща внимание на детето
-избягва близост с жената

Каква тогава му е функцията? Защо жената да е виновна и защо тя да прояви разбиране?
Тя женската работа си я върши. Той не си върши мъжката. Ако е вярно и че са в нейно жилище, егати мъжа.

Аз пък ще ви дам пример с колежка дето никога никой не хвали. Даже собствените си деца. Детето изкарало 4 ка по накакъв предмет. Цяла пролетна ваканция учи и преговаря. Прави тест и се обажда на майка си че има 5.70 на теста. Колежката отсреща не реагира възторжено на добрата новина а само казва : Защо и 70, какви грешки имаш? . На мен ми идеше да я гръмна ) Хора всякакви.
Та бащата явно не реагира по начин по които майката мечтае и проблема е на лице. Ама си е взела мъж не куче и няма как да го промени от днес за утре. Всичко е въпрос на желание.
Събираме се с ММ и първата година на РД ставаме и той не ми подарява нищо. Аз естествено откачам и развалям целият празник. Човека поръчал букет ама да го вземе на обяд, защото ми поръчал едни обици пък те щели да дойдат по-късно. Е защо разяалих празника и аз не знам. От тук насетне съм наясно че всички изненади ще получа по-късно през деня. А пък аз мойте изненади раздавам в ранни зори.
Та така - просто хората са различни

Галинор и коя работа не върши?
Работи ли? Давали пари за детето и жената? Някой като каже ама той си е у дома...това не значи че не работи човек.
Гледа детето докато майката се къпе, готви и т.н. Води го на разходка -рядко. Ама то доколкото разбрах често е гледано от бабата.
Ми не иска близост с жена си. Вие ако не искате.. с мъжа си това пресръпление ли е? Ми ако 20 пъти му е обяснила, че тя гледа детето, че тя гледа къщата и от него полза няма просто го е кастрирала. Идея си нямам защо много жени живеят с идеята, че мъжете са някакви същества дето не искат грижа и любов. Някакви извънземни дето ходят да работят, помагат у дома и нон стоп за сека мислят. Мисля, че това е само в приказките и считам, че авторката отдавна е пораснала.

И това, че ти си развалила празника си, и то еднократно, какво общо има с продължаващо поведение на непукизъм и отказ от комуникация в случая на авторката?
Хубав пример иначе, ама... Доста нерелевантен.
П. П. Впрочем, аз бих се засегнала на несъобразителността, макар и не бих го показала. Рожденият ми ден не започва на обяд, че чак тогава да получавам поздрав. Подаръкът и тропането за него пък са ми странни.
П. П. П. И като работи какво? Жената е майчинство сега, после и тя ще работи - трети път питам, като дойде този момент, кво прайм?

Аз от самото начало на темата мисля, че те имат нужда от професионална помощ както и много други семейства които не си го признават. Явно имат доста различия във възприятията към света и това няма как да се промени ето така. Пък и това не е повод двама души да не се обичат.
Тук имам усещането, че авторката се чувства като едно недооценено дете което тропа с краче и чака да му кажат - браво ти си велика. Но не се случва така. Това са само мой разсъждения от написаното от авторката - може изобщо да не е така
А какво ще стане като авторката тръгне на работа....ами бабата ще гледа детето. То това е ясно като бял ден. Тези двамата не могат да се разберат за мусаката....и мислиш ,че ще се разберат за гледането на детето. Подозирам, че бабата е майка на майката. Тя е спокойна с нея , изпълняват се всичките изисквания на майката и ако нещо не е както тя иска бабата може да бъде нахокана без да се разсърди.

Всичко на страна просто ако го нямаше детето 100 пъти до сега да бях се развела единственото , което ме спира е това ,все си викам малкия да не остане без баща , но въпроса е колко още ще ме задържа тази мисъл ... и дали ако прекалено много ме задържи след време ще си кажа ехх , докато бях млада трябваше да го направя , сега щях да имам друг живот... понякога човек , като види как някои двойки абе просто се обичат , личи си от 100 метра ,и те имат деца, значи може щастливи и с деца, детето не е оправдание ...без приканвания без клизми...иначе да майка му ми помага но, аз си го гледам , а и не виждам нищо лошо да ми помага щом има желание и време , това , че детето от време на време остава при баба си не мисля , че има общо с поведението му

Майката като тръгне на работа детето далеч не е задължително да се гледа от бабата. Има си ясли и градини. И изобщо какво общо има това с обсъждания казус? Със сигурност няма да го гледа бащата, като слушам какви са му приоритетите.

Hope, и аз така разсъждавам за отношенията, особено когато е наш избор един такъв мъж. Обаче виждаш, колко войнствени жени има. Отвратително агресивни в правотата си.  И ако мъжът не отговаря на техните критерии, да прави всичко така, както в техните глави е подредено, той НЕ СТАВА и толкова. Нищо, че е не е техният.

Добре, тези, които защитавате мъжа, какво предлагате да направи авторката?
Смятате, че е ок бащата да не си поглежда детето?

Много трудно смилаемо е явно това, което изразяваме като мнение. Къде видя защитаване, или  пак на ринга, щото така сме научени? Седнете се замислете защо ви е мъж, па може и да разберете различните гледни точки.
Нищо не предлагам, аз вече ѝ писах какво мисля. Или или.

За какво и е на една жена мъж?
- Да правят секс
- да може да гледа собственото си дете 2-3 часа на ден, а като по голямо и повече
- да помага в домакинството - мина времето когато това е само женска работа
- да издържа семейството
- да предлага психическа подкрепа, когато това е необходимо
същото важи и за жената. С тази разлика, че когато детето е малко, повече ТЯ ще се грижи за него.

От тези критерии господина покрива само 1 - парите. Евентуално, защото авторката каза, че е финансово обезпечена. Разбирам, че има хора, които се опитват да ни накарат да погледнем от друг ъгъл, но при така поставените факти е изключително трудно.

Все още мисля, че ако бяха поживели година - две преди бебето и сватбата, можеше въобще да не се стигне до последните 2.

Ама недей приказва от името на една жена, щото с горното само затвърждаваш изцяло консуматорския подход.

Евв, трябва да решиш ТИ какво искаш от тук нататък. Не детето, не обкръжението и най малко форума. Искаш ли това ежедневие да продължи и ако не, мислиш ли, че сама ще ти е по добре? Мислиш ли, че ще се справиш? Ако отговорът е да, тогава си организирай нещата и действай. Ако ли не, пробвай с комуникация да приобщиш поне малко въпросния. Въпреки, че това последното няма да е лесно.
Ако съм на твое място, знам, че ще се разделя. Нито брак, нито дете биха ме спряли, защото моето щастие ми е най важно. Но аз не съм на твое място. Само ти знаеш, какво точно искаш и какво точно е положението у дома ти

Що така си викаш, бе, душо? Ако се разведеш, бащата умира ли?
Ти вече си решила за развода. Не виждам да имаш дилема. Тогава какво чакаш? Действай.

Към авторката на темата,мисли за себе си детето ще порасне и ще си хване пътя а ти???
Родител не е само да си даде материала,за мене по-важно отглеждането,така че спокойно може да му биеш шута да си намериш друг и да си имате и общо дете примерно.Такъв като твоя мъж го пращай при майка му,беше го вика N пъти да идва в спалнята и той ще се прави на интересен айде бе.Имаш избор да не правиш нищо и да останеш в този формат ,или просто да започнеш да си подреждаш живота и да го живееш.На твоя готованко му кажи че сте родители и да поема грижите към детето не да блее в интернет и да спи до 12ч.За какво ти е такъв мъж,с времето ще става по зле според мен.По добре сама отколкото зле придружена.