Най-неверни клишета, които се приемат като мъдрости

  • 9 572
  • 196
  •   1
Отговори
# 180
  • Мнения: X
От каквото и да е страдал Ниетцше ( от сифилис по неговото време са страдали доста хора), малко повърхностно ми се струва да тълкуваме мислите му, извадени от контекста и разгледани спрямо някакви злободневни ситуации от нашия живот, особено пък ако не са четени книгите и дневниците му.
Аз съм напълно съгласна с него за Онова, което не ни убива.
Но наистина стои нелепо като статус, придружен със снимка ввъв ФБ на някоя невръстна девойка.
Онова за броя вдишвания също беше велико само по себе си, както и целия текст, от който се взима като цитат, но повтаряно хилядократно започна да се изпразва откъм съдържание.
Поговорките наистина не мисля, че могат да бъдат преценяни като вярна или невярна, само защото не ни допадат. Всъщност, според едно лингвистично проучване, се оказва, че сме един от най-негативните народи, съдейки основно по поговорките и пословиците, които имаме. И те в по-голямата си част не са мислени пожелателно, а са по-скоро някакви горчиви изводи от живота - като онази за преклонената главица. За мен тази поговорка има изцяло ироничен смисъл, но доста хора я възприемат съвсем буквално.

# 181
  • Мнения: 3 887
"Каквото не те убива, те прави по-силен". Това го мразя от сърце.

Това като го чуя ми се обръща нещо. Това, което не те убива твърде често те инвалидизира. Може да е душевно, може да е физически, а защо не за разкош и двете едновременно. Уморява, изхабява те и те прави парцал. Особено, ако живота се опита няколко пъти да те "убие", не знам.
Същото ми е като онова за "силните жени". Сама си, защото си силна, а мъжете не обичат силни жени. Тотална глупост.
Тази мисъл е на Ницше и той доказа правдивостта и със живота си. Като студент Ницше се заразява смъртоносно със сифилис след посещение в публичен дом. Тогава сифилисът не е можело да се лекува и на него са му оставали към двадесетина години живот. Сифилисът е хиляди пъти по-тежък за понасяне от СПИН-а например,защото сифилистичният вирус още в началото започва буквално да разяжда тялото. Например стомаха. Накрая стига до мозъка и човек полудява. Почти всеки на мястото на Ницше би се самоубил. Но той издържа до последно... И не само че издържа,но пише гениалните си произведения с които става безсмъртен. Между другото,на 24 години става професор. В историята май няма друг човек толкова млад да е защитил професорска докторантура. А тогава не са се раздавали професорски титли на килограм,както днес.
Хайде стига ви толкова,че стана много депресиращо. А и е рано сабале...

Извини ме, но историята на Ницше доказва само, че той е изключението като цяло. Един да е силен (духом). Останалите, както пишеш-биха се самоубили примерно. Демек по-силни не ги прави. А изключенията само доказват правилото. И то не е в сентенцията, че което не те убие, те прави по-силен. Някое изключение може би, но далеч не така масово.

# 182
  • Мнения: 41 067
Сентенцията си е ОК, но за краткост ( и сигурно по подразбиране) е написана така лаконично. Иначе ако гласеше "това, което не ни убива и не ни осакатява, ни прави по-силни". Поне разглеждано в един аспект това ще рече, че натрупаният опит ни прави по-мъдри, боеспособни, конкурентоспособни и т.н. В България имаме и поговорката "един бит струва колкото двама небити" и по същество казва същото.

# 183
  • Мнения: 18 591
Според ме е окуражаваща сентенцията.
Не си представям да  се призовава към отказ, предаване, провал. Обикновено се дава кураж.
Силен си като се пребориш с трудности.

# 184
  • София
  • Мнения: 6 183
Подобно на Alba rosa, сматам не само за Ницше, а и за повечето споменавани тук сентенции, че нелепото им използване, от неподходящи хора и в неподходящи ситуации води до обезценяването им. Не случайно всеки от нас има специфични (веоятно любими на обкръжението) мисли, които го дразнят.
Сама по себе си сентенцията "Истината боли" я харесвам и намирам за истинна. Трагедията е, че тази мъдрост служи за оправдание на грубото и непремерено държание на някого. Да, истината боли, но не е нужно да си груб когато я казваш.
Харесвам много от мислите на Никола Гомес-Давила. Ако станат широко полулярни и съпроводени със сладникави снимки из ФБ, може би вече няма да ги харесвам Simple Smile

# 185
  • Мнения: 1 114
Аз харесвам "Прави каквото трябва, пък да става, каквото ще". Пречупвам я през моята призма на интегритет и морални ценности и я разбирам като да не ги нарушавам, дори и резултатът да не е добър за мен.

# 186
  • Мнения: X
И на мен ми е любима тази вече.
Ако не вярвах в това, през последните години нямаше да направя много от нещата, които правя. Резултатите изобщо не са гарантирани, и другият вариант беше просто да се откажа. Затова предпочитам да знам, че това, което аз е трябвало да направя, за да се полчат нещата, съм го направила. Оттам нататък - късмет и съдба.

# 187
  • Добрич
  • Мнения: 1 147
По повод "двата вагона книги", аз имам своя версия:

С лош човек може да се разбереш, с прост - никога.

Простотията пречи на много хора да видят нещата по-далеч от носа си (сиреч насъщното). С лошия човек може да се случи да ви съвпаднат цели, интереси, мисли, действия при определени обстоятелства, в този аспект 'може да се разбереш", но ако човека не схваща и не иска да схване( т.е. да се понаучи) за какво му говориш, каква е ситуацията, историята, целта, как може да се разбереш?

# 188
  • Мнения: X
Ето по темата за "вагона книги", макар и доста оф-топик.
При все това ми се иска да го споделя, защото поне за мен и близкия ми кръг беше любопитно:
https://dolap.bg/2020/07/29/%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB … 0%B2%D0%B7%D0%B0/

# 189
  • Добрич
  • Мнения: 1 147
Ето по темата за "вагона книги", макар и доста оф-топик.
При все това ми се иска да го споделя, защото поне за мен и близкия ми кръг беше любопитно:
https://dolap.bg/2020/07/29/%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB … 0%B2%D0%B7%D0%B0/
А,  баш...(точно)....."Смъртно опасно е да си прост."

Последна редакция: чт, 06 авг 2020, 14:48 от mpetkova

# 190
  • Мнения: X
Никой не може да чете всеки ден по 300 страници сериозни книги, за да достигне на г-н учителя изискванията. Да не говорим какъв инвалид в общуването ще е и с какви дефицити. Това го казвам отговорно като читанка, която си е пропиляла и продължава да пилее живота си в четене.

# 191
  • Мнения: X
На мен не ми изглеждат като изисквания, а по-скоро като наблюдения.
Понякога някой, който не изглежда инвалид в отношенията, би нанесъл доста по-сериозни травми от някой, който по всичко прилича на такъв.
Както и да е, темата беше друга.

# 192
  • Мнения: 3 865
Ето по темата за "вагона книги", макар и доста оф-топик.
При все това ми се иска да го споделя, защото поне за мен и близкия ми кръг беше любопитно:
https://dolap.bg/2020/07/29/%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB … 0%B2%D0%B7%D0%B0/

много ме кефи тоя човек

# 193
  • Добрич
  • Мнения: 1 147
Никой не може да чете всеки ден по 300 страници сериозни книги, за да достигне на г-н учителя изискванията. Да не говорим какъв инвалид в общуването ще е и с какви дефицити. Това го казвам отговорно като читанка, която си е пропиляла и продължава да пилее живота си в четене.
Г-н учителя казва, че това са единици хора(незаменимите) които за да успеят в нещо, трябва да жертват друго нещо.  Всеки сам избира от кои да е,  и дали и какво да жертва.
 
Спирам, темата наистина е друга...

# 194
  • Мнения: X
Ето аз пък не обичам израза "Незаменими хора няма".
В смисъл, знам, че за някои е точно така, особено в професионалните отношения, но дори и казано за колеги или подчинени, пак не мога да го приема. Толкова трудно се намират хора, които да са наистина добри в онова, което правят и да го правят с желание и отдаденост, че си мисля, че този израз е присъщ единствено на онези работодатели, на които през седмица им се подновяват обявите за едни и същи позиции в джобса.

Общи условия

Активация на акаунт