Животът ми се случва въпреки мен

Асъл! Все едно и също!
"Имам проблем!"
"О, неее, нямам проблеми, вие си въобразявате!"

Скрек, от споделеното до момента оставам с впечатлението, че непрекъснато се чувстваш неразбрана и нападана. Не само във форума. Как се получава това?

Само да ти кажа, че сама се поставяш в подобна позиция. В семейството, живота, БГ мама. Това е емоция с отрицателен знак. Затваряш се по дефолт и въртиш размишления в омагьосан крък.

Сама знаеш отговорите на всичко. Ситуацията е патова и това те изяжда.
Наистина, измести фокуса навън, трудотерапията е чудесна и носи позитивни емоции и мисли.
С две думи създай си розово и се научи на радост, въпреки условията, които не ти носят нужното.

Споменах го в моята тема, ще го спомена и тук, пишейки подобни откровения по форуми, хората търсят единомислие или най-малкото ненатоварващ диалог. Търсят да се разнообразят, разтушат и да продължат напред със ежедневието си. Оприличих го на виртуално кафе. Аз лично нямам мазохистичната тенденция да сядам на кафе и да споделям нещо, за да ме замерят с камъни и да ми пилят, че съм била разглезено мрънкало,  в случая на авторката.
Проявете емпатия, мили хора (В моята тема ме обвиниха, че ми липсва) и след като сте влезли в темата и, се опитайте да я накарате да се почувства добре или най-малкото което е, споделете полезна информация относно проблема и без да отправяте нападателен тон. С нападение никой на никого не помага и в живия живот всички до един се сблъскваме с троснати сърдитковци, защо трябва и тук да е така.

Осланям се на две максими, доказали се във времето...
1."Ако искаш да разсмееш Господ, разкажи му плановете си!".
2."Господи, дай ми сили.Да променя това, което мога, да приема това, което не мога, и ум и разум да мога да различа едното от другото!".
И не правя дългосрочни планове.
Най-дългосрочния в момента е плануваното ми море след 20.08.

С толкова различни трактовки на ситуацията ми и аз вече се обърках имам ли пролбем и какъв е. Единственият сигурен е, че малко хора схващат кво им говоря. Врачката каза, че това било заради магията.


от патова ситуация няма изход, нали? Ако има значи не е патова. Сама виждаш, че проблемът не е в мен, а в реакцията на масите, които се забавляват на чужд гръб, защото са тук затова - да избият някой и друг комплекс, да се успокоят с чуждите неволи, да се издият от негативизма, да откъснат вниманието от собствените си проблеми насочвайки го към чуждите.... Наясно си, че няма никакво значение аз какво пиша - хората са такива каквито са и не са станали такива заради това, което аз съм написала.


Няма смисъл да им се обясняваш - те са пределно наясно. Гледай и крой капи

И при мен се получава така, а аз до сега си мислех, че съм тъп. Спестихте ми 100 лева за врачка. Мерси.

Излиза, че ти си наясно, че потребителите във форума ще се забавляват и избиват комплексите си на твой гръб, но въпреки това, пускаш тема след тема споделяйки проблемите си с тях. Странна логика. Целта ти е интересно обяснена в последното изречение от твоя пост, който съм цитирала - да намериш повод да начешеш крастата си колко си неразбрана, но за сметка на това тооолкова по-възвишена от тези, които не те разбират. Всичко това би било ОК, ако ти носеше поне 5 минути на ден, в които да се чувстваш добре. Имаш ли ги?

Излиза, че нищо не си разбрала. А е написано много просто и ясно в самата тема.

Скреки, нормално е всички да подскочим, когато прочетем, че някой е повярвал на интернет врачките. По същия начин ще реагираме на някой повярвал на тел обаждане на майор Петров от Х РПУ, или на майл на крал Мамаду.
Колкото до проблемите ти... мисля, че всеки има някакво мнение, но само ти си знаеш как и защо. И не си мисли, че си единствената, на която и се случват неправди. Това е жребият на всеки от нас. Но ти го приемаш по много нездравословен начин.

Къде съм написала, че съм повярвала на врачка? Това, че споделих какво се е случило не значи, че съм и повярвала. Още по-малко съм и платила. Но видях как действат и разбрах защо хората се връзват и им плащат. Много лесно е да се вържеш, ако си мислиш, че си в безизходица, без да те познават изговорят това, което самият ти мислиш и усещаш и получиш оферта за помощ подкрепена с доказателства, че жената наистина има дарба. Но и допускам да е направила research от тук - аз доста съм писала за себе си, че даже вече и не помня какво. Но по-скоро ми се струва, че и се снася сНише. Много хора като им познаят разни неща, говорят им със съответната интонация и подход биха се вързали. Но аз съм наясно за кво иде реч и съм костелив орех.
Но знам и че при мен има нещо нередно - магия ли е, карма ли е, звезди ли са....  Кой да ти каже... !!!! Може би наистина е сатанинска намеса, която се лекува с помощ свише. Предстои да видим.

Наистина ми е непонятно, защо търсиш причината за проблемите ти извън себе си? Висше, снише, карма и тн. Не ти ли е хрумвало, че може просто да е логичното продължение на твоите избори?

Нейните избори са си екстра, просто трябва да разбере, че сама е отговорна за собственото си щастие. Нито мъжът ти, нито децата ти ти дължат разнообразие, грижи, щастие и т.н.
Обаче жената е решила, че чуждата кокошка е патка и че на нея не и върви. А то няма такова нещо. Обаче човек реши ли си, че е нещастен, никой не може да го убеди, че е щастлив. Някои хора се научават да са щастливи с това, което им предлага живота, други цял живот са недоволни. Познавам доста от втория тип, не ги разбирам, но и не общувам с тях.
Искаш ли да си щастлив, ще намериш начин.

Всъщност, може би си права, Кристина.

Винаги първо търся причината в себе си. Не е там. Не става дума за съзнателни лични избори. Става дума за саботиране от вън. Може да се извърша или от други хора към мен, или от уж нелепи случайности и дори уж самата мен, но реално не е от мен, а от внушение от вън, което ме кара да правя нещо, което никога не бих направила иначе. Няма как да разбереш, ако не си го усетила. Аз ги усещам тия неща.
Аз пък се чудя, защо хората все си мислят, че всеки сам си е виновен за това, как му се е стекъл живота. Сам си е виновен, че се е родил в семейство на лоши родители, сам си е виновен че като бебе са го изпуснали на главата и това му е уредило мозъка завинаги, сам си е виновен че връзкар го изместил от работното му място, сам си е виновен че някой го е яд на него и му прави сечено....
Ми НЕ - не си е сам виновен.
Като се замисля май за нищо никой не е виновен. Дори лошото, което съзнателно правиш на хората предполагам е провокирано от сатанински намеси или от вродена лошотия, за която пак не си виновен.
Ако пък приемем, че децата плащат греховете на поколения назад в рода, тогава па хептен не си виновен.
Просто на хората не им харесва идеята да не могат сами да си контролират живота и да приемат, че всичко им е предначертано, искат си всичко да си зависи от тях и се опитват по всякакви начини да си придават заслуги за всеки дребен житейски успех. Интересното е, че все пак имат склонност да прехвърлят вината за неуспехите си на други хора, на случайност, на лош късмет. Но се среща и обратния случай - на самообвинаващи се за всичко.
Свободната воля за мен почти не съществува - ние само си мислим, че сами сме решили или избрали нещо си. Но реално то или ни е внушено от вън или е вътрешна нужда или подтик, на който няма как да се противопоставиш.

Christina1980, аз съм точно от хората, които са благодарни за това, което имат. Това, че разни неща ме натъжават не значи, че не съм благодарна. Отговори ми - ти лично как би се чувствала, ако каквото и да правиш - и знаеш, че даваш всичко от себе си и го правиш до най-добрия начин и с най-добри намерения и накрая все се оказва, че или е било безсмислено или  не е оценено или дългогодишен труд по постигане на голямата ти мечта бива за секунди унищен в пожар примерно или ... всякакви варианти за нелепи нещастия.... Ще се радваш ли? Не - няма да се радваш - няма нормален човек, който да бъде щастлив при това положение и да си мисли Какъв късметлия съм в живота - добре че не изгорях в пожара. Няма как просто това да се случи по естествен път без да се насилваш да си го внушаваш и пак няма да успееш.