Животът ми се случва въпреки мен

Аз авторката я разбирам донякъде. По цял ден у дома с децата, мъжът и за разнообразие свекърите. Аз на нейно място щях да лудна. Когато пътува пак е само и единствено със семейството. Казах и го сто пъти, намери начин да излизаш, да се разтоварваш. Ама тя не, та не. И после пак почва с битовизмите: ама той мъжа ми такава пица направил, ама това казал, ама така преглъщал.
Аз съм женена почти колкото нея, ама освен за секс, за друго не го търся моя. Дай сега да се изпокараме и разведем за лудо.

Кристина, така е за врачките - и го мисля и от опит го виждам. Сега имам подобен казус и не мога дасе разбера с дъщерята на омагьосаната жена, щото тя започва и да ги манипулира, че не ѝ дават да се размагьоса и кръгът съвсем се омагьосва😀
С психолозите, повечето е на абонамент работата и им обещават, че ще ги изведат до желаното състояние. Врачката поне еднократно

Не съм съгласна..))
Врачката ти казва това, което искаш да чуеш (или вече знаеш, но не ти се казва на глас), а психолозите могат наистина да изкарат “проблема” от дълбокото и да го преработят.

Психолозите могат да ти извадят проблема, но не могат да го преработят вместо теб. Често пъти или не преценяват или си затварят очите за това, докъде е ресурсът на човека да се справи. Който си има магии, да ходи да си ги разваля, щото нито констелации, нито терапии, нито един инструмент не е в състояние да реши проблема.

П.п най-читавият сертифициран психолог, когото познавам имам удоволствието и да ми е приятелка. Не работи това, защото не понася манипулативните аспекти на психологията, просто го вплита в практиката си

Не ходя по врачки,не слушам циганките по улицата и пари за такива глупости не давам.
Но ,ако наистина вярваш в магии и се страхуваш иди в църква да ти четат Киприанови молитви.
В Дания не знам дали има православна църква,но вероятно и католическата може да предложи някакъв подобен вариант.
Ако това ще те успокои ....

Аз мисля, че наистина трябва да тръгне на църква, ама редовно. Това, което й липсва, е вяра.
Но мога да се хвана на бас, че и това ще откаже.

Липсва ѝ най-важното - свободата сама да взима решения и сама да постига успехи. Като птиче в златна клетка е.

Тук в тази тема, освен да се озлоби още повече към околните, не виждам кскво да се случи.
Тя хубаво писа - само хора с подобни проблеми да се включват. Такова нещо - в затворена група, или в подфорума, който ѝ подсказахте. Кскто е при зависимите, да влезе, да види кой как се е справил, как е подходил, как се чувства след това. Такива работи.

Как така да липсва тази свобода за авторката?

Само 2 магии? Глупости.
Кармична обремененост нещо?

Аз съм имала такива моменти, когато децата бяха малки. Точно чувството, че съм в клетка, че съм придатък към семейството, чистачка, гледачка и мама робот. А моят живот го нямаше. Някак сама се измъкнах. Имам примера на майка ми, която винаги си е имала извънсемейни занимания - работа, почасова работа, приятелки, един клуб, който посещава, църквата.

Авторката да наема отвреме-навреме домашна помощница или детегледачка и да се разхожда по магазини, фризьорски салони, кина, театри и каквото я влече по цял ден. Ще се оправи веднага.

На първо място ние не сме господари на съдбите си. Не и докато споделяме живота си с други хора. Просто много господари ще станем по клоните.
Кофти неща се случват почти константно, искат се реални очаквания за събитията, без да минаваме към мания за контрол.
Има тежки и самотни моменти, въпреки че физически не сме сами. Всички ги имаме. Не са дяволчета, късмет и т.н Просто се случва. Ми събираш се и минаваш през тях. Нямаш право на избор.
Първата година на малкото ми дете беше кошмар. Ежедневна, ежечасова борба да го опазим живо. Не спиш, не ядеш, не се къпеш. Аспирираш дихателни пътища когато изписка устройството за нисък кислород. От страх поспиваш седнал с детето в ръце. Боли те тялото, боли те душата. Самотен си, страх те е. Искаш да свърши, обаче не свършва. Тук или се предаваш и влачиш или се бориш, защото знаеш, че имаш шанс. Щом имаш шанс, изход има. Не се чудиш “Що на мен”, не търсиш магия, врачка или папата.
Иначе казано, щом имаш време да се чудиш и да търсиш помощ от третото измерение нищо ти няма на живота. Просто го живей. Намери си малките неща, които те карат да се чувстваш добре и си вземи от тях Това, че нещо не върви по план(очаквания) не значи магия. Ако нещата с партньора не са такива, каквито ги искаш може би не си “видяла правилно” човека. Започнем ли с той е добър човек, но.... означава, че вероятно не си се вгледала добре в него. Виждаш твоята проекция за мъж, а не неговата същност. Аз самата считах, че брака ми не е съвсем ОК, защото очаквах друго. Ми да си бях “видяла” момчето. Ако го бях направила щях да знам, че искам ябълка от крушово дърво. Магия ли? Ццц! Е, крушите са вкусни просто вече не чакам ябълки. Няма разочарование, защото няма ненужно очакване. 100% и той на моменти се е чувствал като мен. Защото това е нормално.
Още търся формулата за прекрасен живот не съм я открила, но съм щастлива н моя си.

Ами разменя се с някоя жена, която няма деца, къща, мъж, а мечтае за такива и готово.

После тръгва от нула и постига всичко сама. Просто е.

Доколкото знам животът в Дания е доста различен, отколкото да речем в България или Германия. Българка, омъжена за датчанин, сложно ми се вижда. Различни светове.