Животът ми се случва въпреки мен

Първо - в едно семейство парите са общи. Второ, както вече казах многократно си имам достатъчно мои си, които не смогвам да изхарча, така че нужда от допълнително нямам.
Разбирам, че не тие кефи да е така и се опитваш да си внушаваш на себе си и околните, че съм финансово зависима нещастница, но със злобни драсканици няма как да промениш фактите. Излагаш се, не усещаш ли?


Сериозно ли така си разбрала ситуацията? Ами не е така, сори. Защо всички си мислят, че ако мъж има пари това автоматично означава, че никоя жена няма да обича него, а парите му? Аз знам защо - защото на тях им се иска да е така - женената за богат да не обича и да е нещастна. Тоя манталитет крещящо демонстрира, че НЕ случилите на богат мъж ги е много яд на случилите, завиждат та се късат и единственото успокоение, което могат да намерят в себе си, за да не пукнат съвсем от яд е да си баят: "Нищо, то тази е нещастна, не обича, не е обичана. Горката."
Предполагам, че има жени продали щастието си за пари, но слава Богу аз толкова глупава не съм и никога не бих се оженила за мъж, който не обичам, нито бих седяла с него па дори и заради децата. Верно че моя ме дразни, но пък и виждам, че не го прави нарочно и се опитвя всячески да ми угажда. Просто човек не може да избяга от природата си и от привичките си и му е трудно. За мен тия опити са доказателство, че държи на мен и на връзката ни и ги оценявам.
Бяхме вече на почивка, но се върнахме, защото дъщеря ми беше на готварски курс, а сега от понеделник тръгват на училище. Децата ми мразят да ходят на почивки - насила ги заведохме на Санторини само и само да ги дигнем малко от компютрите и да се веснат на слънце. Аз също не държа да ходя по почивки - направила съм си дома като почивна станция, басеин си имаме, слънце в изобилите... За кво ми е да бия път да получа същото на друго място. Че и covid да хвана. Двата дена които прекарахме по самолети и летища на път за и от Санторини се побърках от носене на маски. Изпитах облекчение като се прибрах - просто тук си имам всички удобства и си ми е най-спокойно. Нямам нужда да обикалям света за да се хваля и поствам снимки по мрежите да ме видят колко съм платежоспособна и как си живея живота. Предпочитам да си го живея private.


Явно е така, ама народа не смее да си го признае. Евала, че ти го правиш. Все пак за мен е по-приемливо жена да се ожени заради пари, отколкото мъж да си търси богата жена. Аз лично ако имам много пари и ми се лепят използватели заради парите - ми аз няма да ги приемам като мъже, а като пу...ки еднодневки.
Бракът е сделка - аз ти давам деца и семейство, а ти издържаш това семейство.
Може и да съм меркантилна, но никога не бих родила деца на мизерник та после и те да мизерстват. Мизерниците са за временно развлечение и то само при условие, че притежават други атрактивни качества - интелект, хумор, външен вид. Ако и това това нямат просто не ги отразявам, камо ли да се занимавам с тях.

Крис, ако и той работи, чак пък да харчиш ПО него - едва ли. Туй малко като “издържам мъж” ми звучи и ми става смешно.
Жените, поради противоречивата си природа и стремеж да се подсигурим, често на “внимавай кскво си пожелаваш” май се натрисаме. Хем мъж с пари, хем да не мисли само за пари, да умее да балансира, ама никоя не казва как точно

Хората са си казали: Не е важно колко пари има един мъж, а колко е склонен да похарчи по жена си.
В интерес на истината най-бедните ми гаджета са харчели процентно според дохода си най-много пари за мен. Имаше даже един, който почти всичко по мен пръскаше. Но не можехме да си позволим много ходене по кръчми и почивки просто щото си нямаше възможност човекът. В интерес на истината предпочитам стиснат мъж, който да ми дава сигурност, отколкото прахосник и всеки месец да ходим до общината да се молим за помощи за да преживеем.

"Да умее да балансира, ама никоя не казва как точно"
Ето, ще кажа за мен. Достатъчно за нормален живот. Да има какво да сложиш на масата вечер, да има какво да обуят децата ти, да си платиш тока/отоплението. Да ти стигнат за два три сладоледа по време на разходките в уикенда и някой по-голям подарък през месец/два. Да заведеш половинката на хубав ресторант веднъж на всеки месец/два.
Това би трябвало да е достатъчно на всяка жена, за да се чувства подсигурена, останалото вече влиза в графата "парите са самоцел и амбиция".
Поне ще ми е достатъчно на мен за в бъдеще.
Инак не виждам нищо лошо в това парите да са самоцел и амбиция, но тогава, като всички други цели и амбиции ще идват за сметка на други неща.

Извинявай, объркали сме се от веселяшкото заглавие "Животът ми се случва въпреки мен". Трябваше да се досетим, че така усещат живота си щастливите хора.

Аз винаги съм гледала да мога сама да покривам  своите и на децата ежедневни  нужди на  най-малкото, защото прекарвам много  повече време с тях, а знам потребностите ни и евентуални, дори непредвидени разходи. Именно това ми дава сигурност и спокойствие на мен лично.
Та, под очакван балансиране от страна на мъжа, имам предвид как хем пари да вади, хем да е достатъчно със семейството, да е потентен, устойчив на стрес и тям подобни

Тук поради цените не е много популярно по ресторанти да се ходи. Приема се за лукс. Повечето хора си се събират по домашному, барекюта и в интерес на истината това ми е много по-приятно - заедно да си готвим и да се хилим - вместо да пазим поведение в скъпарско заведение и да ядем квото ни поднесат, а не каквото на нас ни се яде.


и аз съм така - винаги съм имала за мен и за децата. А ваденето на много пари изобщо не значи, че ще се гърчиш по 8 часа и повече часа на ден. Зависи как си наредиш бизнеса. Моят мъж има толкова свободно време, че само се чуди какво ново хоби да си измисли.


Що не допускаш вариант, това което се случва въпреки мен да е по-хубаво от провалените ми планове? Провален план и очаквания носи стрес, но не е задължително да носи чак пък нещастие. Наистина не четеш с разбиране

Моите и на децата нужди гледам и аз да ги покривам, обаче на тоя акъл бих искала мъж на който да съм целия свят. Такъв като скрекелиния и аз си имам. Живея си добре, нормално, чак да се хваля не. Аз за това и Скрек какво толкова не му харесва на нейния не разбирам. Мъж като мъж, стиснат, егоист, като всички останали. Явно става за секс, след като са направили три деца

Ко ти пречи да си продължаваш да я имаш тая сигурност от собствен ресурс, пък ти пак си му бъди целия свят, кат искаш
Сигурно си го чувала тва “какво да направя, за да те имам”.

Хората имат различни очаквания от една връзка. Щом нейният начин е да е с мъж, който издържа семейството, докато тя домакинсва, учи трето висше и пр. - ок. Но на всеки плюс в списъка, има поне по един минус, а понякога повече - той върви в комплект със свекървата, свекървата ме мрази, той не ми говори и т.н. Решава кое й е приоритет, от време на време преразглежда - дали още й е приоритет, и действа според обстоятелствата.

е това е. Преценявам на момента кое е най-добре или най-малко зле и го избирам.
2 пъти съм го зарязвала с децата и съм ходила на почивка съвсем сама. Ами... кво да ви кажа.... липсваха ми той и децата...скучно ми беше, въпреки, че  ухажори иначе не липсваха. Определено сама не се чувствам по-щастлива. Ако имам нова любов може да е различно, но в момента такава няма и не търся.

Има нещо неизказано в цялата работа.

Скрег,  може би, имате всичко от което се нуждаете и просто пишете във форума от скука и за разнообразие. Животът се случва въпреки всичко и въпреки всички.
И е далеч по- добре да го живеем. От личен опит съм се убедила, че от много философстване и мислене, ефект- няма.
Ако съм щастлива и заета  - не бих имала време нито желание да пиша по форуми. (Освен в някоя забавна или модна тема.) Честно. Но това си е мое мнение, разбира се.

И какво е според теб?

Хората знаят по-добре от теб.
Тя си казва жената, че без него по-зле. Повечето мои приятелки са така, тоест, колкото и да изглеждат недоволни, всъщност по този начин са си с
преценили избора. И си живеят тъй, друг е въпросът как съжителстват, но мен това не ме интересува и не се бъркам със съвети.