Сузи продължава да кашля и утре ще я водя пак на пулмолог /при нея е заведена/. Повече от 10 дни вече, не мога повече така... Много ми е тъжно. Искам да ходи на детска градина, тя също. Днес говорих с учителката, нооооо защо ли не съм особено доволна от този разговор
Какво да направи като детето ми било по-податливо на болести?! Иначе говорехме на нормален тон, човешки, попитах я къде бъркаме в цялата тая работа, какво можем да направим /ние като родители и те като учители/. Не знам доколко е податлива на болести, колкото на немърливо отношение. Защо детето не боледува, когато си го гледам АЗ?! При това й давам и да тича и да дивее колкото й душа иска. Толкова време сме прекарвали навън, прозореца вкъщи почти не се затваря! Как аз успявам да не я разболея, а те за ДВА ДНИ ми стъжниха живота, пресушиха ми джоба /за лекарства в аптеката/ и добавиха отрови към черния дроб на детето ми
Какво да правя???
Сега времето е хубаво, но като е лошо - какво ще правим вкъщи, направо ще се сбъркаме.
Преди време ви писах за моето недоволство. Онези дни пак говорих с него, нооооо никаква реакция от негова страна. Сега пак си прави планове да ходи на мачовете в София от Шампионската лига, а ми ние - какво? Аз защо не мога да изляза някъде, без да ми пука за нищо, че да не се и допитвам дали може; еййй така, просто да си изляза, да пийна биричка с приятели... Нещо много ми е тъжно, опитвам се да се разсейвам /то децата достатъчно ми запълват деня с щуротии/ и да мисля за хубави неща, но нещо напоследък май започвам да се предавам, и сън не ми достига, все по-трудно заспивам, покрай беба през нощта спя разпокъсано ииии.... абе, я да ви пожелая хубава нощ, че нещо съвсем ще ви сдухам и вас!
/
не искай разбиране от тях. Те си мислят, че щом изкарват парите вкъщи нямат никакви задължения. Моят ми помага - не мога да си кривя душата, но винаги може и повече. Говори с мъжа си - кажи му, че след седмица ще се събирате с приятелки и да си направи нещата така , че да си е вкъщи. Иди на фризьор и си направи маникюр. Купи си нещо - може и чорапи да са, но действа стимулиращо. А ако не става и така си покани приятелки вкъщи докато той е у вас и той ще не ще - трябва да се позанимава с децата, докато ти обръщаш внимание на гостите. Аз цяло лято - 3 месеца гледах сама и двете деца. Накрая сама си говорех. И се оказа, че аз съм нервна и истерична, защото крещя на големия за щяло и нещяло. А баща му не му прави забележки. Та не стига, че съм истерична ами съм и лоша в очите на детето, защото нищо не давам, а тати дава. Никой не може да те разбере, че се изтощаваш психически. Лошото е , че и майка ми не ме разбира. Имам и две сестри, които ме търсят само по телефона, но не и да излезем или да се съберем на гости. Много е трудно, но поговори с близките си. Да дойде някой да погледа децата за 2-3 часа (не че при мен е ставало
), но потърси помощ от тях.
Навсякъде ходя с двамата, онзи ден баща им ги гледа за 1 час , аз бях на родителска среща, тръгнах си по-рано, защото видях, че нещо много се проточи и вече бях пред къщи, когато телефона иззвъня, влизам в къщи, те тримата в коридора и мрънкат (и тримата)


Той като е искал да има деца,трябва да е мислил,че ще искат гледане и внимание.Как може,така...?
Не знам дали ще и повярваш,но нашия татко толкова много ми помага за гледането на децата и въобще за всичко.Работи на 3 смени и винаги намира време за нас,та той и готви у нас.Аз не съм готвила може би от 1 година.Е понякога му помагам за някоя друга манджа,и най-вече му казвам как да сготви и тоий го прави.А де не говорим колко много го разхожда на Лъчето.Слага го на кенгуруто или на количката и го разхожда навън да поспи.И никога не се е оплакал за нещо.Дори понякога ми е съвестно ,че толкова работа върши,но на него му е изключително приятно да се занимава с Лъчко (е и с каката,ама тя вече е голяма...)
