Няма лошо да живеят възрастни и млади на едно място.
Напротив – има лошо, защото рано или късно се стига до такива проблеми. И още куп други – начели сме се в свекървенската тема.
Между другото и ние с брат ми сме изкарали детството си без детска стая. Живеехме в двуетажна къща. Ама в същата ситуация – баба ми си живееше в нейните 2 стаи, ние с родителите ни в други 2, кухнята – обща.
Ама не се сърдя на баба ми, която си е изгладувала на млади години въпросната къща, а на родителите ми, че ни го причиниха, защото така им беше по-удобно – да си живеят живота безгрижно и някой да им гледа децата... Имали са възможности да се отделят и дори да си купят апартамент (въпреки че в онези години беше много трудно). Не са пожелали, защото е щяло да е за сметка на рахата им. Що да си свиват стандарта и да си гледат сами децата, когато може и по-леко, и по-тарикатски да си карат живота?
Поне не бяха нагли да имат претенции към баба ми да си свива територията. То и без това все някое от децата спеше при нея. Но това, че си пишехме домашните на кухненската маса, не беше по нейна вина.
А, сега се сещам, че и мъжът ми с брат му са били така – 3 поколения, 6 човека в тристаен апартамент. Без никаква възможност за детска стая. Кой спи в кухнята, кой при баба и дядо, кой в хола... Чия ли е вината?
Т.е. майката и бащата на тези деца са неспособни да задоволят битовите нужди на собствените си деца, затова майката иска да вземе имота на родителите на бащата?