Случи ми се нещо странно XXIII

И на нас се е случвало, телефона ми звъни, гледам ММ. Той обаче е до мен, а телефона му си седи спокойно на плота в кухнята. Вярно ме беше набрал сам. По-стеанното от описаната нагоре историята  е, че телефона сам е набрал номер, който не е в указателя, но е на близък.

И на мен ми се е случвало. Имаше един период преди няколко години, беше често за около седмица. Вероятно нещо от мрежата.

Леле не бях чувала, дано да не ми се случи 😦
Иначе наистина по-странното, да не кажа нереално е, че е набрал и номер, който не е в указателя и дори никога не е набиран..

Наистина е странно,  не мога да си представя дори как е възможно номер, който никога не е избиран от този телефон да получи обаждане от него. Човека беше направил и снимка на екрана за доказателство. Вижда се пропуснато повикване  и номера, от който е повикането.

Най-сетне нещо наистина странно в темата!

Ами това с най-голямата любов не е ясно. Може да да е имал 2 жени и за двете да е бил най-голямата любов по различно време.

Аз съм имала предвид за теб/ не лично/, който е бил най-голямата ти любов.

На моя приятелка телефона ги вършеше същите.

Моя  също ги прави,.Освен това затваря или вдига на когото както си прецени ))))
Веднъж на работа, както си е без звук и ми е в чантата,някой звъннал,тел. съответно решил да вдигне и от чантата ми се чува някой да говори,освен това на високоговорител....а чантата е далеч от мен и всички бяха доста шокирани )))

Никога до сега не е набирал сам,  не е затварял или вдигал сам.  И как телефон ще избере сам непознат номер, който не е избиран . Да уточня, че не е смартфон, а стар телефон с клавиатура. За да избереш не избиран номер трябва да набереш цифрите на клавиатурата. Просто не мога да намеря никакво обяснение за това нещо.

Няма какво да се обяснява на хора , които не вярват в тези неща . Този който мисли другия за откачен, рано или късно ще разбере че има нещо, след като се сблъска. Аз вярвам че е било подсказка от покойния

Имам подобна история със стар телефон пръчка от преди 7 години. Имах приятел, когото наричах с прякор, той беше много избухлив, и в един момент се усетих, че нещо му има на характера. Просто с времето направих връзката, че не съм казала или направила нищо, ами просто в един момент нещо му прищраква, и влиза в някаква фаза, започва да вика и блъска. Та като се разделихме, съответно в указателя си го преименувах на пълното му име, а не прякора му. После мина време, той разбра, че няма шанс да се съберем, блокира ме по мрежи и тн. но с години виждах как с колата си минава пред блока ми. Колата му нямаше как да сбъркам заради ваденката череп на капака от предния й собственик, а и съм го засичала в квартала в моя фризьорски салон, в моя клас по йога, моите танци, правейки се на ударен... Та телефона ми в един мометн взе да прави номера - звъни, и клипа изписва прякора му, а не неговото име... вдигам, не се чува нищо,...телефона отчита няколко секунди разговор... затварям - после няма в история на повиквания, и не мога да набера обратно... не знам какво беше това,... Гледала съм дали съм преименувала на сим картата и на апарата, занимавах се с техническа поддръжка, с оператор, какво ли не, не можах да намеря обяснение... Накрая просто си купих нов телефон, и историята приключи

Днес ми се случи нещо,което преди ми се случваше доста често,но скоро не беше. Писала съм и тук првди.
Припознавам се в даден човек(виждам някой,който ми заприличва на друг),може да го помисля за някой приятел,познат,а може и дори за някой,който едва познавам,но ми напомня за него.И до минути виждам човека.за който съм го помислила. Това става на всякакви места и при различни ситуации - в магазин,на улицата.....

Отново чувах „изстрели“ в главата си и не, не  идват отвътре, както беше споментато напред, от кръвоносните съдове,  а отвън. Чувството е изключително неприятно и стряскащо.  Но не затова се включвам, а за да споделя, най- странната за мен случка, която съм преживяла. Миналото лято диагностицираха мъжа  ми с онкологично заболяване. Шокът беше огромен. За разлика от мен, той запази самообладание, но аз бях на ръба на здравия разум. Сякаш всичко беше на забавен каданс, не можех да се съсредоточа върху нищо , освен да мисля за коварната болест. Започна ежедневно посещение на болници, болестта беше в напреднал стадий, последваха безброй изследвания, лъче и химиотерапии, а операцията беше назначена  за след три месеца. Живеех в унес, четях във форума за подобни диагнози, исках да получа успокоение от някъде, но както споменах, нямах регистрация, а бях толкова изтощена, че дори не ми се говореше. Християнка съм и съм възпитана от изключително религиозен баща, който беше подчинил съществуването си на Бог и законите му. Аз обаче нямам толкова силна вяра и в този момент вместо да се обърна към Господ за подкрепа, аз му бях гневна. За жалост, преди три години татко почина и в изпитанието, което изживявах бях сама. Нямаше го татко да ми влее от силата и вярата си. Чувствах се изгубена. Една вечер се бях свила в единия край на дивана, бях затворила очи и си „говорех“ с тати. Разказвах му колко съм отчаяна, колко ми липсва подкрепата му и го молех за помощ.Молех го да не ме изоставя и да помоли неговият Бог, за който твърдеше, че е доброта и любов да ми помогне. Искам да подчертая, че макар, че бях със затворени очи, не бях заспала. Бях будна и цялото ми същество беше на кълбо от тревога. И в този момент зад затворените си очи „видях“ една жена, с гладка бяла кожа, големи кафяви очи и  тъмна коса,  прибрана в строга прическа. Жената се наведе над мен, това се случваше за части от секундата, не бях изплашена, докато се навеждаше към мен, в главата ми се стрелна мисълта – „ точно от това имам нужда, някой да ме прегърне“. Но жената не ме прегърна, а с ясен и силен глас  ми каза – „ ВСИЧКО ЩЕ СЕ НАРЕДИ!“
Подскочих от този глас, беше толкова силен и звънлив. Погледнах към мъжа си, който седеше в другия край на дивана, за да разбера, той чул ли е това, което чух аз, но той си седеше спокойно и цъкаше с дистанционното из тв каналите. Разказах му какво преживях, а той ми отговори, че е уверен, че татко ще му помогне да оздравее. На следващия ден разказах и на сина ни, какво „видях“ и чух, но той се притесни за менталното ми здраве, каза ми, че болестта на баща му не ми се отразява добре, че трябва да се успокоя, за да не полудея. С две думи, помисли ме за изтрещяла кукувица, макар че не ми го каза в прав текст. Заредиха се много тежки дни.  Разбрахме, че има разсейки в черния дроб и лимфите, аз бях на ръба на силите си,  а когато оставах сама се опитвах всячески да предизвикам  отново образа на жената, за да ми каже още нещо успокояващо, но това не се повтори никога. Последва  дълга и тежка операция, след това химиотерапия и след последния ЯМР, разбрахме, че от разсейките няма и помен. Към този момент, той се чувства добре, изглежда добре и живее пълноценно. Нещата наистина се наредиха, точно както ми каза жената... Нямам обяснение за това мое преживяване, отново подчертавам, че не съм сънувала, а бях будна и в пълно съзнание. Беше нещо, като образ при медитация, но аз не умея да медитирам, колкото и да се старая.Вече не си задавам въпроси, какво видях  и чух  и защо го видях и чух. Дали тати  от отвъдното ми изпрати този образ, дали е нещо  друго? Нямам отговор. Изпитвам само благодарност, че ми се случи и вля в мен сили, за да мога да премина през кошмара.

Caramella, може да си се свързала с духовния си наставник или дори Аза; Когато сме в такива състояния те винаги идват под някаква форма - сън, видение, глас...Като бях малка и млада често на сън си общувах с млад светъл мъж, който ми даваше напътствия. От поне 15-20 години това не се случва. Не знам дали това е духовният ми наставник или съм  Аз, защото тук на земята съм жена  в първо прераждане като жена и все още вътрешно се чувствам мъж (сега не съм джендър и си харесвам мъже,  не съм на другия бряг ), но по-скоро мисля и действам като  мъж.