Всяка жена ли заслужава да има семейство

  • 22 400
  • 864
  •   1
Отговори
# 375
  • Пловдив
  • Мнения: 3 940
Скрит текст:
Жребче, много трагично звучи, направо отчайващо. Във всеки случай е по-добре човек да има късмета да изживее такава любов, пък дали ще е катастрофа или не няма как да знае, докато не се случи.

Не говоря за след развод, а изначално, още когато майката е бременна тя знае дали е от любим или нелюбим мъж и всичко си проличава още с раждането, когато тя започне да се грижи за детето.

няма гаранция как ще се развие един брак, но със сигурност е по-добре да има изисквания, отколкото да прави компромиси още от самото начало.

Фрости, че то нали с това започва любовта! Само че понякога всичко това става накуп за части от секундата.
Когато изискванията са били погрешни, довели са до избор на погрешен човек и после до развод с горчивина след него, едва ли това може да се оправдае с думите ти "по-добре да има изисквания". Изисквания, изисквания.... Хубаво, но е ключово какви са те! Когато отстъпките в изискванията са добре премислени и в допустими граници, човек има много по-голям избор измежду хора, а и така не би пропуснал някого, с когото действително да се напаснат един към друг. Нека не забравяме, че повечето хора и от двата пола обикновено си имат няколко основни изисквания към другия и ако те бъдат покрити от обекта на внимание, често се случва да си затворят очите за наглед по-малките изисквания, пренебрегването на които обаче може да се окаже препъникамъчето след това. Smiley
 Нали знаеш вица за изпита за секретарки, в който накрая спечелила не най-добре справящата се с професията, а тази с най-големите гърди? Scream Е, нещо такова се случва твърде често и в живота - и от страна на мъже, и от страна на жени. Дават предимство на нещо първично, пренебрегват нещо друго, а после се питат "Как стигнах до това положение и кое се обърка!? Уж избрах идеалния/ата!".

# 376
  • Мнения: 3 865
И моята майка не ме понася и винаги ме е сравнявала с баща ми, когото мрази. Но се чудя дали заради това съм и черна (щото и сестра ми е от същия баща ама отношението към нея е различно) или просто защото сме много различни като хора и светоглед. От мен била чувала същите думи като него без аз самата да съм ги чувала от него и поради това заключва, че приличам на него, а не че може би това, което двама души и казват е истина.

# 377
  • София
  • Мнения: 62 595
Ох, като започнете с тези рационални анализи за премисляния и отстъпки! Всеки се движи в някаква среда и потенциалните връзки са с хора от тази среда, защото няма как да се материализира по магичен път от Марс. Естествено, че е първично, какво да е!  Грешен ли е или не, се вижда след години. Дори в романтичните филми и в приказките Пепеляшките са от сой и се женят за принцове, а просяците са просяци само на първата страница от приказката, но с ум много бързо сменят социалния и материален статус.

Възможно е мъжът /жената като станат нелюбими, тогава и децата от тях стават нелюбими и пак си личи. Затова казват, че мъжът като се разведе с жената, се развежда и с децата, които тя е родила. И за жените важи, но по-рядко. По-скоро забравят, че децата са възпитани и от другия родител и са имали време да попият поне половината си изрази и навици от него.

# 378
  • Мнения: 5 137
За теб нагон, за друг е всичко.

Всичко едва ли е от първия миг
Но всичко е с всеки следващ миг

И е много хубаво .

# 379
  • Пловдив
  • Мнения: 3 940
Между другото, в една страница за запознанства наскоро ми писа жена (на 38 години - интересно съвпадение), която бе обозначила в профила си, че търси мъже над 180 см, а аз съм 171 см и като я питах как така е решила въпреки това да ме заговори, тя ми отвърна, че свестни мъже не били останали над 180 см. Sweat Smile Та, нещо в духа на настоящата тема се получи тогава. Явно въпросната жена вижда, че може би пък не е лоша идея да поразшири своята целева група, вместо да остава съсредоточена върху по-тесния кръг от най-желаните от нея мъже. Не, че не може да срещне някой готин левент, но все пак си пробва късмета и другаде.

 Сега проверих, че въпросната жена е гледала профила ми общо 5 пъти в двата дни, преди да реши да ме заговори. Интересно... Някакви размишления и колебания ли е имала през това време?

Последна редакция: ср, 19 авг 2020, 20:51 от Жребчe

# 380
  • София
  • Мнения: 62 595
Това със сайтовете за запознанства ми е най0тъпото. Не зная какво очакват хората, но със сигурност описанието на изискванията отблъсква, все едно купуваш стока.

# 381
  • Мнения: 89
Не мислите ли всъщност, че авторката в момента не търси мъже по някакви изисквания, а че и липсва точно онази тръпка, любов от пръв поглед, която беше спомената, за да станат нещата по-сериозни. А тъй като точно това не се случва, няма как да се премине нито към изисквания, нито към компромиси.

# 382
  • Пловдив
  • Мнения: 3 940
Скрит текст:
Не мислите ли всъщност, че авторката в момента не търси мъже по някакви изисквания, а че и липсва точно онази тръпка, любов от пръв поглед, която беше спомената, за да станат нещата по-сериозни. А тъй като точно това не се случва, няма как да се премине нито към изисквания, нито към компромиси.
За да срещнеш така желания човек, значи все пак имаш някакви основни изисквания. Какви ще са те - зависи най-вече от това кой какво предпочита. Авторката беше споменала своите очаквания и мисля, че са сравнително нормални и много мъже се вписват в тях. Ако е така и също действа в посока на запознанство с мъже, има добри изгледи за успех.
 Повечето жени обикновено имат много по-големи изисквания и не са склонни да отстъпят от тях.

# 383
  • Мнения: 89
Не знам, може при някои да е така това с изискванията. Моето влюбва не от пръв поглед нямаше нищо общо с изискванията ми , затова го казах. Все пак хората са различни, емоционална им нагласа също.

# 384
  • Мнения: 6 622
Възможно ли е да си мразиш децата заради баща им или понеже приличат на него?

След развода всичко е възможно. Confused Моята майка я дразнех, защото приличам на баща си, все едно аз съм ѝ го избирала. Като напомнят с жестове, погледи за неприятен човек, явно и децата дразнят, пренася се чувството. Омраза обаче е прекалено силна дума за повечето случаи.
Това е ужасно и много, много тъжно. Не мога да разбера как е възможно? Та нали това дете е преди всичко и на майката? Носила го е в корема си, отгледала го е...
Голямото ми дете е точно копие на баща си. Мъж, които меко казано не мога да понасям, но детето обожавам. Всичко в нея ми се струва съвършено.

# 385
  • Мнения: 18 391
Ама стига сте прехвърляли омрази и пр.негативизми на децата си. Възможно е, да, само че това е автоагресия. С магия или без Wink

# 386
  • Мнения: 3 480
Понякога и при 2 деца на едни родители, може да има предпочитания към едното или другото.

# 387
  • Мнения: 5 137
Жената пита за друго..
Вие деца намесихте,че и омраза..

# 388
  • Мнения: 997
С годините човек започва да разбира точно какво иска и не е склонен да прави толкова компромиси, защото му е писнало от повечето повърхностни идиотизми, битовизми и елементаризми.
Обикновено по-сериозните, по-интелигентните и критични към себе си хора срещат най-много трудности в създаването на връзка. Не от неувереност, а от това, че повърхностните неща и страсти откровено ги отвращават.
Дали всяка жена заслужава семейство, това никой не може да каже. Вероятно има такива, за които не е препоръчително и не би трябвало дори.
Дете може да имаш и сама, стига да можеш да го отгледаш, както финансово, така и с достатъчно отделено внимание и време. Ако детето е всъщност приоритет.
Връзки може да има на всякаква възраст. Няма да ти дам съвет излизай, за да си намериш, щото това, дето е по улиците и баровете не е гаранция, че е стока, а с проба и грешка понякога човек само си губи ценно време. Вероятно отговорът е някъде в теб - в интересите ти, в средата ти.

Най-смисленият коментар, който прочетох дотук. Евала!
Аз съм на 36, също неомъжена, без деца, но пък и не са ми приоритет.
Отдавна осъзнах, че да се задоволяваш с трохи в една връзка с човек, който не може да те разбере, само и само да запълниш самотата си, е най-грешното възможно решение.
Самотата често е по-страшна когато се усеща докато си сред неподходящите хора, тогава е задушаваща..
Ако съдим по съветите по-горе за активно включване в интернет сайтове, социални мероприятия, курсове, хобита и т.н. - на теория да, но на практика, рядко можеш да срещнеш някого така.
Животът е прекалено кратък за да се задоволяваш с каквото има, и тук не става дума да бъдеш надменна или прекалено претенциозна.
Човек сам преценява с кои неща може да направи компромис, стига да са налични други, съществени такива, заради които би си струвало.
Възрастта никак не е от значение, говорим за човек със собствена стойност, не за застояла стока, така че в никакъв случай не бива да се чувстваш сякаш нямаш право да държиш на критериите си, както доста хора смятат.
Когато си осъзнала какво искаш, няма как да се примириш да бъдеш с човек, който няма да го разбере - в крайна сметка всички заслужаваме човек, който ни разбира и обича заради самите нас, с хубавото и лошото, не защото можем да му дадем нещо (или родим дете) - смятам, че това е най-важното в едни отношения - връзката между двама души, а не 'неизбежното' продуциране на дете от нея, което да бъде по-важно от любовта между двойката, която го е създала.

Може да звучи като клише, но най-пълноценните връзки всъщност се получават, когато напълно приемеш и заобичаш времето ти сама със себе си - когато се чувстваш пълноценна и удовлетворена така, без да имаш нужда от никой друг да ти осмисли живота.
Тогава неочаквано се появява възможност, ако си късметлийка - със също толкова завършена личност, която да не търси симбиотично сливане, а истинска връзка, която да помага и на двамата да се развивате заедно, вместо да се вкопчвате. Някой, с който се постига истинска интимност - сексуална, интелектуална, емоционална, някой, с когото се смеете заедно, с който можеш да бъдеш истинска, без да се страхуваш, че ще те съди или разбере неправилно.

От сърце ти желая да получиш това, което искаш! Hug

# 389
  • Мнения: 1 788
... Отдавна осъзнах, че да се задоволяваш с трохи в една връзка с човек, който не може да те разбере, само и само да запълниш самотата си, е най-грешното възможно решение.
Самотата често е по-страшна когато се усеща докато си сред неподходящите хора, тогава е задушаваща..
Ако съдим по съветите по-горе за активно включване в интернет сайтове, социални мероприятия, курсове, хобита и т.н. - на теория да, но на практика, рядко можеш да срещнеш някого така.
Животът е прекалено кратък за да се задоволяваш с каквото има, и тук не става дума да бъдеш надменна или прекалено претенциозна.  ...
Абсолютно точно!

Общи условия

Активация на акаунт