Скрит текст:
Най-смисленият коментар, който прочетох дотук. Евала!
Аз съм на 36, също неомъжена, без деца, но пък и не са ми приоритет.
Отдавна осъзнах, че да се задоволяваш с трохи в една връзка с човек, който не може да те разбере, само и само да запълниш самотата си, е най-грешното възможно решение.
Самотата често е по-страшна когато се усеща докато си сред неподходящите хора, тогава е задушаваща..
Ако съдим по съветите по-горе за активно включване в интернет сайтове, социални мероприятия, курсове, хобита и т.н. - на теория да, но на практика, рядко можеш да срещнеш някого така.
Животът е прекалено кратък за да се задоволяваш с каквото има, и тук не става дума да бъдеш надменна или прекалено претенциозна.
Човек сам преценява с кои неща може да направи компромис, стига да са налични други, съществени такива, заради които би си струвало.
Възрастта никак не е от значение, говорим за човек със собствена стойност, не за застояла стока, така че в никакъв случай не бива да се чувстваш сякаш нямаш право да държиш на критериите си, както доста хора смятат.
Когато си осъзнала какво искаш, няма как да се примириш да бъдеш с човек, който няма да го разбере - в крайна сметка всички заслужаваме човек, който ни разбира и обича заради самите нас, с хубавото и лошото, не защото можем да му дадем нещо (или родим дете) - смятам, че това е най-важното в едни отношения - връзката между двама души, а не 'неизбежното' продуциране на дете от нея, което да бъде по-важно от любовта между двойката, която го е създала.
Може да звучи като клише, но най-пълноценните връзки всъщност се получават, когато С годините човек започва да разбира точно какво иска и не е склонен да прави толкова компромиси, защото му е писнало от повечето повърхностни идиотизми, битовизми и елементаризми.
Обикновено по-сериозните, по-интелигентните и критични към себе си хора срещат най-много трудности в създаването на връзка. Не от неувереност, а от това, че повърхностните неща и страсти откровено ги отвращават.
Дали всяка жена заслужава семейство, това никой не може да каже. Вероятно има такива, за които не е препоръчително и не би трябвало дори.
Дете може да имаш и сама, стига да можеш да го отгледаш, както финансово, така и с достатъчно отделено внимание и време. Ако детето е всъщност приоритет.
Връзки може да има на всякаква възраст. Няма да ти дам съвет излизай, за да си намериш, щото това, дето е по улиците и баровете не е гаранция, че е стока, а с проба и грешка понякога човек само си губи ценно време. Вероятно отговорът е някъде в теб - в интересите ти, в средата ти.
Обикновено по-сериозните, по-интелигентните и критични към себе си хора срещат най-много трудности в създаването на връзка. Не от неувереност, а от това, че повърхностните неща и страсти откровено ги отвращават.
Дали всяка жена заслужава семейство, това никой не може да каже. Вероятно има такива, за които не е препоръчително и не би трябвало дори.
Дете може да имаш и сама, стига да можеш да го отгледаш, както финансово, така и с достатъчно отделено внимание и време. Ако детето е всъщност приоритет.
Връзки може да има на всякаква възраст. Няма да ти дам съвет излизай, за да си намериш, щото това, дето е по улиците и баровете не е гаранция, че е стока, а с проба и грешка понякога човек само си губи ценно време. Вероятно отговорът е някъде в теб - в интересите ти, в средата ти.
Най-смисленият коментар, който прочетох дотук. Евала!
Аз съм на 36, също неомъжена, без деца, но пък и не са ми приоритет.
Отдавна осъзнах, че да се задоволяваш с трохи в една връзка с човек, който не може да те разбере, само и само да запълниш самотата си, е най-грешното възможно решение.
Самотата често е по-страшна когато се усеща докато си сред неподходящите хора, тогава е задушаваща..
Ако съдим по съветите по-горе за активно включване в интернет сайтове, социални мероприятия, курсове, хобита и т.н. - на теория да, но на практика, рядко можеш да срещнеш някого така.
Животът е прекалено кратък за да се задоволяваш с каквото има, и тук не става дума да бъдеш надменна или прекалено претенциозна.
Човек сам преценява с кои неща може да направи компромис, стига да са налични други, съществени такива, заради които би си струвало.
Възрастта никак не е от значение, говорим за човек със собствена стойност, не за застояла стока, така че в никакъв случай не бива да се чувстваш сякаш нямаш право да държиш на критериите си, както доста хора смятат.
Когато си осъзнала какво искаш, няма как да се примириш да бъдеш с човек, който няма да го разбере - в крайна сметка всички заслужаваме човек, който ни разбира и обича заради самите нас, с хубавото и лошото, не защото можем да му дадем нещо (или родим дете) - смятам, че това е най-важното в едни отношения - връзката между двама души, а не 'неизбежното' продуциране на дете от нея, което да бъде по-важно от любовта между двойката, която го е създала.
Скрит текст:
напълно приемеш и заобичаш времето ти сама със себе си - когато се чувстваш пълноценна и удовлетворена така, без да имаш нужда от никой друг да ти осмисли живота.
Тогава неочаквано се появява възможност, ако си късметлийка - със също толкова завършена личност, която да не търси симбиотично сливане, а истинска връзка, която да помага и на двамата да се развивате заедно, вместо да се вкопчвате. Някой, с който се постига истинска интимност - сексуална, интелектуална, емоционална, някой, с когото се смеете заедно, с който можеш да бъдеш истинска, без да се страхуваш, че ще те съди или разбере неправилно.
Тогава неочаквано се появява възможност, ако си късметлийка - със също толкова завършена личност, която да не търси симбиотично сливане, а истинска връзка, която да помага и на двамата да се развивате заедно, вместо да се вкопчвате. Някой, с който се постига истинска интимност - сексуална, интелектуална, емоционална, някой, с когото се смеете заедно, с който можеш да бъдеш истинска, без да се страхуваш, че ще те съди или разбере неправилно.
От сърце ти желая да получиш това, което искаш!
Прилича на клише, звучи като клише, мирише като клише.
Но може да е..., знам ли? Добър съвет?
