Проблеми в семейството

  • 5 265
  • 36
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 3 128
А кой ви пазарува за ядене в къщи? Ако ходи той поръчвай му предварително каквото ти трябва.
Излизай по рано сутрин, когато е хладно. То не и добре да се залежаеваш, още си в началото. На работа ходиш ли, болнични нещо?

# 16
  • Мнения: 4 955
AniAni12,скоро ще отмине дискомфорта.
Предполагам,че приятеля ти ходи на работа и няма как постоянно да си център.Трябва да откриеш начин сама да запълваш самотата си.
Има интернет,има филми,книги..
Намери своя си център ..Не залитай в кофти настроения.

# 17
  • Мнения: 924
Ти си едва в 14 седмица. Не може всички да ти се въртят постоянно. Явно не работиш и си лежиш по цял ден. Какво ще става като напредне бременността ти? Втората ми бременост, изкарах на легло поради медицински причини. Бях със серклаж и контракции и наистина се налагаше да лежа. Не че изкарах до края.. но това е отделен въпрос. Мъжът ми пътува и го нямаше през по голямата част, а имаме по-голямо дете.  Нямаш представа колко е трудно, като имаш друго дете да си прикован на легло. Ако нямаш основания за тревога, според мен няма причина да се сърдиш на близките ти, че не те обгрижват. Някой жени си работят почти до края на бременността.

# 18
  • Мнения: 746
Здравей, Ани, от това, което си написала-терзанията ти, как се чувстваш, ми прави впечатление, че си чувствително момиче, за което е важно да чувства подкрепа и разбиране от близките си, а може би и от не толкова близки, споменавайки, че нямаш приятели, на които да споделиш тревогите си (може и да греша). Майка ти най-вероятно не идва често, защото не и е минало наум, че за теб е важно да и споделиш разни неща и да се виждате. Щом казваш, че тя те е оставяла да се оправяш сама по принцип вероятно ти има доверие и знае, че си оправна. Хората са си такива каквито са, някои не са много чувствителни, други са си самодостатъчни и не чувстват самотата като нещо, което да им тежи. Поговори с тях и им кажи какво те мъчи, може да те разберат, но може и да не го направят. След раждането на бебчо може и да се чувстваш още по-самотна, защото тогава цялото внимание е върху бебчо и майката (особено ако е в следродилна депресия) може да се чувства пренебрегната. Естествено това не е задължително да ти се случи. Поговори с близките си. Друга възможност, която мога да ти дам като идея и да посещаваш психолог поне веднъж месечно, не заради това, че имаш проблем, а по-скоро да има пред кого да споделяш притесненията си и чувствата си. Така със сигурност ще се чувстваш по-добре, защото няма да трупаш в себе си притеснения и т. н.

# 19
  • Мнения: 24
Здравей, Ани, от това, което си написала-терзанията ти, как се чувстваш, ми прави впечатление, че си чувствително момиче, за което е важно да чувства подкрепа и разбиране от близките си, а може би и от не толкова близки, споменавайки, че нямаш приятели, на които да споделиш тревогите си (може и да греша). Майка ти най-вероятно не идва често, защото не и е минало наум, че за теб е важно да и споделиш разни неща и да се виждате. Щом казваш, че тя те е оставяла да се оправяш сама по принцип вероятно ти има доверие и знае, че си оправна. Хората са си такива каквито са, някои не са много чувствителни, други са си самодостатъчни и не чувстват самотата като нещо, което да им тежи. Поговори с тях и им кажи какво те мъчи, може да те разберат, но може и да не го направят. След раждането на бебчо може и да се чувстваш още по-самотна, защото тогава цялото внимание е върху бебчо и майката (особено ако е в следродилна депресия) може да се чувства пренебрегната. Естествено това не е задължително да ти се случи. Поговори с близките си. Друга възможност, която мога да ти дам като идея и да посещаваш психолог поне веднъж месечно, не заради това, че имаш проблем, а по-скоро да има пред кого да споделяш притесненията си и чувствата си. Така със сигурност ще се чувстваш по-добре, защото няма да трупаш в себе си притеснения и т. н.
Благодаря ти много за този пост. Мисля, че идеята за Психолог е много добра.

# 20
  • Мнения: 7 926
Възможно е майка ти да не харесва мъжа ти и затова да не иска да идва.

# 21
  • Мнения: 24 467
Ани, а ти с какво се занимаваш в момента?
Имаш ли работа, хоби?

# 22
  • Мнения: 12 801
Ани, като чета описанието как се чувстваш, си мисля, че може да изживяваш епизод на подтиснатост заради изолацията си. Не казвам депресивен епизод, понеже диагнози се поставят от лекари.
Струва ми се, че е добре да започнеш да излизаш по малко. Движението помага да се изработва хормонът  на щастието в мозъка. Започни с малка разходка и увеличавай постепенно.
Не е лошо и да продължаваш да пишеш във форума, все е някакво общуване.
И да, поговори с партньора ти, кажи му как се чувстваш и го питай дали няма да отделя повече време да общувате, а защо не и да излизате заедно вечер в парка. Ти ако мълчиш, страдаш и чакаш той да се сети, няма да стане. Той е въвлечен в проблемите на майка си, с която се вижда и чува често, и може да не е много в час, че и в семейството има проблем и той не е само пазаруването.

Аз като бях бременна с първото ми дете, трябваше да лежа шест месеца, и отидох у майка ми, там нощуваше и съпругът ми. През деня не можех да се разхождам, но се запалих по бродиране и плетки, после си говорехме с майка ми колко съм напреднала през деня. Беше хубаво. Не знам доколко е реалистично да общуваш повече с майка ти и да я посещаваш. Тя може да е свикнала, че сама се оправяш, ти нали беше писала, че и в чужбина си била? Но сега имаш нужда от рамо, така че, даже ако е в друг град, може да си направиш една ваканция и да поживееш при нея, ако има условия, желание от нейна страна и най-вече, ако ти би се чувствала добре там.

# 23
  • Мнения: 24
Ани, като чета описанието как се чувстваш, си мисля, че може да изживяваш епизод на подтиснатост заради изолацията си. Не казвам депресивен епизод, понеже диагнози се поставят от лекари.
Струва ми се, че е добре да започнеш да излизаш по малко. Движението помага да се изработва хормонът  на щастието в мозъка. Започни с малка разходка и увеличавай постепенно.
Не е лошо и да продължаваш да пишеш във форума, все е някакво общуване.
И да, поговори с партньора ти, кажи му как се чувстваш и го питай дали няма да отделя повече време да общувате, а защо не и да излизате заедно вечер в парка. Ти ако мълчиш, страдаш и чакаш той да се сети, няма да стане. Той е въвлечен в проблемите на майка си, с която се вижда и чува често, и може да не е много в час, че и в семейството има проблем и той не е само пазаруването.

Аз като бях бременна с първото ми дете, трябваше да лежа шест месеца, и отидох у майка ми, там нощуваше и съпругът ми. През деня не можех да се разхождам, но се запалих по бродиране и плетки, после си говорехме с майка ми колко съм напреднала през деня. Беше хубаво. Не знам доколко е реалистично да общуваш повече с майка ти и да я посещаваш. Тя може да е свикнала, че сама се оправяш, ти нали беше писала, че и в чужбина си била? Но сега имаш нужда от рамо, така че, даже ако е в друг град, може да си направиш една ваканция и да поживееш при нея, ако има условия, желание от нейна страна и най-вече, ако ти би се чувствала добре там.
Благодаря много! Въвлечен е в проблемите й, да. Аз преди години се опитвах да му помогна с разговори, за да се промени това, но нищо добро не последва, по-скоро не разбиране, конфликти и по-големи обвинение от него. Накрая разбрах, че е по-добре да оставя нещата и да не се меся там . В крайна сметка това отделяне, което би трябвало да настъпи си е изцяло негова отговорност, и ако той не я осъзнава, аз не мога нищо повече да направя. Относно майка-като се чухме аз пак я поканих вкъщи, тя не даде точен отговор кога ще дойде, каза, че като се роди бебето, ще се опитва да идва по-често да помага, след което ме покани аз да отида на гости, и май скоро ще го направя. Това е начинът. Така е било почти винаги. Мъжът ми не иска да остава да спи на друго място. Но аз ще си направя една малка ваканция скоро. Може да се отрази добре.
Наистина не е депресия, а усещане за изолация. Ще се опитам да споделям повече.

# 24
  • Мнения: 24
Ани, а ти с какво се занимаваш в момента?
Имаш ли работа, хоби?
Здравей Judy, по професия съм медицинска сестра. Сега обаче заради бременността, гаденето и неразположението, доктора ми даде малко болнични. Това което правя тези дни е да чета и да се информирам за бъдещите грижи за бебето, върша домакинска работа. Когато се чувствам по-малко отпаднала, слизам до най-близкия парк за свежест и прохлада, за кратко за сега.

# 25
  • Мнения: 24 467
Полезно би ти било освен редовното движение на чист въздух, също така и занимание с нещо конкретно, което да ти е интересно, не изцяло свързано с бъдещото ти майчинство.
Както и да опиташ да намериш контакти с връстници, за да не се съсредоточаваш толкова върху роднините - било твои, било на мъжа ти. Майките ви са си отделни семейства, различни от вашето. Не разчитай на тях и не задълбавай в тази посока. Каквито са - такива. Направи опит да се запознаеш и да излизаш по-скоро с жени около твоята възраст и със сходен статус - бъдещи или настоящи майки. Дори и да не са майки, пак да са ти по-скоро връстници.
Защото когато човек се завърти житейски около едно събитие основно, започва да спира да гледа обективно на нещата. Често почва да вижда сенки там, дето ги няма, дори.
Майчинството е просто житейски етап. Един от останалите. Не е всичко. Ако не се налага наистина, не препоръчвам дълго седене вкъщи в болнични.

# 26
  • Мнения: 3 128
Мисля, че трябва да говориш със съпруга си и да повече да настояваш да ти обръща внимание и да ти помага. Да, сега си добре, но след няколко месеца ще ти тежи корема и ще ти е по трудно дори с домакинстването. Мъжът ти е прекалено обвързан с майка си, а това не е добре в предвид, че чакате дете. Джуди е права да не разчиташ много на бъдещите баби, но поне на мъжът си трябва да можеш да разчиташ.

# 27
  • Мнения: X
Мисля, че при майка си ще се чувстваш по-спокойна, така че заминавай.
Имате ли брак с твоя мъж, не разбрах? С майка си споделяла ли си, че имаш тези проблеми?
Позволи един параноичен съвет - като тръгнеш за при майка си, не оставяй нещо ценно и важно у жилището на мъжа ти. Имам предвид лични, банкови, платежни документи. Ако трябва, прати ги по куриер, преди ти самата да тръгнеш, ако няма да пътуваш с кола. Поведението на мъжа ти е на границата на неприемливото. Даже за мен лично я минава, затова давам такъв съвет. Не си споменала майка му да е болна, затова приемам, че е в добро здраве, така че неговото предпочитание към нея, вместо към теб, бременна, а също и неглижирането на молбите ти, не е ок.

# 28
  • Мнения: 24
Мисля, че при майка си ще се чувстваш по-спокойна, така че заминавай.
Имате ли брак с твоя мъж, не разбрах? С майка си споделяла ли си, че имаш тези проблеми?
Позволи един параноичен съвет - като тръгнеш за при майка си, не оставяй нещо ценно и важно у жилището на мъжа ти. Имам предвид лични, банкови, платежни документи. Ако трябва, прати ги по куриер, преди ти самата да тръгнеш, ако няма да пътуваш с кола. Поведението на мъжа ти е на границата на неприемливото. Даже за мен лично я минава, затова давам такъв съвет. Не си споменала майка му да е болна, затова приемам, че е в добро здраве, така че неговото предпочитание към нея, вместо към теб, бременна, а също и неглижирането на молбите ти, не е ок.
Благодаря! Ще отида на гости при майка за няколко дни, да видя роднините.
Брак с мъжа ми нямам, не ми е предлагал, но аз и не бих искала да подписвам. Мечтаех за сватба преди, но вече не. Това се промени, но не заради трудности, просто спря да има такъв голям смисъл. Що се отнася до неговата майка, тя е добре, работи си.

# 29
  • Мнения: 24
Полезно би ти било освен редовното движение на чист въздух, също така и занимание с нещо конкретно, което да ти е интересно, не изцяло свързано с бъдещото ти майчинство.
Както и да опиташ да намериш контакти с връстници, за да не се съсредоточаваш толкова върху роднините - било твои, било на мъжа ти. Майките ви са си отделни семейства, различни от вашето. Не разчитай на тях и не задълбавай в тази посока. Каквито са - такива. Направи опит да се запознаеш и да излизаш по-скоро с жени около твоята възраст и със сходен статус - бъдещи или настоящи майки. Дори и да не са майки, пак да са ти по-скоро връстници.
Защото когато човек се завърти житейски около едно събитие основно, започва да спира да гледа обективно на нещата. Често почва да вижда сенки там, дето ги няма, дори.
Майчинството е просто житейски етап. Един от останалите. Не е всичко. Ако не се налага наистина, не препоръчвам дълго седене вкъщи в болнични.
Благодаря много. Контактите и общуването с връстници помага, наистина се разсейваш, даже това допринася и проблемът по-лесно да се разреши, защото ти се повдигат вибрациите и сенките изчезват.

Общи условия

Активация на акаунт