Дистанционно обучение за учениците-Teмa 6

До завършване на училище според теб означава ли, че само в училището се търсят приятели в този период. Познати се намират, да, и всеки познат има потенциала да се превърне в приятел – доживотен, верен, надежден приятел, нищо, че не се знаете от първи клас. Наистина ли смяташ, че приятели са само хората, с които си била в един клас/специалност? Класифицираш определени хора като само „познати“ и отричаш възможността да станете приятели, само защото пътищата ви са се пресекли по-късно? Истинското приятелство не се измерва с години, през които си познавал някого, а това какво си видял от него, какво сте правили едни за други и т.н.
Това, че с някого имате сходни интелектуални интереси и сходно интелектуално ниво няма нищо общо с това дали ще имате сходна ценностна система и съвместими характери – последните според мен са истинската основа на приятелството. В това отношение съучениците са точно толкова случайни, колкото и продавачката в магазина. От друга страна не разбирам защо човек трябва да се затвори само с хора с неговия интелект и вкусове – аз имам приятели с познания и задълбочени интереси, много по-различни от моите. Всъщност го намирам за много по-интелектуално стимулиращо, отколкото да се затворя в кръга на хората с моята специалност, където дадени неща се приемат за очевидни, а всъщност не са за външен човек и може изобщо да не са верни.  От хора, които нямат същото ниво на образование, също понякога можеш да научиш много или може просто да са добри хора, общуването с които да направи и теб по-добър човек.
Всъщност за човек, когото виждаш пред себе си, можеш да си направиш (ако си наблюдателен) много по-добра преценка какъв е, отколкото да си фантазираш какъв е човекът, който като теб се интересува, примерно, от френска литература. Познавам хора със сходни на мен интереси, които са просто отвратителни, както и такива, които са прекрасни, а също и всичко между тези две крайности. Не съм забелязала особена корелация между това дали с някого имаме сходни интереси и дали ще харесам този човек и ще се разбираме.

И с приятелите от първи клас сте били непознати, преди да се срещнете. Новопоявителият се познат може постепенно да се превърне в добър приятел, в един момент може да откриете, че е всъщност най-добрият Ви приятел. Раздвам се, че имате качествени приятели от ранна възраст, аз лично съм близка само с една приятелка от този период. Моят опит показва, че е възможно да изградиш искрено и стабилно приятелство с някого, с когото си се запознал в зряла възраст – именно защото вече сте изградени личности, а от първи клас до зрялата възраст повечето хора доста се променят.
Понякога приятелството продължава просто от сантименталност или нещо подобно на sunk cost fallacy – хората продължават да се правят на приятели, просто защото „нали са приятели още от първи клас“, а всъщност единият може да има много токсично поведенеи към другия, или да му поиска голяма сума пари на заем и да не я върне или да му навреди по други начини. Радвам се, че сте имали щастието при Вас случаят да не е такъв, но светът не се изчерпва с Вашия личен опит. От друга страна тази нагласа, че като сте завършили университета и вече сте се сдобили с всички приятели, от които имате нужда, може да попречи да се сприятелите с прекрасни хора.

Изобщо нямах предвид да ходите по улиците и да питате хората дали биха Ви станали доживотни приятели. От моя гледна точка е също толкова абсурдно да отидеш в ново училище и да очакваш, че там непременно ще намериш приятели. И примерът ми не е от холивудски филм, а от живота ми. Всъщност в ситуации, в които другата страна няма какво да получи от Вас, се вижда какъв човек имате насреща си. В моя случай с готовност  не просто ми обясни, а ме заведе на адреса, по пътя се разговорихме и така започна нашето познанство, което се превърна в приятелство.

Четири години са доста голяма разлика по отношение на децата. Всъщност точно за такава разлика говорех, нямах предвид абируриенти и прохождащи, а точно 7-8 годишни до 12-13 годишни. При тинейджърите вече и заниманията, и начина на общуване са други.
Аз пък чувам за свои съученици, че са станали наркомани. Как ли е станало? Ако действаме по Вашата логика на сходствата, би трябвало да има училища изцяло с наркомани и такива изцяло без наркомани, и макар че някъде са повече, а другаде по-малко, никакви сходни интереси и сходен интелект не са гаранция, че едно дете няма да попадне на такива.


Ако е така, значи твоите тогавашни другарчета вероятно са сред днешните безсмъртни с маски като лигавници. При родителите ми нещата са стояли по друг начин.


Не си чеша клавиатурата, дискутирам, обменям информация и идеи със съфорумките. Почти на 30г. съм. Аз самата нямам деца, но имам познати и приятели с деца, както и такива, които са учители, затова ме вълнува темата. А и ако нещата се изпуснат в училищата, то вирусът ще се разпространи сред цялото население.
Не виждам защо толкова Ви дразни, че имам определено мнение, различно от Вашето. Споделям го, защото смятам, че може да е полезно на някого – да види, че животът може да е много по-различен и този различен живот може дори да е по-добър. Коментирах социализацията в училищата и извън тях, защото тя се изтъква като едно от основните предимства на присъственото обучение, заради което някои са склонни да рискуват разпространенние на вируса. Изобщо не си търся гадже в темата, не знам това откъде Ви хрумна, след като не съм споменавала нищо за романтични връзки. Може би това е Вашият опит да ме уязвите, наред с определения като „скучаеща хлапачка“.
А това:
е едновременно тъжно и тревожно. Колко добре са социализирани според Вас циганчетата, които просят, или тези момичета, които ги женят на 12г.? Или тези, които ровят по кофите с родителите си.

Всъщност за човек, когото виждаш пред себе си, можеш да си направиш (ако си наблюдателен) много по-добра преценка какъв е, отколкото да си фантазираш какъв е човекът, който като теб се интересува, примерно, от френска литература. Познавам хора със сходни на мен интереси, които са просто отвратителни, както и такива, които са прекрасни, а също и всичко между тези две крайности. Не съм забелязала особена корелация между това дали с някого имаме сходни интереси и дали ще харесам този човек и ще се разбираме.

И с приятелите от първи клас сте били непознати, преди да се срещнете. Новопоявителият се познат може постепенно да се превърне в добър приятел, в един момент може да откриете, че е всъщност най-добрият Ви приятел. Раздвам се, че имате качествени приятели от ранна възраст, аз лично съм близка само с една приятелка от този период. Моят опит показва, че е възможно да изградиш искрено и стабилно приятелство с някого, с когото си се запознал в зряла възраст – именно защото вече сте изградени личности, а от първи клас до зрялата възраст повечето хора доста се променят.
Понякога приятелството продължава просто от сантименталност или нещо подобно на sunk cost fallacy – хората продължават да се правят на приятели, просто защото „нали са приятели още от първи клас“, а всъщност единият може да има много токсично поведенеи към другия, или да му поиска голяма сума пари на заем и да не я върне или да му навреди по други начини. Радвам се, че сте имали щастието при Вас случаят да не е такъв, но светът не се изчерпва с Вашия личен опит. От друга страна тази нагласа, че като сте завършили университета и вече сте се сдобили с всички приятели, от които имате нужда, може да попречи да се сприятелите с прекрасни хора.

Изобщо нямах предвид да ходите по улиците и да питате хората дали биха Ви станали доживотни приятели. От моя гледна точка е също толкова абсурдно да отидеш в ново училище и да очакваш, че там непременно ще намериш приятели. И примерът ми не е от холивудски филм, а от живота ми. Всъщност в ситуации, в които другата страна няма какво да получи от Вас, се вижда какъв човек имате насреща си. В моя случай с готовност  не просто ми обясни, а ме заведе на адреса, по пътя се разговорихме и така започна нашето познанство, което се превърна в приятелство.

Четири години са доста голяма разлика по отношение на децата. Всъщност точно за такава разлика говорех, нямах предвид абируриенти и прохождащи, а точно 7-8 годишни до 12-13 годишни. При тинейджърите вече и заниманията, и начина на общуване са други.
Аз пък чувам за свои съученици, че са станали наркомани. Как ли е станало? Ако действаме по Вашата логика на сходствата, би трябвало да има училища изцяло с наркомани и такива изцяло без наркомани, и макар че някъде са повече, а другаде по-малко, никакви сходни интереси и сходен интелект не са гаранция, че едно дете няма да попадне на такива.


Ако е така, значи твоите тогавашни другарчета вероятно са сред днешните безсмъртни с маски като лигавници. При родителите ми нещата са стояли по друг начин.


Не си чеша клавиатурата, дискутирам, обменям информация и идеи със съфорумките. Почти на 30г. съм. Аз самата нямам деца, но имам познати и приятели с деца, както и такива, които са учители, затова ме вълнува темата. А и ако нещата се изпуснат в училищата, то вирусът ще се разпространи сред цялото население.
Не виждам защо толкова Ви дразни, че имам определено мнение, различно от Вашето. Споделям го, защото смятам, че може да е полезно на някого – да види, че животът може да е много по-различен и този различен живот може дори да е по-добър. Коментирах социализацията в училищата и извън тях, защото тя се изтъква като едно от основните предимства на присъственото обучение, заради което някои са склонни да рискуват разпространенние на вируса. Изобщо не си търся гадже в темата, не знам това откъде Ви хрумна, след като не съм споменавала нищо за романтични връзки. Може би това е Вашият опит да ме уязвите, наред с определения като „скучаеща хлапачка“.
А това:
е едновременно тъжно и тревожно. Колко добре са социализирани според Вас циганчетата, които просят, или тези момичета, които ги женят на 12г.? Или тези, които ровят по кофите с родителите си.

Досега ми изглеждахте като една от по-разумните съфорумки (поне по отношение на пандемията, май не съм попадала на Ваши коментари в други теми), затова бях много изненадана от този коментар – не само не приемате нищо, което не се вписва във Вашия собствен опит, но и се заяждате и се опитвате да определяте кой да пише в темата и кой не.
[/quote]

Нали разбираш, че в очите на пишещите тук влизаш точно в тази категория - на скучаещите хлапачки? Това, че си почти на 30, никак не е към положителните неща. Ако пишеше в "искам бебе" щеше да си абсолютно на мястото си. Но пък по същия начин биха скастрили някое 14 годишно с 0 опит, ако се появи и почне да раздава съвети. Като те интересува - чети, никой не те спира. Ако нещо не разбираш - питай. Но не изказвай становища. Това, че познаваш някои от играчите на терена не те поставя там - точно толкова си си част от публиката. И да, ние тук поемаме истински, реален и сериозен риск. Независимо какви варианти се приемат, винаги поемаме риск - и за живота си, и за живота и здравето на децата си, и за бъдещето на децата си, за тяхното развитие. Това е риск, който ти НЕ поемаш в момента. НЕ споделяш това с нас, предпочитаме да не споделяш и мнението си. Понеже поне част от нас се чувстват като бойци на тепиха, на които публиката подвиква с коя ръка да ударят. Не е стимулиращо, а просто гадно. Виж, в Клюкарника никой не би си помислил, че участието ти е неподходящо - ако ти е скучно, пиши и там. Но най-вече си намери сериозно и стабилно гадже, с което като мине короната да направиш 2-3 дечица и да, така да се каже, си спечелиш "правото" да пишеш тук. Или проучи възможностите за инвитро - да, разрешено е и сама жена да пожелае да е родител. Или за осиновяване - толкова много дечица има, които имат нужда от любов!