За зелените лампи в нашия живот

  • 9 187
  • 325
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 12 472
Да, и точно това й пречи..

# 91
  • Linz
  • Мнения: 11 630
Ами там е ключа от палатката. Ако успее да си отговори защо, проблемът е почти решен.
Най-вероятно някой някога, по някакъв начин я е накарал да се почувства недостойна да я обича. И в подсъзнието й е заседнала тази мисъл. И поведението й го внушава на хората, с които контактува. Излъчва енергия на нелюбов. Осъзнаването на ситуацията в дълбочина, вникването и осмислянето на причините, погледа от различни ъгли и фокусирането не в отделни детайли, а върху цялата картина, ще я направи "осъзната" 😁

# 92
  • Мнения: 12 472
Точно.
И при мен беше съвсем както го описваш..

# 93
  • Linz
  • Мнения: 11 630
И при мен... опитвах се да съм всеотдайна, обгрижваща, винаги на разположение и пренебрегваща себе си за да заслужа любов... с което губех себеуважението си. Поддържах се, грижех се много за външния си вид... и все нещо не ми достигаше. Което пък ме караше да намразвам себе си все повече. И когато ударих дъното, дойде осъзнаването, че причината е в мен. Когато престана да ми пука как ме виждат другите, да не влизам в роли за да се харесам и да бъда себе си- каквато съм, с всичките ми недостатъци, нещата се обърнаха много рязко.
Ако искаш вярвай, не търси любов навън за да се почувстваш значима- цялата любов, която ти е нужна, ти я имаш. Навън е само егото 🤗

# 94
  • Мнения: 18 326
Какво значи някой да я накара да се чувства недостойна? Тя през това време е седяла да чака ли?
Ами, ако този някой пък от своя страна не се чувства обичан и достоен?

# 95
  • Мнения: 12 472
Сарания..❤

Same story..

При мен обръщането беше след як здравословен ритник, нямах много опции след това..)
И съм безкрайно благодарна за това грубо отваряне на очите. Кой знае къде и какво щях да съм сега..

# 96
  • Мнения: 298



Всички ме поучават каква да бъда, но като питаш конкретно - добре, какво е здраво, никой не може и да ти отговори.

Анкетата съвсем не е случайна, аз просто не вярвам, че някой някога ще ме обича точно такава, каквато съм. Аз не мога да го направя за себе си, мога ли да очаквам някой друг да го прави.

Но поне искам да си минимизирам щетите.
Затова пуснах темата - каква е тая зряла любов, какво значи "истинска" любов? В темите преливат съвети за бягане с 200, за "самоуважение", човек да се бил обичал, самоуважавал, аз това го разбирам само на теория. И приятелка да надъхам така - да, ама не и себе си.



Първото не го разбрах

лично аз, също не разбирам ,какво се визира под ,, обичай себе си ,, достатъчно ми е, че се приемам такава каквато съм ... виждаш ли, хората покрай теб , защо според теб, ти си нещо по - малко от тях ?

моя съвет е ,да не вярваш много на форума , и за муха- и за слон, съветите са едни и същи , колко реално според теб е това

Ако можеш ,да облечеш страховете си в думи, бих желала да ги прочета ,ако е удобно

# 97
  • София
  • Мнения: 22 402
Нямаме такъв израз "зелена лампа" в българския език. Може би друг израз би бил по-подходящ. Ще помисля за такъв, че да не ползваме на сляпо чуждици, които не стоят добре в езика ни. (Например, направо се облещвам като чуя профаните да говорят натискане на бутони, а button се превежда копче, не бутон, докато ние си имаме израз на български: да ти стъпят на мазола.)

Относно, хубавите знаци, четенето на книги много го уважавам. Не съм видяла мъж който да чете книги (сериозни, не фантастика) и да е тесногръд.

Друг хубав знак за мен е да си поживял като емигрант малко. Да знаеш какво е да няма кой да ти носи, меси, помага. Много характер изгражда това.

Трети хубав знак е да е попътувал малко. По възможност и в страните, в които ориз за закуска обяд и вечеря е богаташко ядете, защото е три пъти на ден. Въобще по това как някой си прекарва почивката може много да се заключи за това какви са му ценностите и приоритетите.
Много ми допадна тоя пост. От превеждането на идиоми с топки, обувки, кутия и т.н. до това, че четящите и попътували хора, колкото и конкретно да е, имат по- различен мироглед. Обикновено в положителна насока.

Аз ще отговоря така- дори да знаеш какви са "зелените светлини", за които да гледаш, ако още не си отработил проблемите по себе си поне до една степен, няма да светят такива лампи около теб, че да ги отчетеш. Иначе, смятам, че са също толкова интуитивни като червените. Просто около едни хора бляскат едни, а около други - различни.

# 98
  • Мнения: 499
Абсолютно вярвам, че могат да те обичат точно каквато/какъвто си. Даже умишлено си казах всичко в началото на връзката ми с мъжа ми. Да си знае отначало и да прецени дали иска да е с мен. Това и това съм преживяла, с такива и такива мъже съм била, това мисля по тия въпроси, това по ония. Мразя да чистя, готвя оле мале. Това обичам, това не обичам. Той си разказа за него. Никой не иска да промени другия. Всеки си има свободата да си върши някакви хобита, да се вижда и чува с приятели. Няма ревност. Няма обсебване. И всеки от нас обича да е покрай другия.
Така че да, възможно е. Но не на всички се случва. Покрай нас има само още едно семейство в хармония. Останалите нещо все се опитват да се контролират, да променят другия и т.н.

# 99
  • Linz
  • Мнения: 11 630
Какво значи някой да я накара да се чувства недостойна? Тя през това време е седяла да чака ли?
Ами, ако този някой пък от своя страна не се чувства обичан и достоен?
Никой нищо не стои да чака, просто всички сме продукт на миналото си. Има една приказка за първите 7- точно това се има предвид. Децата са като празен лист и са супер чувствителни към постъпващата отвън информация. Всяка изпитана емоция остава в подсъзнанието, което пък формира 95% от поведението ни.

# 100
  • Мнения: 12 472
“Даже умишлено си казах всичко в началото на връзката ми с мъжа ми. Да си знае отначало и да прецени дали иска да е с мен. Това и това съм преживяла, с такива и такива мъже съм била, това мисля по тия въпроси, това по ония. Мразя да чистя, готвя оле мале. Това обичам, това не обичам.“

И аз така постъпих..ама като го разказах тук, получих само упреци и негативи..)

# 101
  • Мнения: 37 263
И при мен... опитвах се да съм всеотдайна, обгрижваща, винаги на разположение и пренебрегваща себе си за да заслужа любов... с което губех себеуважението си. Поддържах се, грижех се много за външния си вид... и все нещо не ми достигаше. Което пък ме караше да намразвам себе си все повече. И когато ударих дъното, дойде осъзнаването, че причината е в мен. Когато престана да ми пука как ме виждат другите, да не влизам в роли за да се харесам и да бъда себе си- каквато съм, с всичките ми недостатъци, нещата се обърнаха много рязко.
Ако искаш вярвай, не търси любов навън за да се почувстваш значима- цялата любов, която ти е нужна, ти я имаш. Навън е само егото 🤗

загубила си емпатия към тоз конкретен мъж?
което само може да покаже, че имаме предвид едно и също
емпатията не е любов, не е на всяка цена, не е винаги и не е спрямо всеки

# 102
  • Мнения: 499
“Даже умишлено си казах всичко в началото на връзката ми с мъжа ми. Да си знае отначало и да прецени дали иска да е с мен. Това и това съм преживяла, с такива и такива мъже съм била, това мисля по тия въпроси, това по ония. Мразя да чистя, готвя оле мале. Това обичам, това не обичам.“

И аз така постъпих..ама като го разказах тук, получих само упреци и негативи..)

Ми не знам, за нас така е правилно, за други сигурно не е 🙂 Мисля, че всеки трябва да постъпи според разбиранията си. Знам, че повечето хора не питат и не казват нищо за миналото. Аз пък искам да си кажа и да знам. Сега, естествено не съм обяснявала някакви сексуални подробности примерно 😁 Но за мен това е част от опознаването. Защото като ти разкаже другия да речем нещо да бившата си, по начина по който го разказва, по това как е постъпил тогава, си вадиш разни изводи за него. И така.

# 103
  • Linz
  • Мнения: 11 630
bubanka, нямаше "конкретен" мъж... и емпатия нямаше, само его- и от моя, и от тяхна страна.
Писах вече за любовта и емпатията, за мен са неделими едно от друго.

# 104
  • Мнения: 2 352
С мъжа ми нещата тръгнаха просто като тръпка, нищо сериозно от моя страна. След година и половина разбрах, че подаръка ми за предния рожден ден е купен едва 2 месеца след като сме били заедно, а рождения ми ден беше след още 6 месец. Просто в момента, в който ми го каза ми стана толкова мило. Подарък не беше скъп, но самия факт, че го е взел много преди рождения ми ден, а сме отскоро заедно за мен означаваше, че той има сериозни намерения. От самия жест ми светна зелената лампа и приех връзката ни по сериозно
През годините не ми е правил много романтични жестове, но показваше голяма загриженост. Дали ще е да отиде до магазина, защото ми се е провело нещо или до аптеката в 2 часа през ноща, ще ме закара или дойде да ме вземе от някъде, въпреки че е изморен и нищо не му се прави, след тежък работен ден да ми разтрие краката. На пръв поглед нищо кой знае какво, но всъщност е повече от всичко. Знам че мога да разчитам на него, а това е най- голямата зелена лампа.

Общи условия

Активация на акаунт