Аз бях на доста по-сериозна възраст и така се бях вкопчила в миналото, вместо да гледам бъдещето. Е, самата аз се чувствах виновна за някои неща и това ме ядеше още повече. Ако бях изрядна, а само отсрещната страна е сгафила, щеше да ми е далече по-лесно да му тегля една.
- Публикувана: 24 авг. 2020, 23:03 ч.
- Последно мнение: 27 авг. 2020, 20:14 ч.
Имаше причина,преглътнах,но продължавам да се държа зле
Потресена съм как оправдавате младежа. Бил на 20. 20 е новото 5 ли? На 2 месеца не било връзка? Ай стига глупости. Той се е отнесъл с нея като боклук, и то публично, дай сега да му пазим достойнството.
Авторке, ти този мъж не го обичаш и дълбоко в душата си го знаеш. Не знам защо си с него, предполагам, че му отмъщаваш с тези скандали. Според мен усещаш, че той си е 'платил' вече и е време да му биеш шута. Изритвай го и продължавай напред.
Авторке, ти този мъж не го обичаш и дълбоко в душата си го знаеш. Не знам защо си с него, предполагам, че му отмъщаваш с тези скандали. Според мен усещаш, че той си е 'платил' вече и е време да му биеш шута. Изритвай го и продължавай напред.
Че тя каза, че вече 4 години е друг човек, не е ли достатъчно доказателство? И да, връзка на 2 месеца, когато си на 20 не е никаква връзка. Как съдите за човека от 15 минути на някакъв купон? Като не го е искала, да не се е връщала при него, а не да се прави, че е простила, но вече 4 години да трови и себе си, и него.
Галинор, не е до оправдаване, а до разбиране. Аз лично на 20 бях идиот, сега също, но това е друга тема. Повечето от връстниците ми и приятелите ми са преживявали подобни детинщини в ранните 20. Млади хора, разгонени, алкохолни истории по купони и прочее. Не е красиво, не е велико, но се случва и не е повод за разстрел и ходене на психиатър. Порастваш.
Авторката няма да се появи повече най-вероятно. Тя на най-важния въпрос не отговори - за какво се карат сега, как възникват скандалите, кой ги поддържа, как завършват. Може просто да са се изчерпали както много други връзки, започнали на 20, а тя се е вторачила в тази случка от миналото напълно напразно.
Прошката или я правиш, или не.
Авторката няма да се появи повече най-вероятно. Тя на най-важния въпрос не отговори - за какво се карат сега, как възникват скандалите, кой ги поддържа, как завършват. Може просто да са се изчерпали както много други връзки, започнали на 20, а тя се е вторачила в тази случка от миналото напълно напразно.
Прошката или я правиш, или не.
На 20 чак такива демонстрации не съм правила. Възрастта не може да е оправдание за всяко малоумие.
В другите теми пишете все, че човек трябва в началото на връзката да пърха от щастие, тука изведнъж стана нормално човек да унижава половинката си в началото на връзката, само защото бил на 20. Завалията той, млад идиот! За още 2 месеца поумнял обаче. Представяте ли си! П. П. Даже 2 дни били, не 2 месеца.
Аз лично смятам, че щом човек е склонен да се държи като лайно, то няма значение колко години е бонбонче. И това ми се е доказало и в живота- и в момента не се сещам за нито едно изключение.
В другите теми пишете все, че човек трябва в началото на връзката да пърха от щастие, тука изведнъж стана нормално човек да унижава половинката си в началото на връзката, само защото бил на 20. Завалията той, млад идиот! За още 2 месеца поумнял обаче. Представяте ли си! П. П. Даже 2 дни били, не 2 месеца.
Аз лично смятам, че щом човек е склонен да се държи като лайно, то няма значение колко години е бонбонче. И това ми се е доказало и в живота- и в момента не се сещам за нито едно изключение.
Не съм писала нищо за нормалността на унижението. Аз не бих останала на този рожден ден след скъсването да гледам как бившия се натиска с ново момиче, за да се правя колко съм над нещата. Но неин избор е да остане, неин избор е да го приеме обратно и неин избор е да пуска тема с "не ми давайте съвети за раздяла".
А той защо се е разделил с онова момиче? Тя го е зарязала, нали?
Авторката е била прикоткана обратно при него, за да му "ближе раните", но постепенно е станало рутинно и удобно.
Ако момчето се беше влюбило в нея и демонстрираше любовта си, все си мисля, че авторката щеше някак да преглътне унижението от преди 4 години и философски да го приеме за хлапашка грешка.
Тогава унизена, сега неособено обичана - така ми изглеждат нещата. И как няма да е кълбо от нерви и да вдига скандали?
Авторката е била прикоткана обратно при него, за да му "ближе раните", но постепенно е станало рутинно и удобно.
Ако момчето се беше влюбило в нея и демонстрираше любовта си, все си мисля, че авторката щеше някак да преглътне унижението от преди 4 години и философски да го приеме за хлапашка грешка.
Тогава унизена, сега неособено обичана - така ми изглеждат нещата. И как няма да е кълбо от нерви и да вдига скандали?
Проблемът си е само неин и тя правилно се е насочила към специалист. Вашите фантазии кой кого зарязал и кой как е бил прикоткан, също са си ваш проблем. Авторката каза - коренно различен е. Ако все пак не може да прости - да се разделят. Ако не иска да се разделят - да прощава. Никой не я кара насила да стои и да изнервя всички наоколо, както и себе си.
Бях от другата страна, на мястото на момчето, заради нещо, което (не) се беше случило на първата седмица от нова връзка. 3 години се опитвах да се докажа по всякакъв начин, търпях ревност, скандали, следене, ровене в телефона, какво ли не. Е, не постигнах нищо. По същия начин като теб - човекът отсреща не пожела/не можа да приеме нещо и да продължим напред. Писна ми, изморих се, тръгнах си.
И безброй пъти съм се чудила - защо зрял човек продължава да мъчи другия?! Ако нещо те гризе Х години, остави другия на мира, пусни го на свобода, спри да тормозиш себе си и него. В крайна сметка - никой не те държи там насила, против волята ти, че да стъжваш всеки ден, нали?!
Та, мисълта ми е - ако за 4 години не си го приела, няма и да го приемеш. Дали ще го зарежеш или не - твоя си работа. Но ако продължавате да се карате и връзката ви се превърне в низ от скандали, рано или късно той ще си тръгне.
И безброй пъти съм се чудила - защо зрял човек продължава да мъчи другия?! Ако нещо те гризе Х години, остави другия на мира, пусни го на свобода, спри да тормозиш себе си и него. В крайна сметка - никой не те държи там насила, против волята ти, че да стъжваш всеки ден, нали?!
Та, мисълта ми е - ако за 4 години не си го приела, няма и да го приемеш. Дали ще го зарежеш или не - твоя си работа. Но ако продължавате да се карате и връзката ви се превърне в низ от скандали, рано или късно той ще си тръгне.
Това е като вкопчването в живота и афиширането колко е хубав и как бил подарък. Абе къф подарък ве, просто смъртта е по-кофти тръпката.
Та и в тия "връзки" е същия принципа - с гаджето лошо, ама без него - по-лошо.
И хем не могат да се понасят хората, хем не могат да се разделят.
А оттам - и да разберат, че не са били прави.
Та и в тия "връзки" е същия принципа - с гаджето лошо, ама без него - по-лошо.
И хем не могат да се понасят хората, хем не могат да се разделят.
А оттам - и да разберат, че не са били прави.
Психологът няма как да накара гаджето да я заобича, че на нея да й олекне и да бъде щастлива. Лечител може да си бъде само и единствено сама на себе си, като реши, че тя си е най-важният човек и отношения, които й тровят живота, трябва да останат в миналото.
Гаджета два месеца, после внезапно зарязана, след това свидетелка как възлюбеният натиска друга мацка на купон пред всички. Случва се нещо и оня пак се връща при нея (зарязан, какво друго). Тя го обича и го приема. Ами да, влюбените и обичащи мъже точно така постъпват - и на 20 и на 30 и на 40.
Каква любов от негова страна, какви пет лева? Какъв психолог?!
Лекарството е раздяла. Много е ефикасно.
Гаджета два месеца, после внезапно зарязана, след това свидетелка как възлюбеният натиска друга мацка на купон пред всички. Случва се нещо и оня пак се връща при нея (зарязан, какво друго). Тя го обича и го приема. Ами да, влюбените и обичащи мъже точно така постъпват - и на 20 и на 30 и на 40.
Каква любов от негова страна, какви пет лева? Какъв психолог?!
Лекарството е раздяла. Много е ефикасно.
Психологът няма как да накара гаджето да я заобича, че на нея да й олекне и да бъде щастлива.
Ама ти това ли си мислиш, че е работата на психолога?! Няма емотикон, който се пляска по челото, но пред монитора аз го правя
