Сексуално образование в начален етап! Що за дивотия!?

Не, Анди, не е ненужно, а скучно. Точно там е номерът - знание, придобито тогава, когато още няма специфичен интерес към него, когато е "скучно", е осмислено - само с разума, не с разбушувалите се хормони. И после остава - като твърдо знание, което не се преосмисля. И като ти каже някой много, ама много готин батко "ама аз не искам презерватив, не ме кефи" не се и замисляш дали пък да не склониш. Просто казваш - или така, или никак. Понеже е добре усвоено правило - още от времето, когато си го обмислял само с разум.
Когато на 10-13 слушах за спина хич и през ум не ми минаваше да правя секс в каквото и да е обозримо бъдеще. Но после, като решихме да правим деца, след множество партньори, си бях толкова "чиста", колкото и по времето, когато слушах тези неща.

В голяма грешка си за знанието, разума и прочие. Нещата не стават така със знанието, както го описваш.  И с презервативите не става така, както го описваш. И в контекста на сегашната епидемия - едни маски не могат да носят, а ти очакваш нещо, което си казала на 6-годишно, то да го знае на 15, че и да го приложи ей така, без да се замисля. Дрън-дрън!

И от къде знаеш,че не се интересува?Защото не ти е казал?Ако знае или предполага как ще реагираш няма и да го направи.

А защо смяташ, че го интересува? вече съвсем сериозно започвам да подозирам, че възрастните много държат да въвличат децата във възрастното си мислене и свят, вместо да ги оставят на спокойствие да си изживеят детското невежество и фантазии. Децата в днешно време предостатъчно са изложени на всякакви сигнали със сексуален подтекст и визия, вече не могат спокойно да растат без да им се натрапват мислите на възрастните.

По въпроса за сексуалното образование едно от най-смислените неща, които съм видяла е за гимназисти - нещо като групи-тренинги, като психодрама, в които се учат как да отказват нежелан сексуален контакт, как да настоят и отстоят ползването на предпазни средства и т.н. Проблемът на много младежи е, че биват принуждавани да правят секс под натиска на групата или на някой друг, изнудвани емоционално и потискани до степен, че да не могат да откажат или да бъдат принуждавани да се съгласяват на опасен контакт. Младежите не успяват да отстоят личната си неприкосновеност и после се чувстват насилени емоционално и физически.

Не става въпрос за натрапване на виждане,мироглед или друго.Става въпрос за връзката родител-дете.Като родителят не е само този,който командори и го залива с "Много си малък да се интересуваш от това", "Когато му дойде времето" и Когато пораснеш",а е  този довереник, на когото детето може да каже какво го вълнува,какво е чул,прочел и прочие.Кой определя какво го вълнува,кое му е интересно?Родителят ли?Явно мама знае най-добре всичко,дори и какво да ни вълнува и кое да буди интереса ни.

И да, ок е за някои неща да се каже, че не му е времето или да се даде някакъв мъгляв отговор, който към момента да задоволи любопитството. Децата могат да питат какво ли не, но да не могат да го смелят, защото не им е времето. Да, има неща, които са за "когато пораснеш". Възрастният затова е възрастен - за да преценява и дозира информацията според възрастта на детето. В повечето случаи детето се успокоява от междинния отговор, напрежението у него пада, защото има доверие на възрастния, че всичко е наред.

Ми аз, да ти кажа, не се имам за някакъв свръх гений. Пък това, което съм научила на 10-13 и взела обмислени решения, съм практикувала на 16-33.
Впрочем, детето ми ходи с маска и дезинфектант, понякога - и с ръкавици. Но пък днес (на открито) е успял да изтърве маската на земята... та не е някакво роботче.

Не не пада напрежението,нито се успокоява.Детето иска отговори и като не ги получи от родителя ги търси на друго място,сред приятели или интернет.И връзката е скъсана.Права си,че има дозиране.Детето задава въпрос ти отговаряш.Когато въпросите спрат спираш и ти.Тука е тънката разлика между натрапване и отговаряне на потребност.

децата питат не от любопитство, а защото нещо ги напряга, нещо са видяли, чули. Когато това нещо не е в синхрон с моментното им ниво на развитие и разбиране, те се напрягат и може да попитат възрастните. В този смисъл те не търсят съвсем конкретен отговор, а някакъв отговор, какъвто и да е, включително да бъде успокоено с репликата "сега това не е важно". Това им намества света обратно в обичайното русло и дразнителят бива забравен. И не, не говоря за пубери, а за деца в малките класове или изобщо такива, които все още не са на етапа да се интересуват. В повечето случаи всичко им е натрапено.

Описаното е чист интерес към непознатото.А отговорът "Сега не му е времето" може да работи,докато някой приятели,интернет,телевизия не го просветли за какво става дума.А такова просветление може да е много по- вулгарно и психически затормозяващо от леко предадения от родителите отговор на вече зададения въпрос.

От всичко, което прочетох дотук оставам със следните впечатления:
1. Част от пишещите са получили първоначалното си сексуално обучение от улицата и приятелите, не от родители и професионалисти. По тази причина реагират умерено до крайно негативно.
2. Темата се разводни до крайна степен и се изгуби първопричината.
3. Много малка част от пишещите,  в т.ч. и авторът са се запознали с реалните теми, които евентуално ще се преподават на децата в различните възрасти.
4. За всички,  които смятат, че възрастта на пубертета е подходяща за поднасяне на такъв тип информация, ще кажа, че са в голяма заблуда.
Докато се рових за повече инфо по темата попаднах на тази анкета
Стори ми се подходяща като илюстрация на нееднозначното възприемане на предложенията.

Спомням си тема  бг мама, в която обсъждахме кога трябва да се каже на децата че няма дядо Коледа. Моето мнение беше че при проява на съмнение в децата е време да им кажем истината. Колебания имах още с въвеждането на образа на добрия старец, но родата, телевизията и всички дядовци посещаващи децата в ДГ и на тържества надделяха и се включих в лъжата. Феята на зъбките с удоволствие пропуснах. Струваше ми се грешно тепърва да започна да лъжа дете на 6 години с феи. Моят син започна да се съмнява в д. Коледа на 6 години, всъщност ми обясни че му се струва че не е възможно някой да влезе да му остави подарък през комина и да обиколи целия свят за една нощ и аз му казах че с право се съмнява, и че всъщност дядо Коледа е като приказка, която  прави празника толкова вълшебен, че възрастните искат някак и децата им да усетят вълшебството. И че винаги ще има подарък за Коледа  за него под елхата и че дори и да знае че няма дядо Коледа ще усеща че този образ винаги ще прави празника му вълшебен, независимо дали реално съществува.  Нямаше трагедия. Обясних му и за традицията за феята, която не искам да използвам и че винаги ще празнуваме смяната на някое зъбче без феи. Той каза че би му се струвало страшно някой да му бърка под възглавницата когато спи и че не иска феи.
Интересно, че в темата в бг мама повечето родители бяха възмутени тогава и държаха да не нарушават илюзията на децата си, някои от които бяха на 11-12 години за дядо Коледа. Сега пък родители смятат че същите тези деца още вярващи в дядо Коледа трябва да са подковани още от 9 годишни за всичко свързано с бъдещия им полов живот. Аз смятам че в семейството постепенно и по малко с всеки удобен случай децата трябва да получават информация, свързана с тялото им, отношението им към голотата и излагането на тялото им пред други хора, личните граници на всеки, които са неприкосновени, харесването което същствува от ранна възраст и което е измислено от майката природа така че след хормоналните промени и порастването води до създаване на семейства и раждане на деца, прди пубртета да се обяснят промените, които се дължат на хормоните и когато те започнат да се навлиза в темата за секса. Според мен родителят най-добре усеща кога и как да я представи като наблюдава детето си. Училището изземва неговите функции ако влезе в тази роля прекалено рано.

Аз бих казала възраст 11-12 за представяне на информация от страна на училищата, но интересно че такава опция няма.
Долното според мен е притеснително - не искам да промиват главата на детето ми с джендърски идологии и как полът му не бил заложен с раждането, а бил негов личен избор. Моя син знае че има мъже които се чувстват като жени и ако види мъж, който е облечен странно или носи червило най-вероятно е такъв. Това му се видя доста смешно. Разговорът беше провокиран от думата "гей", която беше чул и ме питаше какво е.

Изобщо не е в грешка. Голямото ми дете е на 27. Подхождала съм именно като Кати и когато му е идвало времето, е изваждал скучното знание от гънките на мозъка си и го е прилагал. Малката е на 14 и вече ѝ се е налагало да извади същите скучни знания и да отговори подобаващо на твърде напорист съученик кандидат-гадже.

Хайде да се уточним - за деца на каква възраст говорим, когато става въпрос за отсяване на знание? Вие говорите за деца на доста голяма възраст, вече пубери. Но бас държа, че когато са били в малките класове, че и в пети клас дори, изобщо не им е дремело какво им приказвате, че чак и да го запомнят като станат пубери в гимназия. Разбирам, че собственото дете винаги е по-по-най, но като родители имаме някакви бъгове за това как възприемаме децата си.