Деца от всички страни, добре сте дошли- 10!

Перла, нашите най-близки приятели тук (италианци) преди са били в Катар. Аз не съм ходила още. Трябваше в Дубай да ходим на почивка тази година за първи път, ама гледай тя каква стана. Как се чувствате там? Моята приятелка италианката сподели, че почти не са излизали навън, заради времето.

Кала, нямаш идея колко маса народ смята този човекоподобен маймуняк за богоизбран. Те републиканците затова не смеят да поздравят Байдън, защото онзи им е взел страха чрез гласоподавателите. Самите гласоподаватели са тръмписти. Гледам интервюта с някои по телевизята - направо са си сектанти. По нищо не виждам да се разграничават от (например) сциентолозите. Те и сциентолозите по едно време бяха модерни, ама хората вече се усетиха.

Сноуче, вярно е за времето. От края на май до септември жегите са непоносими. Затова през лятото масово хората заминават, но тази година преживяхме цялото лято тук. А за капак моловете бяха затворени доста дълго време. Вече се поразхлажда. Предсоят най-хубавите месеци тук.

Калалили, много пари се дават за подобряване на инфраструктурата. Технологично страната се развива с бързи темпове. Електронното правителство позволява дистанционно да се извършват много услуги. Животът тук има доста позитиви, но е малко като паралелна реалност. Разликите са огромни, с която и да е друга държава.

Привет, есенно затишие е настанало.
😁

При нас времето е едно ветровито, променливо, ту сме навън, ту вътре.
В неделя бяхме на една горска детска площадка, Дзвер беше във вихъра си, А заспа в количката и сега е сополива.🙄
Съответно не яде, иска да суче 😑

При Дзвер незнам какво се случва в училище (имат проблемни деца), започна пак да заеква 😳
Домашните са ужас. Говорих с математичката, напасна му материала, сега класната се запъна. Аз ги разбирам, имат много изисквания покрай короната, отделно и дивите децата и досадните родители 😆
Толкова е зле вече ситуацията с домашните, че купих боксова круша 🤣
Вчера поне пет пъти излиза да я обработва.

Разкажете как реагира училището при вас на проблемни или интеграционни деца.
В класа на детето има Аспергер дете, много е голям и силен, удря, души, крещи обидни думи. Скоро се е опитал да скочи през прозореца на втория етаж. Има придружител.
Учат децата как да не му обръщат внимание и как да реагират като крещи обидни думи. Лошо няма, но говорих с една майка и тя каза, че ситуацията е станала доста сложна. Нейното дете разказва повече....

А. взе да вилнее и приключвам.

Привет след малка пауза!
Перла, красиви светещи палми!
Като спомена, че японците обичали да пийват, се сетих за една японска група специалисти, по проект в България и как им е харесало на салатка и ракийка. Нашите специалисти на друго не могат да ги научат.

Калалили, как е организиран контакта между учителите при вас в училище, предвид епидемията?

Ася, това заекване сигурно ще се появява периодично при повечко стрес. Ходенето на училище е незабележим стрес за много деца. Добре си го измислила с боксовата круша.
Големият Бибитко го забелязвам, когато е по-стресиран, защото на моменти има едно специфично преглъщане , като спазъм, при бързо говорене. Когато е по-развълнуван, му се появява по-често. Това му остана от едно време, когато му се получи проблем с гълтането. Отделно ми говори как чакал с нетърпение ваканцията.

Следя и двамата да се разтоварват, да не са много по екрани, да имат повече позитивни емоции, движение.
Големият не е претоварен с домашни и учене следобед. Но пък в училище трябва винаги да е в активна форма, да се доказва постоянно, защото участието в час се оценява и учениците прекрасно го знаят това.

И в класа на двете ми деца в основното училище има(ше) по някое дете с проблемно поведение с придружител.
При големия едното дете още в 1 клас изчезна по терапии, защото беше агресивно и имаха проблеми с него. В града ни има училище за деца с проблеми в ученето и поведението, с леки диагнози, казва се Förderschule. С малки класове са, по 7-8 деца, всяко второ там е с придружител. Предполагам, че агресивното момче са го прехвърилили там.

В класа на малкия има момиче с екстремна емоционалност , много плачела в час, ядосвала се и натоварвала така целия клас, малкият ми Бибитко все се оплакваше от нея, някои от децата е наричали глезла, ревла. Миналата година след една екстремна случка, в което  момичето е тръгнало да си ходи насред час към къщи и учителката е реагирала по-остро, имаше промяна на стратегията. Учителката си взе болнични, разстроена от случката, а момичето не се появи 6 месеца на училище. Предполагам, че е минало през някаква терапия. Тази година се върна в класа , но с придружител. Засега ситуацията в класа ми се струва по-спокойна.

Това е нашия опит засега.

Бибит, аз не помня едно време да съм се натоварвала кой знае колко от такива деца. А бях чувствително дете.
Обаче Дзвер ми каза, че после обилно анализират случката в час на класния и той изключвал, защото не го засягало.
От една страна добре, има си стратегия, от друга: той половината време изключва 😨

При нас има Förderschule, но не искат такива деца. Съседчето Дауни беше там и след една уч.г. я натириха в общото училище, защото им създаваше проблеми 😳
Майката рева, обаче казаха: интеграция.

Ася, не си спомням като дете да сме имали проблемни деца до такава степен. Не са ни смущавали в час, явно сме били добре дресирани.

За деца с по-сериозни проблеми си има  отделно училище, еквивалентно на българското помощно училище, там са с по-тежки увреждание, вкл. Даун.

Това Фьордершуле, за което споменах е за леки случаи, където има отклонения с концентрация, проблемно поведение. Kaто междинно решение. Но за там не само родителят решава, а и специални педагози... отделно ръководството на училището трябва да прецени , че детето става за там.
Имам приятелка с дете с аутизъм, което ходи в това училище и тя ми е разказвала повече.

Ася, при нас има специално училище за деца с проблемно поведение. Но истината е, че тук чужденците пращат децата си в частни училища. Достъпът до такива е с изпит и обикновено, ако детето не покрие определени критерии, не го приемат. Като не казват директно, че това е проблема. Те одобряват само такива деца, които ще поддържат желания имидж... В държавните училища, които са само за местните деца, приемът е по-лесен, но и нивото на обучение е по-ниско. При дъщеря ми в детската градина имаше дете, което правеше каквото си поиска, това изнервяше учителката и й се налагаше да повишава тон. Моята щерка е много чувствителна и постепенно отказа да ходи на градина.
Възможно е заекването при Т да е от неприятната обстановка в клас. Голям човек би се стресирал в подобна ситуация. Признавам си, аз съм много нетолерантна в подобни случаи. За мен интеграцията е полезна до колкото не пречи на останалите деца.

Бибит, разсмя ме с българо-японския обмен на опит

Аз снощи започнах да правя играчка за елхата, в процес е, но показвам като идея. Наподобява шевица, върху дърво.
Имаме купени играчки, но все повече ми харесва когато сами сътворим нещо. Миналата година имахме мини елхичка от сухи клонки преплетени с цветни конци.

Перла, много идейна и красива е играчката!

Перла, каква красота! Браво!

За проблемините деца, според мен едно че сега са повече като брой, защото жените раждат много по-късно, което е предпоставка за повече генетични малформации, и друго - в България едно време тези деца не бяха интегрирани, а пращани в специализирани учебни заведения. В чужбина не е така. Моят мъж ми разказва, че децата в Италия всички учат заедно и те са свикнали все да имат по някое познато дете с някакви проблеми. С времето децата свикват, а като възрастни просто приемат такива хора. Трудно ми е да взема мнение по въпроса, защото е много чувствителна тема. Не е лесно нито за едните, нито за другите деца, но такава е ситуацията и аз смятам, че те в крайна сметка ще свикнат.

Моите също ходят в частно училище и докато имам възможност няма и да минат покрай държавно в нито една държава-членка на ЕС. Ако отидем с САЩ пак в частно бих ги записала. Контролът е много по-голям върху приема на ученици. Не се толерират деца с проблемно поведение. Родителите имат думата при голяма част от решенията в училището и много други предимства. Това не значи, че всички частни училища са добри де. Има и такива, които са по-зле от много държавни, както и прекрасни държавни също, но ако човек знае какво търси детето му ще има вълшебно детство и високо ниво на академични знания едновременно.

Какво значи проблемните деца да пречат на останалите? Държавата трябва да се погрижи тези деца да се интегрират с помощен учител ако трябва, а децата трябва да свикнат да са толерантни. В крайна сметка училището не е само за трупане на знания, а е подготовка за бъдещия живот на възрастни хора, които няма да живеят в стерилна среда и трябва да знаят как да се държат с по-различни хора. Колко от нас в момента знаят да го правят? Аз за себе си не съм сигурна защото такива деца, когато аз бях малка "изобщо не съществуваха". Нямаше никаква интеграция, нито на деца с проблеми, нито на деца с различен етнос. Дъщеря ми е била и в частна и в държавна градина. Аз предпочитам държавната точно затова. В частната бяха само бели италианчета, сега съм много по - доволна.

Якамоз, напълно си права. Изобщо не го бях поглеждала от този ъгъл за разликата между частни и държавни. Аз по-скоро говорех за агресивни деца (без проблеми в развитието, а само във възпитанието), но де факто тези хора ще са после и в живота и ако децата никога не са се срещали с тях в детството би им било много по-трудно да се справят с присъстевието им като възрастни.

За интегрирането - на 100% подкрепям, но когато помощните учители си вършат работата. За съжаление излиза, че голяма част от тях нямат нужният авторитет и основният учител е този, който се занимава и с проблемните деца по време на час. Трябва по-добра подготовка за помощните учители със сигурност. А между другото, частните училища приемат деца с увреждания (до определена степен), някои даже имат и квота за това. Също приемат и деца от всякакви раси и даже има предимно деца от смесени бракове, поне при нас е така.

Якамоз, на теория е така, но ако имаш агресивно дете в класа на твоето дете, което не може да преценява риска на всичкото отгоре и... може да ти се промени гледната точка. При Ася си спомням, че проблемното дете е скачало да души по време на боричкане в междучасието... имаше някакви екстремни изпълнения. Като желание да скача от прозорец на втория етаж...
Затова, ако подобно дете се вписва в общата картинка на класа е окей. Ако не, има си специални училища с малък брой ученици, повече внимание, по-малко натоварване, придружители, програма, напасната на нуждите им.

В класовете на моите момчета има(ше) деца с придружител, но тези деца са с леки отклонения в поведението. Хиперактивност, дефицит с вниманието и имаха придружител, който да ги насочва с материала, който е общ за целия клас.
Има интегративни деца, които получават материал, различен от общия клас, тогава е нещо друго. Ако детето се превърне в аутсайдера на класа, не знам какъв е смисъла от едно интегриране. Става едно мъчение за всички.

Сложна е темата, затова си  има специалисти да преценяват.

Бибит, да така е, разбира се! Аз по-скоро мислех за обстановката в България където интеграцията на деца и с по-леки проблеми е много трудна. За агресивните деца също трябва да се намери някакъв начин да бъдат интегрирани, но наистина си трябват специалисти, не може да се очаква от основния учител да се справя и с това. Естествено и аз не бих била съгласна детето ми да бъде бито от други деца, просто за такъв тип проблеми си трябва постоянен придружител, който да знае как да се справя със ситуацията.

Сноуче, съгласна съм, че си имат квоти и също приемат различни етноси, но поне при нас тези различни етноси не могат да си позволят частни градини и се получава голяма разлика между държавните и частните.

Това дете в класа на Тим има придружител, но не знам как се стига до крайни ситуации, нали уж детето е под наблюдение?

А за придружаващите по принцип - знам от родители, че е трудно да намериш подходящия. Някои сменят придружителите всяка година по различни причини. И тогава се забелязва, че не всеки е еднакво кадърен или пък не пасва на детето като типаж.

Темата наистина е сложна и според мен не е черно-бяла. Истината е някъде по средата и не всички деца могат и трябва да бъдат интегрирани в обществени училища (говоря за тежките случаи с крайни прояви на агресия).

Имам приятелка италианка (в Япония), чиито син е с генетична мутация и е на 70% по Аутистичния спектър. Детето не е агресивно и има помощен учител, ходи в нормално (частно) училище, заедно с другите деца. Но! За мен е нереално как тя драпа да го бута да изкласява с останалите, когато е повече от ясно, че развитието му е много назад. Той е на 7 години е сега започва да прави изречения от по 3 думи. Няма как да бъде напълно интегриран и да "навакса" материала. И разликата ще става все по-очебийна. И в този смисъл не виждам защо трябва да се мъчи детето да покрива материала на другите деца... Разбирам нуждата и ползата да е с деца без увреждания, но не и натиска да учи като тях. Това е явно принцип в италианските системи, но на мен ми е непонятен и не го разбирам. Не мисля, че е в полза на тези дечица и че има помага.