Борба с алкохолизма – къде, кога и как?

  • 10 886
  • 109
  •   1
Отговори
# 60
  • Бургас
  • Мнения: 12 811
Мира,аз те разбирам,но искам да ти покажа още една гледна точка:
Аз съм инвалид с ТЕЛК,мога да вървя,но това не означава,че мога да работя какво да е.Имам доста противопоказания за работа,понеже съм с тотална хистеректомия,изцяло премахната щитовидна жлеза,хормонални нарушения и сега...е абсурд да работя нещо  с какъвто и да е по-тежък физически труд.По специалността не ме вземат,вземала съм много болнични,нарушавала съм работния процес...
Най-големият ужас при мен е,че червата ми кървят.Ужасно болезнено и изтощително състояние е.Не могат да определят от хормоните ли е,улцерозен колит ли е,от ендометриозата ли е,най-вероятно е на основата на алергии и непоносимости,когато съм зле (от ноември 2019 съм зле),ям само варен картоф,варен ориз,варено пиле.От всичко друго става ад.Доскоро ядях и глутен,може би моя грешка,имам някакъв проблем с глутена,казаха ми лекарите да не ям изобщо глутен.С лактозата от бебе съм имала проблем,никакви млечни...
Дотук добре,кофти е положението,ясно...
Обаче бившият ми съпруг се спаси поединично,аз останах с детето при родителите си,понеже просто нямам средства да се издържам.Пенсията от ТЕЛК не стига на млад човек да живее достойно и да си отглежда детето.
Родителите ми не издържат на моите състояния,майка ми ми крещи в очите,че ако можеше,щеше да ме хвърли в дом за болни хора или болница.Тя твърди,че ме е родила здрава,но аз сама съм си направила състоянието.И когато кажа,че първата ми операция от ендометриоза беше на 12 годишна възраст,тогава ядях само онова,което те ми даваха,нямах никакви сексуални контакти,за да се заразя с нещо от някъде...тя вече изпада в истерия.Но е факт и че като бебе почти не е имало с какво да ме хранят,непоносимостите са от тогава.  
На мен също обаче ми казват паразит и търтей,цялата рода казвала да ме оставят да се оправям сама...
С яденето е кошмар,яде ми се всичко.Ядат с гръб към мен,нищо не им казвам,но погледна ли понякога към чиниите им,пак крещят...Не им било сладко заради мен,ограничавали се...
А за нон стоп готвенето и варенето също имам проблем.Не са длъжни да ми готвят,ок,факт е.Но ми се натяква колко е скъпо месото,оризът...Колко пари отиват за ток...Имаме газова бутилка,да.Аз обаче също имам мнение по въпроса,страх ме е да работя с газ.Те белите понякога от страх стават.
И така... не мисли,че е лесно да се живее с човек със сериозни болести.Ад е,дори да не е алкохолик.На никого не му е лесно,но понякога животът ни се стича лошо,без да имаме никаква вина.
Аз разбирам нашите,те са пенсионери,искат да си гледат старините.Вие с твоя съпруг също искате да си гледате живота,без да се занимавате с пиянски изпълнения.Нормално е човек да иска да живее нормално.
Аз например искам да съм здрава.Вече не знам си колко лекари ми казват,че трябва да се примиря с положението,нито съм здрава,нито тепърва ще оздравявам,но все пак го искам.Развивам  в момента преддиабет,изобщо не бива да ям картофи и ориз,заради колита не искат да ми изпишат хапчета,щели да ме влошат.Нищо няма да правят,докато не стане положението за инсулин.Но на мен ми е лошо с висока захар...Не е истина просто,но опитам ли говоря с родителите си,получават истерия.Сама да съм си понасяла състоянията,да не говоря с тях,не били психолози или психоаналитици,да не съм искала помощ от тях,а от лекарите...
Всеки болен е в тежест на близките си.Бях веднъж в гастроентерология с трудноподвижна жена с доста заболявания,с памперс,а мъжът и и казвал"Няма ли да умираш,че да се оттърва!"
Та така.Монетата има две страни.От едната страна е болният,неговият ужас...от другата са близките му,най-често изтощени и изнервени до крайност...
Не е лесно.

# 61
  • Варна
  • Мнения: 4 108
Мира,аз те разбирам,но искам да ти покажа още една гледна точка:
Аз съм инвалид с ТЕЛК,мога да вървя,но това не означава,че мога да работя какво да е.Имам доста противопоказания за работа,понеже съм с тотална хистеректомия,изцяло премахната щитовидна жлеза,хормонални нарушения и сега...е абсурд да работя нещо  с какъвто и да е по-тежък физически труд.По специалността не ме вземат,вземала съм много болнични,нарушавала съм работния процес...
Най-големият ужас при мен е,че червата ми кървят.Ужасно болезнено и изтощително състояние е.Не могат да определят от хормоните ли е,улцерозен колит ли е,от ендометриозата ли е,най-вероятно е на основата на алергии и непоносимости,когато съм зле (от ноември 2019 съм зле),ям само варен картоф,варен ориз,варено пиле.От всичко друго става ад.Доскоро ядях и глутен,може би моя грешка,имам някакъв проблем с глутена,казаха ми лекарите да не ям изобщо глутен.С лактозата от бебе съм имала проблем,никакви млечни...
Дотук добре,кофти е положението,ясно...
Обаче бившият ми съпруг се спаси поединично,аз останах с детето при родителите си,понеже просто нямам средства да се издържам.Пенсията от ТЕЛК не стига на млад човек да живее достойно и да си отглежда детето.
Родителите ми не издържат на моите състояния,майка ми ми крещи в очите,че ако можеше,щеше да ме хвърли в дом за болни хора или болница.Тя твърди,че ме е родила здрава,но аз сама съм си направила състоянието.И когато кажа,че първата ми операция от ендометриоза беше на 12 годишна възраст,тогава ядях само онова,което те ми даваха,нямах никакви сексуални контакти,за да се заразя с нещо от някъде...тя вече изпада в истерия.Но е факт и че като бебе почти не е имало с какво да ме хранят,непоносимостите са от тогава.  
На мен също обаче ми казват паразит и търтей,цялата рода казвала да ме оставят да се оправям сама...
С яденето е кошмар,яде ми се всичко.Ядат с гръб към мен,нищо не им казвам,но погледна ли понякога към чиниите им,пак крещят...Не им било сладко заради мен,ограничавали се...
А за нон стоп готвенето и варенето също имам проблем.Не са длъжни да ми готвят,ок,факт е.Но ми се натяква колко е скъпо месото,оризът...Колко пари отиват за ток...Имаме газова бутилка,да.Аз обаче също имам мнение по въпроса,страх ме е да работя с газ.Те белите понякога от страх стават.
И така... не мисли,че е лесно да се живее с човек със сериозни болести.Ад е,дори да не е алкохолик.На никого не му е лесно,но понякога животът ни се стича лошо,без да имаме никаква вина.
Аз разбирам нашите,те са пенсионери,искат да си гледат старините.Вие с твоя съпруг също искате да си гледате живота,без да се занимавате с пиянски изпълнения.Нормално е човек да иска да живее нормално.
Аз например искам да съм здрава.Вече не знам си колко лекари ми казват,че трябва да се примиря с положението,нито съм здрава,нито тепърва ще оздравявам,но все пак го искам.Развивам  в момента преддиабет,изобщо не бива да ям картофи и ориз,заради колита не искат да ми изпишат хапчета,щели да ме влошат.Нищо няма да правят,докато не стане положението за инсулин.Но на мен ми е лошо с висока захар...Не е истина просто,но опитам ли говоря с родителите си,получават истерия.Сама да съм си понасяла състоянията,да не говоря с тях,не били психолози или психоаналитици,да не съм искала помощ от тях,а от лекарите...
Всеки болен е в тежест на близките си.Бях веднъж в гастроентерология с трудноподвижна жена с доста заболявания,с памперс,а мъжът и и казвал"Няма ли да умираш,че да се оттърва!"
Та така.Монетата има две страни.От едната страна е болният,неговият ужас...от другата са близките му,най-често изтощени и изнервени до крайност...
Не е лесно.
Не те прочетох, признавам. Ти не си нагла пияница. Доколкото видях имаш заболявания, не си 47 год. мъж, който чака на майка си и всяка нова работа приключва с напиване на първата заплата.
За нас наистина монетата има една - явната страна, по нея съдим. Всичко друго са оправдания.

# 62
  • Бургас
  • Мнения: 12 811
Мира,колкото аз съм виновна за моите състояния,толкова и той е виновен.
Имам си и аз вина,признавам.Имам ремисии.И започвам да ям и забранени храни.Също нямам воля понякога да не ям.Най-вече глутен не бива да ям.Млечни също...И в един момент пак се влошавам много...Така че изключително добре разбирам вашия човек.
Сега съм се зарекла съвзема ли се,да не докосна глутен и млечни.Ще успея някак,но е трудно.Аз обаче имам мотивация-детето ми и приятеля ми.
Вашият човек нищо си няма.

# 63
  • Варна
  • Мнения: 4 108
Нашият вече няма никого защото сам не ни показа, че смята да прави нещо по темата. Имаше и време, и възможност и търпение от наша страна.
Приключихме с него.

# 64
  • Бургас
  • Мнения: 12 811
Нашият вече няма никого защото сам не ни показа, че смята да прави нещо по темата. Имаше и време, и възможност и търпение от наша страна.
Приключихме с него.
Ако сам не иска,никой не може да го накара.Съгласна съм.
Отдръпнете се и го оставете.Докато е жива свекърва Ви,горе-долу ще го гледа.После вече нещата ще станат страшни за него,чичо ми така завърши,бяха починали родителите му.От инсулт по време на поредната запивка почина.То по принцип това е лека смърт,по болниците съм виждала алкохолици с дименции,не са никак хубави и там нещата.Ужас е,съгласна съм.

# 65
  • Мнения: 1 319
Ами аз виждам, че с малко говорене, но явно на място, успявам да му бъда полезна в промяната на мисленето. Или поне до толкова, че да контролира пиенето си.
Щом говоренето помага, е добре. Има реален шанс да се спре задълбочаването на  проблема. Полезно би било и мнение на специалист, може да даде още идеи.

# 66
  • Бургас
  • Мнения: 12 811
Психиатрите само изписват хапчета,които са заместител на алкохола.
Не разговарят,не дават идеи.

# 67
  • Мнения: 1 267
Полезна тема. Заради мой близък съм изчела доста по темата. С доста добри резултати при лечение са американците и държавите в Западна Европа. Но в България тази проблем се неглижира от обществото, много хора даже не го възприемат и като болест.  Успех на всички, които водят тази битка пожелавам от сърце!

# 68
  • Мнения: 2 064
Психиатрите само изписват хапчета,които са заместител на алкохола.
Не разговарят,не дават идеи.

Има псохотерапевти или псохолози, които се занимават със зависимости . Психиатрите наистина за всякакви проблеми директно изписват хапчета .

# 69
  • Мнения: 8 512
Психиатрите са в крайна фаза или ако видимо с просто око за неспециалист има такива отклонения.
Не ще на терапевт да ходи. Обаче явно му се отразява намаленото количество. Доста по-нервен е. Но държи фронта Simple Smile

# 70
  • Бургас
  • Мнения: 12 811
Абе тези терапевти...аз съм пробвала заради моите заболявания...не съм доволна.То като няма лечение и нещата се влошават,каквото и да ми говорят,не става.
Аз не мога да си избирам храната,не изпитвам удоволствие от нея.Не искам и отказвам на всяка хапка безвкусен разварен ориз да си казвам,че е вкусно.Ям го,за да имам сили и да живея за детето си,но да опитвам да се самоизлъжа...Нещо с лъжите не ме бива,не става.И аз знам,че гледам от грешния ъгъл,трябва да съм благодарна,че съм жива.Но ме боли,имам хронични болки,на операциите правех още от първите дози обезболяващи алергии,оставяха ме без обезболяващи...И сега не пия,алергична съм.И боли...Поне не се опитваха да ме карат да си повтарям,че не боли,благодарна съм им за което.По принцип не се използва фраза с отрицание като"не боли",а "здрава съм,органите ми работят хармонично"...ама трябва да ги има,че да работят хармонично...
Няма полза и от терапевти лично за мен.Мое мнение.
От книгата на Луиз Хей"Излекувай живота си"съм имала поне някакво успокоение и вяра,но...не и излекуване.

Моят приятел е също много изнервен.Това от липса на алкохол ли е?Не може да спи.Това не изчезва ли?Той за последните 2 години е пил само веднъж.
Аз скоро отказах цигарите,вечер сънувам от години,че ям вкусни и любими храни,сега и че пуша сънувах два пъти,но даже не се и сещам за цигара.Не съм нервна,все едно не съм пушила.Ясно е,че всеки човек е уникален,всеки има различни усещания,но искам да може поне да си почива.Лицето му е изопнато от умора и недоспиване.Казва обаче,че с алкохола също не е спял.Но на лекар няма да дойде,отказва кръвни изследвания.

# 71
  • София
  • Мнения: 971
Мария, купи му мелатонин. Към него не се привиква. Да се уморява повече, да не кибичи пред дивана или компа.

# 72
  • Бургас
  • Мнения: 12 811
Мария, купи му мелатонин. Към него не се привиква. Да се уморява повече, да не кибичи пред дивана или компа.
Мелатонин пробва,билкови Дормиплант,Реламакс и какви ли не още,хомеопатични...
За всичко казва,че му пречи и го държи като в упойка.
И по принцип отказва да пие хапчета освен аналгин и аспирин.

# 73
  • Sofia
  • Мнения: 6
Малко новини и от мен, свързах се с една група от АА.
Тази вечер е 1вата сбирка, на която и аз ще присъствам.
Ще споделя впечатления като приключи.

# 74
  • Бургас
  • Мнения: 12 811
Малко новини и от мен, свързах се с една група от АА.
Тази вечер е 1вата сбирка, на която и аз ще присъствам.
Ще споделя впечатления като приключи.
Браво,дано са от помощ!
Ако са онлайн,може и аз да присъствам някой път.Любовта няма да иска,той не искал да се разкрива пред хората,да го анализират...

Общи условия

Активация на акаунт