Аз съм инвалид с ТЕЛК,мога да вървя,но това не означава,че мога да работя какво да е.Имам доста противопоказания за работа,понеже съм с тотална хистеректомия,изцяло премахната щитовидна жлеза,хормонални нарушения и сега...е абсурд да работя нещо с какъвто и да е по-тежък физически труд.По специалността не ме вземат,вземала съм много болнични,нарушавала съм работния процес...
Най-големият ужас при мен е,че червата ми кървят.Ужасно болезнено и изтощително състояние е.Не могат да определят от хормоните ли е,улцерозен колит ли е,от ендометриозата ли е,най-вероятно е на основата на алергии и непоносимости,когато съм зле (от ноември 2019 съм зле),ям само варен картоф,варен ориз,варено пиле.От всичко друго става ад.Доскоро ядях и глутен,може би моя грешка,имам някакъв проблем с глутена,казаха ми лекарите да не ям изобщо глутен.С лактозата от бебе съм имала проблем,никакви млечни...
Дотук добре,кофти е положението,ясно...
Обаче бившият ми съпруг се спаси поединично,аз останах с детето при родителите си,понеже просто нямам средства да се издържам.Пенсията от ТЕЛК не стига на млад човек да живее достойно и да си отглежда детето.
Родителите ми не издържат на моите състояния,майка ми ми крещи в очите,че ако можеше,щеше да ме хвърли в дом за болни хора или болница.Тя твърди,че ме е родила здрава,но аз сама съм си направила състоянието.И когато кажа,че първата ми операция от ендометриоза беше на 12 годишна възраст,тогава ядях само онова,което те ми даваха,нямах никакви сексуални контакти,за да се заразя с нещо от някъде...тя вече изпада в истерия.Но е факт и че като бебе почти не е имало с какво да ме хранят,непоносимостите са от тогава.
На мен също обаче ми казват паразит и търтей,цялата рода казвала да ме оставят да се оправям сама...
С яденето е кошмар,яде ми се всичко.Ядат с гръб към мен,нищо не им казвам,но погледна ли понякога към чиниите им,пак крещят...Не им било сладко заради мен,ограничавали се...
А за нон стоп готвенето и варенето също имам проблем.Не са длъжни да ми готвят,ок,факт е.Но ми се натяква колко е скъпо месото,оризът...Колко пари отиват за ток...Имаме газова бутилка,да.Аз обаче също имам мнение по въпроса,страх ме е да работя с газ.Те белите понякога от страх стават.
И така... не мисли,че е лесно да се живее с човек със сериозни болести.Ад е,дори да не е алкохолик.На никого не му е лесно,но понякога животът ни се стича лошо,без да имаме никаква вина.
Аз разбирам нашите,те са пенсионери,искат да си гледат старините.Вие с твоя съпруг също искате да си гледате живота,без да се занимавате с пиянски изпълнения.Нормално е човек да иска да живее нормално.
Аз например искам да съм здрава.Вече не знам си колко лекари ми казват,че трябва да се примиря с положението,нито съм здрава,нито тепърва ще оздравявам,но все пак го искам.Развивам в момента преддиабет,изобщо не бива да ям картофи и ориз,заради колита не искат да ми изпишат хапчета,щели да ме влошат.Нищо няма да правят,докато не стане положението за инсулин.Но на мен ми е лошо с висока захар...Не е истина просто,но опитам ли говоря с родителите си,получават истерия.Сама да съм си понасяла състоянията,да не говоря с тях,не били психолози или психоаналитици,да не съм искала помощ от тях,а от лекарите...
Всеки болен е в тежест на близките си.Бях веднъж в гастроентерология с трудноподвижна жена с доста заболявания,с памперс,а мъжът и и казвал"Няма ли да умираш,че да се оттърва!"
Та така.Монетата има две страни.От едната страна е болният,неговият ужас...от другата са близките му,най-често изтощени и изнервени до крайност...
Не е лесно.