Чувствам се като стара мома

Със сигурност не е проблем на темата. Тук няма такива мъже. Така че кой да отговаря. Дали има такива жени в темата, не знам. Но неправилно се генерализира "мъжете". Това е явно някаква минимална извадка. Съжалявам, ако сте попаднали на такива.

Жена не може ли да надебелее след спортна травма или това е запазена марка за мъжете?
Човек може да не спортува, но да ходи на танци, да катери планини, да копае градина, да цепи дърва и пак да е перфектна форма.

Аз не казах "трудно", казах "зле" ...

Ако сравняваме с УНСС-то ...

Много "травмирани" нераждали жени се виждат сред обществото. Още от ученички.

 Колкото до въпроса на авторката, то тя би могла да си помогне много, ако се замисли каква среда на общуване има, какви хобита обича, в каква област на работа би се развивала в България (нали си е дошла от Англия вече и има изгледи да остане трайно в Родината). Последното всъщност обуславя и много от възможностите за срещане на нови хора, тъй като работещите хора обикновено са заети с тази дейност в повече от 50% от времето, в което не спят. Ако имат и съратници, това е още една възможност, макар че не е задължително да е някой от службата. И по време на пътуването до нея може да се срещне подходящия човек. Много случайности има и никога не може да се каже "Няма да е това или онова".

Горното, освен за всички мъже, е валидно за всички жени - и раждали, и нераждали.
А оправданията са като гъза - всеки си го носи, без значение от пол, религия и дали е раждал или не.

Ма добре де, защо не оставите хората да се харесват дебели, грозни и прости.
Сега вие какво искате и не го намирате е друг въпрос.
Към авторката: има много групи във фейсбука за сродни души, има изложения, има ваканции за необвързани. Хората изграждат бизнес от търсенето на половинка.
Най-важно е да разговаряте, да кажеш какво искаш. Аз се омъжих млада и не разговарях, не казах какво искам, може би и не съм знаела, беше отдавна.
Хубаво е да си пишете, да си споделяте, а не от вратата за кревата, както аз правя.

За оправданията не знам - ти пишеш, че се оправдаваш На мен не ми  се налага, не влизам в нито една от хипотезите - това, че си правя труда да пиша по темата с килограмите и неражданията, не означава, че съм от пряко засегнатите.

Помагам на авторката с различна гледна точка - нейният външен вид има значение, но и мъжкият дава информация. И да не се подвежда по спортни травми

Мъжете-спористи от спортна травма, тъй като се залежават, а продължават да ядат същото количество храна.
А жените от хормонални проблеми. Сякаш мъжете нямат хормони. Ако оставят една жена с хормонални проблеми в пустиня да яде само корени и бръмбари, дали след 2 месеца ще я намерят 120кг?

Човек не трябва да допуска да дебелее доколкото това ще навреди на здравето му. Всичко останало е излишно, който иска да спортува, който иска да не го прави. Не може всички да бъдат Аполоновци и Афродити. Спортът е здраве, но в днешно време е и някаква мода, все се говори за здравословно хранене, за фитнес или нещо подобно-интернет е залян от такива теми, по телевизията гостуват по различни предавания тренирани мъже и жени, включително и жени, които едва ли не скоро след раждане бързо са възстановили фигурата си. Това влияе на хората. Някои държат да са слаби, защото така се чувстват добре, но има и такива, които робуват на това, идентифицират любовта към себе си и одобрението от другите чрез тялото си. Всеки да бъде какъвто си иска, за всеки влак си има пътници.

Копане на градина 3 пъти годишно и цепенето на дърва няма и толкова не се брои за спорт. И в интерес на истината, точно така се правят най-лесно травми - някакъв, дето лежи на дивана или стои на стол по 8 часа, решава да стане и да се направи на мъж. Спортът е редовно, целенасочено действие, което освен естетическа цел, има и здравословна. Укрепване, засилване или поддържане на мускулна маса (това става все по-важно с напредването на годините), увеличаване мобилността на ставите, тренировка за сърце и т.н.


Хм, защо? Не зная какво търсиш, аз виждам доста готини жени в/около IT, но ето логиката ми:
Най-бързо развиващата се сфера е, съответно за да си on top, се иска постоянен интерес, проактивност, здрава работа и контакти. (Ся, wannabe-тата ги има, но в коя сфера ги няма). Всичко това изисква или поне поощрява определени лични качества. Няма да давам примери с изключения като убийствено яка програмистка в топ форма, супер мила и разговорлива, че и умееща да готви, но като цяло има мегдан - жена в този бранш може да бачка като изоглавена, може обаче и да има обаче добре платена, интересна, но не отвратително натоварваща работа. Работата в големи фирми тип IBM е сигурна, добре платена, със социалните му там бенефити, никакъв проблем за майчинство, отпуски, бг шефско отношение. Доста по-добре от това да си вземеш някоя вечно преуморена от The big 4 или някоя вечно отегчена от администрация или по-"бавна" сфера.  Та, като цяло, умен ход си е като мъж да си търсиш жена от IT, бих казала.
Дори само защото не е в кокоша професия, в която дори да не иска, постоянно е изложена на клюки, обсъждане на мъжа на колежката и на разни риалитита, си заслужава опитът.

Интересно, всеки в тази тема си казва личните впечатления, давайки им статистическа тежест.
Това, че не виждаш нещо, не значи, че не съществува

Ясно, патентовал си го и на жените не им е позволено. Бившият ми така коментираше, че з****ка на някаква бил станал декар, а не виждаше, че неговият е два декара.За мъжете спортисти ми е ясно, в такава среда раснах. Най-тежко е при тези, които „минават кантара”'.
Колкото до хормоните, за себе си мога да кажа, че бях с тегло под нормата до около шест месеца преди да започна процедурните ин витро. Единият ми лекар много държеше да кача малко и голям зор видях, за да вляза в норма. С последващото блъскане с хомони, добавки го докарах около горната граница на нормата, а на моменти вероятно съм я прехвърляла. Ако някоя се е сетила да съчетае процедури и глад, да сподели.

Точно така е. Но една част сме със доста повече лични впечатления, с доста повече тежест. И освен това, се стараем (системно) да разсъждаваме обективно, а не как на нас ни изглежда. Което адски много променя картинката.

Какво ще рече доста повече впечатления? 100 - 200 човека, с различен социо економически статус, различна възраст и местоживеене?
Например ако ти спортуваш много и различни спортове, може и да си мислиш, че имаш широк поглед към нещата, но ако всичките ти спортове са силови, всъщност гледната ти точка остава много ограничена

За спорта съм напълно съгласен. Много подробно и смислено обяснено.
За ИТ-тата. Вярно е само отчасти. Или по-скоро за някои хора.
Въпрос на числа е. А числата са много определящи кой колко и как те харесва и се харесвате.
За характера и интелекта. Да, в ИТ може да срещнеш момичета, които много ти пасват. Като изключим "гийк" типа, не съвсем нормалните, има доста, които са нормални, и разсъждават добре, за да ти е приятно с тях. Едновременно с това и не се взимат на сериозно. Има и 3ти тип, който е всъщност е доста масов и това са надутите. По някаква причина си мислят, че като са влезли ИТ,  и вече светът трябва да им целува краката.

За външния вид. Зависи много кой търси. Много от хората имат по-малко критерии. Ако са около средното, просто търсят други около средното. Да нямат някакви колосални негативи и тн.
За други, ако си в топ 3-5% по повечето показатели, включително външен вид, ти се иска поне малко от малко някаква реципрочност. Сега, ясно че топ 5% са достатъчно повърхностни. Но поне да са в топ 20%. В ИТ, трудно. Не че не е възможно. Но опираме до числата.
А в ИТ числата са, че след всяко средно изглеждащо момиче, по коридорите на фирмата и кафетата вървят като стадо 10ина млади колеги. Винаги. Вкупом! Без преувеличения. Дори и тя да те хареса теб, отношението ѝ е повлияно. Започва да се взима прекалено насериозно.
Не знам дали е тайна за някои, но харесването пряко се влияе от микросредата. Ако сложиш в една стая 20 момичета и 2 момчета, изведнъж момчетата стават прекалено харесвани. А момичетата много по-малко намират кусури. Ако сложиш 20 момчета и 2 момичета, става точно обратното. Е, в ИТ е така. Няма какво да се лъжем. И нещата не опират до "ами толкова ли една не можеш да си намериш!?" Една мога. И 20 мога. Но тази, която е за мен, не!

Общи приказки. А кои са несиловите спортове? Народна топка?
Дай някой твой пример.
Не знам дали е тайна, но харесването у жената е изцяло субективно. Чрез генерализация на шаблони. Самият инстинкт е устроен така.
Затова жената има нужда от много по-дълго време, часове, дни, за да разбере дали харесва мъжа.
Затова, ако питаш жена харесва ли някой, отговорът може да бъде "не го познавам".
Затова и "любовта е сляпа". Затова и много често се оказва, че е било едно, после се оказало друго. Харесването работи по "поведенчески модели", какво изглежда, какво прилича.
Не се гледа дали е умен, гледа се да изглежда умен.
Не се гледа дали е богат, гледа се да изглежда богат.
Не се гледа дали е добър и честен, гледа се да изглежда добър и честен.
Не се гледа дали е смел и уверен, гледа се да изглежда смел и уверен.
И тн и тн, до безкрай.
Докато мъжът харесва по обективни критерии. Външният вид се преценя за секунди. За характер, още известно време. Но той е за сериозни отношения. За секс може да решиш за 2 секунди става ли, не става ли.