Не знам вие на какво мнение сте, но според мен мазнините са много по-важни за жените, отколкото за мъжете. На тях, може и да им се размине с малко, но при нас, прекаленото орязване се отразява на хормоналния баланс и цикъла. Поне това са моите наблюдения.
- Публикувана: 19 септ. 2020, 09:45 ч.
- Последно мнение: 5 окт. 2020, 22:05 ч.
Инсулинова резистентност и отслабване - Тема 31
Невена, благодаря за отговора.
Може би не си ме разбрала правилно, това, с тортата и сандвича е еднократно и по повод, не и е ежедневие. По принцип се храни здравословно- сутрин пие кафе с мляко, понякога закусва скир от Лидъл с боровинки и кутийка боровинки, но не ежедневно. Храни се един или два пъти дневно, както се наложи, когато е в университета не яде. Иначе основно яйца или риба със зелен боб и пермезан, или зелена салата. Лятото ходеше дневно с цел отслабване по 10 км, ядеше както описах, без въглехидрати и не можеше да свали и един кг, което е доста демотивиращо. Сега пие по 10 к Вигантол, вит В12 още не си е купила, защото не нае какъв, разчита на ендокриноложката да и изпише. За ПКЯ си е купила Иногинол, но я посъветвах да изчака първо прегледа при ендокринолога и тогава. Селен какъв да си купи, би ли препоръчала.
И друго, което ми прави впечатление е, че кръвното и е ниско, но пулсът и понякога е ускорен, над 90, понякога е съвсем нормален, предполагам и това е свързано с хипофункцията на щитовидната жлеза.
Може би не си ме разбрала правилно, това, с тортата и сандвича е еднократно и по повод, не и е ежедневие. По принцип се храни здравословно- сутрин пие кафе с мляко, понякога закусва скир от Лидъл с боровинки и кутийка боровинки, но не ежедневно. Храни се един или два пъти дневно, както се наложи, когато е в университета не яде. Иначе основно яйца или риба със зелен боб и пермезан, или зелена салата. Лятото ходеше дневно с цел отслабване по 10 км, ядеше както описах, без въглехидрати и не можеше да свали и един кг, което е доста демотивиращо. Сега пие по 10 к Вигантол, вит В12 още не си е купила, защото не нае какъв, разчита на ендокриноложката да и изпише. За ПКЯ си е купила Иногинол, но я посъветвах да изчака първо прегледа при ендокринолога и тогава. Селен какъв да си купи, би ли препоръчала.
И друго, което ми прави впечатление е, че кръвното и е ниско, но пулсът и понякога е ускорен, над 90, понякога е съвсем нормален, предполагам и това е свързано с хипофункцията на щитовидната жлеза.
Ох, мая, ами като е на яйца и риба как да е достоверен ОГТТ? Само вчера обяснявах 2 пъти, а го има в първия пост подробно обяснено.
Не да пие селен, а да го изследва, защото ако е висок и тръгне да добавя ще се натрови. Какъв да е селена и от какво се набавя лесно пише в първия пост.
А за какъв такъв е ходила по 10 километра като яде кето? Това и разваля метаболизма. Когато се намалят калории и се увеличи спорт, мозъкът забавя обмяната на веществата за да се предпази от стопяване и смърт. Това забавяне остава и след края на диетата и намаляване на спортна активност. Пусках линкове за отслабнала с драстично орязване на калории и спорт цял ден. След това изтезание имат нужда от не повече от 500 калории при покой. Естествено е бързо да върнат килата.
Кетогенната запазва метаболизма, постене през ден също, но не и ако се ядат торти и хляб чат пат. Ей това.много хора не го разбират, а на ум и зуми ОГТТто ясно го показва.
Според мене това е причината при нея за ниските щитовидна хормони.
Вариант р да започне силови упражнения и да обърне мазнината в мускул.
Не да пие селен, а да го изследва, защото ако е висок и тръгне да добавя ще се натрови. Какъв да е селена и от какво се набавя лесно пише в първия пост.
А за какъв такъв е ходила по 10 километра като яде кето? Това и разваля метаболизма. Когато се намалят калории и се увеличи спорт, мозъкът забавя обмяната на веществата за да се предпази от стопяване и смърт. Това забавяне остава и след края на диетата и намаляване на спортна активност. Пусках линкове за отслабнала с драстично орязване на калории и спорт цял ден. След това изтезание имат нужда от не повече от 500 калории при покой. Естествено е бързо да върнат килата.
Кетогенната запазва метаболизма, постене през ден също, но не и ако се ядат торти и хляб чат пат. Ей това.много хора не го разбират, а на ум и зуми ОГТТто ясно го показва.
Според мене това е причината при нея за ниските щитовидна хормони.
Вариант р да започне силови упражнения и да обърне мазнината в мускул.
Миоки, относно важността на мазнините (подбраните такива) съм съгласна, че са малко по-важни за жените. Както по отношение на желязото- жените преди менопауза имат двойно по-големи нужди от желязо (роднина мъж яде далеч по-малко протеин от мен и много повече захар- в това число пакетирана, преработена храна- и въпреки това никога не е имал проблем с желязото).
Джереми, честно казано и аз си помислих, че е твърде вероятно всеки човек да реагира по различен начин на една и съща храна
и, че твоите резултати са валидни за теб, а за друг може и да не са. Явно имаш подобрение в сравнение с преди, но не доказва, че ще е така и при друг. Иначе принципно съм съгласна, че непреработените храни са по-полезни, но всеки толерира по-въглехидратните такива според собствената си инсулинова чувствителност.
Аз тихичко се похвалвам, че достигнах кг на които не съм била от 2016 г, макар последните 3 седмици да ставаше много, много бавно.
Джереми, честно казано и аз си помислих, че е твърде вероятно всеки човек да реагира по различен начин на една и съща храна
и, че твоите резултати са валидни за теб, а за друг може и да не са. Явно имаш подобрение в сравнение с преди, но не доказва, че ще е така и при друг. Иначе принципно съм съгласна, че непреработените храни са по-полезни, но всеки толерира по-въглехидратните такива според собствената си инсулинова чувствителност. Аз тихичко се похвалвам, че достигнах кг на които не съм била от 2016 г, макар последните 3 седмици да ставаше много, много бавно.
Да не забравяме и колко много жени около менопаузата и след това страдат от остеопения и остеопороза, което в основата си е освен всичко друго и недостатъчно протеин, заради вечните диети и ограничения + бурята от хормонални промени в този период. Междудругото, смятам че проблемите с щитовидната при много дами, също се дължи на вечното диетуване, ако не изцяло, то поне в голяма степен.
Доказано е и че жените като цяло, внимават много повече с храната си и се хранят уж по-здравословно - салати, немазни меса, пълнозърнести, повече плодове, по-малко алкохол и т.н от мъжете, а не забелязвам да са по-здрави или по-слаби.
За желязото си е така - всеки месец се губи определено количество кръв, при някои си е сериозна загубата даже, като се прибави и недостатъчното приемане отвън и ето ти анемии.
Доказано е и че жените като цяло, внимават много повече с храната си и се хранят уж по-здравословно - салати, немазни меса, пълнозърнести, повече плодове, по-малко алкохол и т.н от мъжете, а не забелязвам да са по-здрави или по-слаби.
За желязото си е така - всеки месец се губи определено количество кръв, при някои си е сериозна загубата даже, като се прибави и недостатъчното приемане отвън и ето ти анемии.
dolce miele, честитооооооооооо! 💐. Много се радвам точно за тебе. Е, изгря слънце и на твоята улица.
Миоки, в повечето развити места мъжете умират по-рано от жените и имат по-малко години здрав живот. В неразвитите много жени умират при раждане и затова средната продължителност при жените е сходна с тази на мъжете. Високият естроген слага мазнините на бедра и задник, така че жена и мъж,, които са еднакви на ръст и килограми нямат еднакви шансове от сърдечно-съдови заболявания. Жените имаме нужда от минимално 18% мазнини за да функционираме оптимално, а мъжете съвсем не така. Нас повечко мазнини могат да ни направят по-женствени и желани, а за мъжете са направо кастрация. При тях те намаляват тестостерона и бълват ароматази.
Миоки, в повечето развити места мъжете умират по-рано от жените и имат по-малко години здрав живот. В неразвитите много жени умират при раждане и затова средната продължителност при жените е сходна с тази на мъжете. Високият естроген слага мазнините на бедра и задник, така че жена и мъж,, които са еднакви на ръст и килограми нямат еднакви шансове от сърдечно-съдови заболявания. Жените имаме нужда от минимално 18% мазнини за да функционираме оптимално, а мъжете съвсем не така. Нас повечко мазнини могат да ни направят по-женствени и желани, а за мъжете са направо кастрация. При тях те намаляват тестостерона и бълват ароматази.
Невена, благодаря 
Скрит текст:
Arwen, И аз съм много щастлива, още повече, че по-голямата част от килограмите свалих през последните 2 месеца- и въпреки че това съвпада с периода от който започнах да намалявам Глюкофажа. При мен покрай периоди с ниско желязо и хипофункцията на ЩЗ имаше доста периоди на сваляне на кг, покачване, задържане...но вече се вижда светлина в тунела
Невена, права си, само че, ако жените да живеят, средностатистически повече от мъжете, не сме по-малко болни от тях, а след менопаузата рисковете почти се изравняват.
Скрит текст:
Мен лично повече ме плаши деменцията и инвадилизирането, отколкото сърдечен удар честно казано. Това да си на легло и да не можеш да се обслужваш сам е по-голямо наказание от внезапен удар.
Ето това вече е друго. Благодаря за изследванията.
Да, имал си проблем и все още не си в идеални стойности. Гликираният ти има още мегдан за подобрение.
Само спекулирам, но с тази стойност от 6, която си имал първоначално, може и диабетик да си бил, за това да не си имал висок инсулин. Мъжете обикновено не са анемични, така че ще приемем, че не си имал нисък хемоглобин и от там нереален HB A1C. Инсулинът ти след шоколада , сладоледа и там другите неща е ужасен и изобщо не е ок, ни най-малко.
Аз стартирах с HB A1C 5,5, сега вече е 4,9. Аз знам кога ми е скачал инсулина - получавах хипогликемии и озверявах от глад, така че не сме били в подобна ситуация с теб. Диетите ни не са дори близо подобни, но моите резултати са по-добри от твоите по отношение на захарта. По отношение на инсулина, моите са по-лоши на хартия - на гладно ми е 7,56, но нямам болки което значи силно редуцирано вътрешно системно възпаление - устройва ме. Другото е че не знам с каква стойност съм стартирала, вероятно е като твоята след сладоледа, а може и по-лоша.
Така че пак стигаме до, дали само от това което показват цифричките е или не е знак за болест при липса на симптоми.
Резултатите ти показват само, че за теб твоето хранене работи до някаква степен, което не значи, че ще работи за мен или пък доказва нещо фундаментално. Ти, очевидно от гликирания, си имал проблем и със захарта, а още повече с инсулина, а от последното се вижда, че далеч не си "оправил положението" с твоя начин на хранене така да се каже. Какво количество и какви мазнини ядеш всъщност? Знам, че си против екстрахираните (тази дума ми е нетипична), което не ти оставя много място и което значи че ядеш много ВХ но малко мазнини.
Мерене на инсулин 2 часа след хранене не е "на гладно", така че не знам до колко адекватно отразява ситуацията.
Между другото, фруктозата не вдига толкова захарта, но се метаболизира в черният дроб и злоупотребата води до неалкохолно затлъстяване на органа, така че, ако имаш чернодробни, също ще е полезно да покажеш.
Да допълня, с радост бих направила тестове като твоите, но нямам възможност тук да се тествам когато си поискам за съжаление. Иначе щеше да е много интересен експеримент.
Да, имал си проблем и все още не си в идеални стойности. Гликираният ти има още мегдан за подобрение.
Само спекулирам, но с тази стойност от 6, която си имал първоначално, може и диабетик да си бил, за това да не си имал висок инсулин. Мъжете обикновено не са анемични, така че ще приемем, че не си имал нисък хемоглобин и от там нереален HB A1C. Инсулинът ти след шоколада , сладоледа и там другите неща е ужасен и изобщо не е ок, ни най-малко.
Аз стартирах с HB A1C 5,5, сега вече е 4,9. Аз знам кога ми е скачал инсулина - получавах хипогликемии и озверявах от глад, така че не сме били в подобна ситуация с теб. Диетите ни не са дори близо подобни, но моите резултати са по-добри от твоите по отношение на захарта. По отношение на инсулина, моите са по-лоши на хартия - на гладно ми е 7,56, но нямам болки което значи силно редуцирано вътрешно системно възпаление - устройва ме. Другото е че не знам с каква стойност съм стартирала, вероятно е като твоята след сладоледа, а може и по-лоша.
Така че пак стигаме до, дали само от това което показват цифричките е или не е знак за болест при липса на симптоми.
Резултатите ти показват само, че за теб твоето хранене работи до някаква степен, което не значи, че ще работи за мен или пък доказва нещо фундаментално. Ти, очевидно от гликирания, си имал проблем и със захарта, а още повече с инсулина, а от последното се вижда, че далеч не си "оправил положението" с твоя начин на хранене така да се каже. Какво количество и какви мазнини ядеш всъщност? Знам, че си против екстрахираните (тази дума ми е нетипична), което не ти оставя много място и което значи че ядеш много ВХ но малко мазнини.
Мерене на инсулин 2 часа след хранене не е "на гладно", така че не знам до колко адекватно отразява ситуацията.
Между другото, фруктозата не вдига толкова захарта, но се метаболизира в черният дроб и злоупотребата води до неалкохолно затлъстяване на органа, така че, ако имаш чернодробни, също ще е полезно да покажеш.
Да допълня, с радост бих направила тестове като твоите, но нямам възможност тук да се тествам когато си поискам за съжаление. Иначе щеше да е много интересен експеримент.
Защото говориш за статините, че били отрова, ок такава са, само че защо не кажеш на момичетата тук, че и метформиновите препарати са същото, едните свалят изкуствено холестерола, другите свалят изкуствено кръвната захар, едните имат сериозни странични ефекти, и другите имат сериозни странични ефекти, разликата е, че повишения холестерол и съответно последващите евентуални сърдечни проблеми са безсимптомни, докато нещата не станат сериозни и хората са склонни да ги неглижират (както правиш ти, правят го и други), докато вариациите в кръвната захар преминават със симптоматика, и човек е по-склонен да вземе мерки и ако се налага да почне и да пие лекарства за да ги оправи.
Инсулина ми на първи час е ок, защото е на първи час, и ненапразно там обикновено няма референтни граници, защото при здрави хора стойностите варират изключително много (примерно в едно изследване между 60 здрави млади жени с нормално тегло без заболявания и без фамилна обремененост инсулина им на първи час е 52.4±37.5 uU/mL вижда се колко е голяма разликата), това дето пише на гладно е просто дума, ако се прави огтт вместо на гладно ще пише 60мин и 120мин, не мога да повярвам, че това трябва да го обяснявам, какво мислиш, че е ще е по-различното, гликиран хемоглобин съм имал и по-нисък от твоя, както и по-нисък инсулин, но с повишен общ и лош холестерол, а както казах, човек трябва да гледа цялостно организма, каквото всеки, който търси истинско излекуване трябва да направи, иначе ще се чуди защо след парче тиквеник се чувства по същия начин (нищо лично към момичето, просто дадох тоя пример защото е пресен), и в тоя случай в оня линк Грегър дава много добър пример, че кетогенната диета е все едно да излекуваш човек в инвалидна количка, като го оставиш да лежи в легло и никога повече да не стане от него, сега се сетих преди години, когато се подобрих и реших да изям една баничка (защото като ученик много ги обичах), да видя дали ще има разтреперване, сърцебиене и нямаше, чак в края на втората седмица след 14тата баничка се усетих, че ако продължавам по тоя начин в скоро време ще се върна в изходна позиция и ги спрях изцяло. Аз пък мога да кажа, че в диетдоктор се пишат много глупости, преди няколко месеца специално писах много сериозно за инсулина и оная тяхната теория за него, подхождайки логически към нещата, качвайки дори снимката оттам (беше някакъв перон), обяснявайки, защо логически теорията им няма как да е вярна. За кой ли път го повтарям, че фруктоза и плодове не е едно и също, макар във плодовете да има фруктоза, както и кренвирши и месо не е едно и също, макар кренвиршите да се правят от месо, защото дори и ти ще признаеш, че човек с кренвирши трудно ще се радва на добро здраве, въпреки, че и с тях, може да се храни високомазнинно.
И като се стремиш да даваш съвети в тая тема поне вземи научи какво означава нарушен глюкозен толеранс защото гл х 6 означава това.
jerami, поздравления за хубавите резултати 💐. Пожелавам ти никога повече да не видиш лоши резултати и само здраве и щастие оттук нататък.
Ох, написах километричен пост и се изтри, та ще бъда кратка, но утре ще добавя.
мерене на инсулин - няма, все още домашни инсулиномери, изследването на инсулин е скъпо и недостоверно, защото стомахът се празни различно според количество и вид храна. Добър резултат на втори час може да означава, че храната още не е влязла в червата и не е активирала инкретините. При ИР често има забавено изпразване на стомаха. Трудно е да намерим време да идем в лаборатория, да ядем на място, да кибичим седнали там 2-3 часа сутринта и да мерим през час. В повечето лаборатории изобщо не се съгласяват. В много държави е невъзможно човек да влезе в лаборатория и да поиска изследване. Дори в частните искат рецепта от лекар.
Има значение и времето. Сутрин инсулиновия отговор е един, а следобед доста по-добър. Говоря за еднакво количество глюкоза.
Лекар,който се е занимавал с инсулинов отговор ми каза, че при всеки човек пикът при дадена храна е в различен час, а не на 30, 60 или 120 минута както при глюкоза.
Имах позната в лаборатория и съм се тествала след някои храни, както и кафе без захар. Е,нито една храна,нито кафе ми вдигнаха инсулин или захар колкото 75гр глюкоза. Единствено плодове са ми вдигали КЗ и то не банани, при това без да вдигат кой знае колко инсулина.
глюкомер - нямам и не ползувам, а и вече отдавна не вдигам КЗ, но в началото се тествах при съседка най вече за кетони,но и КЗ. Това от технически интерес. Ако на ОГТТ КЗ не се вдига тестването има смисъл само за да се види дали човек вече е в кетоза, примерно. На Елора и Миоки такива тестове не са им от полза. На Деси са от полза, защото показват глюкозна нетолерантност и недиректно ИР. За хора, които вдигат много КЗ или правят хипоглилемии глюкомерът е полезен уред.
Нивото на КЗ има огромно значение за развитие на най-различни инфекции, които трудно се овладяват и могат да персистират с години след като КЗ е държана много ниска непрекъснато. За хора, чийто инсулин скача до 300 или 400, но КЗ седи 5 или 5.2 (да, и такива има, даже тук, в темата) няма смисъл меренето на КЗ.
ИР може да се развие много бързо. Изобщо не става дума за години. Аз бях изследвана ежегодишно с ОГТТ с инсулин поради това, че през втората бременност КЗ леко падаше на 1 и 2 часа вместо да се качва или да седи същата. Нямах ИР. Малко стероиди и излежаване заради травма и хоп, инсулин 190 на първи час. Миналото лято пак пих стероид и за месец инсулинът стана 18 от 4-5. Точно за.месец. Маларията прави същото, като ИР остава и след излекуване понякога.
А триглицеридоте ти са впечатляващи, браво!
Чакаме да разкажеш за менюто, спорт и бил ли си със затлъстели органи и отслабва ли си.
Доколкото разбирам си фен на WFPBD. Аз също я харесвам. Ти ядеш мазнина ако е в цяла ядка, значи.
Ох, написах километричен пост и се изтри, та ще бъда кратка, но утре ще добавя.
мерене на инсулин - няма, все още домашни инсулиномери, изследването на инсулин е скъпо и недостоверно, защото стомахът се празни различно според количество и вид храна. Добър резултат на втори час може да означава, че храната още не е влязла в червата и не е активирала инкретините. При ИР често има забавено изпразване на стомаха. Трудно е да намерим време да идем в лаборатория, да ядем на място, да кибичим седнали там 2-3 часа сутринта и да мерим през час. В повечето лаборатории изобщо не се съгласяват. В много държави е невъзможно човек да влезе в лаборатория и да поиска изследване. Дори в частните искат рецепта от лекар.
Има значение и времето. Сутрин инсулиновия отговор е един, а следобед доста по-добър. Говоря за еднакво количество глюкоза.
Лекар,който се е занимавал с инсулинов отговор ми каза, че при всеки човек пикът при дадена храна е в различен час, а не на 30, 60 или 120 минута както при глюкоза.
Имах позната в лаборатория и съм се тествала след някои храни, както и кафе без захар. Е,нито една храна,нито кафе ми вдигнаха инсулин или захар колкото 75гр глюкоза. Единствено плодове са ми вдигали КЗ и то не банани, при това без да вдигат кой знае колко инсулина.
глюкомер - нямам и не ползувам, а и вече отдавна не вдигам КЗ, но в началото се тествах при съседка най вече за кетони,но и КЗ. Това от технически интерес. Ако на ОГТТ КЗ не се вдига тестването има смисъл само за да се види дали човек вече е в кетоза, примерно. На Елора и Миоки такива тестове не са им от полза. На Деси са от полза, защото показват глюкозна нетолерантност и недиректно ИР. За хора, които вдигат много КЗ или правят хипоглилемии глюкомерът е полезен уред.
Нивото на КЗ има огромно значение за развитие на най-различни инфекции, които трудно се овладяват и могат да персистират с години след като КЗ е държана много ниска непрекъснато. За хора, чийто инсулин скача до 300 или 400, но КЗ седи 5 или 5.2 (да, и такива има, даже тук, в темата) няма смисъл меренето на КЗ.
ИР може да се развие много бързо. Изобщо не става дума за години. Аз бях изследвана ежегодишно с ОГТТ с инсулин поради това, че през втората бременност КЗ леко падаше на 1 и 2 часа вместо да се качва или да седи същата. Нямах ИР. Малко стероиди и излежаване заради травма и хоп, инсулин 190 на първи час. Миналото лято пак пих стероид и за месец инсулинът стана 18 от 4-5. Точно за.месец. Маларията прави същото, като ИР остава и след излекуване понякога.
А триглицеридоте ти са впечатляващи, браво!
Чакаме да разкажеш за менюто, спорт и бил ли си със затлъстели органи и отслабва ли си.
Доколкото разбирам си фен на WFPBD. Аз също я харесвам. Ти ядеш мазнина ако е в цяла ядка, значи.
при всеки пикът и на глюкоза и на инсулин са различни, както и при огтт просто тези часове са дадени за улеснение и за една база, по която да се сравняват резултати, но ако навлезем в повече подробности, определено се различават от нещата, които знаеш
въпреки, че се възприема, че инсулина и глюкозата се вдигат най-много на първи час, при хората с най-добра инсулинова чувствителност, всъщност и инсулина и глюкозата се вдигат най-много на 30та минута и след това почват да падат, и всъщност при тези хора, инсулина на гладно е около 5 и гликирания хемоглобин също
при хора с нисък инсулин на гладно (под 4) и гликиран хемоглобин под 5 пика е на 60 минута и те са малко по-застрашени от негативно развитие;
относно огтт, аз съм на по-различно мнение, това е стрес за организма, тя е подходяща за човек, който всеки ден изпива по 75 грама глюкоза, защото иначе се получва подобно нещо, все едно един човек, който никога не е скачал с бънджи да скочи с такова, след това да му измерят пулса и кръвното и да заявят, че има високо кръвно, въпреки, че е по-сложно, скъпо и е нужна организация по-добрия вариант е всеки да изследва инсулин след храните, с които обикновено се храни, така може да си даде представа дали си вреди, защото както го казвам за незнам кой си път, човек може да се храни с храни, които не вдигат глюкозата, съответно да не изпитва симптоми, но да си държи инсулина повишен съответно да натоварва панкреаса;
за меренето всичко е така, и именно защото хората са различни, заради това има референтни стойности плюс минус и то единици нагоре надолу, а не всички задължително да са с глюкоза на гладно 4.5. Както защото ме питаш за щитовидните хормони идеалните стойности са тсх - 1 uIU/ml, фт4 - 18 pmol/l, фт3 - 5 pmol/l, но и там има референтни граници, именно за да може кубчето на рубик, макар и да не е наредено перфектно, да има по няколко разместени блокчета от всички страни, а не едната да е перфектна, а останалите страни да са хаос, защото това представлява здравето - ниво на баланс.
За да се развие нещо бързо, то вече е започнало да се развива и тези вариации в кръвната захар, заради, което редовно са ти правили огтт са доказателството, просто в даден момент е избуяло на повърхността, в случая от стероидите, които както всички лекарства дават сериозни странични ефекти, и те просто са забързали нещата заедно със залежаването, които най-вероятно са щели да се случат в един момент разтеглени във времето (защото не са взети мерки предварително).
Относно храненето отдавна не съм на това споменато от теб, а се храня балансирано, миналата седмица ядох телешки бургер , днес ядох кюфтета. Едно единствено правило се стремя да следвам, и то е да не ям термично обработени екстрахирани мазнини (в последно време се ползва кокосово масло, което може да се обработва термично, макар, че гледам да е рядко,тъй като в него има доста наситени мазнини). Човек в зависимост от здравословното си състояние трябва да преценява какво може и не може да си позволи, като никой не е перфектен (щот на мен млечните са ми хем най-големия проблем хем най-голямата слабост, и въпреки тях здравето ми се подобрява, може би без тях би било с по-бързи темпове). Да отслабнал съм с много кг, но преди години, моя спорт, е движението.
Jeremi, тези резултати са интересни. Ако се ориентирам това хранене е тип “whole foods”. Имам една колежка, която след много проблемна и лошо завършила бременност й се отключи автоимунно - ревматоиден артрит и след много обикаляне по лекари и тъпкане с лекарства, заряза изцяло конвенционалното лечение и яде така. Основно плодове и зеленчуци - сурови, готвени също може, но без мазнина, мазнината си я набавя от първоизточника (маслина, ядка, авокадо, семе). Яде бобови, но да няма в тях добавена мазнина, хляб не яде, но яде примерно жито. Не яде захар, нищо пакетирано и т.н. Всичко това са доста въглехидрати, но пък човек много трудно може да изяде твърде много такива. Едно е жито, друго е прясна топла франзела с краве масло или др под. Млечни и месни не яде и май не яде и нищо друго животинско. На нея този режим твърди, че и помага, макар и за много различен от нашия проблем. Тя ми предлагаше да се храня така, но прецених, че този режим не е за мен, защото на този етап тя има дефицити на няковитамини, вкл. беше изключила изцяло солта от храненето си, а това не е ок. Аз целя бременност, а бременността изисква много б витамини, б12 е критичен за мен и не става така . Гледала съм и няколко алтернативни лечители в нета, които препоръчват това хранене за ИР и диабет.
Ако се загледа обаче в този режим и в режима за вмнвх ще види, че огромните разлики не са толкова огромни, а има малки на вид, но всъщност общи ключови черти - яденето на естествена храна, непреработена. Сигурно има хора, които възприемат вм нвх или кето като ядене на салами и тонове мазнини, но изобщо не е това идеята. По същия начин, по който никой не би изял толкова жито, колкото аналогично би могъл да изяде пресен топъл хляб. Така и естествената мазнина извън разни преработени храни е засищаща в много малки количества.
Аз лично прецених този режим като най подходящ, защото е нещо, което бих могла да следвам дълготрайно и се вписва по-добре в целите ми и благодарение на съветите на момичетата тук мисля, че вървя в много добра посока. Повече зеленчуци не съм яла никога в живота си Меря кз, защото при мен тя беше по-проблемна - доста висока на гладно, и се влияе от храната доста
Ако се загледа обаче в този режим и в режима за вмнвх ще види, че огромните разлики не са толкова огромни, а има малки на вид, но всъщност общи ключови черти - яденето на естествена храна, непреработена. Сигурно има хора, които възприемат вм нвх или кето като ядене на салами и тонове мазнини, но изобщо не е това идеята. По същия начин, по който никой не би изял толкова жито, колкото аналогично би могъл да изяде пресен топъл хляб. Така и естествената мазнина извън разни преработени храни е засищаща в много малки количества.
Аз лично прецених този режим като най подходящ, защото е нещо, което бих могла да следвам дълготрайно и се вписва по-добре в целите ми и благодарение на съветите на момичетата тук мисля, че вървя в много добра посока. Повече зеленчуци не съм яла никога в живота си
Меря кз, защото при мен тя беше по-проблемна - доста висока на гладно, и се влияе от храната достано по-скоро ще сложа този текст, където е обяснено по-добре и е хубаво да се прочете от всеки който търси истинско здраве, и с това смятам да завърша.
Скрит текст:
Из книгата „Човешкото хранене”:
ТРИТЕ СТАДИЯ НА БОЛЕСТТА
Странно звучи, но тялото не е направено от медицината, нито от лекарите. То е природна система, която се заражда, расте и се размножава, и тези процеси не са причинени нито от науката, нито от медицината или от лекарствата. Когато в тялото постъпва нормална храна и енергия, то се развива нормално. Когато променим тази материя и енергия, то се развива ненормално и боледува. Боледува, защото нещо от околната среда е навлязло в повече, а в същото време нещо друго необходимо не му е достигнало. Например в тялото влизат много повече прахови частици, изгорели газове, шум и т.н., отколкото то може да понесе. И най-важното – влизат вместо храна, технологично преработени материи, оцветители, консерванти, лекарства и много други. И едновременно, и тъкмо поради това, на него не му достига храна – вещества, от които то се изгражда и енергия, която го задвижва. Когато нещо е в повече, а друго не достига, настъпва неравновесие – дисбаланс. Когато това става с тялото ни, ние се чувстваме неравновесни, чувстваме се зле. Това природно неравновесие в нас, придружено от съответните симптоми, е първият етап от всяка болест на тялото ни. Ако погледнем под микроскоп човешките клетки, ще видим само една причина за каквато и да е болест: нещо е в повече, а в същото време друго не достига. Този дисбаланс започва много често още в ранното детство: бебето плаче непрекъснато или малкото дете е агресивно, хиперактивно, дразни околните или пък напротив – е саможиво и депресивно. Това са симптоми на настъпила болест, които много пъти неопитният приема за „живост”, „буйност” или обратно за „кротост”. Дори им се радва, несъзнавайки, че се радва на болестта. Този първи стадий на болестта не само сме го виждали в околните, но всеки от нас го е и усещал и преживявал в себе си: сутрешна умора, раздразнителност, главоболие, безсъние, безсилие, тревожност и т.н.
Какво всъщност се случва с нас?
На физиологично ниво в нашата кръв и тъкани плуват ненужни вещества, а организмът ни се опитва да ги отстрани и губи в този процес все повече ресурси: губи витамини, ензими, микроелементи и много други вещества. Това резултира като дискомфорт и загуба на енергия. Този първи етап на болестта обхваща цялото тяло. Наболява главата, вратът, гърбът, тежат краката и ръцете, липсват сили и настроение. На този етап измененията в тъканите и органите са функционални, т.е. засягат само функцията им, без да се наблюдава все още изменение в тяхната форма, големина и структура. Затова този първи етап можем да го наречем
ФУНКЦИОНАЛЕН СТАДИЙ НА БОЛЕСТТА.
Ако отидете при лекаря в този стадий, най-вероятно рутинните изследвания няма да покажат нищо особено. Лекарят ви успокоява, че сте здрави, казва ви да си гледате живота и най-много да ви изпише някое хапче за глава, за сън, някое обезболяващо, успокоително или антидепресант. И точно тук, в този момен,т е даден възможно най-лошият и коварен съвет. Точно тук започва болестта и вместо веднага да се даде здравословен режим и категорична промяна на досегашния начин на живот, се дава първото подтискащо симптомите лекарство.
Самите симптоми са червените лампички на нашата нервна система, които светват и ни сигнализират за настъпваща опасност. И ние, вместо да се вслушаме в тяхната аларма, просто загасваме червените лампички и изключваме алармата! По-коварно и пагубно за нашето тяло нещо едва ли би могло и да се измисли.
Какво настъпва в нас, ако не отстраним причините на настъпващата болест? Нашето тяло може да направи само едно – да се опитва да ги отстрани. Така, както замърсеното море ще изхвърля боклуците по брега, така и нашето тяло, бидейки същата тази природна система, ще се опитва да ги събира и евакуира през отходните системи и канали. Както хвърлените във водата боклуци ще ги виждаме изхвърлени по плажа, така организмът ни ще изхвърля слуз и отпадни материи през стомаха – отделяйки повече киселини: през червата, развивайки при отделянето им възпаления, през дихателните пътища и гърлото, проявени като ангини, бронхити, астма и т.н., през пикочните пътища, причинявайки камъни и възпаления, през кожата, формирайки различни обриви.
Така първият общ стадий на болестта постепенно преминава във втория стадий, където болестта започва да се локализира в дадени органи, откъдето преимуществено се изхвърля боклукът. И ако до този момент не сме схванали очевадния смисъл на болестта – да изхвърли боклука извън тялото – тогава може да ни хрумне безумната идея, че могат да боледуват отделни органи от тялото, при това поради отделни неясни и независещи причини, и че можем да ги лекуваме отделно и независимо един от друг – „на парче”! Нещо повече – биваме изпратени дори на съответен „специалист по парче” – специалист по бъбреци, по черва, сърце, кожа и т.н. И този специалист по даденото парче ще се опитва наивно да запуши отвора на съответния теч. Ще изписва отрови, с които ще се опитва да блокира отделянето на отпадни материи от гърлото, от стомаха и червата, от бъбреците и кожата. Ще се старае да запушва отворите, но логиката на живота ще повишава налягането отвътре още по-силно и ще предизвиква още по-силни течове на друго място. И ако единият лекар успее да запуши теча от едно място, той неизбежно ще се прехвърли на друго и ще започне да изтича оттам. Ако боклука от единия плаж го върнем обратно в морето – той ще бъде изхвърлен на съседния! И така ще бъдем препратени към поредния „специалист” по „запушване на отвори”. Ако ни запушат устата, ще ни излезе през носа! Ако запушим киселините, излизащи през стомаха, те ще излизат през бъбреците, като ги изгарят или през кожата, като я обриват, но непременно ще излезнат отнякъде! Започва безумен театър на абсурда, който може да играем и до смъртта си. С локализирането на процеса в отделни органи на отделяне е настъпил вторият етап от болестта. Така, както морето с вълните ще изхвърля в периферията, така и нашият организъм ще се старае да запазва центъра на тялото и да изхвърля през отворите си в периферията – през устата, носа, стомаха, червата, черния дроб, пикочните пътища, кожата. Тези органи и системи ще страдат от пропиващите ги и отделящи се през тях кисели корозивни отрови, но това ще бъде по-малкото зло. Организмът се опитва и продължава да живее с цената на болестта. Запазва централно разположените жизненоважни органи – сърцето, белия дроб и централната нервна система. След определен етап обаче, въпреки опитите за евакуация, ако замърсяването напредва, започва наслагване и облагане във вътрешността на тялото – засягат се вече и сърцето, и белия дроб, и централната нервна система.
Във втория етап на болестта тъканите на засегнатите органи са просмукани от отпадъци, което включва защитната реакция на почистване и отделяне на тъканно ниво. Тази лечебна реакция във вътрешността на органите, в тъканите и клетките им се нарича възпаление. Тя е сложен процес на имунната система в тъканите и капилярите (най-малките съдови разклонения, по които тече кръвта) на тези органи. Възпалението в тъканите цели събирането, частичното обезвреждане и пакетиране на отпадъците там, на място и насочването им в по-малко токсичен вид, към отворите на органите и тялото. Съответните засегнати места са зачервени, отекли, затоплени и болезнени, в резултат на енергичния стремеж за събиране, обезвреждане и транспортиране на отпадъците от тъканите. Този втори етап на единния процес болест-оздравяване можем да наречем
ВЪЗПАЛИТЕЛЕН СТАДИЙ НА БОЛЕСТТА.
Възпалението е акт на живота, на жизнеността на тъканите, акт на защита и сила, действие за изхвърляне на обложилите ги вещества. Който не разбира това, ще се опитва с всички сили да подтиска възпалението, т.е. да подтиска жизнената реакция за почистване на тъканите и за отделяне на боклука навън. То е все едно да се опитвате да не ходите до тоалетната! Блокирани, тъканите и органите ще започнат необратимо да се пълнят с отпадъци, които постепенно ще се втвърдяват и остават в тях завинаги. С това болестта ще започне да преминава в своя последен трети и окончателен стадий.
Когато замърсяването от постъпващи неестествени вещества в тялото продължава дълго време, и особено когато се изписват все по-силни блокиращи лекарства, имунната система ще се опитва отчаяно да се активира още по-мощно, за да може все още да предотвратява цялостният разпад на тялото. Възпалението на приливи и отливи ще продължава и в неговия огън постепенно ще изгаря и самата тъкан на органите. Който не разбира този отчаян стремеж на имунната система да почиства инфилтрираните от чужди елементи тъкани, съзира само следствието – разрушаването на тъканите. Това върховно недоразумение е родило една от най-абсурдните и невероятни теории в историята на медицината, нехрумвала до този момент на никой нормален лекар в течение на хилядолетия. Това е теорията за автоимунните заболявания. Тя приема, че по неизвестни причини организмът прави грешка, полудява и започва да изработва антитела срещу собствените си тъкани и се стреми да ги унищожи. Като болна фантазия на болни лекари, тя не би имала особено значение, ако не беше чудовищното практическо последствие: прилагането на цитостатична химиотерапия за унищожаването и на последните жизнени остатъци в тъканите, след което със сигурност настъпва смъртта и на целия организъм. Тялото се превръща постепенно буквално в разпадащ се и гниещ труп.
Преди да опишем и последния трети стадий на болестта, е необходимо още едно пояснение: Природата не търпи отпадъци. Там, където има такива, в тяхното унищожаване и преработване участва цялата флора и фауна на екосистемата. Ако има трупове, има и лешояди, а остатъците довършват червеите и микробите.
В нашия организъм, като природа, е същото – там, където има отпадъчни органични материи, ще се развиват паразити и микроби. Микроби по начало има в цялото ни тяло. Те са нашата естествена микрофлора и ние сме в симбиоза с тях. Те се активират и променят видовия си състав, ако на дадените места в организма има повече отпадъци. Просто те се хранят с тях, размножават се по-усилено и развиват по-големи колонии, често превалиращи от даден вид. Наличието на активирана микробна флора е породило в последните столетия още една от най-налудните теории в медицината. Това е илюзията, че микробите причиняват болести. В най-добрия случай може да се каже, че те много пъти придружават болестта, опитвайки се да ни освободят от отпадните вещества, като ги ползват за храна. Така симбиозата (взаимната ни полза) продължава и на нивото на болестта. Микробите се хранят със слузта и другите органични отпадъци по лигавиците и в тъканите ни и по този начин ни лекуват. Да, с цената на симптомите и болестта, но нека не забравяме – болестта и лечението са един и същ процес! Който не разбира това, ще се опитва да убива микробите с антибиотици.Така организмът ни си остава да плува в собствените си отпадъци плюс труповете на микробите, плюс отровата на лекарството, плюс последващата дисбактериоза. Такова „убийство“ е оправдано единствено в спешната патология, когато остротата на процеса заплашва живота на самия болен.Тогава антибиотикът е просто необходима отсрочка, по-малкото зло, за да може после човекът планово и последователно да почисти и възстанови тъканите си. Във всички други случаи посегателството към микрофлората е екологична лудост с всичките последици на екологична катастрофа в организма. Всъщност, за нашите микроби по-скоро трябва да се грижим. Техните колонии да бъдат видово балансирани, да няма дисбактериоза. Защото те са нашите малки невидими стражи, които ни пазят от болести и се активират, за да ни помогнат при настъпила авария. Когато тъканите ни са замърсени с отпадъци, имунната система ще бъде активирана и микробите раздвижени – това са базовите лечебни механизми на нашия организъм.
Какво става обаче, ако ние продължаваме безогледно да замърсяваме екосредата на организма си и същевременно блокираме с химически вещества неговите опити за самопочистване и хигиена? Както вече казахме, отпадъците се втвърдяват в нас. Променя се формата и структурата на тъканите и органите ни. Настъпва дегенерация – израждане на клетките. Затова този последен трети стадий можем да го наречем
ДЕГЕНЕРАТИВЕН СТАДИЙ НА БОЛЕСТТА.
Тогава се формират утайки и втвърдявания в съдовете – запушва се най-напред най-гъстото „сито“ – най-малките разклонения – капилярите. В следствие на това органите не се хранят добре и бавно атрофират, стопяват се и се разпадат. Формират се атеросклеротични плаки и в по-големите съдове. В тях се утаяват кристали, а понякога и съсирена кръв – тромб. Когато се запуши по-голям жизненоважен съд на сърцето или в мозъка, настъпва смърт – инфаркт или инсулт. Когато отпадъците и отровите се втвърдят в черния дроб настъпва цироза, той буквално се вкаменява и човекът умира. Могат да се запушат бъбреците с камъни или да се запушат капилярите им и тогава те бавно изсъхват – човекът отива на хемодиализа. Формират се също конкременти в жлъчния мехур, по костната система – шипове, а поради запушване на изхранващите я капиляри тя атрофира – развива се остеопороза; ставите се деформират и разпадат – артроза. И когато пропиването и запушването на тялото надскочи определени поносими нива, организмът реагира с разрастване на тъкан около чуждите вещества. Това е универсална защитна реакция при хронично наличие на чуждо тяло в организма. Тялото ни се опитва да събира отровните отпадъци в клетки-депа, в тъкани-контейнери, за да може да защити околните здрави части. Както отпадъците от ядрена централа събираме в херметически затворени контейнери и извозваме, и заравяме някъде дълбоко, така и организмът ги събира в група от разраснали за целта клетки-контейнери, формирайки буци. Латинското наименование на думата „буца” е „тумор”. Така се формира напр. гранулом около хронично възпаления зъбен корен, оформят се бучки от разраснали се клетки в различни места – в гърдите, в матката, в простатната жлеза и т.н.
Разрастването на клетки около и в засегнатите места е последният отчаян опит на организма да се защити от разяждащите го вещества и да запази целостта си. Това е последната реакция на жизненост и опит за лечение. Последният стадий на това токсично разрастване се нарича рак – безкрайно разрастване поради безкрайно отравяне, което завзема все нови и нови пространства и в последна сметка се разпространява в цялото тяло – формират се метастази. С това завършва дългият и последоветлен процес на организма като борба.
Тази борба се развива в три стадия, разположени във времето и преливащи един в друг:
1. Функционален стадий
2. Възпалителен стадий
3. Дегенеративан стадий
Всяко заболяване започва дискретно и неусетно като общо ФУНКЦИОНАЛНО НЕРАЗПОЛОЖЕНИЕ, минава през ВЪЗПАЛЕНИЕ на предразположени органи, които се опитват да изхвърлят отровите навън, за да завърши накрая при продължителна немара с ИЗРАЖДАНЕ И РАЗПАД. Това е борбата за живот, наречена болест. Когато най-после разберем и осъзнаем болестта като акт на живота, като процес и стремеж към възстановяване, тогава ще престанем да се борим с нея. Напротив, ще и помогнем , за да може тя да ни оздарви. Но мъдростта отива по-далеч: не е необходимо да боледуваме, за да ни лекува болестта. Умният профилактично и навреме ще помита къщичката си, за да бъде тя чиста. Ще подмени и старите мебели с нови, за да бъде здрава. Така здравето ще бъде нещо естествено и спонтанно, както естествен и спонтанен е самият живот!
ТРИТЕ СТАДИЯ НА БОЛЕСТТА
Странно звучи, но тялото не е направено от медицината, нито от лекарите. То е природна система, която се заражда, расте и се размножава, и тези процеси не са причинени нито от науката, нито от медицината или от лекарствата. Когато в тялото постъпва нормална храна и енергия, то се развива нормално. Когато променим тази материя и енергия, то се развива ненормално и боледува. Боледува, защото нещо от околната среда е навлязло в повече, а в същото време нещо друго необходимо не му е достигнало. Например в тялото влизат много повече прахови частици, изгорели газове, шум и т.н., отколкото то може да понесе. И най-важното – влизат вместо храна, технологично преработени материи, оцветители, консерванти, лекарства и много други. И едновременно, и тъкмо поради това, на него не му достига храна – вещества, от които то се изгражда и енергия, която го задвижва. Когато нещо е в повече, а друго не достига, настъпва неравновесие – дисбаланс. Когато това става с тялото ни, ние се чувстваме неравновесни, чувстваме се зле. Това природно неравновесие в нас, придружено от съответните симптоми, е първият етап от всяка болест на тялото ни. Ако погледнем под микроскоп човешките клетки, ще видим само една причина за каквато и да е болест: нещо е в повече, а в същото време друго не достига. Този дисбаланс започва много често още в ранното детство: бебето плаче непрекъснато или малкото дете е агресивно, хиперактивно, дразни околните или пък напротив – е саможиво и депресивно. Това са симптоми на настъпила болест, които много пъти неопитният приема за „живост”, „буйност” или обратно за „кротост”. Дори им се радва, несъзнавайки, че се радва на болестта. Този първи стадий на болестта не само сме го виждали в околните, но всеки от нас го е и усещал и преживявал в себе си: сутрешна умора, раздразнителност, главоболие, безсъние, безсилие, тревожност и т.н.
Какво всъщност се случва с нас?
На физиологично ниво в нашата кръв и тъкани плуват ненужни вещества, а организмът ни се опитва да ги отстрани и губи в този процес все повече ресурси: губи витамини, ензими, микроелементи и много други вещества. Това резултира като дискомфорт и загуба на енергия. Този първи етап на болестта обхваща цялото тяло. Наболява главата, вратът, гърбът, тежат краката и ръцете, липсват сили и настроение. На този етап измененията в тъканите и органите са функционални, т.е. засягат само функцията им, без да се наблюдава все още изменение в тяхната форма, големина и структура. Затова този първи етап можем да го наречем
ФУНКЦИОНАЛЕН СТАДИЙ НА БОЛЕСТТА.
Ако отидете при лекаря в този стадий, най-вероятно рутинните изследвания няма да покажат нищо особено. Лекарят ви успокоява, че сте здрави, казва ви да си гледате живота и най-много да ви изпише някое хапче за глава, за сън, някое обезболяващо, успокоително или антидепресант. И точно тук, в този момен,т е даден възможно най-лошият и коварен съвет. Точно тук започва болестта и вместо веднага да се даде здравословен режим и категорична промяна на досегашния начин на живот, се дава първото подтискащо симптомите лекарство.
Самите симптоми са червените лампички на нашата нервна система, които светват и ни сигнализират за настъпваща опасност. И ние, вместо да се вслушаме в тяхната аларма, просто загасваме червените лампички и изключваме алармата! По-коварно и пагубно за нашето тяло нещо едва ли би могло и да се измисли.
Какво настъпва в нас, ако не отстраним причините на настъпващата болест? Нашето тяло може да направи само едно – да се опитва да ги отстрани. Така, както замърсеното море ще изхвърля боклуците по брега, така и нашето тяло, бидейки същата тази природна система, ще се опитва да ги събира и евакуира през отходните системи и канали. Както хвърлените във водата боклуци ще ги виждаме изхвърлени по плажа, така организмът ни ще изхвърля слуз и отпадни материи през стомаха – отделяйки повече киселини: през червата, развивайки при отделянето им възпаления, през дихателните пътища и гърлото, проявени като ангини, бронхити, астма и т.н., през пикочните пътища, причинявайки камъни и възпаления, през кожата, формирайки различни обриви.
Така първият общ стадий на болестта постепенно преминава във втория стадий, където болестта започва да се локализира в дадени органи, откъдето преимуществено се изхвърля боклукът. И ако до този момент не сме схванали очевадния смисъл на болестта – да изхвърли боклука извън тялото – тогава може да ни хрумне безумната идея, че могат да боледуват отделни органи от тялото, при това поради отделни неясни и независещи причини, и че можем да ги лекуваме отделно и независимо един от друг – „на парче”! Нещо повече – биваме изпратени дори на съответен „специалист по парче” – специалист по бъбреци, по черва, сърце, кожа и т.н. И този специалист по даденото парче ще се опитва наивно да запуши отвора на съответния теч. Ще изписва отрови, с които ще се опитва да блокира отделянето на отпадни материи от гърлото, от стомаха и червата, от бъбреците и кожата. Ще се старае да запушва отворите, но логиката на живота ще повишава налягането отвътре още по-силно и ще предизвиква още по-силни течове на друго място. И ако единият лекар успее да запуши теча от едно място, той неизбежно ще се прехвърли на друго и ще започне да изтича оттам. Ако боклука от единия плаж го върнем обратно в морето – той ще бъде изхвърлен на съседния! И така ще бъдем препратени към поредния „специалист” по „запушване на отвори”. Ако ни запушат устата, ще ни излезе през носа! Ако запушим киселините, излизащи през стомаха, те ще излизат през бъбреците, като ги изгарят или през кожата, като я обриват, но непременно ще излезнат отнякъде! Започва безумен театър на абсурда, който може да играем и до смъртта си. С локализирането на процеса в отделни органи на отделяне е настъпил вторият етап от болестта. Така, както морето с вълните ще изхвърля в периферията, така и нашият организъм ще се старае да запазва центъра на тялото и да изхвърля през отворите си в периферията – през устата, носа, стомаха, червата, черния дроб, пикочните пътища, кожата. Тези органи и системи ще страдат от пропиващите ги и отделящи се през тях кисели корозивни отрови, но това ще бъде по-малкото зло. Организмът се опитва и продължава да живее с цената на болестта. Запазва централно разположените жизненоважни органи – сърцето, белия дроб и централната нервна система. След определен етап обаче, въпреки опитите за евакуация, ако замърсяването напредва, започва наслагване и облагане във вътрешността на тялото – засягат се вече и сърцето, и белия дроб, и централната нервна система.
Във втория етап на болестта тъканите на засегнатите органи са просмукани от отпадъци, което включва защитната реакция на почистване и отделяне на тъканно ниво. Тази лечебна реакция във вътрешността на органите, в тъканите и клетките им се нарича възпаление. Тя е сложен процес на имунната система в тъканите и капилярите (най-малките съдови разклонения, по които тече кръвта) на тези органи. Възпалението в тъканите цели събирането, частичното обезвреждане и пакетиране на отпадъците там, на място и насочването им в по-малко токсичен вид, към отворите на органите и тялото. Съответните засегнати места са зачервени, отекли, затоплени и болезнени, в резултат на енергичния стремеж за събиране, обезвреждане и транспортиране на отпадъците от тъканите. Този втори етап на единния процес болест-оздравяване можем да наречем
ВЪЗПАЛИТЕЛЕН СТАДИЙ НА БОЛЕСТТА.
Възпалението е акт на живота, на жизнеността на тъканите, акт на защита и сила, действие за изхвърляне на обложилите ги вещества. Който не разбира това, ще се опитва с всички сили да подтиска възпалението, т.е. да подтиска жизнената реакция за почистване на тъканите и за отделяне на боклука навън. То е все едно да се опитвате да не ходите до тоалетната! Блокирани, тъканите и органите ще започнат необратимо да се пълнят с отпадъци, които постепенно ще се втвърдяват и остават в тях завинаги. С това болестта ще започне да преминава в своя последен трети и окончателен стадий.
Когато замърсяването от постъпващи неестествени вещества в тялото продължава дълго време, и особено когато се изписват все по-силни блокиращи лекарства, имунната система ще се опитва отчаяно да се активира още по-мощно, за да може все още да предотвратява цялостният разпад на тялото. Възпалението на приливи и отливи ще продължава и в неговия огън постепенно ще изгаря и самата тъкан на органите. Който не разбира този отчаян стремеж на имунната система да почиства инфилтрираните от чужди елементи тъкани, съзира само следствието – разрушаването на тъканите. Това върховно недоразумение е родило една от най-абсурдните и невероятни теории в историята на медицината, нехрумвала до този момент на никой нормален лекар в течение на хилядолетия. Това е теорията за автоимунните заболявания. Тя приема, че по неизвестни причини организмът прави грешка, полудява и започва да изработва антитела срещу собствените си тъкани и се стреми да ги унищожи. Като болна фантазия на болни лекари, тя не би имала особено значение, ако не беше чудовищното практическо последствие: прилагането на цитостатична химиотерапия за унищожаването и на последните жизнени остатъци в тъканите, след което със сигурност настъпва смъртта и на целия организъм. Тялото се превръща постепенно буквално в разпадащ се и гниещ труп.
Преди да опишем и последния трети стадий на болестта, е необходимо още едно пояснение: Природата не търпи отпадъци. Там, където има такива, в тяхното унищожаване и преработване участва цялата флора и фауна на екосистемата. Ако има трупове, има и лешояди, а остатъците довършват червеите и микробите.
В нашия организъм, като природа, е същото – там, където има отпадъчни органични материи, ще се развиват паразити и микроби. Микроби по начало има в цялото ни тяло. Те са нашата естествена микрофлора и ние сме в симбиоза с тях. Те се активират и променят видовия си състав, ако на дадените места в организма има повече отпадъци. Просто те се хранят с тях, размножават се по-усилено и развиват по-големи колонии, често превалиращи от даден вид. Наличието на активирана микробна флора е породило в последните столетия още една от най-налудните теории в медицината. Това е илюзията, че микробите причиняват болести. В най-добрия случай може да се каже, че те много пъти придружават болестта, опитвайки се да ни освободят от отпадните вещества, като ги ползват за храна. Така симбиозата (взаимната ни полза) продължава и на нивото на болестта. Микробите се хранят със слузта и другите органични отпадъци по лигавиците и в тъканите ни и по този начин ни лекуват. Да, с цената на симптомите и болестта, но нека не забравяме – болестта и лечението са един и същ процес! Който не разбира това, ще се опитва да убива микробите с антибиотици.Така организмът ни си остава да плува в собствените си отпадъци плюс труповете на микробите, плюс отровата на лекарството, плюс последващата дисбактериоза. Такова „убийство“ е оправдано единствено в спешната патология, когато остротата на процеса заплашва живота на самия болен.Тогава антибиотикът е просто необходима отсрочка, по-малкото зло, за да може после човекът планово и последователно да почисти и възстанови тъканите си. Във всички други случаи посегателството към микрофлората е екологична лудост с всичките последици на екологична катастрофа в организма. Всъщност, за нашите микроби по-скоро трябва да се грижим. Техните колонии да бъдат видово балансирани, да няма дисбактериоза. Защото те са нашите малки невидими стражи, които ни пазят от болести и се активират, за да ни помогнат при настъпила авария. Когато тъканите ни са замърсени с отпадъци, имунната система ще бъде активирана и микробите раздвижени – това са базовите лечебни механизми на нашия организъм.
Какво става обаче, ако ние продължаваме безогледно да замърсяваме екосредата на организма си и същевременно блокираме с химически вещества неговите опити за самопочистване и хигиена? Както вече казахме, отпадъците се втвърдяват в нас. Променя се формата и структурата на тъканите и органите ни. Настъпва дегенерация – израждане на клетките. Затова този последен трети стадий можем да го наречем
ДЕГЕНЕРАТИВЕН СТАДИЙ НА БОЛЕСТТА.
Тогава се формират утайки и втвърдявания в съдовете – запушва се най-напред най-гъстото „сито“ – най-малките разклонения – капилярите. В следствие на това органите не се хранят добре и бавно атрофират, стопяват се и се разпадат. Формират се атеросклеротични плаки и в по-големите съдове. В тях се утаяват кристали, а понякога и съсирена кръв – тромб. Когато се запуши по-голям жизненоважен съд на сърцето или в мозъка, настъпва смърт – инфаркт или инсулт. Когато отпадъците и отровите се втвърдят в черния дроб настъпва цироза, той буквално се вкаменява и човекът умира. Могат да се запушат бъбреците с камъни или да се запушат капилярите им и тогава те бавно изсъхват – човекът отива на хемодиализа. Формират се също конкременти в жлъчния мехур, по костната система – шипове, а поради запушване на изхранващите я капиляри тя атрофира – развива се остеопороза; ставите се деформират и разпадат – артроза. И когато пропиването и запушването на тялото надскочи определени поносими нива, организмът реагира с разрастване на тъкан около чуждите вещества. Това е универсална защитна реакция при хронично наличие на чуждо тяло в организма. Тялото ни се опитва да събира отровните отпадъци в клетки-депа, в тъкани-контейнери, за да може да защити околните здрави части. Както отпадъците от ядрена централа събираме в херметически затворени контейнери и извозваме, и заравяме някъде дълбоко, така и организмът ги събира в група от разраснали за целта клетки-контейнери, формирайки буци. Латинското наименование на думата „буца” е „тумор”. Така се формира напр. гранулом около хронично възпаления зъбен корен, оформят се бучки от разраснали се клетки в различни места – в гърдите, в матката, в простатната жлеза и т.н.
Разрастването на клетки около и в засегнатите места е последният отчаян опит на организма да се защити от разяждащите го вещества и да запази целостта си. Това е последната реакция на жизненост и опит за лечение. Последният стадий на това токсично разрастване се нарича рак – безкрайно разрастване поради безкрайно отравяне, което завзема все нови и нови пространства и в последна сметка се разпространява в цялото тяло – формират се метастази. С това завършва дългият и последоветлен процес на организма като борба.
Тази борба се развива в три стадия, разположени във времето и преливащи един в друг:
1. Функционален стадий
2. Възпалителен стадий
3. Дегенеративан стадий
Всяко заболяване започва дискретно и неусетно като общо ФУНКЦИОНАЛНО НЕРАЗПОЛОЖЕНИЕ, минава през ВЪЗПАЛЕНИЕ на предразположени органи, които се опитват да изхвърлят отровите навън, за да завърши накрая при продължителна немара с ИЗРАЖДАНЕ И РАЗПАД. Това е борбата за живот, наречена болест. Когато най-после разберем и осъзнаем болестта като акт на живота, като процес и стремеж към възстановяване, тогава ще престанем да се борим с нея. Напротив, ще и помогнем , за да може тя да ни оздарви. Но мъдростта отива по-далеч: не е необходимо да боледуваме, за да ни лекува болестта. Умният профилактично и навреме ще помита къщичката си, за да бъде тя чиста. Ще подмени и старите мебели с нови, за да бъде здрава. Така здравето ще бъде нещо естествено и спонтанно, както естествен и спонтанен е самият живот!
Долче, поздравления! Много се радвам за теб! Продължавай в същият дух!
Моят ден днес започна много добре. Събудих се свежа и енергична. За разсънване правих половин час йога. Малкото се чекна с мен, голям смях падна 😀 След йогата продължих с половин час упражнения с тежести 2 кг гири, 8 кг пудовка+ 10 килограма бебе 😀.
После ММ ме използва за тежест при клекове, лицеви и планк. Оплака се, че много съм олекнала, скоро няма да го натоварвам достатъчно и трябва да си търси по-тежка жена 😂
Не чувствах никакъв глад. Ядох и пих кафе чак след повече от 20 часа фаст. Това преди не можеше да ми се случи. Ставах от леглото, като парцал и ако до 30 минути не съм яла ми прилошаваше.
Моят ден днес започна много добре. Събудих се свежа и енергична. За разсънване правих половин час йога. Малкото се чекна с мен, голям смях падна 😀 След йогата продължих с половин час упражнения с тежести 2 кг гири, 8 кг пудовка+ 10 килограма бебе 😀.
После ММ ме използва за тежест при клекове, лицеви и планк. Оплака се, че много съм олекнала, скоро няма да го натоварвам достатъчно и трябва да си търси по-тежка жена 😂
Не чувствах никакъв глад. Ядох и пих кафе чак след повече от 20 часа фаст. Това преди не можеше да ми се случи. Ставах от леглото, като парцал и ако до 30 минути не съм яла ми прилошаваше.
Не знам дали резултатите ти са добри, след като и щитовидните ти хормони и холестеролите ти са се влошили, демек.....
За щитовидните не знам добре ли са или не, но нямам симптоми за момента, така че не ме притесняват ни най-малко.
Червата са ми в отлично състояние благодаря!
Престани да ми приписваш заболявания, ако обичаш, дразнещо е.За метформина съм казвала нееднократно, това че ти не си чел, не е мой проблем.
Ееее последна редацкия, кренвиршите не са месо и дали има месо в тях е спорен въпрос. Аз кренвирши не ям, нито ги смятам за здравословна храна. Ти ако приравняваш пължола с кренвирши, не мог ада ти помогна.
jerami, неконтролираната, прогресираща ИР също разболява щитовидната жлеза, а не само обратното. Аз нямах болна щитовидна жлеза въпреки ниския свободен Т4 и високия Т3. Високият Т3 се дължеше на омазнения ми черен дроб и когато отслабнах, но и махнах излишните мазнини от дроба Т3 се нормализира. В условия на ИР изпикаваме повече йод, магнезий, панкреасът не произвежда достатъчно бикарбонат и затова се дърпат положителни йони от костите, често се получава недостиг на Б12 и Д3 и това влияе отрицателно и върху щитовидната.
Много от нас - Бледолилава, аз, Елора, но и други сме вкарали щитовидна маркери в норма точно с нисковъглехидратни режими, освен че сме си отмазнили шкембетата и сме подобрили и даже вкарали в норма ИР. Моите щитовидни хормони като ТSH, T3 и Т4 (Знам, че не всички се произвеждат от щитовидната 😻) влязоха в норма много преди инсулин и даже КЗ. Явно при мене щитовидната е била силна и е успявала да си вземе поне минималното необходимо, но липсите са се отразили негативно на яйчници.
пик на 30 минута - така е при здрави хора, но този пик е труден за нацелване и леко различен при различните хора, качването и падането са много резки и минута избързване или закъснение деформират картината. При прогресиране на ИР пикът се измества след първи час.
Може да не е идеално пикът да е на 60 мин при инсулин и КЗ под 4, но това ни дава време да изгорим ВХ без изобщо да се наложи вдигане на инсулин. Изгаряме глюкозата още преди да е влязла в клетките.
Като съм кето мога да си позволя плодове и даже торта и ако тръгна да ходя бързо да ги изгоря още преди панкреасът да е усетил, че са в червата. Е, ако редовно правя номера пикът се измества към 30та минута 😻🥵.
Метформиновите препарати не са отрова. Отвари от съдържащия ги френски люляк са пити от хилядолетия. Молекулата на Глюкофаж си я има естествено в природата и не е само синтезирана от човека. Лекарството е с приложения в онкология, инфекциозни болести като малария. Много малко от нас го пием дълго. 1-2 месеца го пих в доза от 1 грам дневно и даже не стигнах пълна доза. Пие се и при загуба на мускулна маса при стари хора без ИР, когато силовите упражнения не дават ефект. Проблемът с Метформин е, че дърпа магнезий и намалява Б12 и че в един момент спира да действа. Повечето пишещи тук не го пият или са в процес на намаляване на дози. В първия пост има добавки, които го заменят успешно.
За рисковете от сърдечно-съдови заболявания calcium score е по-показателен от холестерол.
Инсулин от 52 +/- 37 означава, че много от 60те млади жени просто не са здрави, поне тези с инсулин 52. Тези с 52-37 са здравите. С инсулин 80 ма 1 час се чувствах прекрасно и вече бях отслабнала, но си беше лош. То и на средностатистическия, здрав американец инсулинът на гладно му е 14, ама с подобен (леко по-нисък) не можех да стана пт леглото.
лимонче, уау! Браво и дано с dolce да повлечете крак и на останалите!
Много от нас - Бледолилава, аз, Елора, но и други сме вкарали щитовидна маркери в норма точно с нисковъглехидратни режими, освен че сме си отмазнили шкембетата и сме подобрили и даже вкарали в норма ИР. Моите щитовидни хормони като ТSH, T3 и Т4 (Знам, че не всички се произвеждат от щитовидната 😻) влязоха в норма много преди инсулин и даже КЗ. Явно при мене щитовидната е била силна и е успявала да си вземе поне минималното необходимо, но липсите са се отразили негативно на яйчници.
пик на 30 минута - така е при здрави хора, но този пик е труден за нацелване и леко различен при различните хора, качването и падането са много резки и минута избързване или закъснение деформират картината. При прогресиране на ИР пикът се измества след първи час.
Може да не е идеално пикът да е на 60 мин при инсулин и КЗ под 4, но това ни дава време да изгорим ВХ без изобщо да се наложи вдигане на инсулин. Изгаряме глюкозата още преди да е влязла в клетките.
Като съм кето мога да си позволя плодове и даже торта и ако тръгна да ходя бързо да ги изгоря още преди панкреасът да е усетил, че са в червата. Е, ако редовно правя номера пикът се измества към 30та минута 😻🥵.
Метформиновите препарати не са отрова. Отвари от съдържащия ги френски люляк са пити от хилядолетия. Молекулата на Глюкофаж си я има естествено в природата и не е само синтезирана от човека. Лекарството е с приложения в онкология, инфекциозни болести като малария. Много малко от нас го пием дълго. 1-2 месеца го пих в доза от 1 грам дневно и даже не стигнах пълна доза. Пие се и при загуба на мускулна маса при стари хора без ИР, когато силовите упражнения не дават ефект. Проблемът с Метформин е, че дърпа магнезий и намалява Б12 и че в един момент спира да действа. Повечето пишещи тук не го пият или са в процес на намаляване на дози. В първия пост има добавки, които го заменят успешно.
За рисковете от сърдечно-съдови заболявания calcium score е по-показателен от холестерол.
Инсулин от 52 +/- 37 означава, че много от 60те млади жени просто не са здрави, поне тези с инсулин 52. Тези с 52-37 са здравите. С инсулин 80 ма 1 час се чувствах прекрасно и вече бях отслабнала, но си беше лош. То и на средностатистическия, здрав американец инсулинът на гладно му е 14, ама с подобен (леко по-нисък) не можех да стана пт леглото.
лимонче, уау! Браво и дано с dolce да повлечете крак и на останалите!
Не знам дали резултатите ти са добри, след като и щитовидните ти хормони и холестеролите ти са се влошили, демек.....
За щитовидните не знам добре ли са или не, но нямам симптоми за момента, така че не ме притесняват ни най-малко.
Червата са ми в отлично състояние благодаря!
Престани да ми приписваш заболявания, ако обичаш, дразнещо е.За метформина съм казвала нееднократно, това че ти не си чел, не е мой проблем.
Ееее последна редацкия, кренвиршите не са месо и дали има месо в тях е спорен въпрос. Аз кренвирши не ям, нито ги смятам за здравословна храна. Ти ако приравняваш пължола с кренвирши, не мог ада ти помогна.
Само едно нещо не разбирам, което и друг път съм те питал, как за примерно кръвна захар или инсулин трябва да е много под референтни граници, ама за холестерола е ок, да е извън референтните граници, както и едните граници така и другите се променят след сериозни обсъждания в медицинските среди, ама защото ни е удобно, когато медицинските среди препоръчват инсулина да е под 10 (при референтни граници до 24.9) разбират и са прави, ама когато същите тези медицински среди препоръчват лошия холестерол, да е под 2.59 (при референтни граници до 3.36), е тогава нищо не разбират.
Не знам колко пъти да го напиша, "фактите", на които ти базираш изводите си, не са факти, а спекулации, за които няма консенсус дори в нАучните среди, а ти си седнал да ми твърдиш, че "...аз не го смятам, за влошен, а той е влошен".
Много арогантно от твоя страна е, да настояваш, с убеденост на специалист, че има проблем, само от цифри на хартия и няколко поста във форум, без да си ми свалил анамнеза, без да съм ти пациент и без да съм те питала за мнение.
Останалото ще оставя без коментар, защото спорът е напълно излишен.
Вярвам на тялото си и лекари и учени, които за мен са авторитет, а това не са Грегър, Макдугъл, Орниш, Американската сърдечна фондация, и т.н. от които ти явно черпиш така непоклатимата си убеденост.
Много арогантно от твоя страна е, да настояваш, с убеденост на специалист, че има проблем, само от цифри на хартия и няколко поста във форум, без да си ми свалил анамнеза, без да съм ти пациент и без да съм те питала за мнение.
Останалото ще оставя без коментар, защото спорът е напълно излишен.
Вярвам на тялото си и лекари и учени, които за мен са авторитет, а това не са Грегър, Макдугъл, Орниш, Американската сърдечна фондация, и т.н. от които ти явно черпиш така непоклатимата си убеденост.
Скрит текст:
Две калкулирани прогнози от различни сайтове, на база така влошения ми холестерол и възможните рискове от развитие на сърдечно заболяване в следващите 10 години. Мисля да си поема риска.
Това е от този сайт https://cholesterolcode.com/report/
Това е на база Framingham US Data
НАправих в още няколко, но няма да ги показвам, защото резултатите са по-нисък риск от този на Framingham
Това е от този сайт https://cholesterolcode.com/report/
Това е на база Framingham US Data
НАправих в още няколко, но няма да ги показвам, защото резултатите са по-нисък риск от този на Framingham