Публикувана: 6 септ. 2006, 19:57 ч.
Последно мнение: 9 септ. 2006, 18:20 ч.

За нещо специално...

3 518
72
1

# 45 7 септ. 2006, 17:45 ч.

Варна
Мнения: 2 171

Цитат на: SUNRISE кака SAKRI в ср, 06 сеп 2006, 22:08

...Баси...стана ми тъжно, че има такива сред вас, които не са чули тези думи от родителите си.Това не означава, че не го чувстват, но все пак...

И на мен ми стана тъжно Confused

, нищо че и на мен не са ми го казвали/или именно заради това/, но всекидневно го доказват пък Heart Eyes

# 46 7 септ. 2006, 18:13 ч.

Мнения: 967

В моето семейство много си говорим за чувства и многократно съм чувала "обичам те". Аз също често го изричам. Знам, че всичко е въпрос на характер и има хора, които не говорят за чуства без да значи, че не ги изпитват. Ако обаче ти тежи, че родителите ти неизричат тези думи кажи им го - кажи "мамо и татко много ви обичам, знам че и вие ме обичате, но никога не сте ми го казвали и това ме натъжава" - Сигурна съм, че ще се трогнат и ще те разцелуват и ще кажат, че и те много те обичат Hug

# 47 7 септ. 2006, 18:25 ч.

Мнения: 11 514

Аз също съм от тези, дето не са чували вълшебните думички. И ми тежи, и ме боли сърцето.
Защото не е само до казването, ами и показването го няма. Едно - Гордея се с теб, не съм чула или Страхотно се справи или...
Дано разбирате за какво говоря.
Сега компенсирам с децата си. Както Анда спомена по-горе, дори когато съм ядосана пак им казвам, че ги обичам.
Понякога дори ми се случва да плача, докато ги прегръщам и целувам, защото усещам свитото си сърце, че ми е липсвало това отношение.
Но... родителите ни са такива, каквито са. Не можем да ги променим. Аз просто се примирих, че някога ще зарадвам душата си с подобно излияние.

# 48 7 септ. 2006, 18:36 ч.

Мнения: 1 462

Като се замисля - единствено от майка ми, и то рядко.

Ако попитам "Обичаш ли ме?" получавам "Е РАЗБИРА СЕ, КАК МОЖЕ ДА ПИТАШ ТАКОВА НЕЩО!!!!!!!!" --> каране, че съм попитал.
Ако кажа "Обичам те" получавам "И аз, и да внимаваш, и да не правиш това и това, и ..." --> един куп страхови неврози.
Ако не кажа нищо, получавам "Защо ми мълчиш?"
Ако не се чуваме изобщо, получавам пустота в сърцето.

Благодарение на този форум успях донякъде да вникна в майчиното сърце и от няколко месеца насам репликите са малко по-други.

# 49 7 септ. 2006, 18:54 ч.

София
Мнения: 3 421

Аз получавам много обич от родителите си. Баща ми много пъти ми е казвал, че ме обича, майка ми много рядко, защото тя си е такава трудно води задушевни разговори(но знам, че много ни обича).
Ние от своя страна също сме им го казвали.
Сега на моите деца постоянно им го повтарям, мъжът ми не Confused

- ще трябва да му напомня, че децата имат нужда да го чуват.

# 50 7 септ. 2006, 20:28 ч.

София
Мнения: 775

Цитат на: Laleva80 в ср, 06 сеп 2006, 20:35

Не ,никога не ми се е случвало Cry

Или поне нямам съзнателен спомен за това. Sad

# 51 7 септ. 2006, 21:44 ч.

Мнения: 3 929

Никога не съм чула това от тях или не си спомням. Аз също никога не съм им казвала, че ги обичам.

# 52 7 септ. 2006, 22:20 ч.

Мнения: 2 220

По принцип трудно си го казваме. Напоследък явно всеки усеща, че на другия ще му е приятно да го чуе, и го казва, по-лесно го пишем на кю. Общо взето се пропуснали момента да си го казваме свободно. Но това не ме натъжава, честно. Защото се обичаме помежду си страшно много!!! Но въпреки всичко искам да премахна тази бариера в общуването със сина ми и племенницата ми...

# 53 7 септ. 2006, 22:23 ч.

София
Мнения: 4 534

ами не и по начина, който имаш в предвид...Казват неща от сорта, "Ами ние много ви обичаме с брат ти"....Сега когато имам мое дете преосмислям много неща, например това, че не си спомням когато съм била дете майка ми да ме е целувала....и си давам сметка колко много ми е липсвало....Понякога си мисля възможно ли е да ме е целувала, но да не си спомням....Значи много скоро е спряла...
Понякога ми е много болно, но гледам да не мисля за това....
Tired

# 54 7 септ. 2006, 22:47 ч.

Мнения: 9

Не са ми го казвали,но усещам колко много ме обичат.

# 55 7 септ. 2006, 23:07 ч.

Мнения: 257

Тези думи не съм ги чувала от баща ми или поне нямам съзнателен спомен затова.Но от майка ми ги чувам постоянно.Тя е най-добрата ми приятелка,споделям абсолютно всичко с нея и знам че ще ми даде адекватен съвет.Живеем на близо и се виждаме почти през ден , а през останалото време се чуваме по телефона.Ето например и една случка от вчера.Звъннах и по телефона да я питам нещо набързо и затворих и след две минути тя ми звънна ,защото пропуснала да ме попита дали ще пием кафе и да не си помисля,че не ме иска.С брат ми също сме много близки.А относно мъжа ми в началото му беше много трудно да показва чувствата си,но сега шест години по-късно го научих да бъде по- емоционален/защото аз самата съм такава/и постоянно си казваме,че се обичаме,а и смятам,че си го доказваме.

# 56 8 септ. 2006, 00:52 ч.

София
Мнения: 15 970

Много скоро си дадох сметка, че нямам никакъв спомен някога, по някакъв повод да съм чувала "Обичам те!" от майка си или от баща си.
И не е вярно, че щом доказват обичта си, това трябва да ми е достатъчно. Sad

Аз казвам на Иво по 100 пъти на ден, че го обичам. Предполагам, че по някакъв начин съм провокирала и майка ми да му го каже. Но когато чух тя да изрича "Обичам те" на моето дете, направо зяпнах от изненада. Тогава осъзнах, че наистина за първи път я чувам да казва тези думи на някого.

# 57 8 септ. 2006, 01:29 ч.

Мнения: 2 567

Цитат на: Lео в ср, 06 сеп 2006, 20:03

Не си само ти. Аз пък сега компенсирам с детето и и го повтарям непрекъснато Heart Eyes

И при мене е така.
Никога не са ми казвали и сега аз компенсирам с малката Simple Smile

Май по старите поколения не са много научени да изразяват обичта си с думи.

Сега виждам дъщеря ми, за която е нещо естествено да чува и казва "Обичам те", как приучава лека полека и бабите си да го изговарят.
Интересното е обаче, че на нея се научиха да и го казват, но нито майка ми, нито баба ми се научиха да го казват на мене.

# 58 8 септ. 2006, 01:55 ч.

Мнения: 18

Само от майка ми и то само няколко пъти до сега. Но знам, че ме обичат, сигурна съм, че каквото и да се случи никога няма да спрат да ме обичат и може би за това не изпитвам някаква специална нужда да го чувам.