Не си само ти. Аз пък сега компенсирам с детето и и го повтарям непрекъснато 
- Публикувана: 6 септ. 2006, 19:57 ч.
- Последно мнение: 9 септ. 2006, 18:20 ч.
За нещо специално...
...просто различни типове хора, но и двамата са ми го доказали, че ме обичат, което все пак е по-важното На мен също ми го казват често 
Не, родителите ми не са ми го казвали досега (за 24 г.). Разбира се, показвали са ми го, особено майка ми, която толкова години се е справяла с всевъзможни проблеми, за да се живея спокойно аз. Но и при майка ми, и баща ми, има някаква емоционална бариера и невъзможност да се отпуснат и да изрекат вълшебните думи... 
Касиди, просто на някои хора им е трудно да го кажат с думи. Разбирам те и ти съчувствам. 
Имам много приятели които също не са го чували, нито дори почувствали от родителите си. Защо не почнеш ти първа, кажи им че ги обичаш и виж дали ще се престрашат и те да ти го кажат.
Иначе аз съм доста емоционална и ние постоянно си повтаряме колко са обичаме със семейството ми въпреки че отдавна не живеем заедно. Така съм израснала и не ми е трудно да го кажа и на други хора. Обичам много хора и си им го казвам.
Имам много приятели които също не са го чували, нито дори почувствали от родителите си. Защо не почнеш ти първа, кажи им че ги обичаш и виж дали ще се престрашат и те да ти го кажат.Иначе аз съм доста емоционална и ние постоянно си повтаряме колко са обичаме със семейството ми въпреки че отдавна не живеем заедно. Така съм израснала и не ми е трудно да го кажа и на други хора. Обичам много хора и си им го казвам.
Имам навика да помня изключително незначителни факти и събития, но точно този въпрос или част от него ме обърка.....
От майка ми съм чувала тези думи, макар да не се е случвало често, знам че много ме обича. От баща ми тези две думи не съм ги чувала никога
. Не това обаче е най-лошото, защото както повечето казаха - по-важно е да доказват обичта си..............................
От майка ми съм чувала тези думи, макар да не се е случвало често, знам че много ме обича. От баща ми тези две думи не съм ги чувала никога
. Не това обаче е най-лошото, защото както повечето казаха - по-важно е да доказват обичта си..............................
Лично аз нямам навик да споделям с родителите си.Те не са особено словоизлиятелни на тема обич.Да не кажа никак.Макар че знам че ме обичат толкова колкото и брат ми.Не съм усещала предпочитания.
Най-паметни са двата пъти в които баща ми ми е казал че ме обича.Единия път заминавах в чужбина, а втория път когато се скарахме защото той ми направи реплика че ми преминавало времето за деца,да не чакам повече и т.н.,а аз просто имах проблем със забременяването.
Сега като пиша и се сещам че в темата за завистта можеше да си призная:
Завиждам на тези,които могат да споделят лични проблеми с родителите си и да получат спокоен съвет.Обещавам поне да се опитам да съм такъв родител.
Най-паметни са двата пъти в които баща ми ми е казал че ме обича.Единия път заминавах в чужбина, а втория път когато се скарахме защото той ми направи реплика че ми преминавало времето за деца,да не чакам повече и т.н.,а аз просто имах проблем със забременяването.
Сега като пиша и се сещам че в темата за завистта можеше да си призная:
Завиждам на тези,които могат да споделят лични проблеми с родителите си и да получат спокоен съвет.Обещавам поне да се опитам да съм такъв родител.
