Аз-едно голямо НИЩО.

Леле, защо ми се привижда Антоанета Пепе тук?

Авторке, имаш късмет, че твоите родители те издържат.

Но парите за психолога откъде са?

За да победиш навика си да не завършва започнатото нещо, се постарай да довършиш едно нещо, което харесваш. Докрай!!!

Нямам, но това какво общо има? Досега в темата всички успели, въпреки критиките на родителите си, са... ами успели. Включително и ти. Не сте легнали  уморени от тежкия живот още на 20, и да получавате всичко на тепсия като авторката. Или сте?
Авторката, ако я болеше, колкото я мързеше, щеше да вие като куче.
И аз чакам да видя как точно се случва животът й, че наистина историята е дупка до дупка.

Имах предвид за съветите как да възпитава детето си.
Детето има нужда само от обич и подкрепа. Ако е мързеливо и си недоволен от него - значи, че не си доволен и обичащ себе си и детето. И то го усеща и за това не прави нищо или прави глупости “на пук”.

Тези съвети ги давай на бездетни.
Тук имаме бебе и мързелът на майката няма място там. Тя трябва да му осигури приличен живот без помощта на нейните родители, защото те са до време.

Тя сама си признава, че се отказва твърде лесно. Ами колко да я разбират родителите? То и с бебето не й е лесно, да вземе да се откаже ли?

Любовта си е любов, ама докато стигне до любовта, трябва първо съвсем физически да се грижи за детето, да го възпитава. Хубаво, щом е толкова недоволна от родителите си, значи има само два пътя - става като тях или става по-добра от тях като родител.

Какво избираш, Попсмоук?

Те сигурно и родителите на авторката са били такива дзен, ама ето ги резултатите. Честито на печелившите дето се вика и дано са доволни.

А, нека не изместваме темата тогава на кой имал и кой нямал деца, щом говорим за обич и подкрепа. Авторката има и обич, и подкрепа, въпреки че е зарязала почти всичко, с което се захване, освен училището до 12ти клас и бебето.

Нали това и аз казвам. И се опитвам да й обясня причините, за да ги осъзнае.
В по-напреднал етап би им простила и благодарила за това, че са я накарали да се надскочи. Но първо трябва сама да се заобича и да открие силата в себе си.

И да й обясняваш, в момента полза няма - нито иска, нито може да ги осъзнае. Във фаза детско недоволство е, като и реакцията е детска - тръшкане и рев, докато мама ме извика за вечеря.

Те точно това не са я карали. А тя няма капацитет да осъзнае, че това е грешката им. За нея лошото е, че са наранили мързеливата й душа с няколко обективни критики.

Всъщност, в езотеричен смисъл - нито тя, нито те са в грешка. И двете страни са точно на мястото си и постъпват по начин, в който душата им е избрала. Именно за да преживее тази опитност и да може да се развие.

Как може да отписвате човек на 22 години? Ще се оправят нещата, ще доузрее, ще си намери мястото, за всеки има място на този свят. Сега да си гледа бебето и да помисли в коя посока да се отправи, в какво е добра. И най-вече с психолога да поработят върху импулсивността и бързото отказване при проблем.

Не разбирам защо така скочихме на авторката.
Че е сбъркала, така е. Че трябва да промени нещата, това е ясно.
Но думите на майка ѝ пък съвсем не са ок.
Авторката казва, че е имала проблеми от преди, въпросът е къде са спали родителите ѝ?
Или и те са на принципа, че менталното здраве е глезотия?
Проблемът може да е много по-дълбок от "мързи ме да уча". Хубаво е, че авторката се е насочила към психолог. Вярвате или не, това е начина да оправи нещата.
И да, има хора, които се амбицират от провала. Но когато има още нещо, може и да няма амбиция.
Хубаво я съдите, но по-скоро го правите от позицията на страха, че с вашите деца ще се случи. Ако постъпвате с действията си, както се описвате тук, определено ще се стигне и до там.
Първо, децата не са за да сбъдват нашите желания.
Второ, комуникация е най-важната част от възпитанието.
Не безрезервна подкрепа, не набива на канчето. Комуникация!

Галинор, това не са обективни критики. Обективна критика е, когато дадеш възможност за обратна връзка и поправяне.
Това е един родителски провал. Обвиняваш собственото си дете, за нещата, които са станали с твое участие.
Авторке, единствената ти грешка е, че си забременяла бързо, от някой който явно не си познавала.
Имаш два пътя пред себе си. Отказваш се напълно, съсипвайки себе си, детето си и родителите си.
Или се стягаш, започваш да учиш сериозно, намираш си работа.
Като те съветвам намирането на работа да е първо. Имаш подкрепата на родителите си в гледането на детето. Не знаеш какъв късмет е това. Използвай го, за да имаш основа. Детето на ясла в първият удобен момент, а ти на работа. Да си изкарваш парите сама, за да не тежиш на никой. След това се ориентирай какво искаш да учиш, записвай задочно, ако с работата няма как редовно и действай.
Детето ти разчита на теб, ти си вече в позицията на майка. Не позволявай вътрешно да се смачкаш. Не си нищо, това мога да ти кажа.
Родителите ти ги е страх за теб, затова реагират така. Помогни им да преодолеят този страх, като им докажеш, че ще се справиш.
Да, смятам че майка ти е допуснала грешка, казвайки ти тези неща. Но би трябвало да се поставиш на нейно място. Със сигурност не би искала това за своето дете нали? Никой не го иска. Затова ясно разчертаният план какво и кога да направиш. И действай, защото времето минава бързо. Поставяй приоритета(дете) на първо място. За да е добре детето трябват пари, за това трябва работа. Дори и да е най-гадната и смачкваща в началото. Нужна ти е, за да се справиш. И учи, за да се развиваш после.
И най-вече, отиди при родителите си и им благодари, че те подкрепят. Защото те не са длъжни да го правят, а тази подкрепа е незаменима.

Леле мале, авторке ти вече си голяма жена и то с дете. Първо е редно да осъзнаеш, че какво сме учили, колко сме учили, завършили, постигнали /то на 22 какво точно да се постигне!?/ въобще не ни определя като хора. Второ ти си си ти и не е нужно да се вписваш в образа, който твоите родители искат да си.
Радвам се, че ходиш на психолог - време е да намериш коя си ти, кои са силните и слабите ти страни и да се приемеш и харесаш. Да работиш върху слабите си страни, колкото можеш и да се доизграждаш като личност и човек. Та ти си твърде млада за да се приемаш за провал и така нататък.
Родител си, поеми живота си в ръце и го контролирай и направлявай не според желанието на родителите си, а опирайки се на тяхната помощ в търсене на добро бъдеще за теб и детето ти.