Пубертетът при момичетата - как да подготвим децата ? - 8

Благодаря 🙂

Професор Мери Ганчева.

ludmillas, благодаря, но имам спомен, че името беше доста екзотно и трудно запомнащо се.
А тази въпросната професорка дерматолог или ендокринолог е? В крайна сметка при нея ще запишем час.

Тонка*, да не става въпрос за д-р Бан Камуна? https://www.hospitalsofiamed.bg/%D0%94-%D1%80%20%D0%91%D0%B0%D0% … %D0%BD%D0%B0/h184

Нямам лични впечатления, просто имах време да потърся в нета...

Специално се връщах две-три теми назад да я търся и аз. Професор по дерматология с интереси в областта на младежката кожа. Работи в Аджибадем Сити Клиник. Даже се обаждах в клиниката, но така и не отидохме, заради пандемията.

Марини, нямам идея дали е тази лекарка, но може би не е, тъй като работи в Софиямед.

Аз записах час за 1 март при д-р Мери Ганчева и ще дам отзиви след това.

Здравейте,
и аз се записвам при вас. Много ценна информация видях, например за бельото - идея си нямах какво и къде да търся, ще ги проверя тези Скини какво предлагат. За момента щерката ползва само бюстиета, които взимам от НМ,Зара, обаче сама поиска вече и сутиен да пробва.

Пъпките - купила съм й продукти от серията на Avène Cleanance. Имаме една "писалка" за по-големите пъпки, ако се налага, мек измиващ сапун и тоник за доотмиване. Както и крем за лице. Всъщност тука не знам дали не избързах? Видях че коментирате измиващи продукти, а за след измиването? Кожата на моята е същинска "прелест" - от суха до мазна на места и затова взех крема. Тя от бебе е така, имаше сухи участъци по крачетата, и все така си е проблемна кожата.

Както и кожата на главата - има някакъв вид себорея, а не просто пърхот, с едни зачервявания като нишки по главата. Ходихме на дерматолог, който изписа специален шампоан за около 2 месеца да го ползваме, от който действително изчезна пърхота с 2 измивания. Притесненията са ми - това пак ли ще се появи после? Със сушенето на коса помагам всеки път, най-вече зимата, защото не се доизсушава добре и това е лошо пък за пърхота...

А за корекцията на уши - беше писано в началото на темата и ви четох, но не запомних какви съображения беше споделила една майка (в Белгия мисля че беше), че трябва да се направи до 15-16 год. възраст, ако не се лъжа? Преди бях питала дерматолог, не хирург, но просто за мнение - трябвало да завърши първо растежа му бяха думите.

Няма сериозни медицински причини .Може да не съм се изразила правилно- не че трябва,а  че е добре да се направи  от 7-8 гд-до към 14 (що се отнася за деца). Прави се под обща упойка,за това е добре да не са съвсем малки децата.Също така,ако са под тази възраст-решението ще се вземе изцяло от родителя за промяната във външният вид,а и детето няма да е  съвсем подготвено за постоперативният перид. Всъщност лекарите знаят обикновено как да говорят с деца, има и книжка  даже -която се дава ,да се чете заедно със родителя(ако е малко детето),или самостоятелно.Това за всички деца ,на които им предстои операция-не конкретно за отопластика,защото тя е пожелание ,а не по медицински причини.
Ето част от книжката,която е като приказака- от самата болница си е изданието
При нас на консултацията с хирурга-той говори с детето предимно,като обясни подробно какво ще се случи и пита детето иска ли да се оперира. Едва тогава  говорихме вече за дата евентуално.Трябва да се подготви детето(от лекаря),че има един период в който ушите ще са подути и посинели ,преди да станат хубави. Също че ще носи превръзка -в началото винаги,после че ще  спи един месец  с превръзка и т.н. Иначе са противоречиви мненията-точно както с брекетите. Някои казват че първо трябва да израснат всички зъби и тогава да се мисли за корекция,други казват че колкото по-рано  е по -добре..Та и с ушите така-някои смятат тази възраст за добра,защото още  е мек хрущяла ,и уж по-бързо се възстановяват.
Иначе по всяко време може да се направи-и на дете и на възрастен човек. До 18 не могат да вземат сами решения ,след 18 вече -да. Та ако детето е на 15-16, може да се изчака до 18- дали ще е на същото мнение.
И да кажа,че при нас детето след консултация с хирурга,взе много бързо решение.Преди това я беше страх,макар и да искаше. И подхвърлихме идеята-че може ако иска да се направи корекция на ушите,още като беше на 7-8 години,операцията я направихме на 11гд .В смисъл,че детето трябва да узрее само и да е готово за тази стъпка.

Извинявам се за дългият пост,но може да има и други родители,на които да бъде полезно.
Най-добре е да се говори с хирург-да се отиде на консултация заедно с детето и едва тогава да се мисли дали или кога да се оперира.

Благодаря, на мен ми е много полезно.
Искам да попитам за България, ако някой има опит с корекция на уши на дете, моля да сподели - къде са правили корекцията, при кого и т.н.
Ние записахме дъщеря ми за 25.02 за консултация при пластичен хирург в болница Вита. Той си е пластичен хирург, но каза, че правел корекции и на деца.
Ако някой има повече информация, моля да ми пише, ще съм много благодарна за всичко споделено.

За пърхота - понеже и малката ми дъщеря е с упорит, направо със себорея граничи понякога, стават й рани от чесане по ръба на косата. Със специален шампоан на Дюкре или Юсерин веднага изчезва всичко, обаче при връщане на обикновен шампоан пак се почва. Позната дерматолог каза, че просто трябва постоянно да си ползва медицински и това е.

Майчета,моята дъщеря покрай това дистанционно обучение съвсем си изкриви стойката. Дайте идея за колан за изправяне.
Успокоява ме факта че идва пролет и ше излизаме и ще можем повече да се движим и спортуваме,че съвсем осакатиха децата. В периода им на растеж да стоят...нямам думи 😡

По-добре се насочете към упражнения. Из нета има клипчета с тази насоченост. Или потърсете специалист. Целта е да се подсилят мускулите. Подходящи спортове за целта са плуване и гребане.
Коланът (корсетът)само моментно поддържа стойката.
Това са препоръки, дадени както от общопрактикуващ лекар, така и от ортопед.

Мами малко ще изместя докуса от последните теми. Преди малко имах голяма разправия с дъщеря ми на 10 г. и ми се иска да споделя.Чувствам се ужасно, защото избухнах и я нагрубил дори я шамаросах. Сега разбира се съжалявам , но наистина ме изкара извън нерви, още треперя. Та проблемът ни е ученето. Толкова е небрежна, не й се учи, прекарваме по цял ден в кандардисване да смята и пише. Много е бавна , греши едни и същи неща. С нея уча от 1 клас , а няма резултат, не вдява , няма желание. Не иска уроци и курсове. Не й пука, госпожата като й напише забележка в тетрадката. Днес вече полудях, всеки ден по няколко часа обяснявам и проверявам , а тя сякаш иска да се бави и минава целия ден. Имам и дете на годинка което скоро проходи, съпругът ми е по цял ден на работа  и е мн сложно.
Супер капризна е. Никога не яде от храната за всички, винаги яде нещо друго. 5 неща да яде. Все на нея нещо й се готви отделно.
Писна ми да й напомням да пие вода. Може да изкара на една чаша за цял ден. Отделно постоянно напомням да влиза в банята, да мие зъби и лице и дамски тоалет. Днес ми каза, че не й се живее и , че я мразя понеже всеки ден съм й се карала .
Тоест напомнянията ми. Задоволена е от всичко, обгрижваме я с баща й и емоционално и физически. Той е по- мек и тя няма проблеми с него. Пт малка е инат и ме избягва, не искаше да й пея , все тя да го прави. Когато бях бременна лежах в болница , а тя не искаше да ме дойде с баща си да ме видят. Вече се чудя на психолог ли да ходим? Всеотдайна майка съм , грижовна и любяща. Нещо с нея обаче се обърка и не знам аз ли бъркам някъде?
Много ме заболя от думите й, както и от това че й посегнах.
Извинявам се за дългия пост, мисля че тук ще намеря съвет.

С нашата 14-годишна дъщеря е почти същото. Непрекъснато напомняне за най-различни битовизми - къпане, миене. Постоянно казва, че й е писнало да й се караме. Ами, ако тя си правеше нормалните ежедневни неща без напомняния и караници, нямаше да й се говори и повтаря толкова.
С ученето положението е зле - натискам я много яко, ходи 4 пъти през седмицата на уроци, отделно аз се опитвам събота и неделя да преговаряме разни неща, защото е 7-ми клас и с това дистанционно обучение не научават абсолютно нищо.
Ако не се скараме, за училище няма да е написала нищо. Също не сяда да си учи уроците, аз уча с нея. Това, както ние учехме едно време, сега го няма. Дори не си четат уроците. Вярно, че са много натоварени по БЕЛ и математика и аз нямам амбиции по другите предмети да има шестици, но поне малко да се постарае, та да не са и тройки.
Задоволена е със всичко (тя и не иска много неща), грижим се за нея добре, стараем се да не я нагрубяваме, но често нещата излизат извън контрол. Този пубертет ще ни съсипе.
Иначе е разумно дете, не е буйна, не е калпазанка, възпитана и интелигентна е. Обаче това поведение отвреме навреме вкъщи адски ме уморява. Не знам как ще издържа до юни докато минат изпитите. След това в 8-ми клас я зарязвам, ако иска да учи, то си е за нея. Нямам повече нерви и време да се разправям.

Днес я питам: Аз защо ти се карам? И отговорът е : Не знам. Абе как не знаеш, нали всеки ден е едно и също ? Като папагал повтарям и уж е разбрала, на другия ден същото. Това от пубертет ли е или характер вече се чудя. За толкова години повтаряне как не се научи. И не е тя виновна, че не изпълнява а аз , че й се карам. Ами търпението ми се изчерпва. Днес намирам ненадписани и неподвързани учебници и тетрадки.
Опитах с добро, с лошо - не става. Все се каня да я оставя да се оправя, но не мога. Ще порасне и ще ни обвини, че не сме я натискали да учи.
А иначе и тя е кротка, спокойна, интелигентна и съобразителна.
Страх ме , че като стане по- голяма ще имаме по- големи проблеми с нея. Не ни уважава, избягва ни.