Ето обшо взето цялото начало.
Енгин :Как си?
Серкан: Беше трудно решение, но направих каквото трябваше
Енгин: Каза ли ѝ?
Серкан: Не. И без това преживяното ѝ е тежко Не исках всеки път когато ме вижда да си спомня за майка си и баща си
Енгин:Добре де, какво ѝ каза?
Серкан:Казах, че ми пречи на работата. Че искам да се разделим.
Енгин: Серкан, това е било малко грубо, бре братче..
Серкан: По-добре да ме мрази, отколкото да знае истината.
Фифи: Какво е това, работата е най-важна за мен
Джерен: Всички работим, всички правим кариера, каква е тази глупава причина?
Еда :Ами права съм била да казсам че е робот. Наистина е робот.
Серкан: накарах я да повярва, че съм безчувствен робот.
Фифи: Ще отида и ще му разкажа играта
Еда: Той не е виновен. Грвшката е в мен
Серкан : Грешката е в мен. Грешка беше, че си повярах, че заслужавам момиче като ангел
Еда: Не изглеждаше така, мислих, ще е сродната ми душа
Серкан: Моята сродна душа. Това е тя, Еда.
Еда: Изобщо не ме е обичал.
Изобщо не ме е обичал.
Серкан: Само ако знаеше, обичах я повече от всичко, от всички
Еда: Мисли само за себе си
Серкан: Теябваше да помисля за нея.
По-добре да ме мрази отколкото да знае истината
Еда: Стана каквото искаше, Серкан Болат, мразя те.
Серкан; Няма да е за първи път.
Еда: Няма да се съсипвам. Видях какво направи със Селин. Вие ме предупреждавахте, дори госпожа Айдан ме предупреждаваше. Дори майка му ме предупреди. Но аз.. Аз съм глупачка. Вярвах, че хората може да се променят, ама. Серкан винаги беше такъв. От първия ден е такъв, но аз не го видях.
Джерен:Ти нямаш вина, Еда. Мъжът излезе непостоянен.
Еда: До такова състояние ме докара, дума не можах да кажа.. Нищо което мислих не можай да кажа. Останах безмълвна.
Фифи: Да му беше казала.
Да разбере що за човек е. Да го беше поставила на мястото му
Еда: Вярно. Защо пък да не го поставя на мястото му.
Джерен :Недей, Еда
Еда:Отивам да говоря с него
Фифи: Остави я да иде
Джерен: Фифи, какво направи
Фифи :Какво в себе си ли да го трупа. Даже трябваше и ние да идем с нея. Да отидем ли
Джерен :Няма да ходим, стой си на юястото, Фифи. Какво ше стане сега?
В къщата на Серкан.
Серкан : И сбогом, Еда Йълдъз.
Еда: Серкан Болат! За какъв се имаш ти?Кой си ти? Няма да ти позволя за втори път да съсипеш живота ми.
Серкан:Еда!
Еда: Какво Еда? Ще ме изслушаш! Погледни ме! Виж ме! Нали оня ден беше влюбен!Любовни обяснения, романтични вечери, купуване на звезди... Каква е тази непостоянност? Да ти кажа що за човек си? Груб, непостоянен, страхлив мъж си (ох ме знам Серкан как можеше да мълчи и да я слуша примирено) ...Проклето да е времето, което прекарахс теб. Застанах срещу всички, свалих си преградите за теб..
Серкан (тихо): Виж Еда
Еда: Позволих да ме нараниш, ама ще видиш кого ще го боли накрая. Ще видиш!
Серкан:Еда
Еда:Млъкни и ме слушай! Аз и преди теб съществувах и след теб ще съществувам, Серкан! Но знай, ти нямаш нищо в живота си, което да ме замести
Серкан: Знам.






Дали пък бабата няма да се появи сега....