Ето обшо взето цялото начало.
Енгин :Как си?
Серкан: Беше трудно решение, но направих каквото трябваше
Енгин: Каза ли ѝ?
Серкан: Не. И без това преживяното ѝ е тежко Не исках всеки път когато ме вижда да си спомня за майка си и баща си
Енгин:Добре де, какво ѝ каза?
Серкан:Казах, че ми пречи на работата. Че искам да се разделим.
Енгин: Серкан, това е било малко грубо, бре братче..
Серкан: По-добре да ме мрази, отколкото да знае истината.
Фифи: Какво е това, работата е най-важна за мен
Джерен: Всички работим, всички правим кариера, каква е тази глупава причина?
Еда :Ами права съм била да казсам че е робот. Наистина е робот.
Серкан: накарах я да повярва, че съм безчувствен робот.
Фифи: Ще отида и ще му разкажа играта
Еда: Той не е виновен. Грвшката е в мен
Серкан : Грешката е в мен. Грешка беше, че си повярах, че заслужавам момиче като ангел
Еда: Не изглеждаше така, мислих, ще е сродната ми душа
Серкан: Моята сродна душа. Това е тя, Еда.
Еда: Изобщо не ме е обичал.
Изобщо не ме е обичал.
Серкан: Само ако знаеше, обичах я повече от всичко, от всички
Еда: Мисли само за себе си
Серкан: Теябваше да помисля за нея.
По-добре да ме мрази отколкото да знае истината
Еда: Стана каквото искаше, Серкан Болат, мразя те.
Серкан; Няма да е за първи път.
Еда: Няма да се съсипвам. Видях какво направи със Селин. Вие ме предупреждавахте, дори госпожа Айдан ме предупреждаваше. Дори майка му ме предупреди. Но аз.. Аз съм глупачка. Вярвах, че хората може да се променят, ама. Серкан винаги беше такъв. От първия ден е такъв, но аз не го видях.
Джерен:Ти нямаш вина, Еда. Мъжът излезе непостоянен.
Еда: До такова състояние ме докара, дума не можах да кажа.. Нищо което мислих не можай да кажа. Останах безмълвна.
Фифи: Да му беше казала.
Да разбере що за човек е. Да го беше поставила на мястото му
Еда: Вярно. Защо пък да не го поставя на мястото му.
Джерен :Недей, Еда
Еда:Отивам да говоря с него
Фифи: Остави я да иде
Джерен: Фифи, какво направи
Фифи :Какво в себе си ли да го трупа. Даже трябваше и ние да идем с нея. Да отидем ли
Джерен :Няма да ходим, стой си на юястото, Фифи. Какво ше стане сега?
В къщата на Серкан.
Серкан : И сбогом, Еда Йълдъз.
Еда: Серкан Болат! За какъв се имаш ти?Кой си ти? Няма да ти позволя за втори път да съсипеш живота ми.
Серкан:Еда!
Еда: Какво Еда? Ще ме изслушаш! Погледни ме! Виж ме! Нали оня ден беше влюбен!Любовни обяснения, романтични вечери, купуване на звезди... Каква е тази непостоянност? Да ти кажа що за човек си? Груб, непостоянен, страхлив мъж си (ох ме знам Серкан как можеше да мълчи и да я слуша примирено) ...Проклето да е времето, което прекарахс теб. Застанах срещу всички, свалих си преградите за теб..
Серкан (тихо): Виж Еда
Еда: Позволих да ме нараниш, ама ще видиш кого ще го боли накрая. Ще видиш!
Серкан:Еда
Еда:Млъкни и ме слушай! Аз и преди теб съществувах и след теб ще съществувам, Серкан! Но знай, ти нямаш нищо в живота си, което да ме замести
Серкан: Знам.





видях...и двамата ги боли, но Серкан взе решението за това и не даде избор на Еда....и го заболя още повече, виждайки я паднала в безсъзнание....Дали пък бабата няма да се появи сега....
Обожавам моментите на сближаване и опознаване на двама влюбени, и очаквам следващите няколко епизода това да гледам. Да, няма да ги съберат веднага, но Еда ще започне да вижда, че не работата е най-важното за Серкан. И да вземе да и светне лампичката. И не искам да го дразни умишлено като дете. Искам и тя да се бори за него. Нещо като споменаха г-жа Идил и тя се понаежи малко. Време е да вкарат малко ревност и от нейна страна. Баланс трябва да има.




Добра вечер на совичките, които като мен не могат да заспят!
Добро утро на ранобудните птички!
Златна си, Алекс! Без твоя превод ще сме само на картинки! Нека животът ти бъде сладък като любимия ти шоколад!
Колкото до Керем - ще кажа само, че това момче го обичаме всички! Ако е завладял мислите ни, значи обичаме го, но не ние, големите! Обича го душата на момичето в нас, останало на 18 години!
Алекс, хубаво е, че се върна за допълнителен превод на красивия момент с пръстените! За първи път след раздялата видях как Серкан се " усмихна ", когато видя пръстена-цвете! Устните му не се засмяха, но как Керем го изигра това, сякаш душата му се засмя! Значи не всичко е загубено! Няма значение, че обясненията и на двамата бяха смехотворни! Освободиха се от всичко, което напомня за другия, но пръстените останаха, защото това са техните невидими белезници, които ги свързват! Никой от тях не може и няма да хвърли пръстена си - това е техният залог за любов!
Родителите на Серкан - мисля, че никога няма да станат истински родители! Обичта им е само на думи! Дори сега, когато виждат, че сърцето и душата му изгарят, го оставят да страда сам! Сладките думи на мама или някакви си съвети няма да излекуват болката му! Като малък го лишиха от семейство, сега той сам ще си тръгне!
Снимката на Серкан на стената - Еда и приятелките я превърнаха във Вуду-кукла, която да забиват със стрелички! Всички се опитват да я подкрепят, разсейват я, разсмиват я и това й помага! Докато Серкан е сам! Мислеше, че ще може да се справи с тези скрити чувства, но се лъже! Постоянно я търси с очи, винаги е около нея! Ако беше заминала, щеше да е в мислите му, сега трябва да благодари на Ефе, че я задържа на работа. Но вечерите и нощите му са най мъчителни, когато остане сам с болката си !
Ефе - засега изглежда добронамерен, знае за отношенията между Серкан и Еда и се опитва да я подкрепя и защитава като приятел. Това, че е от Мардин потвърди съмненията ни, че е подставено лице на бабата на Еда. Сякаш с отношението си към момичето, той иска да предизвика Серкан и наистина успява! Много леко и неусетно го пързаля по снега! Когато Ефе и Серкан се видяха на билярда и разговаряха, Серкан каза нещо, което ми направи впечатление - " Аз с никого не свиквам, така по лесно се отказвам "! Каза го, но дали е така?! Не само свикна с Еда, но и не може без нея! За кой ли път наруши правилата си и замина на този къмпинг!
Обичам ги тези двамата и техните престрелки, и техните спорове! Толкова заряд носят, че от километри си личи как летят флуиди между тях!
Падането на Еда беше момента, в който Серкан ще вдигне бялото знаме! Същото стана и в "Ранобудна птичка" - ГГ изнесе момичето на гърба си, сега Серкан как ще я извади от дупката?! Сега е стресиран, ще й помогне, но ако се окаже, че Еда е лошо ранена и остане в болница - ето тогава Серкан ще преосмисли решението си! Нека Айше добре да го измисли този момент! Най хубавия - тогава, когато паднат завесите и чувствата се разкрият! Искам Еда да разбере истината от Серкан, но вече да е успяла да преодолее лудостта си и да си зададе най важния въпрос - "Защо?" .
Отново и отново въпроси и предизвикателства да станем писатели, следователи, сценаристи! Втора професия - колко хубаво!
Края на темата е, утре сме в нов дом! Ще пренесем и там своето настроение и жажда за нови открития!
Добро утро и прекрасен старт на деня, момичета! Пазете се и бъдете здрави!