НОЕМВРИйчета 2❤2❤ - ТЕМА 8

При д-р Ступина се следях. Но за короната е мое предположение де. Просто беше в чужбина и като се върна - отмениха всички часове, казаха, че е болна и ще се върне на чак на 17ти. Ако беше само настинала нямаше да отсъства 20 дни. Така си мисля.

Въййй, Хелинор, къде си раждала бре жено?! Какви миризми, какви пушаци , какво са те правили теб 😳 Явно наистина е до болница и лекар. При мен неприятното казах кое беше и другото вече като вадеха бебето, имах чувството, че ще падна от масата, така я тресяха 😁
Ама после като го видях красавеца на мама, целия мазен и бял от верникса, косата му мазна, все едно със свинска мас намазана...и тая дебела, нагъната, синьо-зелена пъпна връв...пууу красота 🤣 Нооо, щастието и удовлетворението от това, че новия живот, пазен и чакан цели 9 месеца, току що е започнал, са огромни!
Дух, почти същото като полпит е, няма се плашиш 😉

Благодаря на всички за отговорите!
Съжалих,че попитах 😂😂 още повече се наплаших .... :/ При мен пъпната връв на бебето се е увило два пъти, за това не се знае как ще раждам (нормално или секцио) искам нормално, но каквото каже лекаря.

Мацки, не е толкова страшно секциото. Аз се бях панирала много, но докато разбера какво става, бяха извадили бебоците. Общо взето докато подейства спиналната ме бяха сложили да легна и доктора само ме юркаше дали мога да го ритна 😁 След това за няма и 5 мин ме бяха отрязали и ги извадиха. Чувствах само издърпването на самото бебе от корема, нищо повече. Иначе чувах ги какво си говорят, ама те се базикаха и ме развличаха през цялото време. Даже ми честитиха две момиченца 😁😁😁 Само като са ме шили, явно са ме приспали, защото имам един час, в който не помня нищо. Общо взето страхът преди е по-голям от цялата работа
Иии честити ни нови бебета! 💙❤️

🤣🤣🤣 Спокойно, наистина не е никак страшно. Всичко минава за няма и час, нищо няма да виждаш (освен бебето като го извадят) и нищо няма да усещаш. При мен лекарите също се шегуваха и си говореха някакви общи неща и също ми беше много студено като започна да ме пуска упойката. Всъщност раздвижването е сложната част от секциото, там са усещанията и болката. Самата операция е нищо в сравнение с първото ставане. После вече всичко си минава. Вземете си Профенит свещички!!! Абе общо взето нищо кой знае какво. Всички си мислят Олеле, операция, ще ми разпорят корема, ще ме боли, кръв, черва, кой знае какво ще стане... А всъщност, ако всичко е наред, наистина не е кой знае какво, всичко минава много по-бързо, отколкото си мислите. Зорът е първия ден, стига да няма усложнения, разбира се! От следващият ден сами си обслужвате произведенията. Уточнявам, че всичко това е за секцио със спинална упойка! При пълна не знам как е! Така че не се спичайте, далеч не е толкова страшно, колкото си мислите 😉😁

Не знам защо й се носи тази слава честно казано. Аз отидох при нея случайно, без да имам мнение, уж само за установяване на бременност. Това беше точно преди пандемията и на прегледа бяхме с ММ и двамата много я харесахме. Още тогава си я избрах да ми е следяща и макар че после видях мнения, че била "ледена кралица" с мен винаги се е държала много добре. И както писах в по-ранен пост - спести ми супер много пари. Освен това имам личния й номер (не всеки си го дава) и си пишем си по вайбър, като винаги отговаря супер бързо. И за второто бих я избрала.

Иначе сега ходих 2 пъти при Цонев и се разбрахме, че при него ще раждам. Той също е много готин и позитивен. Вчера даже излезе от кабинета да ми се извини, че закъснява и дали бих почакала още 5 мин. Рядко вече срещам така културни лекари.

Връщам се от преглед и съм много объркана.
Бебето е отслабанало със 100 гр.
Като погледна записа от тоновете каза, че вече може да му е малко тясно.
Имам 1 см разкритие и шийката малко по-хлабава е станала. Навива ме за естествено да опитаме, но пък влагалището е много тясно и стегнато и със сигурност ще има разрези и цепване.
Иначе имам дата за секцио Ако до 12 ти не тръгне родова дейност ще го извадим тогава.
Каза, че са много факторите, за и против естествено раждане и някои при мен са на лице, други не са.
И в крайна сметка нищо не разбрах... Трябва да си меря кървното и да се чуем в понеделник-вторник да ми каже кога да ида. Притесни се за кръвното и за това, че не е наддало бебето.

Мойто спря да качва от влизане в девети месец. Роди се точно колкото го мериха последни пъти:3100.
Сега не мога да му смогна, много е силно, главичката си вдига, стиска, рита и реве като лъв. Суче като зверче и много будува и май ще търся консултант по съня.

Дух, как ти измериха разкритието?
При мен шийката във вторник беше 3см, май няма да е скоро раждането...

С ръка

Честито за всички нови бебенца!

За секциото особено, ако е планово не е страшно поне за мен. Човек мозъка му се е настроил, че това ще е, не е като да си тръгнал за нормално и изведнъж давай бързо трябва да ходим в операционната, нормално адреналина ти да скочи в космоса заедно с кръвното.

Аз моето честно казано не го помня, голяма част. Кучето ни се разповръща нощта преди операцията и до 1ч не можах да си легна. Спала съм сигурно 4 часа, като ми сложиха спиналната и легнах, защото бях уморена и недоспала ли, бях точно като пияна, нито съм ги чувала много много какво са си говорели, нито ме е е интересувало, но не са обсъждали скалпели със сигурност. Попаднах на страхотен анестезиолог, не спря да ме пита как съм добре ли съм, всичко наред ли е. По едно време ми показват малката вече повита и пообърсана, а единственото, което аз си мисля полузаспала е "Боже това бебе колко много коса има". На мен студено по време на операцията не ми е било, но ми стана лошо(аз бях подготвена бях чела, че е възможно и го очаквах), казах на анестезиолога сложи той Деган ли и аз не знам какво и чувството премина. Обаче аз продължавам да съм в полусъзнание, явно ме погледна моя доктор и ме пита какво ми е и аз обяснявам, че почти не съм спала и се чувствам много уморена. Анестезиолога ми вика искаш ли да поспиш, казвам искам. Следващото, което помня е вече как ме местят на количката да ме карат в реанимация. И да най-гадното е първото изправяне, но е краткотрайна макар и доста силна болка. После колкото повече се движиш, толкова по-лесно става.

Дух, едва ли е проблем, че е свалил 100гр,щом лекарят не е казал нищо. Нормално да си объркана, уж може да пробваш по естествен път, ама пък ще има това и това... да ти гръмне главата. Бъди спокойна и търпелива, ако си тръгне юнакът сам, така е решил, ако ли не - вадят го и това е.
Аз пък от днес съм вече официална патица. Надути крака, ръце, лице и абсолютно тромава походка. Нямам представа имам ли разкритие, как са води, тонове. Седя си в неведение и се чудя дали не е по-добре така, за да не го мисля. Акушерката не ме е викала на тонове, ще си чакам явно.

Дъгичке, тя първоначално не разбра, че е свалил. Каза, че имал още да расте и е 2700 и аз казах ама как преди две седмици беше 2850. И да, 100 гр не са много, но нали уж трябвало по 140 на седмица да качват, т.е. от две седмици на сам не само не е качил, но и е свалил.
Мен и тая работа с естественото раждане и цепването и прочие също ме плаши. И ме предупреди, че ще ме боли.
Иначе тая болка като менстриална долу, казва, че е наместването на бебето и слизането на долу.
Не знам как е сляло, мене коремът ми от гърдите започва и ми е все така висок и все така трудно дишам... ма явно се е смукнал.

Сега излизах малко на покупки, ама едвам се прибрах. Пъшкане, охкане - направо не е истина. Две минути не мога да вървя, без да се задъхам и да пухтя като парен локоматив. Имам още около три седмици направо не знам.
Абе, самата операция не е страшна. То и като лежиш не те боли. Кофтито е при изправянето от легнало положение, ама и тук важи правилото всяко чудо за три дни. Като минат 3-4 дни болката вече разминява и започваш да я усещаш все едно е мускулна треска.

Дух, не забравяй за отклоненията в ехографа с 200-300 грама. Хич не е малко и си е възможно още предния път да не е измерила правилно. Дончу уъри