Какви пакости сте правили, когато сте били деца?

  • 19 853
  • 173
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 2 211
Наистина и мен ме заболя и уста и корема от смях! Joy
Сещам се за още един подвиг от моите ранни, детски и селски години. Баба ми работеше на фурната и бе на и работа почти през целия ден, като имаше една междинна почивка в промеждутъка от 14:00 – 16:00 часа. И ето, че станало обед, а у дома ни троха, ни манджа, а аз гладна. Сещам се да си сваря едни яйца. Да, ама в хладилника и яйца няма. Сещам се, че от няколко дни една кокошка все клечи в полозите и не мърда. Викам подкрепление в лицето на две мои приятелки. Едната имала страх от пилци, та само две участвахме в мисия „ЯЙЦЕ“ . Приятелката ми с една длъжка пръчка затискаше шията на кокошката, а моя милост й надигаше  опашката и така измъкнах три топлички яйчицаааа. Изпратих момичетата по живо, по здраво и сложих яйцата да се варят. Когато водата бе завряла, и не щещ ли баба се връща за обяд за за ми донесе храна. „Аааа, че аз си приготвям обяд! “викам й аз. „Яйца си варя.“ Баба ме попита „А яйца отде?“ И се наложи да й обясня. Та после и тя ми обясни изключвайки котлона и махайки врящите яйца, че квачката си е мътила яйчицата и доста се зачуди, че не съм накълвана. Стана ми гадно, и дори като ги изхвърлих на боклука и яйцата се счупиха ….. ай няма ви казвам каква бе гледката, че може да има хора със слаби сърца. Scream
Бяхме завършили 4-ти клас и лятото ни пращат на лагер в Узана. Спахме в бивша казарма, спалните помещения бяха огромни с двуетажни легла. Нашата стая бе на 3-ти етаж и си имахме тераса, от където лесно се стигаха клоните на една голяма върба. На нас не ни спеше на обяд, и е нормално - 10 – 11 годишни деца, пък ще ни карат да спим! По него време бе много нашумял сериала „Шака Зулу“. И аз реших да забавлявам момичетата в спалното. Излязох на терасата и накъсах доста клонки с дължина около 80 см  до метър. Навсякъде в стята имаше листа и пръчки. И си измайсторих пола и бюстие, и венец в тип кукла Хула. До тук добре. Ама като почнах едни ти танци в африкански ритми с елементи на ориенталски гьобеци и бойни викове, момичетата се заливат от смях, докато в стаята не влезе някоя си другарка от надзираващите и шоуто приключи. Мен прочетоха на вечерния рапорт за нарушаване на правилата и реда в лагера и ме наказаха без десерт за вечеря. То па един десерт – компот от сини сливи. А и чистих спалното от клонките.
На толкова години станах и така и не се и научих да карам колело. Имам двама братя, и двамата имаха колелета, но аз не! И всяко лято се учих да карам колело. Децата живеещи над нас ме поканиха да отида на гости на тяхното село. Това някъде пак на около 10 – 11 години съм била. И решаваме да караме колелата из село. Аз си признавам, че не умея. Те не, ще ти дадем малко колело. Те подкараха едни школници големи, а аз се мъча да запазя равновесие с някакво уж малко колело. По улицата минава кокошка с малки пиленца / явно ми е писано в живота ми често да се забърквам в разни истории с пернати! Свързано е и с предишния ми пост/ и аз без да искам, ама честно не можах да се спра, или по скоро ако трябваше да спра, после няма да мога да подкарам пак колелото, тъй като за целта ми е необходим бордюр,  а такъв липсваше на улицата и … сгазих едно пиленце! Толкова бързо никога не съм карала колело и при това успешно до в къщи! Наложихме си забрана да минаваме по този път, както и ми мина мерака да карам колело.
Купихме си ново видео, с вградено копче за почистване на главата и вече не са налагаше да се търси касета за почистване на главата. След ден два решавам да гледам филми по тъмни доби. Обаче, като вадих видеокасетата  тя нещо заяде -  ни напред, ни назад. Заяде! Ииии кошмар! А аз се припотих намнайсет пъти! Бях в ситуация подобна когато мистър Биин кихна върху картината! Но аз не мога да разбера все още защо е заяла касетата. Не мога да срежа видео лентата и после да я залепя. Викам си ясно, ще трябва да отварям устройството. Тихичко отивам до килера и измъквам кутията с отвертки на татко и започвам да отвивам болтчетата, като внимавам да не обеля улеите, за да не се разбере, че видеото е отваряно. Разглобих го, и тогава разбрах че широкия етикет, който бе във вътрешната широка част на касетата бил леко забелен и лепилото не щеш ли залепнало нейде за метални части на гнездото, ама и лентата се бе усукала. Нея я срязах и с безцветен лак лепих. Ама онова ти тиксо се залепило явно от нагряването за метала на носачите и едно бясно търкане последва. Оправих щетите, затворих кутията, върнах отвертките на мястото им и си легнах примряла. На следващия ден бях много мила и кротка в очакване някой от домашните да пусне филм и да видя дали ще заработи. Ами справила съм се чудесно, що филми изгледахме във времето и когато се наложи татко да отваря видеото по нищо не разбра, че бе втория отдала му се тази чест!!

Последна редакция: пн, 02 ное 2020, 05:07 от Pink Dress

# 106
  • Мнения: 2 819
На 5-6г. апалих гората.
Беше малко и безобидно понеже две баби го видяха на време.
При следващите два пожара няколко години по-късно съседи идваха да ме питат дали знам нещо.

# 107
  • Мнения: 1 179
Честно казано съм потресена от жестокостта към животните и по-малките деца (някъде по-напред в темата прочетох за децата). И аз съм прекарвала ваканциите си на село, от детската градина още, но никога не съм допускала или виждала подобно отношение! Баба и дядо се грижеха за домашните ни животни.
А по темата за пакостите най-ярък спомен имам като се "маскирах" с гримовете на майка ми, докато имахме гости😁
А веднъж щях да наводня апартамента с цел да си направя басеин, добре че нашите се прибраха по навреме....

Последна редакция: ср, 11 ное 2020, 16:31 от Lilka N.

# 108
  • Мнения: 2 936
На мен са ми се карали и то много. За боядисаните мухи -не , но за хипнозата на кокошките-да. А тя се състоеше в това да ги слагам по гръб и да ги успивам с часовника на верижка, на дядо. Дразнех и петела също през оградата. Той после си отмъщаваше на баба, скачайки и като отиваше да го храни. Абе, бях си изрод от малка.Joy

# 109
  • Мнения: 4 587
Бил съм много малък, когато съм стигнал до идеята за изследване. Което се е изразявало в това да отидеш някъде, до където си ходил с майка си, да продължиш още малко, да видиш какво има там и да се върнеш. Така след неопределен брой дни съм стигнал до гробищата. И се върнах в къщи с огромен букет цветя, пет шест вида пролетни. За мама. На първия въпрос усетих угроза и залъгах яко. От гората, семената навярно са паднали от каручка с дупка от чеп на дюшемето. Ама как били поникнали, като никой не ги е поливал, ами те бяха до една локва.
Набързо ме изловиха де.

# 110
  • Мнения: 768
Няма да забравя,как на плажа в Сарафово,напълних цялата уста на кака ми с пясък, докато тя сладко подремваше ...

# 111
  • Мнения: 369
Хубава тема!
Аз също бях палаво дете. На прима виста се сещам как на 6 г. с още една дружка бяхме на село и решихме, че ще откраднем от картофите на комшийката. Тя ги беше наредила пред гаража, в метално корито, пълно с вода, за да ги мие. Издебнахме я да влезе вътре и нападнахме. Взехме 3-4 картофа и избягахме. Скрихме се в двора на моята дружка. И тогава ни хрумна великата идея да ги сготвим. Намерихме кибрит и се скрихме зад балите със сено. Започнахме да скубем от сеното и да правим купчинки, които след това палехме с кибрита. Спряхме се сами, защото огъня бързо изгасваше и постоянно трябваше да дърпаме от сеното. Моята дружка се сети, че няма да има какво да ядат животните после и спряхме с готвенето. И до ден днешен никой възрастен не разбра за геройството ни.
    Другото геройство беше в 3 клас. Бяхме на училище, но по някакво странно стечение на обстоятелствата приключихме още след втория час. Не помня вече причината.  Тогава решихме с още няколко момичета да не се прибираме по домовете, а да се разхождаме на някъде. Все пак родителите ни знаят, че сме на училище. И къде къде на 'Аязмото' (за незнаещите-парк с алеи в Стара Загора, с гъста горска растителност и близо до циганската махала). Стигнахме до парка и тогава ни хрумна още по-великата идея да не ходим по алеите, а да хванем през гората за по-пряко. Не че знаехме на къде отиваме. Беше голямо дране на ръце и крака, защото на места беше толкова обрасло с шубраци, че едва минавахме. След дълго ходене се усетихме, че дори не знаем от къде сме дошли. Но продължихме да обикаляме и по едно време излязохме на някакво място с чешмичка и нещо като гъбка. За наш късмет от някъде дойде един дядо. Още си го спомням колко уплашен беше като ни видя. Той ни изведе до стадион "Берое" и каза моментално да се прибираме, че скоро ще стане 5 часа. Прибрахме се час по-късно. Мама ме чакаше още на стълбите зачервена от рев и поклащайки заканително глава ме покани да вляза с думите: Ела, ела, че ми трябваш! Госпожата се обади, че днес сте до по- рано. Голямо конско отнесох.

# 112
  • Мнения: 332
Била съм 1 клас, сутрин са ми приготвяли филии с лютеница и шпеков салам, доста дебели колеца бяха, мразя го . Хвърляла съм ги под гардероба ,  който е имал ще се сети. Неделя майка ми чисти с прахосмукачката и я навряла под гардероба, а там  поне 10 филии мухлясали .хахахахаххаахха

# 113
  • София
  • Мнения: 20 106
Е бива ли,аз през балкона ги мятах,първо оглеждах дали има някой и хоп.

# 114
  • Мнения: 8 349
Аз бях на 4-5 и открих огъня. Леля ми беше пушачка и аз съм гледал как пали кибрит и в един момент пробвах сам и открих как става магията. Започнах да крада кибритите оставени без надзор, след това се скривах в спалнята, палех клечките и после изгорелите ги хвърлях под гардероба. То по принцип разни неща, които трябва да останат скрити къде другаде да ги хвърлиш. Даже се бях научил като запаля клечката и изгори предната част да я хвана за изгорялото за да изгори изцяло. Това продължи известно време до един момент в които леля ми чистила спалнята и открила какво има под гардероба. Директно ме наби без изобщо да разпитва дали аз съм виновен.

# 115
  • Мнения: 216
Имах много хубава писалка с мастилница. Подарък ми беше за Коледа. Един слънчев ден просто реших, че котката ни е прекалено бяла и вече не я харесвам, за това реших с мастилото да и направя петна с идеята, че майка и татко също ще се зарадват на реновирания ни любимец. Майка после го обръсна, защото му остана по кожата и нямаше как да се измие, ах, как жално плачеше Снежко... Sad

# 116
  • София
  • Мнения: 910
Като споменахте кибрит аз се сещам като деца с най-добрата ми приятелка взимахме кибрит и остъргвахме барута, след което взимахме на майка и цигарите. Махахме част от тютюна от цигарата и вътре сипвахме остъргания барут. За финал пак малко тютюн, за да не се вижда и гледай шоу като запали цигара. Голям смях беше особено първия път. Дърпа си сладко цигарата и изведнъж бум .

# 117
  • Мнения: 5 784
Хаха.. Мъжът ми слагаше в цигари на приятели изрезки  от нокти и косми. И като запалят се разнасяше ужасна смрад. Е не е бил дете, но.. пак си е пакост.

# 118
  • В големите очи на малчо, а географски - София.
  • Мнения: 8 532
Хаха.. Мъжът ми слагаше в цигари на приятели изрезки  от нокти и косми. И като запалят се разнасяше ужасна смрад. Е не е бил дете, но.. пак си е пакост.
Звучи гнусно. Не смея да питам от кого са изрезките...

# 119
  • Мнения: 5 784
Хаха.. Мъжът ми слагаше в цигари на приятели изрезки  от нокти и косми. И като запалят се разнасяше ужасна смрад. Е не е бил дете, но.. пак си е пакост.
Звучи гнусно. Не смея да питам от кого са изрезките...
Хаха, гнусно е та.. от ноктите на краката му!

Общи условия

Активация на акаунт