
Сещам се за още един подвиг от моите ранни, детски и селски години. Баба ми работеше на фурната и бе на и работа почти през целия ден, като имаше една междинна почивка в промеждутъка от 14:00 – 16:00 часа. И ето, че станало обед, а у дома ни троха, ни манджа, а аз гладна. Сещам се да си сваря едни яйца. Да, ама в хладилника и яйца няма. Сещам се, че от няколко дни една кокошка все клечи в полозите и не мърда. Викам подкрепление в лицето на две мои приятелки. Едната имала страх от пилци, та само две участвахме в мисия „ЯЙЦЕ“ . Приятелката ми с една длъжка пръчка затискаше шията на кокошката, а моя милост й надигаше опашката и така измъкнах три топлички яйчицаааа. Изпратих момичетата по живо, по здраво и сложих яйцата да се варят. Когато водата бе завряла, и не щещ ли баба се връща за обяд за за ми донесе храна. „Аааа, че аз си приготвям обяд! “викам й аз. „Яйца си варя.“ Баба ме попита „А яйца отде?“ И се наложи да й обясня. Та после и тя ми обясни изключвайки котлона и махайки врящите яйца, че квачката си е мътила яйчицата и доста се зачуди, че не съм накълвана. Стана ми гадно, и дори като ги изхвърлих на боклука и яйцата се счупиха ….. ай няма ви казвам каква бе гледката, че може да има хора със слаби сърца.

Бяхме завършили 4-ти клас и лятото ни пращат на лагер в Узана. Спахме в бивша казарма, спалните помещения бяха огромни с двуетажни легла. Нашата стая бе на 3-ти етаж и си имахме тераса, от където лесно се стигаха клоните на една голяма върба. На нас не ни спеше на обяд, и е нормално - 10 – 11 годишни деца, пък ще ни карат да спим! По него време бе много нашумял сериала „Шака Зулу“. И аз реших да забавлявам момичетата в спалното. Излязох на терасата и накъсах доста клонки с дължина около 80 см до метър. Навсякъде в стята имаше листа и пръчки. И си измайсторих пола и бюстие, и венец в тип кукла Хула. До тук добре. Ама като почнах едни ти танци в африкански ритми с елементи на ориенталски гьобеци и бойни викове, момичетата се заливат от смях, докато в стаята не влезе някоя си другарка от надзираващите и шоуто приключи. Мен прочетоха на вечерния рапорт за нарушаване на правилата и реда в лагера и ме наказаха без десерт за вечеря. То па един десерт – компот от сини сливи. А и чистих спалното от клонките.
На толкова години станах и така и не се и научих да карам колело. Имам двама братя, и двамата имаха колелета, но аз не! И всяко лято се учих да карам колело. Децата живеещи над нас ме поканиха да отида на гости на тяхното село. Това някъде пак на около 10 – 11 години съм била. И решаваме да караме колелата из село. Аз си признавам, че не умея. Те не, ще ти дадем малко колело. Те подкараха едни школници големи, а аз се мъча да запазя равновесие с някакво уж малко колело. По улицата минава кокошка с малки пиленца / явно ми е писано в живота ми често да се забърквам в разни истории с пернати! Свързано е и с предишния ми пост/ и аз без да искам, ама честно не можах да се спра, или по скоро ако трябваше да спра, после няма да мога да подкарам пак колелото, тъй като за целта ми е необходим бордюр, а такъв липсваше на улицата и … сгазих едно пиленце! Толкова бързо никога не съм карала колело и при това успешно до в къщи! Наложихме си забрана да минаваме по този път, както и ми мина мерака да карам колело.
Купихме си ново видео, с вградено копче за почистване на главата и вече не са налагаше да се търси касета за почистване на главата. След ден два решавам да гледам филми по тъмни доби. Обаче, като вадих видеокасетата тя нещо заяде - ни напред, ни назад. Заяде! Ииии кошмар! А аз се припотих намнайсет пъти! Бях в ситуация подобна когато мистър Биин кихна върху картината! Но аз не мога да разбера все още защо е заяла касетата. Не мога да срежа видео лентата и после да я залепя. Викам си ясно, ще трябва да отварям устройството. Тихичко отивам до килера и измъквам кутията с отвертки на татко и започвам да отвивам болтчетата, като внимавам да не обеля улеите, за да не се разбере, че видеото е отваряно. Разглобих го, и тогава разбрах че широкия етикет, който бе във вътрешната широка част на касетата бил леко забелен и лепилото не щеш ли залепнало нейде за метални части на гнездото, ама и лентата се бе усукала. Нея я срязах и с безцветен лак лепих. Ама онова ти тиксо се залепило явно от нагряването за метала на носачите и едно бясно търкане последва. Оправих щетите, затворих кутията, върнах отвертките на мястото им и си легнах примряла. На следващия ден бях много мила и кротка в очакване някой от домашните да пусне филм и да видя дали ще заработи. Ами справила съм се чудесно, що филми изгледахме във времето и когато се наложи татко да отваря видеото по нищо не разбра, че бе втория отдала му се тази чест!!