осиновената ми дъщеря

Ами вкарах се, да. Приключение си, но аз обичам предизвикателствата. Много време отне, но преодоляхме травмата от изоставянето и детето прие осиновяването и семейството си. И сте права, ме не е магазин. Претеглих, прецених шансовете си и ситуацията и рискувах.

Важното е да сте доволни от решенията си и крайния резултат, всичко друго е без значение. Радвам се, че всичко негативно вече е зад вас!

Не искам да прозвучи грубо и грозно, но аз лично никога не почувствах осиновяването като моето нещо. Откриха ми репродуктивен проблем, оказа се, че нямам никакъв шанс за мои деца с конвенционално инвитро. Яйчниците ми вече не произвежда ха яйцеклетки. Единственият ми шанс беше инвитро с донорска яйцеклетка или осиновяване. Осъзнах, че не мога да обичам безрезервно чуждо дете, че винаги ще го сравнявам с хипотетично мое, че винаги ще си мисля, че ако имах мое, то ще е по-добро, умно, красиво, способно и талантливо. Не можех да приема, че няма да износя детето под сърцето си, че то няма да продължи рода на баба и дядо, мама и тате. За щастие имам сестра, която ми стана донор и ми даде яйцеклетки. Сега си имам две мои прекрасни деца, продължители на нашия род и семе. Приличат на родителите ми, на мен и на баща си. Може да звучи много грозно, но чуждата кръв и семка са си чужди. Ако нямах сестра твърдо щях да взема яйцеклетка от анонимен донор, чужда жена, но пак аз щях да си износя и родя детето.
Съзнавам, че осиновяването е високо благороден акт, че изоставените деца с нищо не са виновни, че имат право на любов, дом и семейство. Именно затова реших, че нямам моралното право да третирам емоционално осиновеното си дете като такова по-ниска категория от мое собствено. Защото изоставените деца веднъж вече са отхвърлени и аз нямам право да ги наранявам още веднъж. Другото е липса на човечност. Затова за себе си лично аз направих най-добрия избор и не съжалявам. Бащата на децата ми искаше осиновяване, но се радвам, че не го послушах. Мисля, че и той сега е доволен, че има свои деца. Отдавна съм разведена с него, но това е друга тема. Според мен той няма качества нито за баща, нито за осиновител.
На жени като Мама РУ дълбок поклон до земята.

Детето не е стока да го вземеш, пък да го върнеш в магазина. Човек като се е решил, рядко се връщаназад.

Сега, последно, примерът с мъжа и биологичния баща за какво се отнася - за разведени родители или за осиновяване?

Разведени

Шокиращо беше за мен колко хора съзнателно прецакват децата си, само за собствен кеф. Един от най-грозните случаи беше на момченце, на което майка му идваше всеки месец по веднъж да го види, носеше подаръци и беше пепфектната майка за няколко часа, и всеки път му обещаваше, че следващият път ще си го прибере. Нямаше да стане, детето беше за осиновяване, но заради глупостите й той се криеше като идваха външни хора, или правеше глупости пред тях, само и само да не би да го осинови някой и майка му да не може да го прибере. Откровено вярваше, че тая ще го вземе обратно. И да пита човек защо персонала го допускаше...

Не е грубо. Някои хора не могат да приемат осиновяването, точно както други например не приемат живот заедно без подпис, или пък не искат деца. Въпрос на вътрешна нагласа и характер. Добре е човек да е наясно от рано с позицията си, за да не забърка грозна каша дето е била абсолютно ненужна

Ами грубо е, Натака. И не защото ти не би могла да обичаш и приемеш чуждо дете като биологично свое, родно, а защото за теб осиновеното дете е дете втора категория и го заявяваш безцеремонно. Моите деца са точно толкова продължители на рода, колкото и твоите
 И са не по-малко прекрасни. И предвид факта колко народ сме и на каква територия съвсем не изключвам варианта да сме една кръв с тях макар и далечна. И за двата мои рода не знам много. И ако щеш вярвай, но щерката много прилича на майка ми, а синът ми е одрал кожата ми и тази на баща ми.
Аз също исках да износя и родя дете, ама нямах този шанс да забременея, нито толкова средства за безкрайни опити инвитро. Направих няколко инсеминации и едно инвитро, но не се случиха нещата. Имала си късмет да можеш да износиш дете и втори - да имаш сестра и тя да ти дари яйцеклетка. Ама не всеки има сестра.
Интересно ми е, ако нямаше сестра, която да ти дари яйцеклетка или възможност да износиш дете дали би предпочела да останеш без дете, защото не е твоя кръв?

Тя вече каза, че ако нямаше сестра, щеше да ползва яйцеклетка от непозната жена.

Не мисля, че е груба, а просто познава себе си добре и по-добре, че е така и си дава реална представа, че няма да обикне истински осиновено дете, вместо да осинови само заради собствената си потребност и после това дете да усеща някаква студенина.
Всеки човек е различен, затова и осиновяването не е за всеки. Има хора, които предпочитат да останат без деца, вместо да осиновяват, имам такива познати.

Разбира се, че осиновяването не е за всеки и е добре човек да си дава сметка за това, както моите родители си дадоха сметка и не осиновиха, колкото и да ми се искаше да имам брат или сестра. Но изказването на Натака прозвуча като, бе ли осиновените деца са втора категория. Ами моите деца не са с нищо по-лошо или недостойни от нейните. Синът ми е на 6 години и има дарба за диригент и оперен певец, нещо което нямаше как да наследи от мен или моя род. Освен това вече смята на ум със заемане и преминаване, че дори и трицифрени числа. Е, не винаги вярно, но е само на шест, пропусна трета група и има още година до училище. Раждането на "свое" дете не гарантира и здраво потомство, както е добре известно. А Натака не за първи път се изказва по темата осиновяване как човек трябва да опита всичко за да има свое дете, но не и да осинови.

Съгласна съм с мамаРу, и макар аз самата никога да не съм осиновявала (нито съм осиновена) и на мен изказването на потребителката ми се стори крайно грозно и незряло, все едно осиновените са втора категория хора. Никой никого не кара да осиновява насила и всеки има право да мисли каквото си иска, та дори и да го напише тук, но ми се струва, че елементарна тактичност към хората избрали осиновяването и към осиновените не би била излишна, но това явно си е до усет и себерефлексия.

"... пак аз щях да си износя и родя детето."
А ако не можеше? Имала си късмет по няколко начина.
Разбирам поста ти, но звучи грубо.

Аз пък не искам нейният "късмет".

Те, най-свестните и умни хора си захвърлят децата по детските домове.
Генът, естествено е без значение. Пък и нали всички сме хора на майката земя.
Аз нямам нищо против кой в какво вярва, след като има тази нужда.

Генът има значение, ама и средата, условията и т.н. То щото пък всички сте издънки на благородници и нобелови лауреати. Или с вашите подбрани читави гени не се раждат увредени и болни деца? И всички са по-по-най- умните?

Темата завива в много грозна посока. Направо да го е срам човек да чете.