осиновената ми дъщеря

Щото не разбират. Мама Ру каза, че в България има само няколко, които разбират от тази материя и съм склонна да се съглася с нея.

По-добре да не се ходи на никакъв психолог отколкото да се ходи на такъв, който поради собствената си ограниченост ще нанесе само вреди.

Само си я представям как авторката отива на психолог и той / тя почва да й внушава неадекватни неща като от първите страници и направо ми става ясно защо (ако е истинска темата) толкова години не се е стигнало до подобрение.

На всичко отгоре доста от психолозите нямат правната култура, която засяга въпроса, не знаят процедурите и последствията. Не обичат да им се говори за това, подминават го, което за мен е чисто бягане от отговорност. Сякаш не си дават сметка за последствията от професионалните си действия, някои живеят в някаква паралелна вселена и за мен лично приказват големи фантасмагории. Липсва им рационалност, защото така им е по-лесно да приказват ала-бала за връзката с БМ и съвсем разбъркват понятията на децата и на семействата им. Понякога не знам как осиновителите издържат и вярват на такива неща. Всъщност социалните работници са тези, които са наясно с правните рамки и последствията, разбира се пак с условието, че като хора и професионалисти са съвестни.
Аз съм твърдо на позицията, че макар човек да е обучен за някакви неща в областта на психологията, трябва да има куража да се придържа към реалността и да не се съгласи или дори да отрече някои твърде популярни твърдения. Тук не може да се играе "за честта на пагона", защото става въпрос за живота на хора, които и без това са в много трудна ситуация и вече са на ръба на изтощението. Трябва им терапия, която да ги държи в реалните параметри, цялото семейство, а не да им подклажда някакви ирационални послания. Ако вече ОЗД започне да се интересува от детето - бяга от училище, краде, закъснява вечер и т.н., то вече нещата са отишли твърде далеч. В повечето случаи не става въпрос за деца, на които до момента винаги всичко им е било както трябва, пък изведнъж нещата да са се преобърнали. И тук всички трябва да са нащрек какво и защо прави или говори детето и какви са мотивите на трите страни.

Така че, както се казва в американските филми - консултирайте се с адвоката си преди да предприемате нещо, каквото и да е, ако сте в ситуацията на авторката на темата. Недейте да действате емоционално - действайте рационално.

Мой роднина беше повлиян от биологичния си баща да се кара с майка си и втория й мъж, изнесе се от тях и отиде при новото семейство на бащата. И двете страни си имат вина, но неговият живот се обърна - с баща алкохолик (вече покойник) и финансови несгоди...
Обаче пусти инат - десетки години въобще не контактува с майка си, само понякога се обажда на бабата (нейната майка). Има дете, което май и двете не са виждали.

То това не е инат. Отчуждението на единия родител от другия се казва, че е най-голямото зло, което може да направи някой на детето си. От това оправяне няма - ни с психолог, ни с хапчета, ни със субстанции.

БМ на дъщерята на авторката прави същото - провървяло й в живота и се сетила че има дъщеря и хайде подаръци, покани да се мести у тях. То така на отгледано от друг и баба знае.

Това ми напомня на едни "майки" с които искрено се хейтим в реала, които се хвалят как по 12 часа работели, как били отдадени на работата, как били прекрасни майки ... а друг им отглежда децата ( я баби, я детегледачки).. ама иначе мноУ знаят.

Инат е, защото е видял в реална светлина баща си. Дори го е казал: "Трябваше да ме оставят да контактувам с него, аз щях да го видя колко струва". А се изнесе, защото майка му и мъжът й поставили ребром въпроса - или при него, или при нас.
И защото така и не е простил на майка си, но и тя да не потърси единственото си дете...Е, сега на стари години може пък и да се сдобрят....дано

Този мъж още е на ниво дете. Какви са тези гулпости "ако ме бяха оставили", същото момченце е емоционално, а не зрял мъж. Ако на биологичния му баща толкова му е пукало за него, нямало е да го зареже. И да, ББ е объркал нещата, няма какво да се сърди на осиновителите си, че и да причинява толкова мъка на майка си.  Те и да се сдобрят кой ще й върне на тази майка изгубените години и влошеното здраве? Този син никога няма да порасне, никога, защото така му е изгодно.

Тя, тази майка пък е забравила, че е първо майка.
Или иска да забрави кой точно мъж я е взел от родилното.

Това пък какво общо има?!
А ако не те е взел мъж?

Марияна, за какво говориш, може ли да уточниш?

Просто е инфантил. Такива и на 70-80 години продължават да обвиняват родителите и околните, вместо да поемат отговорност за живота си.

Мама Ру, вие знаехте ли предварително, че осиновеното ви дете 3 години е контактувало с БМ, или го научихте впоследствие?

Според мен осиновяването трябва да си остане тайно и много се дразня на разни фейсбук групички, в които публично се търсят я биологични родители, я деца, изпляскват лична информация и това е. Ако съм биологичен родител, който е оставил дете за осиновяване, не искам нито да ме търси, още по-малко да ме намери. Аз съм заявила достатъчно категорично, че се отказвам от това дете, подписала съм документи и не желая да бъде в живота ми по никакъв начин. Представям си ситуацията да ми се появи от нищото някой и да ми каже " аз съм дъщеря ти / сина ти", а аз вече да имам семейство и друго дете.

Стрина Калина, научих го на срещата при социалните. И това доста ме накара да се замисля. Всички ме убеждаваха, че било в интерес на детето, нещо, в което аз не бях убедена, но социалните служби по местоживеене на детето явно така процедираха. Детето е отглеждано три години в институция, опит за реинтеграция се проваля, но близо 2,6 години не го вписват и в регистрите. Доколкото разбрах, ние сме частен случай, но сигурно не сме и единствен.

Имам предвид тези майки с втори брак, които искат да забравят първия, но искат и децата им да забравят другия родител.
Това е за или с баща си, или с майката и вторият съпруг.

Това е съвсем различен случай. Мъжът, който е бил дете, има двама известни биологични родители, които са се развели.

Надявам се да не прозвучи грубо, но аз не бих осиновила дете, поддържало през цялото време контакти с биологичната майка. Това си е абсолютно сигурен знак за много бъдещи проблеми. И вината е в институциите в случая. Това дете е психически обременено още преди да бъде осиновено и осиновяването в случая съвсем го е омотало психически според мен. Аз не съм специалист, просто така виждам нещата от моята камбанария. Вярно, това не е хранителен магазин да кажеш, че искаш това, или онова печено пиле, но в крайна сметка поемаш огромна отговорност и грижи, пък дори и без присъствието на БМ в цялата картинка. А с присъствието на такава, направо се вкарваш в егати приключението.