Депресия?

Здравейте. Не мога да кажа дали имам депресия, не мога дори да определя какво ми става. В живота си съм имала 2 връзки. Първата беше и първата ми любов. Втората обаче за кратките ни 5 месеца задно, направо ме счупи. Усетих нещо, което не бях усещала никога, но вече 3 месеца не мога да го преживея. Не спя почти никак. Появи се сърцебиене и тревожност. Храня се максимум 1 път на ден, просто нямам грам апетит. Излизам, забавлявам се с приятелите си, спортувам, но в главата ми винаги стои той. Гнус ме е от други мъже, а първия си приятел го преживях като започнах сексуален контакт с друг мъж. Този път обаче при опита да го направя отново, затворих очи, отворих ги и факта, че той не беше пред мен, а някой друг, ме срина, разплаках се като малко дете и си тръгнах. Станах друг човек. Не получавам подкрепа от приятелите си, те просто ми казват, че ще се влюбя отново, че ще мине и толкова. Омръзна ми да чувам едно и също и да няма човек, който да ме разбере. Откриха ми гастрит, от стрес и тревожност и здравето ми се развали. Погубвам се, а никой не го разбира. За капак на всичко, в началото на този месец с него се видях чисто за секс. Беше зверска глупост, защото всичко започна отначало. цикъла ми закъснява с 9 дни. Правих си 2 теста, бяха отрицателни. Корема ме боли почти всеки ден от 4 дни насам и очаквам да ми дойде, но така и не идва. Тук е и вторият ми проблем, който ме довършва с минути. Мразя децата и не искам никога да имам. Просто мое решение, не ме съдете за  това. Когато бях с него го обичах толкова, че исках след време да имам дете от него. Нещо, което не си бях помисляла никога. Откакто ми закъснява, аз съм убедена, че ще направя аборт. Но психиката ми ме убива, мисълта, че ще убия нероденото дете на човек, който съм обичала до смърт, че това дете исках да го имам с него...не знам какво да правя...отгоре на всичко, от 2 седмици сънувам по 10 пъти едно и също- как аз стоя с мъж на диван и изведнъж той ми звъни...моля за мненията ви....

Според мен, ти закъснява от стреса, не си бременна, а това с децата, сигурна съм, че като срещнеш правилния човек ще си промениш мнението, аз също съм изпадала в твоето положение и със сигурност пак ще изпадам, просто съм си такава със слаба психика и супер много чувствителна, така че и твоето ще премине, ако желаеш може да ми пишеш на ЛС да ми споделиш повече за случая

Не съм съгласна с изказаното мнение - като преборила с депресията мога да кажа, че ми звучиш като недолекувала се.
   И аз започвах, спирах. С променлив успех влачих около 10 години тези състояния. Докато при една криза(имах чувството, че съм толкова ядосана, че ще убия човек) - реших, че трябва да оправя нещата. При мен проблемът беше липса  на серотонин(както ми го обясни психиатърката). Пиех серопрам или оропрам.
  Страхът от привикване при мен беше много голям и често ходех при лекарката. В началото на 2 седмици, на месец, половин година. Всеки път ми казваше, че трябва натрупване. Като направи година, тя ми каза, че  3-4 години  поне са необходими. Тогава спрях да ходя при нея, но продължих да си пия хапчето. някъде около 5 - 6-тата година се усетих, че съм добре. Намалих от 1хапче, на половин. И продължих. Не помня точно, може би след 10 години, постепенно - вече го бях спряла напълно. И си живеех нормален живот.
     
Да има нещо вярно, че като натура сме по-чувствителни и друг стрес може да ни изкара от равновесие. Но сле преживяното - вече знам какво да правя. Имах 2-ри стесиращ период в живота - отново при същата лекарка. Не чаках да се срина. За 2 години си оправих проблема.
   С нервите е така - колкото по-дълго чакаш сами да се оправят, толкова по-дълго лечение. Но от само-себе си не минава. Особено при липсата на елементи и вещества, които организмът не произвежда. Гледайте на себе си като на диабетик. Никой не ги осъжда, че имат нужда от инсулин. Същото е и при нас. Когато организмът се възстанови от стреса и почне да си произвежда серотонин - вече нямаме нужда от лекарства.

512, не знам с какво не си съгласна, след като пишеш същото - ако разбирам правилно хронологията, си пила лекарства към 10 години, спряла си ги, след известно време си се влошила и си пила лекарства още 2 години. За мен това не е излекуване и решаване на проблем, а поддържаща терапия. И "излекуване", и "решаване на проблем" като смисъл носят някаква окончателност, поне аз така го разбирам, за това ме питаха, за това отговорих. Докато сме живи, с депресията окончателност няма, така че да, недолекувана съм.
Не те критикувам и оспорвам, щом при теб работи, това е прекрасно. Просто бъди благодарна, че продължават да ти действат лекарствата, както и че страничните ефекти са ти били поносими, защото и за двете няма гаранция как ще е следващият път дори и при същия препарат. За съжаление.


va_ni, за съжаление не мога да препоръчам специалист.

Вторият път не беше депресия. И лекарството беше различно. Даже се чудех да пиша ли за него. Но реших, че е по-коректно.
   Да - отидох втори път при психоложката, защото вече я познавам и знам, че ще ми помогне. Тя е старо поколение специалист и комбинира лекарствата с психотерапия. Говорим, обсъждаме. Но вторият ми проблем беше с външен дразнител. Отсраних го и живота е пркрасен.
  Така че не съм на поддържаща терапия.
   А странични ефекти от лекарствата не съм имала.


va_ni, аз съм много доволна от д-р Тодорова, 18 ДКЦ София.

Всеки с късмета си. Аз имах доста странични ефекти, качих 20 кила, развих и инсулинова резистентност. След депресията започна другият дявол - ГТР - генерализирано тревожно разстройство без паник атаки.
На всички пожелавам много здраве и по-малко грижи.

как се лекува депресията 😔

С търпение и постоянство. Читав, добър психиатър и терапевт.

Лекарствата помагат. Но не са само те. Иска се и разговори - осмисляне на проблемите. И твоето усилие да промениш нещо в себе си.
  Но започни от най-главното: ПоемИ отговорност за себе си. Не чакай някой друг да свърши твоята работа.
  Знам, че е много трудно да станеш и да излезеш от вкъщи. На мен самата ми отнемаше половин ден да се наканя да тръгна към поликлиниката. ПомолИ мъжа си да ти помогне. Той да организира и да те чака: Хайде, трябва да отидем при лекаря. Обличай се. Чакам те"
  И отлагах. Постоянно отлагах. Дори когато пиех лекарства, пак отлагах. А лекарката ми беше казала да ходя често. Ако трябва и през ден. Аз в началото ходех всяка седмица. Но понякога пропусках - точно заради това: хайде утре, сега не ми се излиза...
  Трудно се преодолява. Но трябва да има осъзнаване, че от теб зависи всичко. И колкото повече отлагаш, толкова по-лошо става. и по-трудно лечението.
    Лекарствата се започват постепенно - по половин таблетка една седмица. После по 1. Усещането, че нещо се променя - след около месец. И то не усещаш нищо - в един момент си даваш сметка, че животът е станал по-лесен.  Лошото е, че точно тогава решаваш, че си здрав и ги спираш на своя глава - Голяма грешка. След 3 -4 месеца симптомите се завръщат. И всичко започва от начало. Та и по-зле.
    Пиеш лекаството(обикновено то е едно) година, 2 - 3. Колкото прецени лекуващият лекар. И - Да - помагат лекарствата. Но не само те - разговори, мислене, търсене на себе си. Себеопознаване.

Много добрв сте  го написали....просто аз съм в някаква черна дупка , от която си мисля че изход няма ужасно е 😔😔😔никаква емоция , никаква радост....нз как лекарствата ще ми помогнат прсото съм се предала тотално нз...как ще.жияея така

Не мислиш Как лекарствата ще ти помогнат. Знаеш, че ги е изписал лекар, слушаш и изпълняваш.
 Имах позната - тя така се страхуваше да пие лекарства, да излиза навън, даже за лекар трудно излизаше. Е, вече е добе, работи си. Не се отказвай, моли за помощ близки, роднини. Ще мине!
  Разказвай какво ти тежи, какво те мъчи. Дори и тук - като пишеш пречистваш себе си, душата си.

с лекарствтаа се е оправила така ли 😔силномсе надявма да ми помогнат зашото нз😭😭😭нямам др изход мсиля че полудавам

quote author=512 link=topic=1263125.msg42811324#msg42811324 date=1620589566]
Не мислиш Как лекарствата ще ти помогнат. Знаеш, че ги е изписал лекар, слушаш и изпълняваш.
 Имах позната - тя така се страхуваше да пие лекарства, да излиза навън, даже за лекар трудно излизаше. Е, вече е добе, работи си. Не се отказвай, моли за помощ близки, роднини. Ще мине!
  Разказвай какво ти тежи, какво те мъчи. Дори и тук - като пишеш пречистваш себе си, душата си.
[/quote]

И точно заради усещането, че полудяваме отиваме на лекар. Когато нещата са много зле, не става само с разговори. За това лекарите изписват лекарства. А ти защо не искаш да пиеш лекарства?

да така е....не че не искам....страхувам се дали ще ми помогнат....защото те са единственият ми вариянт да съм добре иначе сама не мога да се справя 😔😔😔

quote author=512 link=topic=1263125.msg42816819#msg42816819 date=1620685936]
И точно заради усещането, че полудяваме отиваме на лекар. Когато нещата са много зле, не става само с разговори. За това лекарите изписват лекарства. А ти защо не искаш да пиеш лекарства?
[/quote]