- Публикувана: 5 ноем. 2020, 19:19 ч.
- Последно мнение: 20 ноем. 2020, 09:35 ч.
Край на доставките от село
защото на холандския домат му знаеш и родословието и биографията ... та и медицинския картон.
същото важи за белгийския и пр.
същото важи за белгийския и пр.
Ние обсъждаме България.
защото на холандския домат му знаеш и родословието и биографията ... та и медицинския картон.
същото важи за белгийския и пр.
същото важи за белгийския и пр.
Ние обсъждаме България.
именно . и е чудно защо се продават у нас турски тикви, македонски боб, полско пилешко, холандски домати и белгийски чушки. За това говорим
Дали е холандски или български трябва да му знаеш медицинския картон да, защото има неразрешени препарати като например нелегално пръскане с ДДТ: РАЗСЛЕДВАНЕ НA NOVA: Биотероризъм или как земеделци тровят храната ни
защото на холандския домат му знаеш и родословието и биографията ... та и медицинския картон.
същото важи за белгийския и пр.
същото важи за белгийския и пр.
Ние обсъждаме България.
именно . и е чудно защо се продават у нас турски тикви, македонски боб, полско пилешко, холандски домати и белгийски чушки. За това говорим
Защото отговарят на определени критарии, свързани с това как са отгледани.
Според мен ако имат избор няма да пръскат. Имат ли с какво друго да пръскат ?
И това според мен е организационен проблем и проблем на финансиране.
не би ли било по-логично да се подпомогнат местните производители да отговарят продуктите им на критериите ?
И това според мен е организационен проблем и проблем на финансиране.
...
Защото отговарят на определени критарии, свързани с това как са отгледани.
Защото отговарят на определени критарии, свързани с това как са отгледани.
Дали е холандски или български трябва да му знаеш медицинския картон да, защото има неразрешени препарати като например нелегално пръскане с ДДТ: РАЗСЛЕДВАНЕ НA NOVA: Биотероризъм или как земеделци тровят храната ни
Благодаря за тази статия. Искам да отбележа това, на което трябва да обърнат внимание сиромахомилците:
"Става дума за пещерската Стара река. В началото на май, под мост в село Исперихово, бяха открити 50-60 мъртви риби. Местни хора побързаха да обвинят за случая намиращия се на 10 км нагоре по течението завод „Биовет”, който произвежда ветеринарни медикаменти по биологичен способ, без използване на химически вещества. Предприятието има съвременна пречиствателна станция и притежава най-високите европейски екосертификати. Въпреки това, от РИОСВ моментално направиха проверка, взеха проби и установиха, че този завод, друг за биогориво, намиращ се наблизо, както и пречиствателната станция на града не са причинили измирането на рибата. Това се потвърждава и от факта, че на 8 км надолу по течението не е открита нито една умряла риба, а петдесетте мъртви са намерени едва на десетия километър – там където реката вече преминава през две села и обработваема земеделска земя."
[...]
"В мъртвата риба бе открито само едно отровно вещество - ДДТ. Това е изключително отровен препарат за растителна защита, забранен в Америка и Европа, в това число - и България, още през 70-те години на миналия век. От него всичко на полето умира - пчели, птици, селскостопански животни. Още преди 50 години е доказано, че голям процент от хората, консумиращи продукти, пръскани с ДДТ, заболяват от рак. А количеството ДДТ, открито в мъртвата риба, която изпратихме за изследване, се оказа огромно. Според учените, за да умре, е била достатъчна и 1/10 от откритата в нея отрова."
[...]
"От разговори с местни хора разбрахме, че земеделците в района – и едри, и дебни, масово пръскат земите си с отровни, забранени препарати чрез тракторите си, които са оборудвали със системи за пръскане."
[...]
"На случаен принцип избрахме 5 места в района и взехме проби от почвата, включително и от овощни градини – с ябълки, кайсии, череши. Занесохме взетата от тези места почва в лицензирана лаборатория в Пловдив, сертифицирана по всички европейски стандарти. Пет дни по-късно получихме резултатите. Оказа се, че и петте проби има ДДТ, и то 12 пъти над допустимата норма. Шефът на лабораторията не изглеждаше особено учуден от резултатите. Обясни, че макар и забранен, ДДТ е основна съставка в препарати с други имена, също забранени у нас, които се внасят контрабандно от Турция."
[...]
"Оказа се, че да се сдобиеш с отровен, забранен препарат от местна агроаптека е лесно. Човек от екипът ни от първи опит успя да си купи такъв. Продавачът се поинтересува единствено дали черешите, които ще пръскаме са за продаване или ние ще ги консумираме. И ни посъветва да не ги ядем и да изгорим опаковката на препарата."
допълнение специално за
bella_ciao:" „Има и съвестни стопани и те не са малко, но за съжаление има такива, които предпочитат ниската цена пред здравето на децата си”, казва пожелалият анонимност стопанин. И допълва, че опасните препарати струват наполовина по-малко от сертифицираните. Имало местни дилъри и организиран начин за снабдяване с отровните препарати."
Мислиш ли, че ако тези хора бъдат "подпомогнати", ще купуват неотровни торове или просто ще си увеличат печалбата?
Говорите за дискаунтърите, но съм сравнявала цените - големите вериги, "промоциналните цени" са по-високи, или в най-добрия случай равни на цените в кварталните магазинчета.
За мен тези 'промоции" са търговски психологически трик, в по-голямата си част.
ПС Извинявам се за спама.
За мен тези 'промоции" са търговски психологически трик, в по-голямата си част.
ПС Извинявам се за спама.
Бела, по това, което пишеш ми изглежда да нямаш никаква, ама никаква идея как всъщност се произвеждат доматите, а живееш с някаква романтична представа на белия, охранен западняк, който е закопнял за екзотиката на селото, ама някак да му е удобна тази екзотика.
Вече написах - земеделието, жевотновъдството и произвоството на храни е бизнес - не благотворителност. А това че играят на тънката струна "подкрепете малкия производител" е чист маркетинг и пиар. И малките винаги мечтаят да станат големи.
Вече написах - земеделието, жевотновъдството и произвоството на храни е бизнес - не благотворителност. А това че играят на тънката струна "подкрепете малкия производител" е чист маркетинг и пиар. И малките винаги мечтаят да станат големи.
Бела, по това, което пишеш ми изглежда да нямаш никаква, ама никаква идея как всъщност се произвеждат доматите, а живееш с някаква романтична представа на белия, охранен западняк, който е закопнял за екзотиката на селото, ама някак да му е удобна тази екзотика.
Вече написах - земеделието, жевотновъдството и произвоството на храни е бизнес - не благотворителност. А това че играят на тънката струна "подкрепете малкия производител" е чист маркетинг и пиар. И малките винаги мечтаят да станат големи.
Вече написах - земеделието, жевотновъдството и произвоството на храни е бизнес - не благотворителност. А това че играят на тънката струна "подкрепете малкия производител" е чист маркетинг и пиар. И малките винаги мечтаят да станат големи.
Бела, по това, което пишеш ми изглежда да нямаш никаква, ама никаква идея как всъщност се произвеждат доматите, а живееш с някаква романтична представа на белия, охранен западняк, който е закопнял за екзотиката на селото, ама някак да му е удобна тази екзотика.
Вече написах - земеделието, жевотновъдството и произвоството на храни е бизнес - не благотворителност. А това че играят на тънката струна "подкрепете малкия производител" е чист маркетинг и пиар. И малките винаги мечтаят да станат големи.
Вече написах - земеделието, жевотновъдството и произвоството на храни е бизнес - не благотворителност. А това че играят на тънката струна "подкрепете малкия производител" е чист маркетинг и пиар. И малките винаги мечтаят да станат големи.
Можете ли да дадете определение на "мачкам"? Какви конкретни действия включва?
Сори, ама като не ти е изгодно, тогава прекратяваш историята с доматите и толкова. Нима очакваш големите да ти направят път, само защото си малък? Разбирам, всеки минава през романтичния период, но накрая числата превземат романтиката - или си на загуба, или си на нулата, или на печалба. Хубавото и лошото на числата е, че не можеш да ги излъжеш, те също не могат да те излъжат - в тях романтика няма. Няма "ама, госпожо, те, големите...". Ми, така е, няма лесно!
Winni, благодаря за поста ти. За съжаление е точно така. Тежко на вярващите.
Да, наистина за съжаление.
Аз купувам само от познати или най-много познати на познати мед, плодове и зеленчуци, понякога мляко и яйца (когато минавам близо до тях), но нямам доверие на случайни хора, които продават по спирките, където млякото, например, не е дори в хладилна чанта, да не говорим, че не знам как са гледани животните, при какви санитарни условия са доени и млякото е съхранявано. При големите производители също сигурно има много проблеми, но си мисля, че се спазва поне един елементарен хигиенен минимум. На тези, които продават 5л на ден (примерно), кой и кога им прави проверки.
По принцип е хубаво да се подкрепя местното производство, защото при различни бедствия и кризи се прекъсват търговските връзки, обаче не разбирам защо да подкрепям някой, който произвежда некачествена стока, само защото бил малък.
А статията ме ужаси, защото тези отрови могат много години да стоят в земята и да тровят всико, посадено на нея, дори и с по-малки дози.
Държавата е тази, която трябва да подпомага малките бизнеси и производители.
Имаше една много хубава статия от шефа на Хармоника, но за съжаление иска регистрация Любомир Ноков, "Хармоника": Едно е да задължим търговц … е то да се купува
Ето я копирана:
Имаше една много хубава статия от шефа на Хармоника, но за съжаление иска регистрация Любомир Ноков, "Хармоника": Едно е да задължим търговц … е то да се купува
Ето я копирана:
Скрит текст:
Любомир Ноков е управител на "Био България", която произвежда биопродуктите от марката harmonica ("Хармоника"), и собственик на магазините от веригата "Биомаг". За разлика от много малки производители на храни, които възроптаха срещу несъгласието на търговските вериги да им гарантират място на щандовете си, както предложи преди седмица земеделското министерство, той приложи аргументи защо веригите имат толкова изисквания. Посочи, че много малки фермери не разбират целия път на храната от градината до трапезата. Самият той извървява дълъг път, докато някои от продуктите на компанията се появят във веригите. С него разговаряме в деня, в който правителството прие постановлението, с което задължи веригите да отделят място вътре, а не на паркингите си за българските стоки. .
Правителството вече прие обсъжданото в публичното пространство през миналата седмица постановление, с което търговските вериги се задължават да отделят площи за продажба на български продукти. Вие вече коментирахте, че много фермери, които не са представени във веригите, не разбират ролята на търговците. Защо се получава така?
- Не всички фермери. Има много, които са наясно каква е структурата на хранителния сектор. Гледах статистиките на веригите за дела на българските стоки - те са повече от половината в повечето ключови сегменти, и смятам, че всеки, който ги посещава, това го вижда. Много ферми нямат капацитет за работа с магазини. Освен да се отгледат суровините, трябва да се случат още много дейности, за да достигне храната до рафтовете на магазините. Има много работа, свързана с качеството, с преработка, с логистиката, с търговската дейност, с маркетинг, с администрация. Има хора, които с това се занимават и така функционира пазарът на хранителни продукти.
Не е ясно защо искаме фермерите сами да правят всичко и политиките за подпомагане най-често са насочени само към една част от веригата. За да се развива секторът, трябва да работят всички по веригата. Подозирам, че има култура на неразбиране на работата на останалите в този сектор и затова се стига до черно-бели мерки от типа на тази - да задължим лошите магазини да купуват от добрите фермери.
Всичко, което трябва да знаете за:
Коронавирусът (4496)
Истината е, че има много различни типове стопанства, които са организирани за различни сегменти на пазара. Не всички имат ресурс и могат да се организират така, че да зареждат търговска верига. Има ферми, които са за веригите, има за директни продажби, за малки магазини, за преработватели, за износ, за общинските пазари. Много е важно, като се въвеждат такива мерки, за кой тип ферми и производители се прави тази регулация, за да не се окаже, че освен да се задължат веригите да купуват, ще трябва да се задължат и фермерите да продават.
Но остава проблемът, че малките фермери нямат шанс заради липсата на капацитет да достигнат до веригите по принцип?
- То не е свързано с веригите, а със структурата на пазара. Нека да го прехвърлим в друг сектор - ако аз съм книжарница в някой квартал, няма да имам претенции да продавам книги в цяла България. Но ако съм голям дистрибутор на книги, ще искам да работя в цяла България. Ако съм издател на много известен писател пък, бих искал книгата ми да е в цяла Европа, на всички езици. Така че когато се правят стратегии за развитие на даден сегмент, е много важно да се знае кои мерки за кой тип бизнеси са адекватни.
Вече е налице постановлението. Какъв ефект очаквате?
- Все още не съм прочел текста на постановлението, но очакванията ми са, че няма да има никаква промяна. Веригите ще започнат да събират информация кое е българско и кое не и ще могат да докажат по всяко време, че българските продукти при тях са над 50%. Ще се окаже, че много от малките ферми нямат възможност да осигурят транспорт, обслужване, маркетинг, складиране и зареждане на стока за този тип магазини и ще предпочитат да продължат да работят на едро или на общинските пазари. Администрацията ще трябва да осигури дефиниция на "български продукт" и да осигури контрол.
Ще има много допълнителна работа за чиновниците за няколко седмици, след което се надявам да насочим усилията си към по-ефективни мерки за подпомагане на българския хранителен сектор.
Затова смятам, че беше по-добре първо да се изпробва тази схема през например тази мярка за училищен плод и мляко, която разбрахме, че се връща, но по домовете. Доколкото разбирам, идеята е по тази мярка да се подпомогнат тъкмо такъв тип фермери, защото зависи от волята на министерството - от кои плодове и кои фирми. И това са 420 хил. деца, има възможност да се оформи такъв вид помощ. Интересно е да разберем каква част от покупките на държавните институции (училища, детски градини, болници, социални) са от български производители и ферми. Повече ли са от веригите или по-малко?
А и така ще стане ясно какви са трудностите - има ли достатъчно производство, дали има някакви юридически проблеми да се фаворизират местни производители в рамките на ЕС, дали това няма да доведе до реакции от други държави и проблеми пред износа на хранителни продукти. Така че смятам, че можеше първо такава проба - да се види дали като структура пазарът позволява такова фаворизиране на българските продукти. А и знаем, че сектор "Плодове и зеленчуци" има проблеми в България. В България има недостиг, пазарът разчита на внос, не сме независими в това отношение.
Въпросът е как дългосрочно да се реши този проблем, а не с частично набързо взето решение. Да направим така, че България да произвежда повече, отколкото консумира, да е пример за екологично и иновативно земеделие, да създадем добро име и търсене на български продукти, както има например за италиански и гръцки. България има невероятен потенциал, за съжаление всички статистики показват, че той не се реализира и вместо да сме "градината на Европа", ние не можем да осигурим достатъчно за нас самите. Може би сегашната криза ще промени тази тенденция.
Ваши продукти вече се предлагат в големите вериги. Колко дълъг беше този път?
- Предлагаме доста продукти от марката "Хармоника" - някои са в големи вериги, други не са. Зависи от много неща - от капацитета ни да предлагаме, от цената, от качеството, от конкуренцията, от репутацията ни, от умението ни да планираме наличностите и да управляваме производството, от рисковете, които поемаме. Има продукти, които продаваме в малък брой магазини, има други, които имат успех на национално ниво, има и такива, които намират повече пазар за износ, отколкото в България. Така че аз не вярвам, че има универсално правило. Просто трябва да се пробват различни неща и да се търсят решения.
А ние вече над 10 години работим с веригите и това е доста дълъг път докато се научим какво е необходимо за един продукт, за да бъде продаван там. Едно е да задължим търговците да продават нещо, но друго е да задължим потребителите да го купуват. Имахме един склададжия, който казваше: Това нещо много се продава, но много малко се купува. Да се задължи някой да купува, без да му бъде осигурена продажба, е много трудна задача.
Но след като все още предлагате продукти в търговските вериги, явно смятате този канал за продажби за успешен?
- С големите вериги не се работи лесно, но след като работим заедно, значи има смисъл. Реално без веригите развитието на пазара на биопродукти в България би било много по-бавно и трудно. За да сме независими, винаги сме развивали всички канали за продажба - имаме и собствени магазини, и онлайн платформа за директни доставки, работим с много малки магазини и също с ХоРеКа, който в момента за съжаление е на изчакване заради забраната да работят заведенията, развиваме и износ.
Кой е най-успешният канал в момента след въвеждането на извънредното положение?
- Не е еднозначен този период. Имаше момент на презапасяване, после се напълниха със стока, но се въведоха специални мерки при влизане в магазините, имаше и друг по-слаб период. Много ми е трудно да предвиждам как ще се развият нещата. Предполагам, че хората ще имат по-малка покупателна способност, защото много хора остават без доходи, но в същото време предполагам, че много повече се грижат за храната си във връзка със здравето си. Затова гледаме ден за ден и за момента се стараем да не правим планове и прогнози, докато не се изяснят нещата.
Увеличиха се онлайн продажбите Ви?
- Да, имаме две платформи за онлайн поръчки, които в момента работят много добре. Зареждаме и много онлайн магазини, всички те увеличиха сериозно поръчките си. Според мен в България нямаше никаква подготовка за онлайн търговия на храна - това е нещо много неразвито и дори големите търговци все още нямат такива платформи. За разлика от например Китай и Южна Корея, където това е нещо нормално и там много лесно са успели да поемат голям обем от доставките на храна по време на епидемията. Докато в България са все още много малко тези, които имат ресурс да поемат по-голям брой онлайн доставки. Така че предполагам, че това е нещо, което тепърва ще се развива, и се надявам след епидемията да си остане, защото онлайн търговията е много добра възможност за директен контакт между производителите и клиентите.
От Българската асоциация "Биопродукти", в която и Вие членувате, казват, че достъпът им до веригите е силно затруднен заради непосилните изисквания и 95% от продуктите им се изнасят, а тук се продават няколко пъти по-скъпи вносни продукти. Това така ли е?
- Мисля, че тъй като няма такава статистика, това е много трудно да се каже с точност и не мога да се съглася с това. Със сигурност износът, а и продажбите на едро в момента на събиране на реколтата са много добре развити, защото не изискват никакъв допълнителен ресурс. Докато да се работи с търговските вериги, това изисква транспортни средства, редовни доставки, друг вид складове, администрация, обслужване на клиенти, работа с качество на продуктите, поемане на сериозен риск. Това задължение на веригите да излагат българска стока ще постави на изпитание и фермерите, защото те ще трябва да реорганизират работата си и да инвестират, за да осигурят редовно зареждане. А повечето фермери са организирани така, че да продават на едро при реализиране на реколтата независимо дали е за износ или за вътрешния пазар.
Има начин тези ферми да се развиват и да се трансформират така, че да могат да развиват и търговска дейност, но много по-лесно би било, ако не искаме от фермерите да вършат всичката работа, и търговия и доставки и администрация и зареждане. Има хора за всяка работа, не е ясно защо администрацията иска от фермерите да правят всичко, а не ги остави да си намерят правилните партньори и да се развиват в това, в което са силни.
Колкото до цената, няма никаква причина българските суровини да се продават в пъти по-евтино от тези в съседни държави при свободен пазар и ми е трудно да се съглася с това твърдение. Проблемът може би отново идва от това, че се сравняват цени на изкупуване от полето с цени на рафта, като наивно се приема, че работата от полето до рафта няма стойност.
Мога да дам един пример - обикновените биомагазини в София. Те са готови и търсят активно български биофермери за пресни плодове и зеленчуци, но тези, които могат да осигурят редовно зареждане и имат капацитет за доставки, се броят на пръстите на едната ръка. Затова, колкото и да е нелепо, повечето биомагазини работят с вносни пресни продукти най-вече от Гърция. В същото време преработката и производството на биопродукти в България се развива много добре и има много успешни примери, които вие познавате, защото вече са по рафтовете на магазините още преди да е задължително. В "Хармоника" винаги сме се стремили да работим приоритетно с български ферми и с малки изключения се справяме.
Как се промени работата в сектора на биопроизводството след въвеждането на извънредното положение - в други сектори се освобождават работници и т.н.
- Смятам, че е твърде рано да се каже, защото нещата се променят всеки ден. Досегашният голям проблем на фермерите бе липсата на работна ръка, това може би ще се промени задълго. Въпросът сега е как да се организират кампаниите, без да се излага на риск здравето на работниците. Другият проблем, който се появи в първите дни, бе трудността с транспорта, преди да се създадат зелените коридори в ЕС. След това на практика доставките се ускориха. Предполагам, че много хора се адаптират и търсят новите възможности и се справят, без да разчитат на спасение от държавата. Най-важното е, че търсенето за качествени и здравословни храни продължава да се увеличава.
Какъв е ефектът за биомагазините досега?
- Видяхме, че има много повече работа за малките хранителни магазини независимо дали са био или не. Просто в момента всички малки квартални магазини имат голям ръст последния месец, защото във веригите има ограничения за влизане, за много хора пътуването е проблем и предпочитат да пазаруват наблизо. Така че тези магазини, които преди това бяха в сериозно затруднение заради конкуренцията на големите вериги и други фактори, сега са в подем. Така че това е някаква промяна, но не знаем доколко е устойчива и при разхлабване на мерките как ще се промени това.
Правителството вече прие обсъжданото в публичното пространство през миналата седмица постановление, с което търговските вериги се задължават да отделят площи за продажба на български продукти. Вие вече коментирахте, че много фермери, които не са представени във веригите, не разбират ролята на търговците. Защо се получава така?
- Не всички фермери. Има много, които са наясно каква е структурата на хранителния сектор. Гледах статистиките на веригите за дела на българските стоки - те са повече от половината в повечето ключови сегменти, и смятам, че всеки, който ги посещава, това го вижда. Много ферми нямат капацитет за работа с магазини. Освен да се отгледат суровините, трябва да се случат още много дейности, за да достигне храната до рафтовете на магазините. Има много работа, свързана с качеството, с преработка, с логистиката, с търговската дейност, с маркетинг, с администрация. Има хора, които с това се занимават и така функционира пазарът на хранителни продукти.
Не е ясно защо искаме фермерите сами да правят всичко и политиките за подпомагане най-често са насочени само към една част от веригата. За да се развива секторът, трябва да работят всички по веригата. Подозирам, че има култура на неразбиране на работата на останалите в този сектор и затова се стига до черно-бели мерки от типа на тази - да задължим лошите магазини да купуват от добрите фермери.
Всичко, което трябва да знаете за:
Коронавирусът (4496)
Истината е, че има много различни типове стопанства, които са организирани за различни сегменти на пазара. Не всички имат ресурс и могат да се организират така, че да зареждат търговска верига. Има ферми, които са за веригите, има за директни продажби, за малки магазини, за преработватели, за износ, за общинските пазари. Много е важно, като се въвеждат такива мерки, за кой тип ферми и производители се прави тази регулация, за да не се окаже, че освен да се задължат веригите да купуват, ще трябва да се задължат и фермерите да продават.
Но остава проблемът, че малките фермери нямат шанс заради липсата на капацитет да достигнат до веригите по принцип?
- То не е свързано с веригите, а със структурата на пазара. Нека да го прехвърлим в друг сектор - ако аз съм книжарница в някой квартал, няма да имам претенции да продавам книги в цяла България. Но ако съм голям дистрибутор на книги, ще искам да работя в цяла България. Ако съм издател на много известен писател пък, бих искал книгата ми да е в цяла Европа, на всички езици. Така че когато се правят стратегии за развитие на даден сегмент, е много важно да се знае кои мерки за кой тип бизнеси са адекватни.
Вече е налице постановлението. Какъв ефект очаквате?
- Все още не съм прочел текста на постановлението, но очакванията ми са, че няма да има никаква промяна. Веригите ще започнат да събират информация кое е българско и кое не и ще могат да докажат по всяко време, че българските продукти при тях са над 50%. Ще се окаже, че много от малките ферми нямат възможност да осигурят транспорт, обслужване, маркетинг, складиране и зареждане на стока за този тип магазини и ще предпочитат да продължат да работят на едро или на общинските пазари. Администрацията ще трябва да осигури дефиниция на "български продукт" и да осигури контрол.
Ще има много допълнителна работа за чиновниците за няколко седмици, след което се надявам да насочим усилията си към по-ефективни мерки за подпомагане на българския хранителен сектор.
Затова смятам, че беше по-добре първо да се изпробва тази схема през например тази мярка за училищен плод и мляко, която разбрахме, че се връща, но по домовете. Доколкото разбирам, идеята е по тази мярка да се подпомогнат тъкмо такъв тип фермери, защото зависи от волята на министерството - от кои плодове и кои фирми. И това са 420 хил. деца, има възможност да се оформи такъв вид помощ. Интересно е да разберем каква част от покупките на държавните институции (училища, детски градини, болници, социални) са от български производители и ферми. Повече ли са от веригите или по-малко?
А и така ще стане ясно какви са трудностите - има ли достатъчно производство, дали има някакви юридически проблеми да се фаворизират местни производители в рамките на ЕС, дали това няма да доведе до реакции от други държави и проблеми пред износа на хранителни продукти. Така че смятам, че можеше първо такава проба - да се види дали като структура пазарът позволява такова фаворизиране на българските продукти. А и знаем, че сектор "Плодове и зеленчуци" има проблеми в България. В България има недостиг, пазарът разчита на внос, не сме независими в това отношение.
Въпросът е как дългосрочно да се реши този проблем, а не с частично набързо взето решение. Да направим така, че България да произвежда повече, отколкото консумира, да е пример за екологично и иновативно земеделие, да създадем добро име и търсене на български продукти, както има например за италиански и гръцки. България има невероятен потенциал, за съжаление всички статистики показват, че той не се реализира и вместо да сме "градината на Европа", ние не можем да осигурим достатъчно за нас самите. Може би сегашната криза ще промени тази тенденция.
Ваши продукти вече се предлагат в големите вериги. Колко дълъг беше този път?
- Предлагаме доста продукти от марката "Хармоника" - някои са в големи вериги, други не са. Зависи от много неща - от капацитета ни да предлагаме, от цената, от качеството, от конкуренцията, от репутацията ни, от умението ни да планираме наличностите и да управляваме производството, от рисковете, които поемаме. Има продукти, които продаваме в малък брой магазини, има други, които имат успех на национално ниво, има и такива, които намират повече пазар за износ, отколкото в България. Така че аз не вярвам, че има универсално правило. Просто трябва да се пробват различни неща и да се търсят решения.
А ние вече над 10 години работим с веригите и това е доста дълъг път докато се научим какво е необходимо за един продукт, за да бъде продаван там. Едно е да задължим търговците да продават нещо, но друго е да задължим потребителите да го купуват. Имахме един склададжия, който казваше: Това нещо много се продава, но много малко се купува. Да се задължи някой да купува, без да му бъде осигурена продажба, е много трудна задача.
Но след като все още предлагате продукти в търговските вериги, явно смятате този канал за продажби за успешен?
- С големите вериги не се работи лесно, но след като работим заедно, значи има смисъл. Реално без веригите развитието на пазара на биопродукти в България би било много по-бавно и трудно. За да сме независими, винаги сме развивали всички канали за продажба - имаме и собствени магазини, и онлайн платформа за директни доставки, работим с много малки магазини и също с ХоРеКа, който в момента за съжаление е на изчакване заради забраната да работят заведенията, развиваме и износ.
Кой е най-успешният канал в момента след въвеждането на извънредното положение?
- Не е еднозначен този период. Имаше момент на презапасяване, после се напълниха със стока, но се въведоха специални мерки при влизане в магазините, имаше и друг по-слаб период. Много ми е трудно да предвиждам как ще се развият нещата. Предполагам, че хората ще имат по-малка покупателна способност, защото много хора остават без доходи, но в същото време предполагам, че много повече се грижат за храната си във връзка със здравето си. Затова гледаме ден за ден и за момента се стараем да не правим планове и прогнози, докато не се изяснят нещата.
Увеличиха се онлайн продажбите Ви?
- Да, имаме две платформи за онлайн поръчки, които в момента работят много добре. Зареждаме и много онлайн магазини, всички те увеличиха сериозно поръчките си. Според мен в България нямаше никаква подготовка за онлайн търговия на храна - това е нещо много неразвито и дори големите търговци все още нямат такива платформи. За разлика от например Китай и Южна Корея, където това е нещо нормално и там много лесно са успели да поемат голям обем от доставките на храна по време на епидемията. Докато в България са все още много малко тези, които имат ресурс да поемат по-голям брой онлайн доставки. Така че предполагам, че това е нещо, което тепърва ще се развива, и се надявам след епидемията да си остане, защото онлайн търговията е много добра възможност за директен контакт между производителите и клиентите.
От Българската асоциация "Биопродукти", в която и Вие членувате, казват, че достъпът им до веригите е силно затруднен заради непосилните изисквания и 95% от продуктите им се изнасят, а тук се продават няколко пъти по-скъпи вносни продукти. Това така ли е?
- Мисля, че тъй като няма такава статистика, това е много трудно да се каже с точност и не мога да се съглася с това. Със сигурност износът, а и продажбите на едро в момента на събиране на реколтата са много добре развити, защото не изискват никакъв допълнителен ресурс. Докато да се работи с търговските вериги, това изисква транспортни средства, редовни доставки, друг вид складове, администрация, обслужване на клиенти, работа с качество на продуктите, поемане на сериозен риск. Това задължение на веригите да излагат българска стока ще постави на изпитание и фермерите, защото те ще трябва да реорганизират работата си и да инвестират, за да осигурят редовно зареждане. А повечето фермери са организирани така, че да продават на едро при реализиране на реколтата независимо дали е за износ или за вътрешния пазар.
Има начин тези ферми да се развиват и да се трансформират така, че да могат да развиват и търговска дейност, но много по-лесно би било, ако не искаме от фермерите да вършат всичката работа, и търговия и доставки и администрация и зареждане. Има хора за всяка работа, не е ясно защо администрацията иска от фермерите да правят всичко, а не ги остави да си намерят правилните партньори и да се развиват в това, в което са силни.
Колкото до цената, няма никаква причина българските суровини да се продават в пъти по-евтино от тези в съседни държави при свободен пазар и ми е трудно да се съглася с това твърдение. Проблемът може би отново идва от това, че се сравняват цени на изкупуване от полето с цени на рафта, като наивно се приема, че работата от полето до рафта няма стойност.
Мога да дам един пример - обикновените биомагазини в София. Те са готови и търсят активно български биофермери за пресни плодове и зеленчуци, но тези, които могат да осигурят редовно зареждане и имат капацитет за доставки, се броят на пръстите на едната ръка. Затова, колкото и да е нелепо, повечето биомагазини работят с вносни пресни продукти най-вече от Гърция. В същото време преработката и производството на биопродукти в България се развива много добре и има много успешни примери, които вие познавате, защото вече са по рафтовете на магазините още преди да е задължително. В "Хармоника" винаги сме се стремили да работим приоритетно с български ферми и с малки изключения се справяме.
Как се промени работата в сектора на биопроизводството след въвеждането на извънредното положение - в други сектори се освобождават работници и т.н.
- Смятам, че е твърде рано да се каже, защото нещата се променят всеки ден. Досегашният голям проблем на фермерите бе липсата на работна ръка, това може би ще се промени задълго. Въпросът сега е как да се организират кампаниите, без да се излага на риск здравето на работниците. Другият проблем, който се появи в първите дни, бе трудността с транспорта, преди да се създадат зелените коридори в ЕС. След това на практика доставките се ускориха. Предполагам, че много хора се адаптират и търсят новите възможности и се справят, без да разчитат на спасение от държавата. Най-важното е, че търсенето за качествени и здравословни храни продължава да се увеличава.
Какъв е ефектът за биомагазините досега?
- Видяхме, че има много повече работа за малките хранителни магазини независимо дали са био или не. Просто в момента всички малки квартални магазини имат голям ръст последния месец, защото във веригите има ограничения за влизане, за много хора пътуването е проблем и предпочитат да пазаруват наблизо. Така че тези магазини, които преди това бяха в сериозно затруднение заради конкуренцията на големите вериги и други фактори, сега са в подем. Така че това е някаква промяна, но не знаем доколко е устойчива и при разхлабване на мерките как ще се промени това.