- Публикувана: 6 ноем. 2020, 03:23 ч.
- Последно мнение: 5 ян. 2021, 09:10 ч.
Сексът е ...
И моят отговор го няма. Сексът ни винаги е бил супер. Пасваме си идеално в това отношение, но вече не е спонтанен. И няма как да бъде с две деца вкъщи. Ако едното спи, другото е будно. Ето сега голямото спи, но малкото още е будно. Ако чакаме хем да е спонтанно, хем и двете деца да спят, до секс няма да се стигне. Налага ни се да мислим предварително кога ще имаме възможност.
От коя година се брои дългогодишен?
Когато единият от двойката отговаря - страхотен, вълнуващ, импулсивен или пък предвидим, скучен, еднообразен...(сексът ни), то дали и за другия е така.
Когато единият от двойката отговаря - страхотен, вълнуващ, импулсивен или пък предвидим, скучен, еднообразен...(сексът ни), то дали и за другия е така.
Аз за дългогодишен намирам поне такъв с който човек е бил повече от 3 години. Може би тогава вече хората се опознават, връзката не е никак нова и според мен изчезва до някъде магията на първоначалното влюбване.
а най - върховната такава е, когато задоволяваме не само тялото.
Това би се получило между хора, които и в другите си взаимоотношения са достигнали даден връх.
Това би се получило между хора, които и в другите си взаимоотношения са достигнали даден връх.
Много ми хареса написаното. Аз също мисля така, с уточнението, че е трудно да си все “на върха”, ако това не е вътрешна потребност, нагласа и взаимност. За добро или зло обаче дори в двойка партньорите могат и често имат различни потребности. За един така, за друг - иначе и какво лошо да си потърсят удовлетвореност другаде, ако с един човек не може да се постигне на всички нива. Айде, да не залитам извън темата.
а най - върховната такава е, когато задоволяваме не само тялото.
Това би се получило между хора, които и в другите си взаимоотношения са достигнали даден връх.
Това би се получило между хора, които и в другите си взаимоотношения са достигнали даден връх.
Много ми хареса написаното. Аз също мисля така, за добро или зло обаче дори в двойка партньорите могат и често имат различни потребности. За един така, за друг - иначе и какво лошо да си потърсят удовлетвореност другаде, ако с един човек не може да се постигне на всички нива. Айде, да не залитам извън темата.
Струва ми се, че е доста трудно да се постигне баланс между това семейството да е добре финансово, да има разбирателство между партньорите, да има страст и освен това партньорите да имат хубава професия, която ги удовлетворява, успоредно с вечно чист и подреден дом.
Не ми харесва идеята да се търси каквото и да било извън семейството, обаче ми се струва неизбежно. Веднъж избираш съпруг/а на някакъв етап от живота си, но често пъти в последствие започваш да имаш други интереси, други потребности с възрастта. Изобщо не мога да си представя хората се оказват от собственото си щастие в името на семейството или просто аз твърде много ги мисля нещата от толкова много различни аспекти.
Изглежда ми страшно да се забавляваш постоянно и да си моментно щастлив, а по-късно в живота си да осъзнаеш, че времето е било изгубено, защото нямаш създадено семейство. Също толкова страшно ми звучи да се отдадеш на семейството, когато не си на 100% удовлетворен в тези отношения..
Как се постига баланса?
Соня, нещо много високи изисквания си слагаш и разсъждаваш много черно-бяло, което ще ти докара само мъка.
В един брак се случва какво ли не през годините и ще ти кажа една тайна - все нещо не е наред. Чистота и ред? Ако имаш ходещо бебе - забрави.
Общо взето, най-важно е да сме в добри отношения.
Планирате бебе? Ние година и нещо не бяхме правили секс след второто. Е, оцеляхме!
В един брак се случва какво ли не през годините и ще ти кажа една тайна - все нещо не е наред. Чистота и ред? Ако имаш ходещо бебе - забрави.
Общо взето, най-важно е да сме в добри отношения.
Планирате бебе? Ние година и нещо не бяхме правили секс след второто. Е, оцеляхме!
Е, то никъде не е казано един живот - един партньор
Е, то никъде не е казано един живот - един партньор
Е, то никъде не е казано един живот - един партньор
Мен ме е страх да не се наложи един ден да живея в условия на “приятелско-съквартирантство”, но ме е страх и, че предвид твърде високите ми очаквания никога няма да има човек с който всичко да е като в моите представи и по модел, който аз си представям. В никакъв случай не казвам, че това е идеалния и правилен модел, а този, който аз намирам за правилен и търся да постигна. Все пак не знам до колко е възможно цял живот човек да търси подходящия партньор, а и в началото всички изглеждат подходящи, докато не минат 4-5 години съвместен живот и осъзнаеш, че малките компромисчета, които си правила, са си голям проблем. Да търсиш половинка на 20 години е едно, да търсиш след 30 според мен е доста различно, да не говорим след 40... до кога човек може изобщо да си позволи да търси.. ами ако не намери?
Вечно чист и подреден дом нямаме,макар че съм в майчинство и чистя всеки божи ден,професията ми е ок,мъжа ми не е влюбен в неговата,но носи висок доход.Нищо от това няма общо със семейното щастие и секса.И двамата щом прекрачим прага на работните си места,забравяме за работата и бързаме да се върнем вкъщи .
За забавлението,зависи на какъв ще попаднеш,каквото правих сама,сега го правя същото ,но с мъжа ми.Ние сме на една вълна,имамв еднакви възгледи за живота,и сме се намерили.Това е най-важното,да намериш точния човек.
За забавлението,зависи на какъв ще попаднеш,каквото правих сама,сега го правя същото ,но с мъжа ми.Ние сме на една вълна,имамв еднакви възгледи за живота,и сме се намерили.Това е най-важното,да намериш точния човек.
Само да не идеализира прекалено. Няма да намериш сродна душа на 100%, не се вторачвай прекалено, всеки човек има недостатъци. Малките компромиси са малки, ако за теб самата са малки, тоест мисли с какво можеш да живееш.
Преди нямах пари и си мислех, че парите са много важни, дори си мислех, че с пари можеш да си купиш щастие. В този етаж от живота ми съм финансово стабилна.. обаче ми липсва много тръпката на първите дни и месеци от всяка една връзка...
и това мисля, че е просто проблем в моята глава не в партньора ми...