- Публикувана: 13 ноем. 2020, 00:49 ч.
- Последно мнение: 21 дек. 2020, 06:47 ч.
Сладко отмъщение - пъклени/забавни истории
Не съм правила гадости, но ако не бях богобоязлива, щях да правя.
Досега не съм виждала да се връща на някой, който ме е наранил или е постъпил некоректно с мен. Напротив, живеят си много добре. А аз си тая обида, понеже съм злопаметна.
П. С. Сетих се, веднъж се изплюх в кафето на една шефка. Голяма гад беше. Определено си го заслужи.
Досега не съм виждала да се връща на някой, който ме е наранил или е постъпил некоректно с мен. Напротив, живеят си много добре. А аз си тая обида, понеже съм злопаметна.
П. С. Сетих се, веднъж се изплюх в кафето на една шефка. Голяма гад беше. Определено си го заслужи.
Стига бе 😳 Горката жена и публичното унижение, ако не е стигнала до тоалетната... Тоя корк толкова ли бързо действа.
Напоследък ми се доказва, че живея в паралелна вселена.
Напоследък ми се доказва, че живея в паралелна вселена.
В някакъв пуберски форум ли попаднах? Всички попадаме в ситуации, в които се чувстваме наранени, онеправдани, нагрубени. Въпрос на морал и самооценка е как да реагираме.
Редовно някоя продавачка на пазара се държи безобразно. Това означава ли, че трябва да падна на нейното ниво?
Не се и успокоявам с идеята, че "ще си го получат", просто подминавам.
Редовно някоя продавачка на пазара се държи безобразно. Това означава ли, че трябва да падна на нейното ниво?
Не се и успокоявам с идеята, че "ще си го получат", просто подминавам.
Било е в тинейджърските ми години . Наканихме се една вечер няколко момичета да ходим на дискотека , обаче на комшийките дядо им не ги пуска. То бяха молби, то беше рев , но не ги пуснаха и в крайна сметка не отидохме. Обаче не можеше да оставим провалената ни вечер не отмъстена. Особено, че момичетата живееха в друг град , бяха на гости при баба си и дядо си и си заминаваха. Та на следващия ден се събрахме и измислихме подъл план. Баба ми скоро беше правила сирене и имаше едно шишенце мисля, че сирище му викаха, което аз лесно взех, отидох на гости до комшийките уж да си говорим и в удобен момент излях половината шише в супата на дядо и. Човека цяла нощ не е излязъл от тоалетната. Знам, че звучи супер гадно , ама на ония години ми се е сторило като много добра идея.
В някакъв пуберски форум ли попаднах? Всички попадаме в ситуации, в които се чувстваме наранени, онеправдани, нагрубени. Въпрос на морал и самооценка е как да реагираме.
Редовно някоя продавачка на пазара се държи безобразно. Това означава ли, че трябва да падна на нейното ниво?
Не се и успокоявам с идеята, че "ще си го получат", просто подминавам.
Редовно някоя продавачка на пазара се държи безобразно. Това означава ли, че трябва да падна на нейното ниво?
Не се и успокоявам с идеята, че "ще си го получат", просто подминавам.
Не знам какво очаквате да прочетете в тема, която е озаглавена ''Отмъщения - пъклени/забавни".
Има и тема за пакости, нея за детски форум ли я класифицирате?
Самта идея на темата, както е зададена говори, за недорасло поведение. Разбрахме всички вече, че Вие си падате по подобни нечистоплътни прояви. Никак не е забавно, когато уж става дума за хора прехвърлили пълнолетие.
Става ясно и какви хора се забавляват с темата. Порегледах писанията на "забавляващите" се.
Става ясно и какви хора се забавляват с темата. Порегледах писанията на "забавляващите" се.
Ненавиждам насилието под каквато и да е форма, особено насиле над деца, без значение дали е ментално или физическо. Но оправдавам децата отмъстили на учителите си. Може и двойни да са ми стандартите, но така го чувствам. Още повече, че съм живяла във времена, в които учителите определено си превишаваха правомощията, обиждаха брутално, биеха с показалки и линии за чертане. В началното училище нямахме здрава линия, защото винаги беше сцепвана в нечия детска глава. Замеряха ни с тебешири или биеха с тебешира по главата, от което действие косата побеляваше от тебеширения прах. Около 5 клас класната ни отряза с ножица конската опашка на съученичка, защото цитирам „ приличала на качулат гълъб“. Ами такаива, просто си просят отмъщението...
Май не се връзва много с предните истории, но за мен е най-сладкото и приятно стечение на обстоятелствата, след като - по мои представи - ми се случи нещо неприемливо.
Това е всичко - без драми, но със сладки спомени. Благодарна съм, от много лоялност щях да изпусна това предложение, ако не ми бяха помогнали да се махна.
ПП Забравих да кажа, че сегашният ми шеф е бивш партньор на предния.
Светът е една шепа.
Скрит текст:
Когато стартира корона, компанията, в която бях няколко години, започна да ни пита дали искаме да напуснем и да се върнем през септември, когато нещата се успокоят. На първи рунд бяхме все майки, което още повече изостри чувството на подигравка. Седмица след това "приятно" предложение започнах работа в по-силна компания и с времето издърпах добрите им кадри при нас. Успешни сме и растем междувременно, дори ще има бонуси, а те паднаха на девет човека персонал, които чакат някой да ги спаси от участта им.
Това е всичко - без драми, но със сладки спомени. Благодарна съм, от много лоялност щях да изпусна това предложение, ако не ми бяха помогнали да се махна.
ПП Забравих да кажа, че сегашният ми шеф е бивш партньор на предния.
Светът е една шепа.
Един единствен път съм отмъщавала. Силно казано де. Преди години бях фризьорка и много ме тормозеха на работното място. Стигна се до там, че ходех на терапия и години наред сънувам тормоза. Напуснах и отидох да уча психология. Бившите ми колеги и шеф ми казаха, че съм прекалено тъпа и няма да успея. След години, когато завърших, отидох при собственика на салона, т.е. бившия ми шеф, като клиентка. Направих го на две стотинки, че прическата е отвратителна, намерих всяка една дребна грешка. Целият стана червен и очилата почнаха да се тресат на носа му. Заради тази гледка си заслужаваше. Друг път никога не съм отмъщавала.
Препоръчани теми