Кари, не се изразих правилно- не изненада участието му, ами това, че иневиделица ми
изскочи по този канал. 😀
Но ми беше приятно като за начало на деня със сутрешното кафе. 😀
Лу, много ти благодаря за песните.
Утре цял ден ще си ги слушам с кеф.
Феми, Чукур го зарязах след 3 сезон.
Мисля, че даже той беше излишен, особено пък с женските образи на Дамла и Хазал.
Дамла не я харесвам изначално, а Хазал ми е много симпатична, но образът въобще не можах да му намеря място в цялата история.
И на всичко отгоре вече не можех и не исках да се напъвам кой за какво се бори.
Но първите два сезона ги гледах като хипнотизирана и се чудех как е възможно да харесвам убийци и престъпници . 😀
А Арас ми беше смущаващо грозен във Времето лети, направо си мислех, че няма бъдеще заради външния си вид.
Сега ми е много симпатичен, оправи се момчето. 😀
И като продължение на предишни постове и аз да кажа как не съм спала по цели нощи заради Фатмагюл.
И досега помня някои моменти от кой по ред епизод са.
Бях като обсебена, макар че към края разтягаха и там локуми.
След това никой сериал така не ме е карал да се вълнувам, въпреки че много други също са ми в графата любими.
Но този ми е като Истанбул, на специално място и не го сравнявам с нищо.
изскочи по този канал. 😀
Но ми беше приятно като за начало на деня със сутрешното кафе. 😀
Лу, много ти благодаря за песните.
Утре цял ден ще си ги слушам с кеф.
Феми, Чукур го зарязах след 3 сезон.
Мисля, че даже той беше излишен, особено пък с женските образи на Дамла и Хазал.
Дамла не я харесвам изначално, а Хазал ми е много симпатична, но образът въобще не можах да му намеря място в цялата история.
И на всичко отгоре вече не можех и не исках да се напъвам кой за какво се бори.
Но първите два сезона ги гледах като хипнотизирана и се чудех как е възможно да харесвам убийци и престъпници . 😀
А Арас ми беше смущаващо грозен във Времето лети, направо си мислех, че няма бъдеще заради външния си вид.
Сега ми е много симпатичен, оправи се момчето. 😀
И като продължение на предишни постове и аз да кажа как не съм спала по цели нощи заради Фатмагюл.
И досега помня някои моменти от кой по ред епизод са.
Бях като обсебена, макар че към края разтягаха и там локуми.
След това никой сериал така не ме е карал да се вълнувам, въпреки че много други също са ми в графата любими.
Но този ми е като Истанбул, на специално място и не го сравнявам с нищо.
