НОЕМВРИйчета 2❤2❤ ТЕМА 10

Хелинор за пореден път с осъдително мнение. Еми, айде, запази си го за себе си. Какво ми помага на мен, че ти можеш да кърмиш, а аз - не? То е до гърда, зърна, до ген на жената и до дете. Не е само един фактор. Така че задръж си мненията, защото са меко казано никому ненужни - както за излизането навън, която дискусия вече водихме веднъж, така и за кърменето. Или дай някакъв полезен съвет как да се справим със ситуацията, или си замълчи.

Аз за себе си знам, че се опитвам. Докато се приберем, ще му давам да суче с изкуствените зърна и ще стимулирам с помпата, доколкото мога. Като се приберем, викам консултант по кърмене. И ако не стане, ще знам, че съм опитала всичко, преди да се откажа.

Хелинор, честно казано много груби изказвания. Не можеш да съдиш останалите, след като не си била в техните обувки. Например за мен кърменето на деца до 2-3 годишни граници с лудост, ама не си налагам мнението на никого. Не винаги нещата се получават по идеалния начин. Възхищавам се на момичетата, които се опитват по всякакви начини, но понякога просто не става. И не смятам, че тези, които не кърмим, трябва си посипем главата с пепел.

Мненията на Хелинор наистина звучат осъдително, но аз някак си имам усещането, че тя не влага този смисъл в думите си. Просто ми се струва праволинейна и безстрастна, поне от дискусиите, които сме водили. Вярвам, че не искаше да обиди никого.

Дух, мисля, че правилно си ме разбрала поне ти. Никого не съдя, не упреквам, а по-скоро се опитвам да открия отговор, защото от коментарите, които се пишат оставам с впечатление, че това е много, много чест проблем. Пишейки коментара си, съзнавах, че повечето жени ще заемат отбранителна позиция, че ще се почувстват засегнати. Не искам никой да уезвя. Наясно съм, че повечето жени го преживяват като един вид неуспех. Знам, че в момента сме лабилни и всички даваме най-доброто от себе си за своите деца.
За да не съм съвсем голословна, дано ме разберете правилно, ще споделя нещо.
Когато се роди първото ми дете и минаха три седмици, вдигнах температура. Мислех, че не трябва да кърмя. Направихме му шише с АМ. Той се гърчи, плаче, но не го близна. И аз ревах с него, че не мога да го нахраня с кърма. Беше ужасен момент.
За съвет - бих искала, ако мога да помогна и ако не друг, то поне MrsAlwaysRight би трабвало да го признае.

Всеки път пробвам това с капките кърма по зърното, но той не иска.
В повечето случаи докато се борим и той или аз ги забърсваме.
За съжаление при нас наистина е борба, а бях чела че бебето трябва да е спокойно, за да засуче.
Мъжът ми иска да се отказвам, но аз все още водя вътрешна борба със себе си.
Чудя се дали да не му давам АМ с лъжичка, но пък 90 мл голямо гребане ще падне
Чувствам, че се провалям и това прави нещата още по-сложни.

m-angel, пробвала ли си в сънено или полусънено състояние на бебето да го пробваш да засуче или да до носиш и люшкаш докато му предлагаш?
При мен също понякога бебето се дърпа и прави една физиономия на отвращение, но после след миг захапва.
Helinor, защо не замръзяваш?

На моя в началото му давах кърма от шише (нямаше сили да суче от гърда достатъчно за да се нахрани). Ползвах Medela calmа биберон - много съм доволна, кара бебето да се "потруди" със сучене за млякото, не е да му тече в гърлото. 50мл от шишето ги изпиваше за 5-10мин и усещах как здраво засуква.

Хелинор, надявам се разбираш разликата между “след три седмици” и изначален проблем със засукването. Защото за мен е огромна. И не е само един коментар, а преобладаваща част от коментарите ти предлагат едно изключително твое мнение, което звучи, като да се опитваш да налагаш. Казваш, че се опитваш да откриеш отговор - еми то е бая близко до акъла, а не ми се ще да си мисля, че не можеш да се сетиш, особено когато става въпрос за девойки с първи деца. Не ме разбирай погрешно и ти, аз ти казвам моето мнение, което не е толкова закостеняло като твоето, и се надявам да го приемеш.

Искам да благодаря тук на Рози, която ме свърза с Ася Демирева. Успокои ме, че за нещастие просто в България има много малко хора, които могат да се справят с гърди с моя размер, а аз съм се доверила на грешните такива в Шейново. Трябва да предлагам на бебето гърда и да суче по 20 минути от всяка, което ми се вижда невъзможно, но ще пробвам, ако не - ще цедя на ръка. За нещастие Меделата, която имам, според нея не може да се справи с размера на гърдите ми също. Успокои ме, че няма как в болницата кърмата ми да секне, както и че няма такова нещо като привикване на шише и най-вече - да не се страхувам от АМ за момента. Филип суче за сега с тъпите силиконови зърна, но аз съм убедена, че е засукал плитко, защото боли. Отказвам да изпадам в паника, ще добутам някакси до изписването, ако не - до вторник, когато Ася ще дойде вкъщи да видим какво можем да направим с тая работа.

Хелинор, самата ти казваш, че си осъзнавала, че ще засегнеш някого, и все пак ги пишеш тези неща. Знам, че си добър човек, просто ме жегна този коментар. И по-напред имаше подобни, изглежда все едно се надцакваме. Една споделя, че й е зор или не й се получава по ред причини и си излива душата, друга /ти/ пише - ама какво ви има, недоумявам, аз си изливам кърмата в мивката. Темата е деликатна, а вярвам, че всяка жена иска да направи най-доброто за детето си. Все пак сме жени и би трябвало да имаме достатъчно емоционална интелигентност, че да сме внимателни една към друга и съпричастни към проблемите си. Може и аз да съм твъред осъдителна, съжалявам за което, не целя да те обидя и не мисля, че го правя, изразявайки мнението си!

За себе си съм убедена, че направих каквото можах. Няма как постоянно да хвърчат едни пари за консултанти и да идва някой вкъщи да ми слага бебето на цицата или да ми отпушва каналите. Освен това бебето порасваше с дни и се нуждаеше от повече храна.  трябваше ли да го измъча няколко дни, докато тръгне, а ако не тръгне?? Да не говорим, че отношенията и в семейството се натегнаха, а на мен подкрепата на мъжа ми ми е важна. Ако мине и той през този кошмар докрая с мен, как ще се навие на второ   На теория звучи супер - дръж бебето на гърда 24-48 часа. Не се къпи, не яж, ти не си човек. ОКЕЙ. Е, моето основно спеше и въпреки че добре си сучеше,  слабееше горкото и се успиваше от жълтеницата. Не давах мляко в началото, за да не влезнем в порочния кръг- Еми не издържах да го гледам да спи 6 часа и като се събуди да си хапе ръчичките от глад, с всички сили дасе старае да суче, и то по 30 минути добре си засуква - после меря на везната и нищо. Правих това упражнение три пъти и трите пъти нищо не беше язел, последният път всъщност 20 мл. За 10 дена ми качи само 30 грама. После ме тръшна вирус, по всяка вероятност ковид, със загуба на вкус и обоняние и кърмата ми съвсем секна. Е, взех решение и се отказах и не съжалявам. Просто ми е съвестно, заради него,че го лиших от тези ценни за имунитета антитела. И ми е болно естествено, защото коликите при АМ са по-тежки от при кърмените бебета, и много го боли и ревем заедно понякога.
Иначе всички вече знаете какво означава гладно ревящо бебе - реват до истерия, до посиняване, за тях светът свършва, ако не идва манджа. А и ви чета и като цяло ми става ясно, че която жена си има кърма, тя си има, и без тези кански жертви и усилия. Някои бебета и не засукват ... изобщо проблемите могат да са най-разнообразни. Всеки си знае къде му е границата.

Искам да споделя моя опит с кърмене на първото ми дете и сега второто бебе.
 С първото беше страшна мъка страшна хамалогия, неискаше да суче дърпаше се, тормозех се, ревах, страшно много усилия положих и успях до година и половина. То не беше изцеждане, то не беше даване на кърма с лъжица, кърмех само докато спеше в будно състояние не хващаше гърда след едно определено време, само лоши спомени имам от този период. Да наистина успях цяла година и половина ама като се замисля страшни нерви бяха дали си струваше ?! Така че ви разбирам повечето и се сещам за моите си трудни моменти и наистина ви съчувствам.
Сега с второто по добре потръгнаха нещата като цяло за момента е само на кърма. Определено съм по спокойна, но май се дължи на факта, че вече съм с опит и ми е второ дете.

Ухх като знам как се чувствам, а и като чета и вас и си мисля "ох, добре си ни беше бременни и пуфтящи от всичко" 😁
Ние минахме консултация и се оказа, че малката грам не е качила от изписването, същевременно тази жълтеница не ще да минава и това е. 😞
Аз точно почнах да привиквам с болката в зърната и да мога да я слагам през хранене, ама тя заради жълтеницата заспива на 5тата минута и нищо не е в състояние да я събуди - дърпам ушлето, мачкам вратлето, вдигам я, слагам я на другата гърда, абе бомба да падне, няма как да продължи да яде, съответно съм принудена да давам шишето, а сега с  това наддаване ми е и по-спокойно да видя колко ще изяде, НО не мога да опиша колко ми тежи това цедене, скапва ме - буквално имам чувството, че животът ми е само това (докато се изцедя, нахраня я, преобуя я и тя заспи е дошло време отново да се цедя). На всичко отгоре днес съм се панирала, че и много малко кърма излиза, по ~70-80мл от двете, пък тя от утре трябва да мине на 90мл. ММ вече няколко пъти ме подтиква да не се мъча така и да вземем АМ, ама като я гледам каква е дребна и ми се иска да изкара още малко на кърма, знаете как е и колко гузно се чувстваш, макар да нямаш вина... 😵
Последните 2 нощи явно и коликите се засилиха, че не се успокоява за повече от 15 минути, заспива едва към 5-6 сутринта. Сънят вкъщи ми е тотален мираж.
Ух, размазващо мрънкащ пост, съжалявам 😳

Пандишпанче, с всички ни е така. Жълтеницата за около две седмици минава като при кърмените бебета се изчиства малко по-бавно. Зъртата няма да те болят още много предполагам. Абе, да направят месец мъниците и нещата ще се пооправят. Стискайте зъби! 😃

Момичета, в дилема съм.
Има ли такива от вас които роднините на мъжа са в друг град и какво ще правите с погачата в такъв случай, мисля да си я направя но понеже роднините от Варна няма да успеят да дойдат най-вероятно може ли да се направи втора там или как се процедира за тези които няма да могат да дойдат.

Ние ще пропуснем погачата. И двете семейства са здрави, но покрай професиите им, имат контакти с много хора и се притеснявам от тия вируси сега, не само Ковид. Пък и май не ми се занимава с цялата галамация. Само ще почерпим комшиите покрай нас с питка и сладкиши.

Аз имам друг въпрос ... На точен час ли къпете бебчетата? Нашето спи супер безразборно и никога не го будим, но така нямаме и никакъв график. Един път къпем в 19, един път в 21ч... Съответно и нощното лягане е в неопределен час. Засега не беше проблем, защото се будеше на половин-един час, но вече спи по 2-3 и така лягането ни с ММ варира от 23 до 1 часа... Иска ми се да почнем да лягаме долу-горе по едно и също време, но не знам как да го нагласим тоя график.

Аз още не съм решила дали ще правя погача.
Къпем когато можем спрямо неговото настроение но около 7-8 часа.

Как вървят килограмите ви?