Въпросът е, при установена бордърлайн патология у партньора ни, какво трябва да направим? Дали е нормално и дори препоръчително да го напуснем, или трябва да му играем по свирката за да не предизвикаме самоубийство, или самонараняване?
- Публикувана: 30 ноем. 2020, 14:35 ч.
- Последно мнение: 9 септ. 2021, 21:51 ч.
Нарцисизъм
Аз бих избягала с 200 км/ч, ужасявам се от манипулиране. Преди да си тръгна бих му препоръчала да отиде на психиатър.
Не си струва човек да си съсипва живота с връзка с подобен човек. Той няма да се промени, няма някаква надежда. Аз лично нямам нерви като корабни въжета, животът е тежък и без подобни изживявания, напълно излишни. Основният въпрос за мен биха били децата - доколко е наследствено и доколко съм склонна да причиня подобен родител на детето си. Утре на него ще му звънка, че ще се самоубива. Да стоя като заложник на нечии настроения и заплахи - не.
От бордърлайн до бордърлайн разликата е голяма. Ако човекът не признава проблема си и няма желание да работи над него е почти невъзможно да има някакво подобрение. Ако граничният реши, че иска да следва продължителна терапия (говорим за години!) и осъзнае модела си на поведение, то може да има подобрение.
В чужбина има доста програми за тези ЛР, но в БГ населението е малко и предлагането съответно също. Да не говорим, че трябва да си го плаща всеки от джоба.
Но дори и след успешна терапия, с осезаеми резултати, рядко се постига лекотата на един необременен характер (това съм го чула от жена с бордълайн и 10+ години терапия).
По моите впечатление бордърлайните жени са много натоварващи като майки. Мъжете от своя страна са ужас като парньори- ревниви, изневеряват, избухливи, склонни към зависимости. (тук се припокрива с нарцисите и други психически заболявания)
Но случаите могат много да се различават. Някои са лека форма, други много изразена. От нарцис до нарцис също има голяма разлика. И там трябва много терапия докато се достигне едно що годе нормално поведение.
В чужбина има доста програми за тези ЛР, но в БГ населението е малко и предлагането съответно също. Да не говорим, че трябва да си го плаща всеки от джоба.
Но дори и след успешна терапия, с осезаеми резултати, рядко се постига лекотата на един необременен характер (това съм го чула от жена с бордълайн и 10+ години терапия).
По моите впечатление бордърлайните жени са много натоварващи като майки. Мъжете от своя страна са ужас като парньори- ревниви, изневеряват, избухливи, склонни към зависимости. (тук се припокрива с нарцисите и други психически заболявания)
Но случаите могат много да се различават. Някои са лека форма, други много изразена. От нарцис до нарцис също има голяма разлика. И там трябва много терапия докато се достигне едно що годе нормално поведение.
Въпросът е, при установена бордърлайн патология у партньора ни, какво трябва да направим? Дали е нормално и дори препоръчително да го напуснем, или трябва да му играем по свирката за да не предизвикаме самоубийство, или самонараняване?
Аз също съм на мнение, че трябва да се бяга далеч от подобен човек. Но след като сме го направили по осъзната необходимост, заради собствената ни безопасност, то не би трябвало да е шок за нас, ако т.нар. "бордърлайн" изпълни заканата си и сложи край на живота си.
Въпросът ми бе провокиран от споделеното от Ravenna, че нейна позната и до днес не може да преживее шока от самоубийството на подобна личност. Нелогично ми звучи, просто.
Въпросът ми бе провокиран от споделеното от Ravenna, че нейна позната и до днес не може да преживее шока от самоубийството на подобна личност. Нелогично ми звучи, просто.
Аз също съм на мнение, че трябва да се бяга далеч от подобен човек. Но след като сме го направили по осъзната необходимост, заради собствената ни безопасност, то не би трябвало да е шок за нас, ако т.нар. "бордърлайн" изпълни заканата си и сложи край на живота си.
Въпросът ми бе провокиран от споделеното от Ravenna, че нейна позната и до днес не може да преживее шока от самоубийството на подобна личност. Нелогично ми звучи, просто.
Въпросът ми бе провокиран от споделеното от Ravenna, че нейна позната и до днес не може да преживее шока от самоубийството на подобна личност. Нелогично ми звучи, просто.
Аз също съм на мнение, че трябва да се бяга далеч от подобен човек. Но след като сме го направили по осъзната необходимост, заради собствената ни безопасност, то не би трябвало да е шок за нас, ако т.нар. "бордърлайн" изпълни заканата си и сложи край на живота си.
Въпросът ми бе провокиран от споделеното от Ravenna, че нейна позната и до днес не може да преживее шока от самоубийството на подобна личност. Нелогично ми звучи, просто.
Въпросът ми бе провокиран от споделеното от Ravenna, че нейна позната и до днес не може да преживее шока от самоубийството на подобна личност. Нелогично ми звучи, просто.
- все пак ми е приятелкаАма тя не мисли така. (Добре, че не ѝ го казах!) Посещава от сума ти време психотерапевт. Не може да се отърси от вината, че тя е причината синът ѝ да израстне като сирак и пише едни такива романи в социалните мрежи, че чак ме боли сърцето за нея.
Няма как да не изпитваш вина, ако някой се самоубие заради теб, макар да си напълно наясно, че този човек не е бил добре с главата и реално щом е решил, не може да го опази никой. Защото този тип хора преди да стигнат до самоубийство, подробно и дълго обясняват на роднини и близки, че заради вас са в дълбока депресия, че вие сте им съсипали живота, че вие сте виновни да стигнат до депресия. И се сещате, че една майка, загубила по такъв начин детето си, няма да каже " абе имал е психично заболяване, никой не е виновен", а ще насочи мъката си под форма на агресия към вас. Което е продължение на психическия тормоз, ама вече от роднините и приятелите на самоубиеца. Аз съм чувала реплики от рода на " ти ми съсипа живота и сега ще направя така, че и ти да не видиш бял ден, защото смъртта ми ще ти тежи на съвестта, това ще е моето отмъщение".
И се сещате, че една майка, загубила по такъв начин детето си, няма да каже " абе имал е психично заболяване, никой не е виновен", а ще насочи мъката си под форма на агресия към вас. Което е продължение на психическия тормоз, ама вече от роднините и приятелите на самоубиеца. Аз съм чувала реплики от рода на " ти ми съсипа живота и сега ще направя така, че и ти да не видиш бял ден, защото смъртта ми ще ти тежи на съвестта, това ще е моето отмъщение".
Е, какво мисли майка му няма значение. Някой психиатър ще и обясни положението и това е. Майката на подобен екземпляр няма да дойде да дежури пред вратата ти, няма да ти дрънка и звънка през половин час Смъртта на подобен екземпляр е финал на тормоза и силно облекчаваща. Не виждам проблем. Няма човек, няма проблем както Сталин е казал.
Най-малко за родителите и децата смъртта е голяма трагедия, колкото и невъзможен да е човека.
А вината за нея често е вменена на близките от самия потърпевш преди да извърши самоубийство. Едва ли някой просто с лека ръка да каже- е хубаво, случва се, олекна ми, беше болен.
При близък контакт с такъв човек, той не е само лош, макар и това да изглежда така в очите на другите.
При податлив, съ-зависим (co-dependent) парньор се изгражда много силна връзка. Да токсична е, но не можеш да обясниш на парньора просто ей така, да зарежа парньора си или да го забрави.
Нарцисите и бордърлайните изразяват травмите си от детството като рушат своя и чуждия свят. Парньорите им имат също големи травми, затова се и привличат. Те обаче се опитват да спасяват другия, да му угодят, приемат лошо поведение и са като дрогирани от емоционалната въртележка в такава връзка. И така започва порочният кръг на такива взаимоотношения.
А вината за нея често е вменена на близките от самия потърпевш преди да извърши самоубийство. Едва ли някой просто с лека ръка да каже- е хубаво, случва се, олекна ми, беше болен.
При близък контакт с такъв човек, той не е само лош, макар и това да изглежда така в очите на другите.
При податлив, съ-зависим (co-dependent) парньор се изгражда много силна връзка. Да токсична е, но не можеш да обясниш на парньора просто ей така, да зарежа парньора си или да го забрави.
Нарцисите и бордърлайните изразяват травмите си от детството като рушат своя и чуждия свят. Парньорите им имат също големи травми, затова се и привличат. Те обаче се опитват да спасяват другия, да му угодят, приемат лошо поведение и са като дрогирани от емоционалната въртележка в такава връзка. И така започва порочният кръг на такива взаимоотношения.
Невена, понякога ми се струва, че се преструваш на по-лоша, отколкото си в действителност. Няма как нормален човек да се зарадва, че някой е умрял заради него, макар и този някой да е бил с изкривени възприятия.
Ибсена, може ли да разкажеш нещо за това?
По моите впечатление бордърлайните жени са много натоварващи като майки.
Но случаите могат много да се различават. Някои са лека форма, други много изразена.
Но случаите могат много да се различават. Някои са лека форма, други много изразена.
Аз съм чувала реплики от рода на " ти ми съсипа живота и сега ще направя така, че и ти да не видиш бял ден, защото смъртта ми ще ти тежи на съвестта, това ще е моето отмъщение".
Мъжът й просто не можеше да понесе този товар и си търсеше виновник.
Жалко...бяха на около 40 години.
