В постоянна депресия, реагираше с брутален гняв, обиди или игнориране със седмици, ако е изтълкувал нещо безобидно от моя страна, като лично отхвърляне. Не казваше какво обаче, да се сещам.
Обичаше да триангулира. Да ми говори за жените около себе си, колежки, приятелки, които са му на една ръка разстояние и ако не съм съгласна с еди какво си, щял да ги ....оправи тях. Защото те го боготворяли, а аз не съм виждала колко е желан.
Аз ще си призная обаче, че с него сексът беше хубав, но имаше нещо особено - не се доближаваше към мен, както обичайно, когато хората правят секс и се радват на близостта си. Без прегръдки, целувки, без любовна игра. Направо. Но самият секс беше добър, а той перманентно възбуден.
За безсънието стана въпрос - не спи нормално. По едно време и аз влязох в неговият режим, ноо не се издържаше и започнах да си налагам да си върна старият,нормален режим. Това той също го тълкуваше като, че не искам да си говорим, отхвърлям го и т,н. А аз просто имах нужда от сън.