Малко трудна тема...за болеста рак - тема 5

  • 484 943
  • 6 648
  •   1
Отговори
# 105
  • Sofia
  • Мнения: 7 023
Както вече казах аз съм от страната на бащата ти,не от твоята и не бих приела някой да скрие от мене истината.Това дали е спортист няма никакво значение в случая,а това с "плацибо ефекта" е за успокоение на съвестта ви.Спокойна вечер и успех в лечението!

# 106
  • Мнения: 100
Здравейте и от мен,  отдавна не бях писала. Мама за сега се справя. Оказа се, че запушване на червото няма, просто слаба перисталтика и все пак не лека чревна операция.. Занесох си пробите в трансхеликс. На голямото, което оперираха са писали карцином инситу, на второто малкото, от колоноскопията- Т1. Няма повече инфо, за гените и пр. Попитах ги и те казаха, че ако има нужда изследванията се надграждат допълнително, ако сметнат за необходимо. Понеже вие сте по-запознати от мен така ли е действително? Страхувам се да не сме пропуснали нещо. В болницата бяха казали няма химиотерапия, в началото е.Но аз с всички документи отидох при проф. Дудов за второ мнение, той затвърди мнението от болницата. Като каза, че превантивна химиотерапия се прави месец и половина най-късно след операцията..., закъсняли сме му казах аз, той пък отговори, че не сме, защото не е било необходимо. И всеки ден си блъскам главата дали направихме всичко каквото трябва, дали не сбъркаме, дали не се забравихме... Вече са минали 3 месеца точно от операцията. Мама е все още много слаба. От 70кг жена, стана 50... не качва... храни се, движи се, идва при мен и Децата,  въпреки че и казвам да стои у дома, да не се зарази с корона вирус..все пак макар и хоум офис, излизаме по магазини, понякога съм физически в офиса, имам заразени колеги... Но тя иска да идва, чувства се щастлива с децата Simple Smile. Само че аз не спирам да се страхувам дали няма да се върне рака... , всички лекари казаха, в началото е, няма страшно, но все пак страха стои като зловеща сянка и ти стяга гърлото...
Иска ми се да има добри новини за всички нас, да ни забрави тази болест, да ни задмине, да не се обръща и връща. Пожелавам го на всички ни, нас и нашите близки. От 3 месеца си лягам с молитва всяка вечер , за здраве. Не пропускам, надявам се всичко да се развива добре. Пазете се и вие и близките ви, човек разбира и оценява важните неща, едва когато те са застрашени и ги губи... съжелявам, малко ми е песимистично днес, исках да си споделя...тъжно ми е..

# 107
  • Мнения: 1 278
Здравейте и от мен,  отдавна не бях писала. Мама за сега се справя. Оказа се, че запушване на червото няма, просто слаба перисталтика и все пак не лека чревна операция.. Занесох си пробите в трансхеликс. На голямото, което оперираха са писали карцином инситу, на второто малкото, от колоноскопията- Т1. Няма повече инфо, за гените и пр. Попитах ги и те казаха, че ако има нужда изследванията се надграждат допълнително, ако сметнат за необходимо. Понеже вие сте по-запознати от мен така ли е действително? Страхувам се да не сме пропуснали нещо. В болницата бяха казали няма химиотерапия, в началото е.Но аз с всички документи отидох при проф. Дудов за второ мнение, той затвърди мнението от болницата. Като каза, че превантивна химиотерапия се прави месец и половина най-късно след операцията..., закъсняли сме му казах аз, той пък отговори, че не сме, защото не е било необходимо. И всеки ден си блъскам главата дали направихме всичко каквото трябва, дали не сбъркаме, дали не се забравихме... Вече са минали 3 месеца точно от операцията. Мама е все още много слаба. От 70кг жена, стана 50... не качва... храни се, движи се, идва при мен и Децата,  въпреки че и казвам да стои у дома, да не се зарази с корона вирус..все пак макар и хоум офис, излизаме по магазини, понякога съм физически в офиса, имам заразени колеги... Но тя иска да идва, чувства се щастлива с децата Simple Smile. Само че аз не спирам да се страхувам дали няма да се върне рака... , всички лекари казаха, в началото е, няма страшно, но все пак страха стои като зловеща сянка и ти стяга гърлото...
Иска ми се да има добри новини за всички нас, да ни забрави тази болест, да ни задмине, да не се обръща и връща. Пожелавам го на всички ни, нас и нашите близки. От 3 месеца си лягам с молитва всяка вечер , за здраве. Не пропускам, надявам се всичко да се развива добре. Пазете се и вие и близките ви, човек разбира и оценява важните неща, едва когато те са застрашени и ги губи... съжелявам, малко ми е песимистично днес, исках да си споделя...тъжно ми е..

Мила Дени, не се притеснявай. Всичко ще е наред. Явно нещата са хванати навреме. Моята майка също беше с подобно развитие като случай, не й беше предписана нито лъче, нито химиотерапия. В момента е единствено под тримесечно наблюдение в диспансера.Успех и горе главата!

# 108
  • Мнения: 1 593
Както вече казах аз съм от страната на бащата ти,не от твоята и не бих приела някой да скрие от мене истината.Това дали е спортист няма никакво значение в случая,а това с "плацибо ефекта" е за успокоение на съвестта ви.Спокойна вечер и успех в лечението!
Chocha, Confused
Абсолютно не съм съгласна!
Като знам какво Зиги е направила и прави за майка си, няма човек с по-чиста съвест от нея!
Всеки си знае болния и плацебо ефектът понякога прави чудеса!
И всеки си знае болния и роднините. Аз съм желязна, като си разбрах диагнозата, имах половин час точно драма и се стегнах, половинката като истеряса, драми, истерии, освен с лечение трябваше и него да "вдигна". На майка ми (изключително крехка психика) също съобщавах на час по лъжичка, и всичко е наред. На техни много близки приятели дъщерята почина след много тежко боледуване от моя вид рак. Ами да й го бях "плеснала" директно, не знам как щеше да го преживее.
Има хора, на които диагнозата действа като допинг, амбицират се и се борят! И други, които ги срива по-бързо от болестта!
Всеки си знае близките, действайте съобразно тях! Ако се налага ги заблуждавайте, най-важното е да сте повече време заедно, всичко друго са глупости!
Heart

# 109
  • Мнения: 11 804
Chocha, тази тема е за близките на болните и в нея не се съдим, а си помагаме.

На съседа му казаха, че има рак на простатата и той категорично отказа да се лекува. Вече две години минаха, той се влошава и едва крета.
Знам за страшно много случаи, в които хората отказват да се лекуват, щом чуят диагнозата, не е само той.
Една позната не каза на баща си, че има рак на простатата. Това беше много преди майка са се разболее и аз нямах идея за какво иде реч. Слагаха му хормонални инжекции 6-7 години и човекът умря от алергичен шок при лечение на банална инфекция (правиха аутопсия и ракът беше калцирал).

Истината не може да се скрие от болния, ако той ходи на терапия, защото ще си види епикризата, съседът по легло и лекарите ще му я кажат.
Аз не насърчавам лъжата и съм от хората, които винаги искат да знаят всичко до последната подробност.
Не се съмнявам, че майка ми е прочела каквото е успяла да намери в интернет, защото след болестта и с интернет се сдоби, преди това не е искала, както и че в болницата е видяла и чула достатъчно лоши прогнози.
Аз съм избрала този начин съзнателно с  подкрепата на  брат си и ще си нося последствията, каквито и да са те.
Няма да пиша повече по казуса, защото темата не е за това.
Бъди здрава и не приемай нашите мнения лично! Heart

# 110
  • Sofia
  • Мнения: 7 023
Зиги,никого не съдя.Споделям мнението си от моята гледна точка.Просто не разбирам такъв вид поведение и не го оправдавам,което не значи,че ви съдя.
Шели,в случая ти решаваш като болна на кой какво и как да кажеш.Мисълта ми беше за обратния вариант,когато се крие от болния истинското му здравословно състояние.
Всеки човек сам решава дали ще се лекува или не.Затова хората са различни индивидуалности.
При всички положения нека не изкривявам темата.С едно финално изречение, което не важи само за темата за рака,а за живота като цяло.Обмисляйте постъпките си,поставяйте се на мястото на засегнатата страна и не действайте егоистично!
Спокойни празници на всички в темата!

# 111
  • Мнения: 1 839
Здравейте и от мен,  отдавна не бях писала. Мама за сега се справя. Оказа се, че запушване на червото няма, просто слаба перисталтика и все пак не лека чревна операция.. Занесох си пробите в трансхеликс. На голямото, което оперираха са писали карцином инситу, на второто малкото, от колоноскопията- Т1. Няма повече инфо, за гените и пр. Попитах ги и те казаха, че ако има нужда изследванията се надграждат допълнително, ако сметнат за необходимо. Понеже вие сте по-запознати от мен така ли е действително? Страхувам се да не сме пропуснали нещо. В болницата бяха казали няма химиотерапия, в началото е.Но аз с всички документи отидох при проф. Дудов за второ мнение, той затвърди мнението от болницата. Като каза, че превантивна химиотерапия се прави месец и половина най-късно след операцията..., закъсняли сме му казах аз, той пък отговори, че не сме, защото не е било необходимо. И всеки ден си блъскам главата дали направихме всичко каквото трябва, дали не сбъркаме, дали не се забравихме... Вече са минали 3 месеца точно от операцията. Мама е все още много слаба. От 70кг жена, стана 50... не качва... храни се, движи се, идва при мен и Децата,  въпреки че и казвам да стои у дома, да не се зарази с корона вирус..все пак макар и хоум офис, излизаме по магазини, понякога съм физически в офиса, имам заразени колеги... Но тя иска да идва, чувства се щастлива с децата Simple Smile. Само че аз не спирам да се страхувам дали няма да се върне рака... , всички лекари казаха, в началото е, няма страшно, но все пак страха стои като зловеща сянка и ти стяга гърлото...
Иска ми се да има добри новини за всички нас, да ни забрави тази болест, да ни задмине, да не се обръща и връща. Пожелавам го на всички ни, нас и нашите близки. От 3 месеца си лягам с молитва всяка вечер , за здраве. Не пропускам, надявам се всичко да се развива добре. Пазете се и вие и близките ви, човек разбира и оценява важните неща, едва когато те са застрашени и ги губи... съжелявам, малко ми е песимистично днес, исках да си споделя...тъжно ми е..

Мило момиче, спокойно, дишай. Направила си каквото трябва. Сега просто правете стриктни контролни изследвания. Скенери, туморни маркери. И недей да спираш майка ти да идва. Ние направихме тази грешка в началото на годината. Не й отказвай да е покрай вас от страх да не се разболее. Вие сте това, заради което тя ще се бори и ще живее Simple Smile

# 112
  • София
  • Мнения: 23 363
Здравейте,мина година откакто мъжът ми беше диагностициран с рак на бъбрека в четвърти стадий. Минахме през ада.От няколко месеца,слава Богу, е по-добре. Сега, обаче , му откриха две метастази в мозъка,едната от които е трудно достъпна за оперативно лечение. Има ли някой от вас информация от първо лице за лечение с кибер нож- болници,лекари и т.н. ? Ще съм благодарна за всяко мнение.
мой близък преди 2г мина лечение с кибернож.
в болница Иван Рилски, там общуваха с д-р КОлева. отделението мисля че е радиохирургия или нещо подобно.
може да се обадите и да попитате.
при него беше доброкачествено образование в мозъка, на място което не може да се оперира без да се засегнат важни центрове. той преди това има 4 операции за премахване на други подобни тумори.

# 113
  • Мнения: 1 278
Може ли някой да ми препоръча подходящи храни, по време на комбинирана лъчехимио терапия?

# 114
  • Мнения: 14 650
За храненето: на мен през цялото време ми казваха да си ям всичко. Без ограничения.

...Попитах ги и те казаха, че ако има нужда изследванията се надграждат допълнително, ако сметнат за необходимо. ...Страхувам се да не сме пропуснали нещо. В болницата бяха казали няма химиотерапия, в началото е.Но аз с всички документи отидох при проф. Дудов за второ мнение, той затвърди мнението от болницата. ....
...И всеки ден си блъскам главата дали направихме всичко каквото трябва, дали не сбъркаме, дали не се забравихме...
Мила Дени, не си блъскай главата излишно. Каквото е станало, то не е, защото вие нещо сте пропуснали, а защото е имало да става. И сега, всичко е добре на този етап, нека е така, и пак е извън твоя и на близките ти контрол. Радвайте се, бъдете здрави и не си слагайте на сърце неща, на които не можете да повлияете.

# 115
  • Мнения: 1 593
По време на химиото не се яде помело, грейпфрут и жълт кантарион.
Фреш от цвекло за химиото, фреш от морков за лъчето.

# 116
  • Мнения: 7 095
На мен лекаря по време на лъчето ми каза да наблягам на месо.То държало хемоглобина и левкоцитите.

# 117
  • Мнения: 14 650
Да, месото през цялото време ми го препоръчваше една професорка, не от лекуващия екип.  Дробчета и месо, и ядки, точно за кръвната картина.

# 118
  • Мнения: 68
Здравейте, знае ли някой дали след операция при чревна непроходимост/илеус/ е обичайно  да има силни болки след хранене и чести изхождания. Операцията е от преди 3 седмици, дали можем да се надяваме че ще понамаляват тези болки ? :-/

# 119
  • София
  • Мнения: 1 338
Благодарна съм, че открих тази тема.
zigizagi, четейки стари теми, попаднах на споделено от теб, адмирации за последователността и твоята информираност!
Някой може ли да даде мнение за д-р Минчев от онкологията в Софиямед?

Общи условия

Активация на акаунт