Малко трудна тема...за болеста рак - тема 5

Първата ми терапия беше с платина и не ми падна косата. На яйчниците предполагам че вече се води разсейки от първоизточника - д. черво. По силна ли ще е от първата?

Мъри9, какво всъщност се оказа? Има разсейки в черния дроб? Не намирам какъв орган е истмус. Къде е самото огнище?

Никога не е добре да научиш тази новина, нито в делник, нито в празник. Чувстваш колко е несправедливо и как с едно щракване ти се е обърнал живота.
За щастие има шанс, за сега не е станало нищо непоправимо. Лъчетерапията според мен е много мощно средство, а химиотерапията убива всички малки образования, даже и да са все още невидими. Мъжът ти има всички шансове. Сега даже и да не могат всичко да изчистят, дават години и години живот, пълноценен при това в доста случаи.

Здравейте,мина година откакто мъжът ми беше диагностициран с рак на бъбрека в четвърти стадий. Минахме през ада.От няколко месеца,слава Богу, е по-добре. Сега, обаче , му откриха две метастази в мозъка,едната от които е трудно достъпна за оперативно лечение. Има ли някой от вас информация от първо лице за лечение с кибер нож- болници,лекари и т.н. ? Ще съм благодарна за всяко мнение.

Добро впечатление,като страничен наблюдател имам от д-р Людмил Радев от Пловдив.

Оказа се, че образуването е в ректума, а те са оперирали възпалената от него явно фистула, без да ни кажат, че тя не е основното място. Ами явно има разсейки, щом има натрупване на контрастното вещество. Благодаря ти много за подкрепата и оптимизма, защото аз съм притеснена страшно много поради факта, че уж всичко приключи с операцията, а то не било така...

Има една дама, която не пише в тази тема с тези два вида рак. Не е споделяла за опадане на коса или нещо такова. Със сигурност втората химия няма да е по тежка.

Мъри,
Това, че нещата не свършват с операцията, трябва да те успокоява: имате още възможности за лечение и съответно за подобрение!
В тази тема може да се оплакваш, да мрънкаш, всичко...но гледай пред него да си силна много! Ако види ужаса в очите ти, ще се срине, а това е най-вредното нещо сега!
Чети старите теми, пиши за съвет в темата за бял дроб, там има едно момче Ноpe4C, много компетентен, ще ти даде адекватни съвети!
Както неведнъж сме писали: ракът вече е хронична болест! Винаги има надежда!
Много сили ви пожелавам!

До към 10.12.2020 си мислех, че съм най-щастливият човек на света. Близките здрави и прави, децата, семейството...Докато татко (67г) не се оплака от замаяност и не реши да си направи профилактичен преглед при доц. Герасимов (Софиямед). Накратко: послесва ЯРМ, неврохирургична операция за отстраняване на злокочествено образувание, лоша хистология (4ти стадий метастатичен меланом).
Сега следва молекулярно изследване на хистологията, петскенер и на 8.01. първо вливане.
Татко не знае нищо. Утре го изписват от неврохирургията. Мисли си,  че всичко е наред, че "лошото" е изрязано.
Моля ви кажете ми как да постъпя, как да му кажем. Какво да очаквам, освен, че се моля на Бог за чудо. Колко бихме могли да удължем животът му? Как е възможно да не е имал и един симптом, а сега да очакваме най-лошото скоро...
Простете за хаотичният пост. Пиша и плача и търся зрънце надежда.

На мен след биопсия ми казаха 4 стадий,след скенер-никакви разсейки никъде, след операцията даже и лимфните възли чисти, само дето ми ги изрязаха и казаха 1 стадий.Никакви терапии след това,само следене и засега няма нищо.Не се отчайвайте и не си внушавайте непотвърдени неща.А на него кажете,че терапиите са за всеки случай,ако не си прочете епикризата или лекарят не му каже.

Gina,
Не си сама, всички сме били като теб и знаем какво е.
Точно преди пет години бях на твое място - на 1 декември ми казаха, че майка има рак, на 14 я оперираха, на 21 хистологията потвърди прогнозата.
Няма как да скриеш истината, щом ще има вливки. Аз смятах да скрия, защото първоначално бяха казали, че ще я лекуват с таблетки, но положението се оказа по-тежко на 21 януари след скенер.
Казах й, че е излязло злокачествено, но е хванато навреме, всичко е изрязано, но ще се наложи терапия за всеки случай, за да няма проблеми. Казах, че ще направим всичко за нея - най-добрите  лекари, болници, лекарства, но че тая борба  сами, без нея, няма как  да я водим. Тя ме попита - Ти какво си мислиш, че не ми се живее ли и че не искам да си видя внуците пораснали?
Въпреки това изявление, й отне няколко дни да го възприеме, просто мозъкът й отказваше да проумее, че злокачествено значи рак, че тя има рак. Не мога да ти опиша през какви трудности мина за тия пет години - химия два пъти през две години, диети, добавки (някои от които доста гадни на вкус), това лято беше и на лъчетерапия. Не сме си позволявали пред нея да кажем лоши новини, преправяла съм резултати от контролни скенери, давала съм всякакви примери за хора, които са се преборили, крила съм, когато някой наш познат е умирал от тази болест. Старала съм се да й поддържам духа.
В момента прави две баклави за моето и на брат ми семейства.
Във форума има и други подобни примери на хора, които живеят години наред, въпреки лоша първоначална прогноза (при нея беше 6 месеца).
Имайте надежда и се борете!

Според мен човек няма право да крие истината за състоянието на възрастните си близки/да не говорим за преправяне на документи/.Те не са деца и е редно да знаят истината!Болестта рак дава шанс на хората да живеят и оценяват живота много по-задълбочено от здрав човек.Дават ти шанс да си подредиш отношенията с хората и неща,които не си довършил и отлагал във времето .Говоря от собствен опит.Минете заедно през трудното и ако е рекъл Господ се радвайте заедно на добрия край.И когато решите да криете,което е равностойно да излъжете се поставете на тяхно място и си помислете дали вас ще ви е ок да ви "гъбаркат" независимо от добрите намерения на отсрещната страна.

Всеки сам преценява какво да направи спрямо психиката и характера на болния.
Майка ми нямаше да се почувства по-добре, ако й бях дала реалния пет скенер със светнали още две зони, който след месец, на ендоскопско изследване, се оказаха нещо съвсем безобидно. Но съществуваше съвсем реална опасност да се обезсърчи и да се откаже от всякакво лечение, защото за пет години по болници знае, че тръгнат ли още разсейки, прогнозата е лоша.
Тук сме да споделяме опит, който може да помогне на някой в същото положение.
Имам приятелка, която от години, по съвет на лекарите и по собствено вътрешно усещане, крие от майка си диагнозата й. Жената си е жива и здрава. Семейството й е убедено, че ако знае, тя просто ще легне и ще се предаде. Достатъчно експерименти са правени  от учените за влиянието на психиката и вътрешната убеденост  върху здравето. Случаи всякакви. Няма нужда да съдим другите за решенията им, дори според нас да не се правилни.

Явно щом вашата приятелка крие диагнозата от майка си,тя е жива,но не е здрава. Разбира се, че всеки има право да постъпва както смята за редно със собствените си близки,единственото интересно в случая е как гледате хората,които лъжете в очите с години.Няма нужда да отговаряте по-скоро си задавам риторичен въпрос.Както вече казах дано не изпадате вие в такава ситуация и някой/било то и порасналото ви дете/да определя вместо вас какво трябва да знаете вие.

Съгласна съм, zigizagi. Познавайки баща си, който до момента е бил здрав 6ато бик, бивш спортист, който не е стъпвал в болница като пациент, истината най-малко ще сломи духа му.
chocha, доказано е, че премълчаната истина понякога има плацебо ефект.

Не бих определяла на други хора как да се справят с нещо толкова лошо. В моя случай, нямаше как да скрият от мен каквото и да е, защото аз си четях всичките епикризи и резултати, а на тези лечения, които бяха в България, си ходех сама по доктори и болници. Мъжът ми явно блокира тотално.
Прогнозата си разбрах доста по-късно, не беше ми дошло наум да я гледам. Оказа се, че синът ми веднага се е сетил и е чел, и е била 6-8 месеца, а вероятността да доживея до две години е била нищожна. Което в момента всъщност е факт.

Гина Л., Мъри9, не се отчайвайте. Стават чудеса, и се оказва, че не са и чудеса. Просто медицината е доста много напреднала и неща, които по-рано биха били чудо, сега са просто нормално развитие на лечението.