Малко трудна тема...за болеста рак - тема 5

  • 491 423
  • 6 648
  •   1
Отговори
# 1 365
  • Мнения: 1 117
Gina, съболезнования! Да е светло на душата му!
Преживях го с моя баща преди 11 години, беше само на 54 г.
Сега със съпругът ми, който е на 47 г....така добре разбирам всички ви!
Наистина напоследък лоши новини, но няма да се отказваме, докато човек диша , има надежда!

# 1 366
  • Мнения: 595
Gina, прегръдки! Да почива в мир татко ти!

# 1 367
  • Мнения: 353
Gina, моите съболезнования! Светъл път на душата му. Вярвам, че винаги ще бъде до теб и ще ти помага, макар и да не го виждаш.

# 1 368
  • Мнения: 773
Аз не пиша в тази тема, пиша в съседната, за рак на гърдата, защото майка ми е с тази диагноза, но чета всичко, което се пише тук и следях как се развива историята на Gina L..
Просто исках да ти изкажа своите най-искрени съболезнования! Зная, че мъката е голяма, но искрено се надявам и пожелавам на теб и семейството ти от тук нататък да ви чакат хубави неща. Green Heart

# 1 369
  • Мнения: 64
Аз също следя темата, заради майка ми, която е с рак на гърдата.
Искрени съболезнование, Gina!
Така се надявах баща ти да се оправи и да може да отиде на така чаканото море.
Сигурна съм, че е на по-добро място и това, че си отиде точно преди Спасовден е много показателно.

# 1 370
  • Мнения: 2 050
Съболезнования! Няма как да не се люшкаш между надежда и отчаяние.. важното е, че сте били до него. Ние в събота отбелязахме 40 дни на татко, тежко е, но ни стават прекрасните спомени.

# 1 371
  • Мнения: 2 035
Момичета, пак да питам къде да отидем на Пет скенер. Звъняхме за час в Сити клиник казват след 8 седмици, че могат да ни дадат час. Ще ми се да е по-скоро. Къде другаде да питаме. Казаха ни да е в София. Помагайте къде да звъним да питаме.
Правихме март тук, но ни пращат в София да се повтори за всеки случай.

# 1 372
  • Мнения: 11 820
Пета градска приемат в рамките на седмица.
Пробвайте и в онкологията в Дървеница.
В Александровска отнема 1-2 седмици.
За Токуда нямам представа.

# 1 373
  • Мнения: 1 610
Токуда са бързи и с много добра организация

# 1 374
  • Мнения: 1 278
Ние правихме ПЕТ скенер в Онкологията в Дървеница. Бързо и лесно записахме час. Говори се, че скенерът им е един от най-модерните. Доколко е така не мога да кажа, но поне лъчетерапевтката така обясни. Успех!

# 1 375
  • Мнения: 773
Момичета, пак да питам къде да отидем на Пет скенер. Звъняхме за час в Сити клиник казват след 8 седмици, че могат да ни дадат час. Ще ми се да е по-скоро. Къде другаде да питаме. Казаха ни да е в София. Помагайте къде да звъним да питаме.
Правихме март тук, но ни пращат в София да се повтори за всеки случай.

Онкологията в Дървеница. Мисля, че д-р Пиперкова е доста добра в разчитането.

# 1 376
  • Мнения: 2 035
Момичета, пак да питам къде да отидем на Пет скенер. Звъняхме за час в Сити клиник казват след 8 седмици, че могат да ни дадат час. Ще ми се да е по-скоро. Къде другаде да питаме. Казаха ни да е в София. Помагайте къде да звъним да питаме.
Правихме март тук, но ни пращат в София да се повтори за всеки случай.

Онкологията в Дървеница. Мисля, че д-р Пиперкова е доста добра в разчитането.
Благодаря ви

# 1 377
  • Мнения: 5 375
Gina, много съжалявам. Светъл му път на баща ти, а на вас - сила и кураж.

Съболезнования!
Не съм писала скоро. Мъж ми (опериран паннкреас и една година ремисия) на последния скенер има лезия в бял дроб.
Направи консултация с Минчев, който каза- пет скенер.
Нищо не знаем, плачем отново.
Какво можем да очакваме?

Абсолютно същия ад изживяхме последните две седмици. Контролни скенери - изненада, 12мм лезия в слезката за 3 месеца. Образна диагностика - по-скоро приемат, че е метастаза. Направихме ПЕТ скенер - всичко друго, но не и метастаза (никакво натрупване на глюкоза). Сигурно си скъсих живота с 5 години за тези две седмици.

Не изпреварвайте събитията. Изчакайте ПЕТ. Пожелавам ви от сърце да е фалшива тревога.

# 1 378
  • Мнения: 353
Днес изписах баща ми от 5-та химиотерапия. Изглеждаше добре, но като тръгнахме да излизаме от болницата, видях че залита като ходи. По стълбите в болницата се строполи и падна. Добре, че го хванах и не се търкаля до края им.
Нервен, сприхав...  Викна ми да не го държа, да не му помагам... Явно не се чувстваше добре.
Имам неволи и с майка ми, която ревнува от вниманието към баща ми. Все ми се оплаква, че трябва да му слугува. Сега като й казах, че е паднал и как е отказал помощ реагира като "Да видиш на мен какво ми е с него!".
Направо не знам как да балансирам вече. Дете гледам, тичам по тях. Накрая тия дето помагаме ще грохнем.
Вие как се справяте със стреса?

# 1 379
  • Мнения: 1 278
Днес изписах баща ми от 5-та химиотерапия. Изглеждаше добре, но като тръгнахме да излизаме от болницата, видях че залита като ходи. По стълбите в болницата се строполи и падна. Добре, че го хванах и не се търкаля до края им.
Нервен, сприхав...  Викна ми да не го държа, да не му помагам... Явно не се чувстваше добре.
Имам неволи и с майка ми, която ревнува от вниманието към баща ми. Все ми се оплаква, че трябва да му слугува. Сега като й казах, че е паднал и как е отказал помощ реагира като "Да видиш на мен какво ми е с него!".
Направо не знам как да балансирам вече. Дете гледам, тичам по тях. Накрая тия дето помагаме ще грохнем.
Вие как се справяте със стреса?

    Не е никак учудващо това, което ти се случва.... За съжаление... Сигурно при повечето такива пациенти се получава този синдром, който отключва някакъв скрит гняв. Често съм забелязвала това поведение /баща ми почина преди години от сарком/ или по-скоро промяната в поведението на болните около нас... И сигурно това си има своето обяснение, но не се наемам да го дефинирам. Всъщност в последните месеци реших да  се отдам на едно мое любимо хоби, за което все не ми оставаше време... Не че и сега имам време, защото нося едновременно няколко "дини" - работа, малко дете, онкоболен, възрастен с друг проблем, но съм решила, че ще се разсейвам с нещо, което ми създава положителни емоции и поне за малко ме отвлича от спиралата на ежедневието. Всъщност някъде бях чела, че една лекарка, която и досега е жива, в момента, в който чула диагнозата си, продала апартамента си в мегаполиса, купила си имот в провинцията и се захванала да прави не това, което трябва, а това, което иска... И това я спасило от стреса, който неминуемо всеки като нея и нас, близките на болните, преживява... Опитвам се да създавам неща, които ми носят удовлетворение и правят деня ми по-красив, разнообразен и пъстър... Не знам дали успявам напълно да се отърся от другите си задължения, но все пак откъсвам парченце време за себе си, за да възстановя своето изгубено равновесие и да усещам, че не съм робот или на автопилот, а все пак човек, който може да търси и намира красотата, каквото и в крайна сметка да му е отредила съдбата...

Общи условия

Активация на акаунт