Енгин Акюрек в Дъщерята на посланика". Нови и стари проекти – Тема 404

Епизод 29 завършва с шокираща жестокост, когато Сахра прерязва врата на Локи като жертвено животно. Въпреки факта, че възприемаме лекаря като изключително интелигентен и манипулативен персонаж, нищо не ни подготви за тази тиха смъртоносна атака. Както обикновено, възползвайки се от ситуацията, хитрият Кахраман заснема всичко на телефона си, като възнамерява да използва доказателствата в своя полза след известно време. Ако в целия този хаос има един герой, който постоянно е под невероятен натиск, то това е Санджар Ефе, който се радва на нашето пълно съчувствие, тъй като му се налага да преодолява множество безкрайни лични и семейни проблеми, съчетани от бизнес и финансови проблеми на ежедневна основа. И ако това не е достатъчно, за да подлуди дори и най-разумния мъж, там го чака задкулисната и необичайна измама на фалшива бременност. Основният сценичен план за предаване на детето на Кахраман за дете на Санджар получава нова възможност за живот с подкрепата на Сахра; в резултат се получава отровна смес от лъжа и измама, която завършва с убийството на Локи и влияе негативно на деликатно възстановените отношения между Санджар и Наре. Едва възстановил се от смъртта, от мъчителното преживяване и очевидно все още изпитващ болка, Санджар излива гнева си върху Наре, че е дошла в дома на Менекше, където далеч не е в безопасност. Въпреки факта, че се нуждаеше от нейната подкрепа, както никога досега, Санджар прави злощастната грешка, тъй като е изключително раздразнен, той се пита, как се очаква да защити както Наре, така и Менекше, когато нито една от двете не го слуша. Никога не умееща да мълчи, Наре отвръща на безмълвния Санджар с язвителна реплика, като му казва да копае гроб за Менекше точно както тя му е изкопала!

В рамките на първите няколко момента от новия епизод ни карат да осъзнаем, че епизод 30 обещава пряк контраст с радостната и от време на време весела атмосфера от предишния епизод, която също бележи официалния ангажимент на дъщерята на посланика с любимия й Ефе. За по-бдителния зрител гледката на пръстена на Санджар, носен на лошо остъргана и окървавена ръка, изглежда ретроспективно, за да бъде пророческо предупреждение за по-нататъшно кръвопролитие. Докато отчаяно се опитва да разбере логистиката на последното фиаско, създадено от Meнекше и Kaхраман, Санджар за негов срам също научава за предполагаемата връзка на Локи с бившата му съпруга. Ако има нещо, което отличава мъже като Санджар от останалите, това е неговата гордост - не само в себе си като мъж, но и като наследник на наследство, прочуто със своите почтени и достойни мъже като неговия дядо. Следователно за него е немислимо името на Eфe или това на майката на детето му да бъде споменато в публичен скандал или самоличността на истинския баща на детето да бъде усмивана в местните магазини за чай. Кипяща от ярост, засрамена и онемяла от поредния случай на осъдителното поведение на Meнекше, тактиката за незабавно управление на щетите изглежда непонятна за свръх, шокирана и изключително ревнива Наре, докато Кахраман прекъсва опита й да се обади в полицията с разкритието за връзката на Meнекше и Локи. В този момент историята преминава от сегашната мизерна бъркотия до забележимо осветяване на дългогодишната социокултурна разлика между Санджар и Наре. Въпреки факта, че проблемът присъства от самото начало в присмехулните забележки на Челеби и обидното снизхождение на старши Ъшъклъ, той остава до голяма степен в латентно състояние като мълчалив зрител; но последните събития водят до разгърнат конфликт между световете на Наре и Санджар. Но преди да продължим този ред на мисли, трябва да спрем, за да разгледаме интересен фактор, отнасящ се до всичките тридесет излъчени до момента епизода.

Анализът на „гарванския полет” отбелязва епизод 18 като почти средна точка между по-ранните епизоди и останалите. Отворена с изпълняваните призрачнии песни и майсторски дирижираната музика на Гьокхан Кърдар, историята на „Дъщерята на посланика” започва с потапяне на зрителя в почти вълшебен свят, където главният герой живее близо до природния свят, докато работи с ръце и печели с потта на челото си. Тук, в този мистичен свят, засенчен от планината Йорук, нещастно изоставено младо момиче се превръща в птица и излита, оставяйки поетите да пеят за странното изчезване на дъщерята на посланика, за да видят завръщането й девет години по-късно с дете. Цялата първа половина от историята с нейните различни атмосфери и настроение се визуализира така, сякаш това е древна приказка, изпята от бардове (бардът е музикант, който създава и изпълнява свой собствен музикален материал.), седнали около огън, където възторжената публика седи хипнотизирана. Едва когато „реалният” свят започне да нахлува във фантазията под формата на насилие, принуждавайки „Пъстрата птичка” да избяга от Черна гора с пиленцето си и да се върне в земята, откъдето се е заточила, зрителят може да започне да вижда разгръщащите се събития в светлината на притча, която е най-добре описана като два свята, воюващи помежду си.

Светът на Санджар Ефе се основава до голяма степен на традиции, свързани с твърда йерархия, доминирана от патриархална социална култура, която, макар и постепенно да изчезва, все още остава мощна сила, особено в самото семейство Ефе, с разширената си семейна система, оглавявана от суров матриарх. От друга страна, светът на Наре се състои от нуклеарно семейство, в което безразличен баща е пристрастен към хазарта толкова, колкото цени публичния си имидж на посланик. В новия свят Гювен Челеби е директният аналог на Халисе Ефе с неговата арогантност, страх от общественото мнение и параноя относно репутацията му. Научаваме много рано, че светът на посланика е празен свят, който е скъп за любов, но щедър, когато става въпрос за лични интереси. Покланяйки се пред финансовия олтар, натрапчивият, все по-плавен съвременен дух променя мускулите си под формата на хора като Кахраман, които не щадят никого в сляпото си търсене на печалба.

Този свят, към който напоследък се присъедини Гедиз, процъфтява само с личен успех, тъй като парадира с култура, основана на необмислен индивидуализъм и незабавно удовлетворение. Хората не само преследват Плутос, гръцкия бог на богатството, но и излизат от останките на рушащите се традиционни социокултурни институции; алчността, алчността и амбицията са представени от няколко жени от бедни семейства, които избират различни пътища за издигане в този свят. Необразованата Менекше например отчаяно се опитва да избяга от бедния си живот с помощта на своята остроумна майка и алчен самообслужващ се брат, като се жени за един от най-богатите мъже в региона без любов. Също толкова бедна, но образована Дуду се стреми да подобри живота си, първоначално чрез успешна кариера, която за съжаление е засенчена от безсмислени отношения с женен мъж; докато самотната й леля Ейшен на средна възраст, която върши домакинска работа, се оказва лесна плячка за манипулативната Халисе. В този контекст можем да видим, че жените предпочитат да "използват" мъжете, за да подобрят живота си, дори да рискуват да бъдат хванати в измама, лъжа или дори престъпни намерения в името на постигането на собствените си цели. И все пак, честно казано, трябва също да признаем, че не само жените имат труден живот, хванати в капан от патриархата и домакинството, но мъжете също страдат еднакво, тъй като по рождение са принудени да играят роли, дълбоко вкоренени в традиционен дух, докато се налага да се справят с предизвикателствата, породени от забързания съвременен живот.

Санджар Eфe е продукт на среда, която подчертава семейството преди всичко друго. Това е свят, в който човек наследява задължението да бъде главен пазач още преди да се научи да ходи. Трябва да се полагат грижи за родителите, братята и сестрите, съпругата, децата, слугата и общността като цяло, тъй като такива мъже трябва да играят ролята на фактическа фигура на баща. Това очевидно оставя малко място за упражняване на всякакви полети на индивидуализма, считани за отличителен белег на модерността, тъй като мъжът трябва да осигури безопасността на дома и общността преди всичко. Като горд, достоен, интелигентен, смел мъж, който е и най-голямото дете, Санджар е принуден да се балансира като колос, възседнал два свята, тъй като се очаква да изпълнява традиционните патриархални задължения на Ефе, докато се справя успешно с диктата на съвременния свят. Въпреки че общественото възприятие на мъжа е на много успешен, уважаван човек, личният му живот остава спрян между тайните копнежи на раненото му сърце и публичния му образ на строг, но справедлив господар.

Безкрайно измъчван в уединено мълчание, Санджар е дълбоко ранена душа, която показва изключителна сила в поддържането на стоично публично лице. Следователно зрителите трябва да видят честите му пристъпи на свирепа ревност, предизвикана от гняв, като научен отговор на ситуации, в които изглежда губи контрол, например. Яростната независима позиция на Наре за това, че работи за прехраната си или стои в халата си край пътя и заплахата да бъде смутен публично, когато Санджар я крие от очите на Гедиз без резултат, или дори неговата бурна реакция която той показва в опита Гедиз да вземе ранената Наре от имението в своя собствен дом. В това отношение можем да видим, че Санджар е наследник на традиции, продиктувани от поколения предци, които са живели просто, докато са се лишавали от индивидуалното желание за общото благо, например. Принудителен брак на Санджар по заповед на майка му. Следователно трябва да уважаваме в същия дух факта, че в света на Ефе това, което принадлежи на Ефе, принадлежи само на него: било то жена, дете, рана, радост или болка - че съвременната чувствителност на герои като Гедиз не може да разбере ... разберете. Наре, от друга страна, е класически пример за модерна, високо образована, интелигентна жена, която копнее за безусловната любов, която търси достатъчно странно, в безопасността на топъл и любящ дом. Лишена от насърчителната и подкрепяща среда, от която се нуждае всяко дете, едно от най-големите й желания е да се прибере „у дома“ - не в безжизнената, студена къща на баща си, а в страна, където любимият може да осигури на нея и детето им неизмерима любов, стабилност и щастие. Дори да уважаваме и се възхищаваме на Наре за нейния независим дух, упоритост, нестихваща лоялност, любяща и грижовна природа, както и съпричастност към всичките й изпитания и премеждия; честно казано, ние също трябва да можем да видим нейните слабости.

Начело на списъка е сприхав характер, последван от упоритост и склонност да мисли, че знае най-добре. Докато монументалните недостатъци на Санджар поради недоверие, гняв и огорчение бяха подчертани и осъдени до гадене, ние също трябва да оценим склонността на Наре да прави нещата по свой начин, напр. в преследването на битката за попечителство, тя поема братството от жени, състоящо се от необразованата Елван, плахата Мюге, неопитната Зехра и себе си. Последващият избор на Зехрa за председател на съвета на директорите на компанията проправя пътя на Санджар да се оттегли от бизнеса. Упълномощаването на Зехра може да е вкарало точки с феминистко лоби, но в забързания свят на бизнеса предоставя на Гедиз идеалната възможност да вкара компанията в земята, като се възползва от отсъствието на Санджар. Това не означава, че жените са лоши мениджъри, а само за да се подчертае, че неопитността и неспособността на Зехра да контролира Гедиз, грешката на Наре за това колко далеч може да стигне Гедиз, нейната собствена липса на познания по финансови въпроси минус тихата и ефективна прозорливост на Санджар води до катастрофа. Когато го удря по гърдите, бута и дърпа, Наре показва нейното разочарование и гняв, но да каже, че вината е на Санджар и че той е съсипал всичко е не само несправедливо, но и не е вярно.

От своя страна Санджар понася обвинението стоически, докато я обгръща в познатата вече мечешка прегръдка, за да я успокои. Уверявайки Наре и Зехра, че отново е изпреварил намеренията на Гедиз, грижата на Санджар не е компанията, а собствената му незаслужена очевидно разрушена връзка с Наре. За момента, позволявайки на нейната силна ревност към Meнекше да оцвети нейното възприятие за действията на Санджар, само доказва, че Наре е също толкова човек, колкото Санджар и толкова склонна да прави грешки, колкото всеки от нас.

Акцентът в настоящия епизод без съмнение е реакцията на Наре към кървавите пари, платени на бащата на Локи. Приемайки изявлението, че" точно това правим тук", действията на Санджар са в рамките на предислямската практика, които не са специфични нито за исляма, нито за Турция, но остават неприемливи в съвременния свят. Въпреки че справедливостта изисква извършителят да бъде наказан чрез надлежен законов процес, вековната традиция да се предлагат кръвни пари продължава да се практикува в някои части на света и трябва да се разглежда в контекста на традиционната практика и да се получи мъдрост. В този смисъл, като запознат с японската културна практика, Наре трябва да е наясно с факта, че в японската култура е много често да се дават кръвни пари или мимайкин, както се нарича, на семейството на жертвата. Освен това, че традицията и модерността рядко са били на една и съща страница, може да се докаже от недоразумението, причинено от символичното обвързване на червена лента в японската култура, за разлика от нейното значение в турската традиция - което трагично накара Санджар да вярва, че Наре умишлено го измами.

По същия начин в корейската правна система е доста разпространена практика да се предлагат Хапуигейм или кръвни пари на семейството на жертва. Сомалийското обичайно право, наречено Хeeр, позволява плащането на кръвни пари като компенсация за смъртта на жертва, както и да предостави парична помощ на семейството на жертвата. В християнската библейска традиция терминът конкретно се отнася до тридесетте сребърника, които Юда Искариотски е платил за разкриване на самоличността на Исус Христос. След разпятието, когато Юда се опитал да върне сребърниците на еврейските свещеници, те отказали да ги вземат с мотива, че върху тях има кръв. Във вариант на използване на фразата, терминът кръвни пари означава нещо повече от просто обезщетение, изплатено за мъртвите, тъй като принудителната военна повинност на моряци в миналото се е наричала „шангхайнг“, а майсторите на борда са били плащани от „тела“; следователно извършеното плащане се нарича „кръвни пари“. В мюсюлманските общества концепцията за „дият“ е еволюирала от доислямска арабска практика, която Коранът също разрешава като форма на обезщетение за убийство вместо „киса“, в която семейството на жертвата прощава на престъпника. Древна практика, която ислямът признава, тъй като в идеалния случай тя е била предназначена да предотврати по-нататъшно кръвопролитие между племена или семейства, както и да осигури на семейството някаква финансова помощ, продължава да се практикува в консервативните общества, особено племенните култури. Предвид социокултурните традиции на селото на Санджар, действията му като Ефе попадат в обхвата на традиционно допустимото.

Наре обаче не го вижда като такова, тъй като нейната грижа е не само да осигури справедливост за Локи, но и че тя вижда усилията на Санджар да спаси Менекше от полицията като знак на слабост към бившата си жена – мнение, което може да постави под заплаха техния предстоящ брак. Това, което Наре пренебрегва, е фактът, че самата тя понякога е вземала закона в свои ръце, както при тайното погребение на Акън, дори ако мотивът явно е бил да спаси Санджар от полицейско преследване. Това, че тя постави под въпрос Санджар и осъди постъпката му като архаична и предизвикана по-скоро от гордост, отколкото от практическо значение, показва как ревността и гневът могат да ни завладеят. Ранен, измамен, обиден и презрян в миналото, Санджар реагира този път с рев, потвърждаващ своята самоличност, произхода и вярванията си, карайки и двамата да кипят от гняв. В мрачен ритуал, продиктуван от вековна традиция, Санджар предлага на бащата на Локи два избора, т.е. отмъщение, което води до отнемане на живот - в този случай е самият Санджар или приемането на кръвни пари като компенсация за загубата на живот. Изплашена от мисълта, че Иляс ще използва пистолета, който Санджар поставя пред стареца, Наре се опитва да се намеси, но е възпрепятствана от необичайно строгия Каврук. Дори когато Иляс вдига торбата с пари и скърби до ковчега на сина си в уважителното присъствие на Санджар и Каврук, ни е ясно, че това е чисто мъжко притежание без изключение. Това, което прави нещата още по-лоши обаче, е последвалата огнена размяна на думи между Санджар и Наре, докато се срещат в есенната маслинова градина. Докато Санджар защитава действията си, Наре експлодира в ярост от това, което тя вижда само като остарели представи, основани на мъжествена гордост и надменност. Гневът често ни кара да казваме неща, за които съжаляваме по-късно, а горчивите думи, разменени под тихите маслинови дървета, зловещо показват възможността за по-нататъшно разкъсване на отношенията между Санджар и Наре.

Акюрек надминава себе си с дългото си мълчание, тъй като тъмните му неспокойни очи се фокусират върху почти неузнаваемия изригващ пламък, но най-добрата му фраза, изречена с невероятен смисъл, може да бъде само когато той попита: „Ще дойдеш на сватбата си следващата седмица, дъще на посланика? " Самият факт, че той я нарича дъщерята на посланика и Наре отказва да отговори на въпроса, смразяващо очертава разстоянието, което са изминали един от друг. Неловкото телефонно обаждане през нощта допълнително подчертава безпокойството между двамата, което никой от двамата не желае да наруши, и Санджар се задоволява с топлото малко тяло на Мелек, сгушено на гърдите му, за да успокои умореното си самотно сърце. За съжаление никой не изглежда да приема сериозно опитите на леля Фериде да контролира Менекше, принуждавайки я да хвърли чаша мляко по Санджар с разочарование.

Колкото и неразбираемо да е, Санджар посещава Наре, без да се преоблече, което прави заплахата й да го залее с горещ чай съвсем реална, но в отговор на характерното приемане на всякакви ексцесии (реални или заплашителни) на Наре, описанието на Санджар за неговото вече „изгарящо“ състояние създава електрическа сцена. С достатъчно увереност може да се каже, че никой не играе романтична сцена по-добре от Енгин Акюрек. Движейки се в опасна близост до Неслихан в кухнята на Наре, Акюрек е толкова силен, че изглежда почти изгаря главната си героиня с подземен огън, без да каже и дума. Неспособен да се отдалечи, докато той леко докосва лицето й със своето, зрителят може ясно да види осезаемото желание за докосване и задържане между Санджар и Наре, нарастващо, въпреки че изглеждат отчуждени. Този момент обаче е грубо прекъснат, когато жените на Ефе, водени от Халисе и придружени от Ъшъклъ, се спускат в дома на Наре без предупреждение с предбрачни подаръци и покана за тържества в Ефе хамам.

Сцената която следва те кара да се свиеш, както прави Санджар, докато гледа как Халисе жестоко преследва Елван в търсенето на развод. Крайно неудобно при матриархата на Ефе и решително бодливи реплики, Наре и Санджар си разменят смутени погледи, докато последният не реши да изчака навън в колата, за да отведе Елван в съда, а Наре тръгва към имението само за да зарадва дъщеря си. Радостното тържество след решението на Елван да отложи развода слага край на плановете на коварната Дуду, която сега е принудена да прибегне до други средства, за да отмъсти на Халисе; тъй като се уверяваме, че Наре може би би намерила традициите, водещи до сватбата, почти приятни като „нормална“ част от сватбените тържества, ако тя беше в по-добро настроение. Аргументът за два свята придобива по-голяма достоверност, когато сравняваме Санджар с Гедиз, който олицетворява суровата егоцентричност, която стои в основата на съвременния живот и се характеризира с интензивното му поглъщане с индивидуалното Аз, а не със семейството или общността. Като такъв, характерът на Наре е аномалия, тъй като тя съчетава в себе си копнеж по ценностите, които характеризират традиционния свят като дом с баща, майка и други членове на семейството; дори докато иска да запази собствената си идентичност като силна личност, способна да се грижи за детето си, като същевременно предлага помощ на други жени. Сприятелявайки се с Елван, дори помагайки на нечестивата Джейлян, представяща се за Джемиле, което доведе до нейното отвличане и по-късно опасната Сахра, на която тя предлага убежище, щедростта, голямата сърдечност и грижовна природа на Наре са в основата на един емпатичен възглед за живота на стария свят в противоречие със съвременната склонност към безумно преследване на индивидуални облаги.

Факт е, че едно от качествата, които привлече Наре към Санджар, беше способността му да предложи приобщаваща стабилност, така липсваща в собствения й живот. Подобно на планините, сред които той живееше, или на морето, в което плуваше, Наре видя в Санджар обещанието за постоянство както за сърцето, така и за ума. Като казахме това, ние също трябва да приемем с определено количество гравитации, че способността да останем непроменени пред най-жестоката буря идва само от голяма сила на характера, но когато се пренесе твърде далеч, той може да действа като нож с две остриета и причинява огромни щети - това е, което Санджар се научи от тъгата си.

Тъй като традиционният свят и неговите ценности изглежда изчезват на заден план в лицето на социално-културните промени в обществата, като например разширената семейна система, заместена с ядреното семейство като основен пример; така и съвременният свят е лишен от богатството, което предлага традицията. Трябва да се оцени, че основната област на спорове между двата мирогледа остава до голяма степен ограничена до сферата на моралните ценности, тъй като сблъсъкът на индивидуализма и общността като цяло създава отчетлива динамика като цяло. Докато традиционният морал се фокусира повече върху концепциите на злото и доброто и провежда политика на полза за всички, а не за отделния човек, човек е принуден да види истинското брутално лице на бързо променящия се свят в изнасилването на Наре от Акън в опит да пречупи нейния дух и да я накара да се подчини на мъж, представляващ най-лошото от един индустриализиран свят. Както в „Каква е вината на Фатмагюл?”, насилственият акт може да се разглежда и като метафора за жестоките истини, по които живеем в свят, който позволява на могъщите, арогантните и богатите да пренебрегнат всички ограничения, предназначени да защитят по-слабите и по-уязвими сегменти на обществото.

По-нататък, следвайки аргумента, можем да оценим, че богатството на стария свят се крие до голяма степен в неговата практика на достойнство, неговата едрота и неизменно придържане към семейните ценности, докато плиткостта на съвременния свят се характеризира с неговата отвратителна арогантност , липса на морал и погрешно чувство за право. Контрастите между двата начина на живот стават по-ясни, когато сравняваме Санджар с другите двама мъже в живота на Наре. Докато вината на Санджар се криеше в колосална липса на доверие, не може да има по-голям грях, отколкото мъжът да наруши гостоприемството и доверието, което му предлагат, отколкото да изнасили младо момиче, докато е под покрива на собствения си баща, точно както не може да има по-голямо предателство от това да пожелаеш жената на брат. Докато Акън като осиновен син и Гедиз като кръвен брат са виновни за извършване на грехове с библейски размери, които са непростими в духа на стария свят; те също грешат в новия свят, който признава правото на жените на свободен избор.

Но да се върнем към първата си предпоставка, т.е. втората половина на историята, която ясно показва отдалечаване от настроението, създадено от първата й половина. Не само липсва преследващият глас на Гьокхан Кърдар, но и музикалната партитура отразява различно настроение от това, което се чува през първото полувреме. Актуални и популярни теми като овластяване на жените, индивидуализъм, корпоративна и лична алчност, липса на професионална почтеност и завист започват да изпреварват историята, която първоначално е фокусирана върху вълнуваща лирична история за нестихваща любов, разказана като епос. Второто полувреме не само ‘звучи’ различно със своите огнестрелни сцени и насилие, но и отдалечава историята от това, което направи началните епизоди на сериала толкова приковаващи.

Изглежда, че природата се отдалечава, тъй като сцените се случват предимно при затворени врати, като всички, освен Наре и Санджар, изнудват другите или са изнудвани. С Гедиз, Кахраман и Сахра, които водят обвиненията срещу Санджар, новините за компанията, изправена пред фалит, избухват като бомба, а Наре държи Санджар несправедливо отговорен за бедствието. В края на деня, тежестта е на председателя на борда, т.е. Зехра, който в крайна сметка е отговорна за невъзможността да предвиди плановете на Гедиз въпреки предупреждението на Санджар. Докато той здраво държи развълнуваната Наре, съобщението на Санджар радостно издухва вятъра изпод платната на краткотрайния триумф на Гедиз, карайки ни да се радваме за Ефе!

Критикувайки последния епизод, ние сме напълно оправдани, като го описваме като „автономен“ разказ, тематично свързан с конфликта, възникнал заради традициите на стария свят, който Санджар Ефе практикува и почита, и диктата на дръзкия нов съвременен свят. Всъщност, „Дъщерята на посланика”, самата история изглежда спряна между по-сангвинично, мелодично, традиционно минало, изправено пред проникващо, по-агресивно, гъвкаво настояще, което е по-добре визуализирано в последния образ на епизода, в който убийствената ловджийка на късмета младата Сахра стои, взирайки се в полето с прясно зеле в разхвърляната градина на леля Фериде.[/i][/color][/b]