И нека наш'та ОСМОКЛАСНА баница с късмети да донесе и здраве, и успех, и за екскурзии билети!

Точно там на Камчия има и комплексче вилно селище Пирин. Преди 5 г бяхме, беше много спокойно. Скоро не сме ходили. https://www.booking.com/hotel/bg/cottage-village-pirin-kamchiia.bg.html

Да, имат въжен парк в Здравец, но за любители на такива, не е нещо особено. Имат и зооградина, мини голф,  басейн. Много готино като замисъл е, малко обслужването им куца.

Плажът на Камчия е опасен, непрекъснато има течения. Иначе този район ми е любим.

Изчетох всичко назад, та да взема участие по някои въпроси. 😂

Aila, не искам да те отчайвам, но четене на книги и гледане на филми на немски език само с курсове е трудна работа. Това всъщност важи за всички езици. Не казвам невъзможно, в никакъв случай, но много трудно. Безспорно тези неща помагат много в обогатяването на лексикалния запас по езика, но не позволяват свободно владеене на езика. И то езикът такъв, какъвто е живият език, не този в учебниците. Щото това не е немския, който говорят немците. Когато пристигнах някога в Германия, мигах на парцали няколко дни и после свикнах. Успявах да разбирам баварския, който е изключително труден диалект. ММ например разбира много повече от мен. Бих ви посъветвала да гледате клипчета на развлекателни предавания в YouTube, а защо не и самите предавания. Силно препоръчвам например Galileo - интересно, информативно предаване, което дава живия език, та дори и разговорни думи. Мога да препоръчам и друг тип предавания, царе са например на разни репортажи на тема туризъм. Sat1, и RTL, и Pro7 имат какво да предложат.

Колко книги и статии сме чели и резюмирали в ЕГ някога, еми не е това живия език, съжалявам.

По темата за самостоятелните стаи - в Германия ако не можеш да осигуриш отделна стая за децата си, ще имаш просто проблем. Някога, когато наемах жилище от 35 кв м и казах, че ще живея с ММ, ме изглеждаха странно и веднага изкоментираха, че това е тясно за двама човека. Съседка ни беше самотна майка с едно дете момиче, за което абсолютно беше длъжна да има на разположение отделна стая. Но както добре знаем, това е в белия свят, не е приложимо за нашите географски ширини, ако ще и да се хвалим колко много се пада на глава от населението недвижима собственост. Аз лично съм задължена и съм подписала документи, че мога да осигуря отделна стая, за да работя на home office.

По темата с професиите - напълно подкрепям jam, нека музиката и рисуването останат в сферата на хобито, на милия мамин синковец ще му се наложи семейство да храни. Нека сме реалисти, а не мечтатели.

Що се касае за отговорните професии - винаги съм смятала, че пари се дават за голяма отговорност и/или за голям риск. Греша ли?

Екскурзии/почивки ще плануваме в някой по - бъдещ момент, не само заради неясната ситуация с короната.

Аманда, ама ти се надяваш набора да ви придружи на  почивката ли....?
Щерката  май тая година беше за последно.По екскурзии- да.НО за море усещам че й е  тегаво с нас вече.Надявам се да успеем да отскочим до Франция.Не смея да си правя никакви планове за жалост.И  аз като звънче- за да не остана разочарована.Ще се приориентирам , пък  може да изскочат и други хубави алтернативи на обичайните ни представи за почивка и презареждане.Само да сме здрави.
Днес ми беше първият ден на свобода- излязох и седях  под дъжда, ходих  да пазарувам, на прибиране купих дюнери за обяд и щерката беше радостна.Какво му трябва на човек в тия пусти времена.Покрай дюнера я обзаведох и с нов лаптоп- действам спонтанно, че нейния ме изнервя напоследък и ми писна да чувам пуфтене от нейната стая и оправдания с техниката.Колкото до  съвместното съжителство в тия времена, понякога забравяме че не сме сами в апартамента.Всеки си  е по стаите.Тя минава да вземе  храна и - това е.Седи си тихо  в стаята и...там живее от месеци Тъжна история.В края на седмицата ще ходи на рожден ден на приятел и е такова вълнение.

Принципно така е редно да бъде, въпреки, че в БГ за жалост изобщо не е правило. Но тя и високата цена си идва с притесненията, съответно качеството на живот. Аз не държа да е милионер детето. Пък жена с огромни отговорности - съвсем не си е работа (за мен), казвам го и от личен опит. Много е хубаво да има учени хора с отговорности и с важни решения, само така се върви напред. Но и това не е за всеки. Примерно, не искам живот като на Тачър за детето си. Или като на Мария Кюри. Не че някой ще ме пита, животът е пред нея. Хора разни, шарен свят. Всеки да си се развива както иска, стига да не вреди на околните. Отговарям ти, защото аз написах, че не искам професия с големи отговорности за детето, а нещо по-творческо и предполагам към мен е въпроса.

Ще е трудно за дете като Ния да избере. Казвам го от опит. Моята дъщеря докато се спре на нещо...чак на професионално ориентиране ходи
А малкия последно искаше да е учител, вдъхновен от предната класна. Малко ме е яд на тичъра, че напук на всички дипломи, нещо не се получава химията между тях и се е поотказал. Аз бих насърчила всякакво решение. Засега не се е спрял на нищо. Но аз се упражнявам на зетя, че и той нещо се мотае и не е решил какво да учи и сега ръчкам него.
Единствено не одобрявам решението на моя младеж да работи, предпочитал да не учи, а да работи. Чака да стане на 16 и да почва. Постоянно обяснявам, че се учи, за да изкарваш повече и да имаш повече избори.

Ния онзи ден писа за домашно някаква презентация за Бордо. И се заровила в университетите там (от чисто любопитство). И дойде и каза, че е открила идеалната програма за нея - либерал артс. И започна да ми обяснява какво било. Видя ми се много пенкелер работа. Учиш какво ли не, а след като опиташ от различни неща се профилираш. Но вчера приятелка ме осветли малко повече по такъв тип обучение и ще се пообразовам още по темата, стана ми интересно.

Като писах тези дни в седмокласната тема явно съм натиснала следи и ми показва и там колко нови отг имам непрочетени-10,а в нашата са точно 100 за същия период-едва ви изчетох.
Ние също се изпокарахме дружно рано-рано.Снощи казвам да си нагласят алармите ,защото днес работя от по-късно и да поспя-синковеца рече добре и там си и останало,а мъж ми каза,че си става рано и без аларма/той е още болнични/.И познайте-отварям сутринта очи и фиксирам,че е 8 и 20/започват училище от 8ч и са с 30 мин часове/,а всички сладко сладко спят-и като се развиках...
Ние имаме опит с ротационното връщане-при нас връщаха 7 и 12 кл преди да ги затворят всички официално-ами не,мерси-вместо да се използва времето да се обясни нещо,което не е разбрано по време на ДО те правеха само контролни и то точно на материала,който беше предаван предната и да кажем по-предната седмица на ДО и то не блестящо.Като  капак бяха задължително с маски и поне на набора хич не му беше комфортно да е от 7 и 30 до 13 и30 непрекъснато с маска.

И аз поогледах хибридни специалности - нещо между медицина и инженерство ми допадна /основно природо-математически науки/.
Обаче това е приложимо само в едни бели държави със сериозни бюджети, иновативни компании и големи пазари.
Ако няма да живее и работи там, ще  е тотал щета да инвестираме толкова време в подобно образование. По-добре мейнстрийм подходящ според интересите и заложбите + хоби /което си има вече/

Хепи, същата работа е и синковеца. Даже не знам и дали ще дочака 16 г..Споделял е, че е разпитвал из автомивките в града, има един приятел млад мъж, любител монтьор, но поработва на частно, та и него бил питал да му помага лятото срещу заплащане...Той си създаде много познанства в града покрай тези байкове, впрочем от дете си е такъв, аз бях майката на...., вместо той да е синът на..... Живеехме срещу мола във ВТ и вътре го познаваха всички момичета от касите в хранителния магазин (тогава Пикадили) и аз бях майката на....😃, нищо, че това е кварталът, в който съм отраснала 😃...
Но нека, аз не му спирам тези мераци за работа, стига всичко да е премерено...Момче е, все пак....

Мисля, че във Франция е така. Първо учиш общи работи ( е, все пак свързани със специалността), а после профилираш.
Не зная как ще е след няколко години с обучението...засега си следим бг университети

Сани, иска ми се да отидем всички заедно за по-продължително време на море. Смятам, че такава почивка се отразява много добре на здравето на децата. Плуване, слънце, морска храна. Години наред, с изключение на миналата, ходехме на едно и също място. Ако почивката е през юли, обичайно сме и с една и съща компания, с която децата се познават. Играеха до късно в горичката,  в която са бунгалата, на плажа се събираха. Много, ама много хубаво беше. От две години обаче големият  си държи на приятелите в квартала и лятото, изкарано с тях. Смята, че няма по-хубаво място от това, в което живеем:smile: За какво му била друга почивка....
И понеже си държи на тях, а те повечето са по-големи, сега и той е на вълна работа. Едното момче учи готварство и скоро започна работа във верига за бързо хранене. Та и моето взе да говори, че няма търпение да стане на 16 години и да почне работа. Това момче с работата е от ромски произход, но е страхотно. Много е готин - винаги спретнат, с едно прекрасно чувство за хумор, много помага за сестричката си. Харесвам го. Той им беше и главен готвач на сбирките през лятото.
Не мисля, че е задължително да си гладен и беден, ако се занимаваш с по-творчески занимания. Човек трябва и да е реалист и да е наясно, че ако двамата родители са със специалности с хуманитарен и социален профил, надали в семейството ще се пръкне  IT специалист със заплата от 15 хиляди лева месечно.

Според мен няма правило. Има семейства, в които всеки е с различна професия и децата поемат по друг път. Имам две семейства познати, всички юристи. И на двете децата им нямат нищо общо с правото. А биха имали доста добра подкрепа. Все си мисля, че след 10 години ще има професии, които не сме си и представяли.

В рода на мъжа ми, мъжете са все Ел. инженери. 4 поколения назад, и фирма са имали семейна . Виждам го , че младежа има такава мисъл, обича да човърка, поправя, сглобява, прави чертежи. Свекър ми и мъжът ми бяха име , там където работеха, Стивън можеше да продължи и да работи , ако не с баща си, то с колегите му и да пътува по света.