В нашето сериалче ме натъжаваше истински невъзможността на Айдан да излиза от дома си, ужасно е чувството да виждаш единият от родителите си в подобно положение, ужасно е, силно присърце я приех нейната история, защото и в семейството ми се случи нещо такова... И все пак надеждата крепи човека, не бива да се оставя на отчаянието.
Да, абсурдно е, но покрай една художествена измислица започнах да се усмихвам по-начесто и да се взема в ръце, покрай вас в темата пък се върнах към нормалното общуване.
Оставям и това.
Да преминеш честно
Дали ще се разделяш със година,
с човек, със дом, със минало, със рана,
погледай ги, благодари им тихо,
дари им свобода и продължавай.
Дали ще срещаш ангел или демон,
приятел, път, погром или победа,
обичай ги със цялата си смелост
и не забравяй - и със тях ще се разделяш.
След ден, след век, след няколко живота,
за ден, за век, завинаги най-често.
Най-важното и нечовешки сложно
е да преминеш по човешки честно.
Мария Лалева
Марги, нека винаги да имаш поводи да се усмихваш! Искам да те разведря с любимото ми стихотворение на Пабло Неруда:
Умира бавно този...
който не пътува,
който не чете
и не слуша музика,
който не открива
очарование в себе си.
Умира бавно този...
който разрушава
себелюбието си,
който отказва помощта,
който не търси разнообразие.
Умира бавно този...
който се превръща
в роб на навика,
минавайки всеки ден
по същите пътеки,
който не рискува
да се облече в различен цвят
и не разговаря с непознати.
Умира бавно този...
който бяга от страстта
и водовъртежа на чувствата,
които връщат блясъка в очите
и спасяват тъжните сърца.
Умира бавно този...
който не променя живота си,
когато е недоволен от работата
или любовта си,
който не рискува сигурността
за неизвестното,
за да преследва една мечта,
който не се решава поне веднъж в живота си
да избяга от мъдрите съвети.
Не умирай бавно... Живей днес!
Рискувай днес! Действай днес!
Не се оставяй да умираш бавно!
Не забравяй да бъдеш щастлив!