Когато има лунно затъмнение, каквото имаше на 19 ноември, Луната изглежда ръждиво-червена. Този цвят на Луната сам по себе си не "вещае". Зависи от всичко останало. В този контекст слънчево-лунният цикъл придава само някакъв акцент.
Луната е по-оранжева и когато е близо до хоризонта. Колкото повече се издига става по-жълта и светла. Червеният цвят от видимата част на спектъра има най-голяма дължина на вълната и най-малко се разсейва.
Луната е по-оранжева и когато е близо до хоризонта. Колкото повече се издига става по-жълта и светла. Червеният цвят от видимата част на спектъра има най-голяма дължина на вълната и най-малко се разсейва.
Цитат
sinoptik.bg: Макар че напоследък често се използва, понятието „кървава Луна“ не е научен термин. Хората наричат по този начин пълното лунно затъмнение.
То се случва, когато Луната и Земята се подредят в перфектна линия със Слънцето. Най-впечатляващи са тези, при които Луната изцяло попада под сянката на нашата планета. Това я преобразява в червено, а хората наричат това явление кървава Луна.
Причината за това оцветяване е разсейването на слънчевата светлина през атмосферата на Земята. Наситеността на червеното зависи от условията на атмосферата. Колкото по-чиста е тя, толкова по-ярък е цветът.
То се случва, когато Луната и Земята се подредят в перфектна линия със Слънцето. Най-впечатляващи са тези, при които Луната изцяло попада под сянката на нашата планета. Това я преобразява в червено, а хората наричат това явление кървава Луна.
Причината за това оцветяване е разсейването на слънчевата светлина през атмосферата на Земята. Наситеността на червеното зависи от условията на атмосферата. Колкото по-чиста е тя, толкова по-ярък е цветът.
Цитат
historynakratko:Добре известно е, че бялата светлина е съставена от седем основни цвята, които се променят в зависимост от дължината на вълната на светлината: червен, оранжев, жълт, зелен, син, тъмно син и лилав. Например, астронавтите и космонавтите, които работят на борда на Международната космическа станция, виждат ослепително бяло Слънце на фона на черното небе. И в това няма нищо необичайно: в безвъздушното пространство съставните части на бялата светлина, излъчвана от нашата звезда, достигат до тях без никакви промени, докато за наблюдателите на Земята те преминават през „филтъра“ на атмосферата.
Питали ли сте се, защо забранителният цвят на светофарите е червения? Защото червеният цвят се разсейва слабо встрани; почти при всички условия се разсейва по продължение на лъча. От тук можем да се сетим и какво ще виждаме, когато гледаме към бялото Слънце през слоевете атмосферен въздух, в които светлината му се разсейва. От седемте цвята на спектъра най-малко се разсейва червеният, малко повече – оранжевият, жълтият и т.н. И точно такова виждаме Слънцето по изгрев или залез – оранжево-червено. Колкото по-високо в небето се вдига звездата ни, толкова по-тънък е слоят атмосфера, през който преминават лъчите му. Светлината от него се разсейва по-малко, затова го виждаме и все по-жълто и по-бяло в обедните часове.
Питали ли сте се, защо забранителният цвят на светофарите е червения? Защото червеният цвят се разсейва слабо встрани; почти при всички условия се разсейва по продължение на лъча. От тук можем да се сетим и какво ще виждаме, когато гледаме към бялото Слънце през слоевете атмосферен въздух, в които светлината му се разсейва. От седемте цвята на спектъра най-малко се разсейва червеният, малко повече – оранжевият, жълтият и т.н. И точно такова виждаме Слънцето по изгрев или залез – оранжево-червено. Колкото по-високо в небето се вдига звездата ни, толкова по-тънък е слоят атмосфера, през който преминават лъчите му. Светлината от него се разсейва по-малко, затова го виждаме и все по-жълто и по-бяло в обедните часове.
Цитат
stzagora.net: Цветът и яркостта на Луната при пълните лунни затъмнения и слънчевата активност
Всеки, който е наблюдавал пълни лунни затъмнения знае, че Луната на практика никога не изчезва напълно при тяхната пълна фаза. Най-често тя придобива ярко оранжев, оранжево-червеникав или яркочервен, а в по-редки случаи ръждиво-кафяв и или тъмнопепеляв цвят. В последния случай Луната едва се различава на нощното небе. Въпросите в този случай са два:
1. Каква е причината за промяната на цвета на Луната по време на лунните затъмнения и защо преобладават „топлите” цветове, т.е. от оранжево-червената част на спектъра на видимата светлина?
2. Защо има толкова големи разлики в цвета и яркостта на Луната при различните пълни лунни затъмнения?
Отговорът на тези въпроси е свързан със свойството на газовете и в случая тези на земната атмосфера да разсейват светлината. По време на пълните лунни затъмнения Земята изцяло закрива Луната. Въпреки това обаче до лунната повърхност достига слънчева светлина, която преминава през земната атмосфера. Слънчевият светлинен поток преминаващ през земната атмосфера обаче претърпява големи загуби в резултат от различни процеси: – поглъщане (абсорбция) от атомите и молекулите на атмосферните газове, от многократно разсейване от същите тези газови частици, както и разсейване, поглъшане и екраниране от по-едри частици (прашинки и аерозоли). Разсейването от газовите частици (атомите и молекулите) в земната атмосфера се нарича „релеевско” (по името на британския физик Джон Стрът – лорд Релей III). То е най-силно за светлинното излъчване с по-малка дължина на вълната, т.е. виолетовите и сините лъчи, а е най-слабо за червените лъчи, които са и с най-голяма дължина на вълната. Ето защо при преминаване на пряка слънчева светлина през атмосферата най-голяма загуби претърпяват потоците на виолетовите и сините лъчи, а най-малки- на червените. Това означава, че колкото по-дълъг път изминава светлинният поток от своя източник през атмосферата, толкова повече той не само отслабва, но и «почервенява». Затова Слънцето когато е ниско над хоризонта при изгрев или залез не само изглежда по-слабо, но и по-червено.
Това е едната причина за почервеняването на диска на Луната при пълните лунни затъмнения. Просто земната атмосфера играе ролята на естествен филтър, който препятства преминаването на сините и виолетовите лъчи от слънчевия поток много повече, в сравнение с оранжевите и червените лъчи. Ако атмосферата на Земята беше чиста откъм прах и аерозоли дискът на Луната би изглеждал с цвят на добре узрял портокал (т.е. оранжево-червеникав) при всяко пълно затъмнение и не би имало значителни разлики в цвета при различните затъмнения.
Но, както казахме, между различните пълни затъмнения има разлики не само в цвета, но и в яркостта на лунния диск.
Причината за това е, че голяма роля за загубите на слънчевата светлина в атмосферата играят различни видове прахови частици и аерозоли. От една страна те поглъщат слънчевата светлина и я преизлъчват в инфрачервената област. От друга страна те също причиняват и специфично разсейване на светлината, което се нарича „Ми- разсейване” (на името на немския физик Густав Ми). За разлика от релеевското разсейване от газовите молекули и атоми, което може да стане с равна вероятност във всички посоки, то «Ми-разсейването» не е еднакво в различните направления. Без да влизаме в по-големи подробности ще кажем само, че аерозолите и праховите частици са много по-големи от газовите молекули и при разсейването на светлината от значение при тях са формата и размерите на частиците.
Всеки, който е наблюдавал пълни лунни затъмнения знае, че Луната на практика никога не изчезва напълно при тяхната пълна фаза. Най-често тя придобива ярко оранжев, оранжево-червеникав или яркочервен, а в по-редки случаи ръждиво-кафяв и или тъмнопепеляв цвят. В последния случай Луната едва се различава на нощното небе. Въпросите в този случай са два:
1. Каква е причината за промяната на цвета на Луната по време на лунните затъмнения и защо преобладават „топлите” цветове, т.е. от оранжево-червената част на спектъра на видимата светлина?
2. Защо има толкова големи разлики в цвета и яркостта на Луната при различните пълни лунни затъмнения?
Отговорът на тези въпроси е свързан със свойството на газовете и в случая тези на земната атмосфера да разсейват светлината. По време на пълните лунни затъмнения Земята изцяло закрива Луната. Въпреки това обаче до лунната повърхност достига слънчева светлина, която преминава през земната атмосфера. Слънчевият светлинен поток преминаващ през земната атмосфера обаче претърпява големи загуби в резултат от различни процеси: – поглъщане (абсорбция) от атомите и молекулите на атмосферните газове, от многократно разсейване от същите тези газови частици, както и разсейване, поглъшане и екраниране от по-едри частици (прашинки и аерозоли). Разсейването от газовите частици (атомите и молекулите) в земната атмосфера се нарича „релеевско” (по името на британския физик Джон Стрът – лорд Релей III). То е най-силно за светлинното излъчване с по-малка дължина на вълната, т.е. виолетовите и сините лъчи, а е най-слабо за червените лъчи, които са и с най-голяма дължина на вълната. Ето защо при преминаване на пряка слънчева светлина през атмосферата най-голяма загуби претърпяват потоците на виолетовите и сините лъчи, а най-малки- на червените. Това означава, че колкото по-дълъг път изминава светлинният поток от своя източник през атмосферата, толкова повече той не само отслабва, но и «почервенява». Затова Слънцето когато е ниско над хоризонта при изгрев или залез не само изглежда по-слабо, но и по-червено.
Това е едната причина за почервеняването на диска на Луната при пълните лунни затъмнения. Просто земната атмосфера играе ролята на естествен филтър, който препятства преминаването на сините и виолетовите лъчи от слънчевия поток много повече, в сравнение с оранжевите и червените лъчи. Ако атмосферата на Земята беше чиста откъм прах и аерозоли дискът на Луната би изглеждал с цвят на добре узрял портокал (т.е. оранжево-червеникав) при всяко пълно затъмнение и не би имало значителни разлики в цвета при различните затъмнения.
Но, както казахме, между различните пълни затъмнения има разлики не само в цвета, но и в яркостта на лунния диск.
Причината за това е, че голяма роля за загубите на слънчевата светлина в атмосферата играят различни видове прахови частици и аерозоли. От една страна те поглъщат слънчевата светлина и я преизлъчват в инфрачервената област. От друга страна те също причиняват и специфично разсейване на светлината, което се нарича „Ми- разсейване” (на името на немския физик Густав Ми). За разлика от релеевското разсейване от газовите молекули и атоми, което може да стане с равна вероятност във всички посоки, то «Ми-разсейването» не е еднакво в различните направления. Без да влизаме в по-големи подробности ще кажем само, че аерозолите и праховите частици са много по-големи от газовите молекули и при разсейването на светлината от значение при тях са формата и размерите на частиците.
