Има, има. Ама аз не ги наричам жени, а големи бели птици, да бъда политкоректна 
- Публикувана: 1 ян. 2021, 12:14 ч.
- Последно мнение: 1 ян. 2022, 02:33 ч.
?Въпроси всякакви за СО? 2021
Очакваш да ти реши проблемите ли?!
Защо да не очаква? Ако не очаквам от мъжа до мен да ми решава проблемите, то от кого другиго?
Въпреки че не мисля, че това има отношение към проблема на авторката.
Виждам, че някои съфорумки са ти отговорили вече, но понеже въпросът е към е мен, да се включа.
Няма как мъжът ми да ми реши моите лични проблеми. Може би проблеми като цяло на семейството да, да очаквам той да ги реши, но личните ми..... Също съм сменяла работа, имала съм финансови кризи и какво ли не, е, оплаквам се разбира се, и до там. Решенията съм ги намирала сама. Дори моят е в другата крайност - директно ми казва - оправяй се, не мога да ти помогна. Но и аз винаги сама съм се оправяла и не съм чакала нито помощ, нито решение, нито дори подкрепа....
А ти като си намерила мъж, който да ти решава проблемите, супер, похвално е, че има и такива мъже. А неговите може би ти му ги решаваш?!
А защо трябва да си решавате един на друг проблемите, вместо да ги обсъдите и да ги решите заедно? Пример: мило, не се чувствам добре на сегашната си работа. Какви са ни опциите? Как ще ни се отрази финансово, физически, емоционално? Ще ни обърка ли някакви бъдещи планове (кредит, почивка, готови спестявания)? Имам/ нямам опция за нова работа, ако имам ще започна след Х време.
Съвсем друго ми звучи: имам проблем, какво да правя?
Съвсем друго ми звучи: имам проблем, какво да правя?
Момичета, извинявайте, че се намесвам, но се замислих по темата. Понякога очакваме не решения и изброяването им от интимния партньор , защото и сами сме ги мислили и ги знаем. А просто да чуем подкрепящи думи, утешение и едно: "ще се справиш, вярвам в теб", прегръдка. Може би това е имала предвид авторката.
Момичета, извинявайте, че се намесвам, но се замислих по темата. Понякога очакваме не решения и изброяването им от интимния партньор , защото и сами сме ги мислили и ги знаем. А просто да чуем подкрепящи думи, утешение и едно: "ще се справиш, вярвам в теб", прегръдка. Може би това е имала предвид авторката.
Мъжете са практични същества. Няма как да ни прочетат очакванията. Чуват, че имаме проблем и започват да го коментират. Вариант е директно да си кажем - имам нужда само от прегръдка, изморена съм, не ми се коментира. Пък в някакъв момент вероятно и мъжът ще усети кога да говори и кога да мълчи и прегръща.
За мен перфектни отношения не съществуват. Отношенията не са константна величина, те непрекъснато се променят и развиват в различни посоки. Непрекъснато варират.
Помощта и подкрепата могат да бъдат различни. Мисленето на двата пола се различава и много пъти мъжете могат да ни насочат за решение на финансов или правен проблем, например. Най-сложното за ММ е да ме мотивира да отида на лекар и там става голяма борба.
Помощта и подкрепата могат да бъдат различни. Мисленето на двата пола се различава и много пъти мъжете могат да ни насочат за решение на финансов или правен проблем, например. Най-сложното за ММ е да ме мотивира да отида на лекар и там става голяма борба.
Ама има ли жени, които казват всичко на мъжа си??
На човек/събирателен образ/често му е нужно първо да загуби онова, което присъства в живота му, че да го оцени по същество. Много са ония, които гонят Михаля за идеален, перфектен. Как си представяте неперфектни хора да създадат перфектна симбиоза? Все идва момент, в който и илюзията за перфектност, плътно допълнение към собствените неугледности, неспособности и т. н. се пропуква и отича. И добре че е така, щото инак как ще ви се отдаде възможност да вземете да се справите с някакъв личен проблем и да вземете, че да го решите....
Аз също казвам всичко на мъжа си. Дори той самият се интересува от това къде съм ходила до тогава с какъв маникюр съм днес. Радвам се на нестихващ интерес във всяка област.
А по темата - кажи на мъжа си как искаш да реагира. Аз самата, когато имам проблем един път искам прегръдка, друг път - слушател, трети - разговор. Мъжът ми не е гадател и просто след споделяне на проблема си, му казвам "Не казвай нищо, просто ме прегърни" или "Изслушай ме.." 🙂
А по темата - кажи на мъжа си как искаш да реагира. Аз самата, когато имам проблем един път искам прегръдка, друг път - слушател, трети - разговор. Мъжът ми не е гадател и просто след споделяне на проблема си, му казвам "Не казвай нищо, просто ме прегърни" или "Изслушай ме.." 🙂
Ама има ли жени, които казват всичко на мъжа си??
А неговите може би ти му ги решаваш?!
Извинявай, не искам да навлизам в лични тематики, но какво семейство е това, в което единият партньор казва на другия: "Оправяй се, мен не ме засягат проблемите ти."? Просто умът ми не го побира. В случая даже не става дума за любов и емпатия, а за елементарна човечност. Дори на далечни познати правя услуги или помагам, когато имам възможност, какво остава за най-близкия ми човек...
А защо трябва да си решавате един на друг проблемите, вместо да ги обсъдите и да ги решите заедно? Пример: мило, не се чувствам добре на сегашната си работа. Какви са ни опциите? Как ще ни се отрази финансово, физически, емоционално? Ще ни обърка ли някакви бъдещи планове (кредит, почивка, готови спестявания)? Имам/ нямам опция за нова работа, ако имам ще започна след Х време.
Ако при даден казус не потърся помощ от най-близкия си, то не знам от кого.