По описаното, стремежът му да задържи детето е за да има с какво да я изнудва. Все пак от нея идват и пари, и поддръжка у дома. Не значи, че не е привързан към него, но вероятно по същия нездравословен начин, както към чашката. Не може бащинството ти да се изразява в настолни игри, водене по пиянски събирания и настройване срещу майката, когато нещо не му е изгодно. Това не е нито грижа, нито любов.
Не забравяйте, това е тази страна на монетата. Другата не я знаем. Моят съпруг примерно, когато щеше да се самоубива, му проглуших ушите, докато се съгласи да го заведа на психолог. Купувах му лекарствата и следях да ги пие. И нон-стоп повтарях, че ако има грам останал мозък, да осмисли, че има дете, което не заслужава това. Не съм го обичала вече по това време, но все пак е баща. Авторката не разбрах какво е направила, освен че иска да бяга при любовника, а двете неща съвпадат във времето.
Няма как да чуем другата страна тук, така че нямаме голям избор освен да съдим по казаното от майката. Но каквото и да го е докарало дотук, поведението му е разрушително за детето му.
А авторката дали има възможността, ресурсите, желанието и т.н. да го измъква от дупката също не са маловажни въпроси. От теб до нея сигурно има някаква разлика.