Керем Бюрсин в Почукай на вратата ми.Преди,сега и в бъдеще /Тема 60/

Както неведнъж съм писала в темата, завърших Маркетинг и реклама, след това работих като ПР мениджър, а от 5 години се занимавам с продуциране. Освен това съм киноман и обожавам да чета. Предимно класическа литература, но от няколко години насам се запалих и по съвременната литература. Филми гледам всякакви. Не бих казала, че имам любим жанр. Но внимателно подбирам какво гледам. Обичам качествени филми, които те карат да се замислиш, с добри актьори, благодарение на които съпреживяваш историята. Също толкова внимателно подбирам и сериалите, които избирам да гледам. Признавам си, по-често гледам европейски продукции, на второ място - американски и сивито ми е най-бедно откъм турски сериали. Основната причина е, че от няколко години насам не гледам драми. Турски драми. Идват ми в повече и ме отказват да гледам още в първите епизоди. По-нататък ще обясня защо. Драмите на HBO и Нетфликс, които следя, са друго нещо. Те се състоят от малко на брой сезони (доста често дори само от един сезон), епизодите са по 45-60 минути макс, и рядко са повече от десет епизода на сезон. Действието никога не е мудно, тъкмо обратното - постоянно нещо те държи в напрежение, не се разтягат локуми, има неочаквани обрати, да не говорим за качеството на заснемане и актьорската игра. Ще дам примери: My Brilliant Friend, The Undoing, Big Little Lies, Chernobyl, Euphoria и т.н. Това са примери само за драматични сериали. Ако погледнем обаче комедиите, фентъзитатата и др. жанрове, ще забележим същото - малко на брой епизоди, малко сезони или само един, продължителност на серията около един час. Отново интересен сюжет, динамично развитие на действието, обрати, перфектна актьорска игра и страхотно заснемане. Разказвам всичко това, за да направя паралел на европейските & американски продукции vs. турските. Оттук нататък ще вляза в конретика, която засяга само дизи индустрията в Турция, защото това е основната тема на поста ми. Освен това, както ще се убедите сами от нещата, които ще споделя по-нататък в коментара ми, телевизионният пазар в Турция е много по-различен от европейския и американския. Това се дължи на няколко фактора:
1.   Има много примери и доказателства за това, че успехът на една поредица (било то сериал, книги или игрални филми) зависи от първоначалния замисъл. Когато сценарият е предварително известен, историята е написана и се знае откъде се тръгва, през какво се минава и докъде се стига, успехът е в пъти по-възможен. Разбира се, всяко правило си има изключения. В Турция телевизионните сериали са зависими от настроението на публиката. Рейтингът е определящ. Следователно се снима, докато на хората им се гледа. Сценарият се пише на крак и се влияе от рекацията на аудиторията. Това е сериозен проблем за качеството на крайния продукт. Защото една история, както и да е замислена, никога не се знае накъде ще отиде и как ще приключи. По този начин трудно се градят образи, сюжетните линии често се преплитат по нелогичен начин, някои дори остават неразвити и недовършени, липсва последователност в развитието на действието.
2.   Продължителност на сериите - един епизод на телевизионен сериал в Турция е с продължителност 130 минути. Това е стандартна продължителност за един игрален филм. Вярно е, че се излъчва един епизод на седмица и, ако разбием тези 130 минути на 45, ще се получи средно 3, което означава, че един турски епизод е равен на три интернационални. Но тази продължителност на епизодите също е от значение за качеството на крайния продукт. Трудно е всеки път да измислиш качествено съдържание за 130 минути, което да държи публиката пред екрана с отворена уста и затаен дъх. Затова сме се нагледали на сцени - пълнеж.
3.   Огромната конкуренция - турският телевизионен пазар е залят от сериали. Постоянно се бълват продукции. Оцеляват само най-гледаните от турския зрител обаче. А демографията в Турция е по-особена, но определяща. Знаем, че масовият зрител в Турция е по-консервативен, по-различен като ценности и вкусове от европейския и западния. Това се на дължи на факта, че по-голямата част от населението в Турция си е останала някъде в средатата на 20-ти век и не са мръднали грам в интелектуалното си развитие. Те са необразовани, със закостенели виждания, цари абсолютен патриархат, отричат модерното, съвременното, като му слагат етикет „пошло“, „грешно“ и т.н. Неслучайно в Турция са на почит историческите и семейните драми. Но на запад интересът към този тип сериали спада с всяка изминала година. Винаги, когато нещо е първо по рода си, привлича внимание и е интересно. На това се дължат успехите на „Великолепният век“ и „Листопад“. Но всеки следващ сериал, подобен по сюжет на тези, става все по-малко интересен на западната публика, защото за западния зрител те си приличат твърде много и различията са все по-малко. Въпреки това тези сериали са успешни, защото турският зрител ги предпочита и гледа, следователно рейтингите им са високи. Междувременно обаче продуцентските къщи в Турция се опитват да създават и друг тип драми, по-близки до вкуса на западния зрител. Тези драми не винаги са харесвани от турския зрител и знаем какво се случва с тях. Имаме страшно много недовършени сериали или такива с претупан финал, което е наистина жалко за екипа, работил по създаването на конкретния проект. Ромкомите са съвсем друга бира. При тях е още по-сложно, защото те влизат в пряка конкуренция с драмите, а имат по-малък таргет. Не трябва да ви учудват клишетата, които виждаме в един ромком. Причината е много проста и очевидна. Ромкомите не разполагат с толкова богат набор от възможности за развитие на действието, колкото имат драмите. Ние искаме да видим нещо ново, оригинално, но това е мисия невъзможна и трябва да го приемем. Или телевизионният и продуцентски бизнес на ромкоми в Турция да смени стратегията си. Да планират един сезон от 10-15 епизода, които да вървят само през летните месеци, без да се влияят от рейтинги. Тогава биха могли да си позволят да ни покажат нещо различно и оригинално. Но всички знаем, че за подобни цели си има интернет платформи.


Сега ще обърна по-особено внимание на фактора „рейтинг“. Всички знаем, че той е определящ за един телевизионен сериал в Турция. Ако рейтингите са добри, сериалът продължава да се снима. Ако са лоши - го приключват. Продуцентската къща има интерес да снима колкото се може по-дълго. Защото повече епизоди е равно на повече пари. Колкото повече епизоди продадат на турския канал, който излъчва сериала, и на западните канали, които ще го закупят, толкова повече приходи ще има за продуцентската къща. При телевизиите е същото - телевизионният канал, който излъчва дадения сериал с висок рейтинг, има интерес този сериал да продължи възможно най-дълго. Защото - колкото повече епизоди, толкова повече реклами. А колкото повече реклами, толкова повече пари за въпросната медия. Тоест всичко в крайна сметка опира до финикийските знаци, които знаем, че управляват света. Не трябва да се учудваме, че управляват и дизи индустрията в Турция. Какво се случва, когато един телевизионен сериал е успешен в Турция - на сценариста му се казва „пиши още, трябват още епизоди“. Какво се случва обаче, когато в главата на един сценарист има история с ясно начало, развитие и край, а му се каже „пиши още“? Случва се следното - burnout (синдром на професионалното изчерпване), след който следва зацикляне и най-често смяна на сценариста или включване не нови сценаристи. За да продължава сериалът обаче, е нужно той да продължава да вълнува публиката. Следователно се вкарват нови персонажи, нови сюжетни линии, трябва да има проблеми, кризи, интриги, за да се засука действието, да се проточи, за да има повече епизоди. Много често в такива ситуации сериалът се превръща в „боза“. Ще дам пример с няколко сериала, за които лично съм чела статии с интервюта на продуцент, актьорски състав или сценарист относно какво се е случило и е довело да еди си кое развитие на сюжета:
1. Черна любов (Kara Sevda) - не знам кои от вас са го гледали и кои от вас ще разберат какво обяснявам, но се надявам да сте гледали поне един от сериалите, които ще дам за пример, за да разберете по-добре какво ви обяснявам. В „Черна любов“ сестрата (Зейнеп) на главния герой (Кемал) беше обвинена, че е убила брата (Озан) на главната героиня (Нихан). В последствие се оказа, че Зейнеп е задушила Озан с възглавница, защото той е разбрал, че тя има връзка със зет му (Емир), но Озан не е умрял от задушаването. Забележете - братът на Зейнеп (Тарък), другият й брат, не главният герой (Кемал), й помага да прикрие убийството, като инсценират самоубийство. Оказва се обаче, че Зейнеп всъщност не е удушила Озан, той е останал жив и, когато го провесват на въже, за да инсценират самоубийство, той се свестява, но Тарък не му помага и го оставя да се задуши в крайна сметка. Така... знам, че предизвиках мозъчна буря в главата ви. Съжалявам, но е важно да знаете това. Защо? Защото журналистът пита сценариста „защо, по дяволите, трябваше да се случи всичко това“?? Аз питам „чий болен мозък е измислил всичко това“?? Ами сериалът е бил планиран с един сезон, но поради огромния му успех е трябвало да има втори сезон. Да, трябвало - задължили са ги. И сценаристите са измислили да убият един от второстепенните герои, близък до ГГ, чието убийство ще повлияе на сюжета в последствие. И така... са продължили да пишат на крак историята. В началото на втори сезон въобще не са имали идея какво ще се случи и кого ще обвинят за убийството на Озан. Минали са през всевъзможни сценарии. И, за да задържат висок рейтинг и да оцелеят през целия нов сезон (защото първи сезон е излъчван от октомври 2015 до юни 2016 и втори сезон продължава от септември 2016 до юни 2017), е трябвало да предложат на зрителя нещо наистина неочаквано. Беше голяма мистерия кой е убил Озан. Подозираха Емир (съпруг на ГГ и злодей в сериала). Когато се разкри, че е Зейнеп, публиката се питаше, как Нихан и Кемал ще се съберат, след като сестра му е убила брат й. Но черешката на тортата беше, когато Зейнеп забременя от Емир. В крайна сметка в изкупителна жертва се превърна Тарък, защото, въпреки многото грешни избори и егоизма си, Зейнеп беше любимка на публиката и любовта й с Емир беше харесвана и подкрепяна от феновете.
2. Кварталът на богатите (Medcezir) - този сериал е излъчван също два пълни телевизонни сезона с почивка през летните месеци. Първи сезон е от септмври 2013 до юни 2014, а втори сезон - от септември 2014 до юни 2015. От самото начало са имали идея за два сезона, но всичко е зависело от рейтингите на сериала. И понеже те са били доста добри, вторият сезон е бил сигурен. Но финалът на първи сезон не е бил ясен до последно. Напускането на Мине Тугай от сериала е „улеснило“ сценаристите, защото по този начин е взето решение как да приключи първи сезон - със смъррта на Ендер Серез (героинята, изиграна от Мине). За тези, които сте гледали, знаете коя беше Ендер и колко важна беше за главната четворка във филма и като цяло за сюжета и всички персонажи. Но по-интересно е нещо, което се е случило по-нататък. Рейтингите са започнали да падат и е трябвало отново да разделят ГГ. И какво са измислили сценаристите - главната героиня (Мира) прострелва брата (Кенан) на главния герой (Яман), защото той има връзка с майка й (Суде). Кенан оживява, но Мира е жестоко скарана с майка си, Яман поема вината, за да я спаси (Мира), а майка му (Невин) намразва Мира заради всичко случило се. Мира заедно с баща си и сестра си напуска квартала на богатите и се местят в беден квартал. Известно време се крие от Яман и т.н.
3. Огледален свят (Adını Feriha Koydum) - тук имаме 2 много успешни сезона, поради което продуцентската къща решава да прави и трети. Но Хазал Кая - актрисата, изпълняваща главната роля в сериала, се отказва от трети сезон и заради това я убиват на финала на втори сезон. Което беше абсолютен шамар (меко казано) за всички фенове. Всички, които са гледали този сериал, знаят през какво минаха ГГ и колко изстрадана беше любовта им. Така че беше безумно тази история да приключи със смъртта на един от двамата и да очакват продължението да има успех. Но... финикийските знаци, налЕ?! Е, чарът и актьорските умения на Чаатай Улусой не бяха достатъчни, за да продължи сериалът и той приключи с незавършен трети сезон, поради отчайващо ниски рейтинги.

Защо ви разказах всичко това? Защото нищо не трябва да ни учудва оттук нататък с нашия сериал. Продуцентите и телевизията са казали „пишете още“ на сценаристите и те слушат. Нямаше как да не вкарат нови персонажи, да не създадат нови сюжетни линии, интриги и обрати. Иначе трябваше да приключим. Това е истината. Успехът на този сериал безспорно се дължи на двойката Керем и Ханде. На ХанКер / ЕдСер химията. Всички ние се влюбихме в тях, защото са магични заедно. Да, има фенове, които гледат заради единия или другия, защото са им любимци, или просто харесват вайба на сериала, но тези фенове са много по-малко на брой. По-голямата част от фенбазата е полудяла по ХанКер / ЕдСер. И тук е моментът всеки един от феновете, включително ние, да избере дали ще продължи да гледа въпреки всичко заради ХанКер / ЕдСер или ще каже „бити“ на сериала. Лично аз съм от тези фенове, на които ЕдСер им влезе под кожата и ще изгледам докрай историята на тази любов.

That’s all, folks! Благодаря на тези, които са стигнали дотук.